РЕШЕНИЕ
Номер 37314.10.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Велико Търново
На 14.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова
Йордан Воденичаров
Секретар:Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20204100500524 по описа за 2020 година
За да се произнесе, съобрази: Производството по делото е образувано въз
основа на въззивна жалба, подадена от М.О. против Решение №
346/08.04.2020г., постановено по гр. д. № 2649/2019г. на ВТРС, в частта му, с
която е отхвърлен предявеният от М.К.О. против „ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ"ЕАД, с ЕИК ., със седалище гр.С., бул."В." №.. да заплати
на иск за разликата над 4000 лв. до претендираните 15000 лв. ,
представляващи неизплатена част от обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 01.10.2018г., около
12:35 ч., на кръстовището на ул."Н." и ул."Р.М." в гр.В.Т., при което
управлявания от ищцата лек автомобил "П. ", с рег.№.., бил застигнат и
блъснат отзад от лек автомобил „С." с ДК №.., управляван от Й.П.Ш.,
дължимо по застраховка "Гражданска отговорност", по застрахователна
полица № BG/06/118001879796, валидна за перио 02.07.2018г.-01.07.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2019 г. до
окончателното изплащане. Наведени са оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като оплакванията на
жалбоподателката касаят единствено размера на дължимото се обезщетение.
Твърди се, че определеният от първоинстанционния съд размер не е
достатъчен да обезщети претърпените от ищцата болки и страдания- душевни
и физически, предвид продължителността на оздравителния период и
отражението на инцидента върху психиката на пострадалата. Развиват се
подробни доводи, като се отправя искане до съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната му част и да уважи изцяло
исковата претенция в пълния предявен размер. В законоустановения срок не е
1
постъпил отговор на въззивната жалба.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, и като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно изцяло и допустимо в
обжалваната му част.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението в обжалваната му част отговаря на изискванията, при които
делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното
право, така, както е въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:
В исковата молба ищцата твърди, че на 01.10.2018г. около 12:35 ч., на
кръстовището на ул."Н." и ул."Р.М." в гр.В.Т., при управление на лек
автомобил "П.207", с рег.№.., с поставен обезопасителен колан е претърпяла
ПТП, изразяващо се в удар в задната част на управлявания от нея лек
автомобил, като заявява, че вследствие на камшичния удар ударила главата и
тялото си в седалката на автомобила и изпитала силна и остра болка. Твърди
се, че собственик на автомобила „С.", с ДК №.., чийто водач е бил виновен за
настъпването на процесното ПТП е „Т.К."ООД. Ищцата сочи, че за лекия
автомобил има сключена при ответното дружество застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, обективирана в полица, валидна от
02.07.2018г.- 01.07.2019г.
Ищцата заявява, че веднага след ПТП посетила болнично заведение,
2
както и че вследствие на ПТП претърпяла множество физически наранявания-
кръвонасядане с оток на главата, мозъчно сътресение, протекло със
зашеметяване, липса на ясен спомен за случилото се, дезориентация,
главоболие и световъртеж, шийна травма/ограничени и болезнени движения
на шията/, контузия на лява раменна става с ограничени и болезнени
движения в лявото рамо, кръвонасядане с оток по ляво рамо и гръден кош,
болки в гърдите при дишане и движения, които телесни увреждания са й
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота с
интензивни и продължителни болки и страдания. Ищцата е посочила, че е в
била в болничен престой за времето от 01.10.2018г.-04.10.2018г. и
поставената й окончателна диагноза била „мозъчно сътресение, без открита
вътречерепна травма. Ищцата заявява, че получените травми се отразили
тежко върху физическото и психическо състояние, постоянно изпитвала
болки в областта на гръдния кош, шията, раменете и главата; изпитвала
умора, виене на свят, липса на концентрация, което се отразявало върху
изпълнението на служебните й задължения. Срещала трудности при
обслужване на бита си и грижата за детето си. Сочи, че към момента
продължава лечението си с рехабилитационни процедури. Ищцата заявява, че
изпитва и страх, често сънувала кошмари, изпадала в пристъпи на паника,
нуждаела се от грижите на близките й. Ищцата заявява, че направила разходи
във връзка с лечението си в размер на 217лв. Отправила претенция до
застрахователя-ответното дружество, който й определил и изплатил
обезщетение в размер на 217лв. за имуществени вреди и 6000лв. за
неимуществени вреди. Ищцата счита обезщетението за неимуществени вреди,
определено от застрахователя за силно занижено по размер, поради което
отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати на ищеца сумата 15000 лева, представляващи
допълнително обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на ПТП от 01.10.2018г., ведно със законната лихва,
считано от 06.06.2019г./датата на изплащане на обезщетението, определено от
застрахователя/ до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Заявява, че на
ищцата е било изплатено обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди в общ размер 6217лв., което счита за справедливо по размер. Счита, че
към настоящия момент е настъпило пълно и окончателно възстановяване на
претърпените от ищцата травми, лечението е преминало без усложнение и
травмите представляват леки телесни увреждания. Не оспорва механизма на
ПТП, описан в исковата молба. Отправя искане за отхвърляне на исковите
претенции.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
3
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание 432 от КЗ.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
основателността на иска и размера, в който претенцията следва да бъде
уважена.
