РЕШЕНИЕ
№ 1659
гр. Пловдив, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502721 по описа за 2022 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от И. Н. И. , ЕГН: ********** от гр.
Пловдив против Решение № 2820/ 25.07.2022г. по гр.д.№ 13656/ 2021г. по
описа на ПРС – І бр.с., с което в производство по чл.18, ал.1 ЗЗДН е уважена
молба на Н. С. П. лично и като майка и законен представител на Н. И. И.
против жалбоподателя чрез прилагане на мерки по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН за
срок от 18 месеца, считано от постановяване на решението - 25.07.2022г.,
както и на основание чл.5, ал.4 ЗЗД на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 400 лева. С въззивнатна жалба са формулирани оплаквания за
процесуални нарушения, свързани с първоначално постановен отказ за
уважаване молба за правна помощ, поискана от жалбоподателя, доколкото
същият се намира в Затвора – Пловдив, като за част от проведените
процесуални действия, вкл. разпит на свидетел, жалбоподателят не е бил
представляван от служебен защитник. По тези оплаквания се иска отмяна на
обжалваното решение и обезсилване на издадената заповед по делото. На
следващо място жалбоподателят излага анализ на събраните по делото
1
доказателства, въз основа на които заявява твърдение, че същият е бил обект
на извършено насилие от родителите на молителката, което се е установило
от представен по делото диск с видеозапис по делото. Оспорва се като
погрешен изводът на районния съд за несъобразяване от страна на
жалбоподателя със съдебни актове, които регулират отношенията между него,
молителката и сина на страните, като се прави довод от посочено
обстоятелство, че молителката не спазва режим на лични отношения между
жалбоподателя и сина на страните, поради което е налице образувано НЧХД
№4933/ 21 г. на ПРС. На следващо място оспорва се обжалваното решение и
в частта относно определения срок на действие на постановените мерки за
защита от домашно насилие – 18 месеца като дълъг, при което се допуска
вероятността от засилване синдрома на родителско отчуждение, който се
сочи да е налице със сина на жалбоподателя.
В обобщение исканата отмяна на обжалваното решение от жалбоподателя е
мотивирана от назначения му служебен защитник адв.Н.А. като неправилно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.
Постъпил е писмен отговор от адв.Д.Б., като пълномощник на Н. С. П. лично
и като майка и законен представител на Н. И., и двамата от гр.Пловдив, в
който се оспорва въззивната жалба като неоснователна, а обжалваното
решение като правилно и обосновано, постановено в пълнота на
доказателствата. Оспорва се искането на жалбоподателя да бъдат събирани
доказателства от въззивната инстанция поради липса на допуснати
проц.нарушения, както и наличието на постановени съдебни актове, чрез
които са регулирани отношенията баща - дете.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства,
намери следното: Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по
чл.17, ал.1 ГПК, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт.
С молба вх.№47678/ 23.08.2021г. Н. С. П. лично и като майка и законен
представител на Н. И. И., и двамата от гр.П. е сезирала съда с искане за
постановяване на мерки за защита от домашно насилие по чл.5 ЗЗДН против
ответника И. Н. И., също от гр.П., като актовете на домашно са описани като
обстоятелства, случили се на датите 19 и 20 август 2021г. Ответникът е лице,
с което молителката е живяла във фактическо съжителство след настъпила
2
впоследствие раздяла и от което фактическо съжителство страните имат
малолетно дете Н. на 11 годишна възраст към момента на подаване на
молбата.
С Декларацията по чл.9 ЗЗДН фактическите обстоятелства, на които се
основава искането за налагане на мерки по чл.5 ЗЗД спрямо ответника, са по
отношение на датата 19.08.2021г., след 17 часа, при излизане от работа от
молителката / Община –Пловдив, район „***“, била очаквана от баща й С. П.
и майка й М. Т., с уговорка за покупки от близкия „Кауфланд“ , заедно с
малолетния Н. И., при което пресекли кръстовището и се движили по
източния тротоар; неочаквано зад тях чула гласа и видяла И. И., който
започнал да тича към тях и викал неистово с думите „Ники ела при мен…“ от
западния тротоар, доближил се до тях, хванал детето и го стискал с цяла длан
, така че детето се задушавало и уплашило. Намесили се молителката и баща
й с цел да освободят детето, което успяло да се освободи и отишло тичайки
при майката на молителката. Побягнали към пропуска на отсрещното І РПУ-
Пловдив, където ответникът отново хванал детето и викал на висок глас“…
Ники ще се самоубия, да знаеш ако не дойдеш да живееш с мен…“. Бащата на
молителката, молителката и дежурният полицай се приближили и освободили
детето, а ответникът ритал с крак бащата на молителката, картината , на това,
което станало пред очите на детето била стресираща, молителката също била
стъписана.
