Решение по дело №12829/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5343
Дата: 10 декември 2024 г.
Съдия: Николай Мариусов Урумов
Дело: 20241110212829
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5343
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20241110212829 по описа за 2024 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) № 8855674, издаден от СДВР, с който
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 21, вр. ал. 1 от ЗДВП, на Д. Н. П., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.
Недоволен от ЕФ е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок пред
СРС. Твърди се, че ЕФ бил незаконосъобразен, както и че установяването на
нарушението не било в съответствие с правилата на Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. Иска се отмяната на обжалвания ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но
се представлява от адв. Н.. Той иска от съда да отмени издадения електронен
фиш и да му бъдат присъдени разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. В писмено становище иска потвърждаване
на процесния ЕФ, тъй като бил законосъобразен. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение и е обективирано възражение за
прекомерност на претендирания от жалбоподател адвокатски хонорар.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 07.03.2024 г. в 20:23 ч., жалбоподателят е управлявал лек автомобил
„Хонда“, с рег. № СВ **** СХ и се движил в гр. София, по бул. „Данаил Н.“, с
1
посока на движение от ул. „Васил Левски“ към ул. „Злетово“. В района на №
10 на посочения булевард, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, важащо за
населено място, автомобилът, посочен по-горе, е засечен да се движи с 69
км/ч, като е приспаднат толеранс от 3% във връзка с допустима грешка при
измерване на скорост и същата се зачита като 66 км/ч. Нарушението е
установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение
CORDON M2, записваща дата, час, място, скорост и регистрационен номер.
След извършване на проверка за собствеността на автомобила, било
установено, че същият е собственост на Д. Н. П., на когото бил издаден
процесният електронен фиш.
Д. П. не се е възползвал от възможността да посочи лице, което е
управлявало в посочените ден и час собствения му автомобил, в законово
определения за това срок, с нарочна декларация по чл. 188 от ЗДвП.
След установяване на горните факти, на П., е издаден електронен фиш с
№ 8855674, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, вр. ал. 1 от ЗДВП, на Д. Н.
П., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100 лева.
В електронния фиш е посочено още, че се установява, че жалбоподателят
е извършил нарушението повторно, тъй като процесното нарушение е
извършено в едногодишния срок от наказването му с ЕФ 6753105, който бил
влязъл в сила на 22.08.2023 г.
От материалите по делото обаче се установява, че ЕФ К6753105 все още
не е влязъл в сила, защото е обжалван и към момента на процесното
нарушение този акт не е бил в законна сила.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: снимков материал, протокол за използване на АТСС, протокол
от проверка за изправност на техническо устройство и удостоверение за
одобрен тип на процесното техническо средство, справка за собствеността на
автомобила, както и от останалите по делото писмени доказателства. Съдът
кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат
противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по
делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги
инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че
2
трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен
материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на
моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано
превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби;
размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден
от компетентен орган, при спазване на процесуалния правила.
Фишът е частично законосъобразен и от материалноправна страна. От
доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на
07.03.2024 г. в 20:23 ч., жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Хонда“,
с рег. № СВ **** СХ и се движил в гр. София, по бул. „Данаил Н.“, с посока
на движение от ул. „Васил Левски“ към ул. „Злетово“, като в района на № 10
на посочения булевард, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, важащо за
населено място, автомобилът, посочен по-горе, е засечен да се движи с 66
км/ч.
Въведеното ограничение на максимално допустимата скорост за
движение до 50 км/ч следва по силата на закона, тъй като тя важи за населено
място, а в случая липсват данни за наличието на знак В-26, с който да е
въвеждано различно ограничение.
От наличните по делото доказателства се установява още, че и
техническото средство е одобрен тип за измерване, както и че същото е било в
изправност. Съдебният състав намира още, че мястото на нарушението е
посочено достатъчно подробно от АНО – посочено е на кой път и точно къде е
извършено същото, в каква посока на движението е установено нарушението,
индивидуализиращите данни на автомобила са точно посочени, поради което
съдът намира, че нарушението е описано напълно изчерпателно.
Освен това, по делото са налице доказателства, че служителят, който е
3
използвал техническото средство, е обучен да работи с него, поради което
няма съмнения в техническата компетентност на лицето, работило с АТСС в
процесния ден.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на
скоростта по силата на закона /общественоопасния характер на деянието/;
съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава
обществените отношения, свързани с безопасността на пътя, но е неглижирал
настъпването на общественоопасните последици, при пряката си цел да
управлява МПС, с избрана от него самия скорост независимо от наличието на
изрично ограничение, следващо от закона и важащо за населено място.
По отношение на повторността, съдът намира, че АНО е приложил
материалния закон неправилно, защото по силата на пар. 6, т. 33 от ЗДвП
"повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в
сила на наказателното постановление (електронния фиш), с който на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
В случая е безспорно установено, че нарушението не е извършено в
условията на повторност, защото лицето е с издаден ЕФ за същото по вид
нарушение - с ЕФ К/6753105, който обаче не е влязъл в законна сила и
следователно не може да се счита наказан. Т.е. обективно погледнато,
повторност не може да има, защото лицето не е наказано преди процесното
нарушение с влязъл в сила ЕФ или НП.
Ето защо, ЕФ следва да бъде изменен, като съдът следва да
преквалифицира нарушението като такова по основния състав и съответно да
се редуцира наказанието за него.
Законът за движенето по пътищата сочи, че водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място се наказва с глоба от 50
лева, когато превишението е с от 11 до 20 км/ч. В конкретния случай е
приложима нормата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, поради което и основанието
за налагане на наказанието следва да се измени.
Предвид посочените аргументи, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш следва да бъде изменен.
Доколкото ЕФ е изменен, то разноските по делото следва да бъдат
присъдени съразмерно. Най-напред, на АНО следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, тъй като то отговаря на
степента на правната сложност на делото и на броя на проведените заседания.
Доколкото следва обаче да се присъдят съразмерно на потвърдената част от
4
ЕФ, разноските на АНО следва да бъдат в размер на 50 лева.
По отношение на разноските на жалбоподателя, съдът намира, че
преценката за размера на възнаграждението на процесуалния представител
следва да се осъществи от съда, като се определи размер, съобразявайки
сложността на делото, броя на заседанията, обема от действия по оказване на
правна помощ от процесуалния представител и т.н. В този ред на мисли, съдът
намира, че процесното производство е с елементарна степен на сложност,
обемът от материалите е буквално няколко листа, а защитата е осъществена в
едно съдебно заседание, без да се налага събирането на допълнителни
доказателства. Ето защо, съдът намира, че съответният размер на
възнаграждението на адв. Н. в случая следва да бъде 300 лева. То обаче също
следва да се присъди съразмерно, поради което следва да бъде 150 лева. При
това положение, доколкото адв. Н. е предоставил правна помощ безплатно на
жалбоподателя, то СДВР следва да бъде осъдено да заплати директно на адв.
Н. дължащото му се възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, чл.
38, ал. 2 от ЗАдв, вр. чл. 2, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, което следва да бъде в размер на 150 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш № 8855674, издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение
на чл. 21, вр. ал. 1 от ЗДВП, на Д. Н. П., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от повторно (по смисъла на пар. 6, т. 33
ЗДвП) в такова по основния състав, като ИЗМЕНЯ основанието за налагане
на наказанието в такова по чл. 182, ал. 1, т. 2 и НАМАЛЯВА наложеното
наказание от 100 на 50 лева.
ОСЪЖДА Д. Н. П., с ЕГН **********, да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи, сумата от 50 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на
адвокат Иван-Александър Ч. Н., с личен адвокатски номер **********,
5
сумата от 150 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6