По оплакванията в жалбата:
Единственото оплакване във въззивната жалба е по размера на
дължимото се на ищцата обезщетение. Същата смята,че определеният от
първата инстанция размер на обезщетението за неимуществени вреди е
несправедлив. Подчертава, че получените от нея физически травми са
изисквали срок за пълно възстановяване между 3 и 4 месеца, като и към
момента ищцата изпитва болки, свързани с получените травми. Твърди се, че
провежда и курс на рехабилитация.
По делото не е налице спор по отношение на наличието на
предпоставки за заплащане на обезщетение . Спорът е само относно размера
на същото.
От данните по делото се установява, че при процесното ПТП, като
пряка и непосредствена последица от него ищцата е получила физически
травми, изразяващи се в кръвонасядане с оток на главата, мозъчно
сътресение, протекло със зашеметяване, липса на ясен спомен за случилото
се, дезориентация, главоболие и световъртеж, шийна травма/ограничени и
болезнени движения на шията/, контузия на лява раменна става с ограничени
и болезнени движения в лявото рамо, кръвонасядане с оток по ляво рамо и
гръден кош, болки в гърдите при дишане и движения. Така получените
физически наранявания са причинили на ищцата временно разстройство на
здравето, неопасно заживота ,интензивни и продължителни болки и
страдания, съгласно приложеното към делото съдебномедицинско
удостоверение от 04.10.2018г.
Неоспореното от страните заключение на съдебно-медицинската експертиза,
което и настоящият състав възприема изцяло като компетентно и обосновано,
потвърждава констатациите на съдебния лекар, прегледал ищцата
4
непосредствено след настъпване на процесното ПТП. Заключението сочи, че
травмите на ищцата са довели до продължително лечение, основно на
травмата на лявото рамо и мозъчното сътресение. Ищцата е ползвала над
четири месеца отпуск по болест, като и към момента на прегледа – февруари
2020 г. изпитва умерено изразена болка в шията като флексията в крайно
положение на шийния отдел е силно болезнена. Тя провежда курсове на
терапия с предписани от специалисти медикаменти, периодично се налага
извършването на балнеолечение и рехабилитация.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Л.Н. се установява, че
ищцата отглежда детето си сама и настъпилото ПТП е довело до силно
притеснение у нея. В първите дни след инцидента изпитвала силно
главоболие, била неадекватна, не помнела какво се е случило. Имала и
синини, като при допир на главата имала и остра болка. След изписването от
болницата ищцата била в отпуск по болест, не можела да се върне на работа,
не била в състояние да шофира . почти не излизала от дома си, дразнели я
светлина и шум, не искала да разговаря с хората, не искала да пътува. Отнело
четири –пет месеца да се възстанови напълно, но все още изпитва стрес,
когато е с детето си в колата , предпочита някой друг да шофира, когато това
е възможно. Показанията на свидетелката съдът кредитира като достоверни,
тъй като те кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
Отчитайки всички горепосочени и установени по категоричен начин факти,
въззивният съд намира, че изводите на първоинстанционния съд относно
справедливия размер на дължимото се на ищцата обезщетение за претърпени
неимуществени вреди са правилни.
Ищцата при настъпване на ПТП е била на 30 години. Причинените физически
увреждания не са довели до трайни и необратими последствия за организма ,
като възстановителният период за всички получени травми е бил 4 месеца. Не
се е наложило лечение, изискващо оперативна намеса или друг вид
медицинска интервенция, свързана с допълнително причиняване на болка.
Отражението на инцидента върху психиката на ищцата се е изразявало в
притеснение относно това как тя ще се справя с грижите по отглеждане на
детето си, както и в страх от шофиране, който с оглед показанията на
свидетелката е преодолян почти напълно. По делото няма данни да се е
наложило лечение с цел подобряване на психическото състояние на ищцата.
След преодоляване на първоначалния стрес и шок от настъпване на ПТП,
както и след възстановяването от физическите травми, ищцата е възстановила
предишния си начин на живот.
Гореизложеното мотивира настоящата инстанция да приеме, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, който се
дължи на ищцата е именно 10 000 лв. 6000 лв. застрахователят – ответник по
делото е изплатил на ищцата, поради което дължи сума от 4 000 лв. До този
5
размер искът се явява основателен, като на основание чл. 429 от КЗ върху
тази сума се дължи и мораторна лихва от датата на уведомяването от страна
на застрахованото лице за настъпване на застрахователното събитие. Ищцата
претендира обезщетение за забава от по- късен момент, а именно от датата, на
която е получила плащане по предявената от нея претенция пред
застрахователя- 06.06.2019г., като претенцията следва да се уважи от тази
дата.
Изложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат
изцяло с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода за
правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт в
отхвърлителната му част. Решението в обжалваната му част не страда от
пороците, посочени във въззивната жалба, поради което следва да се
потвърди.
При този изход на делото жалбоподателката следва да заплати на ответника
по жалба разноските по водене на делото пред въззивната инстанция, които
възлизат на 150 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 346/08.04.2020г., постановено по гр. д. №
2649/2019г. на ВТРС в частта му , с която е отхвърлен предявения от М.К.О.
с ЕГН ********** против „ДЗИ-О.З."ЕАД, с ЕИК ..., със седалище гр.С.,
бул."В." №... иск за обезщетение за неимуществени вреди в частта за
разликата над 4000 лв. до пълния претендиран размер от 15 000 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.К.О. с ЕГН ********** да заплати на „ДЗИ-О.З."ЕАД, с ЕИК
...., със седалище гр.С. бул."В." №.. сумата от 150 лв. ( сто и петдесет лева)
разноски по водене на делото пред въззивната инстанция, представляващи
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението не подлежи на жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7