Отново на датата 20.08.2021г. след 17 часа е описано, че тръгвайки си от
работата , по стълбището на общината, молителката видяла И. И. да нанася
удари в коремната област на баща й, в който момент видяла и Н. И., стоял и
наблюдавал сцена отвън. Молителката се намесила да помогне на баща си,
при което И. И. влязъл навътре в коридора на Общината и започнал да я
обижда и заплашва с думите: „ Ще те изгоня от работата ти, ти си лоша
майка..“ и др.обиди…“, след което се насочил към мен и започнал да я удря в
коремната област чрез нанасяне на няколко удара , при което се намесил
бащата , той хванал баща й за главата и го притискал надолу и когато се
намесила молителката да помогне на баща си, влязъл при тях Н. И.а,
започнал да я удря по главата и гърба като я дърпал към себе си. Отвели ги в
РПУ, където дали писмени обяснения.
Издадена е Заповед за незабавна защита от 23.08.2021г, с която на ответника
3
са наложени поисканите от молителите мерки по чл.5, ал.1,т.1 и т.3 ЗЗДН.
Със специалната разпоредба на чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН е регламентирана
доказателствената сила на Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН ,като съдът може
да издава заповед за защита само на основание приложената декларация по
чл.9, ал.3 ЗЗДН. В настоящия случай молбата се явява подкрепена в
съществени й части, като от събраните гласни доказателства и онагледеният
материал чрез видеозапис в представен по делото диск се установява точният
механизъм на физическото стълкновение, описано в декларацията по чл.9
ЗЗДН, при последния при който се установява по време на случилото се на
датата 20.08.2021г. инициираният инцидент чрез провокиране на физическо
стълкновение между ответника и бащата на молителката да е първоначално от
ответника, след което молителката се намесва за разтърваването им, към
която стоящият навън от сградата възрастен мъж / по данни на страните и
свидетелите - баща на ответника/ влиза в предверието на посоченото
учреждение и предприема дърпане на молителката за отскубването й от
двамата мъже/ бащата на молителката и ответника/ , след което бива
отблъснат от молителката. В насока на тази фактическа обстановка са и
снетите непосредствено от въззивния съд гласни доказателства чрез
показанията на св. М. Д. Д., без родство със страните, чийто показания са
информативни с оглед получените от същия лични впечатления поради
присъствието си на случилото се в качеството на изпълняващ трудовите си
функции по охрана в процесното учреждение и подлежат на кредитиране.
По отношение на изложените фактически обстоятелства на датата
19.08.2022г. декларацията по чл.9 ЗЗДН същите се подкрепят от разпитаните
по делото св.М.Б. Т., която в качеството на майка и в близка родствена
връзка с молителката, депозира лични впечатления от случилото се на
процесната дата, както и чийто показания също в резултат на лични
впечатления се подкрепят от разпитания св.С. Ц. П.,баща на молителката.
Развилото се на процесната дата 19.08.2021г. не се опровергава при
условията на пълно и насрещно доказване на основание чл.154 , ал.1 ГПК от
ангажирания от ответната страна свидетел Н. И., също в близка родствена
връзка с ответника в качеството му на баща. При така събрания
доказателствен материал по отношение на молителката се установява
4
действията на ответника на датата 20.08.2021г. да се явяват противоправни с
оглед инициираното физическо стълкновение спрямо бащата на молителката,
както и на датата 19.08.2021г. – спрямо малолетното дете от фактическото
съжителство на страните Н. И. И., които действия съставляват извършено
психо-емоционално насилие, с които принудително есе ограничава личната
свобода и личен живот на молителката. На датата 19.08.2021г. извършените
действия от страна на ответника спрямо малолетното дете от фактическото
съжителство на страните Н. И. И., съставляват актове на физическо и психо-
емоционално насилие поради отправените закани за самонаряване при
неизпълнение желанието на ответника да тръгне с ответника, които целят
принудително изпълнение на исканията на последния и като съставляват като
акт на насилие противоправно поведение на ответника.
С оглед на това наложените от първоинстанционния съд мерки по чл.5, ал.1 ,
т.1, т.3 и ал.4 ЗЗДН се явяват съответни на условията за тяхното приложение
съобразно вида и степента на извършените актове на насилие по смисъла на
чл.2 ЗЗДН, като мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН е започнала да се изтърпява
от датата 23.08.2021г, от който момент следва да се счита за наложена до
нейното изтърпяване от този момент за съответното на нарушението
определен срок от 18 месеца.
По така изложените съображения , въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2820/ 25.07.2022г. по гр.д.№ 13656/ 2021г. по описа на
ПРС – І бр.с. в частта относно СРОКА на наложените мерки за защита по
чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, вместо което
П О С Т А Н О В Я В А :
ОПРЕДЕЛЯ срок от осемнадесет месеца, считано от 23.08.2021г. по
отношение на наложените мерки за защита от домашно насилие: забрана на
И. Н. И., ЕГН ********** да приближава Н. С. П., ЕГН ********** и Н. И. И.
ЕГН **********, жилището им, местоработата и местата за социални
контакти и отдих на същите.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част, в която се
5
задължава И. Н. И., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Н. С. П., ЕГН ********** и Н. И. И. ЕГН
********** , както и в частта, в която се осъжда да заплати в полза на
Държавата глоба в размер на 400 лева за извършените актове на домашно
насилие спрямо Н. С. П., ЕГН ********** и Н. И. И. ЕГН **********, както и
за заплащане на определената дължима ДТ от 25 лева и направените от
молителите разноски в размер на 300 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.17, ал.6
ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6