Определение по дело №200/2022 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 366
Дата: 19 април 2022 г.
Съдия: Пламен Борисов
Дело: 20224100500200
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 366
гр. Велико Търново, 19.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Станислав Стефански

Ирена Колева
като разгледа докладваното от Пламен Борисов Въззивно частно гражданско
дело № 20224100500200 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.
Постъпило е възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК от ЦВ.
ИВ. Т., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. В. Т., ул. „О.“ №
.., ет.., ап. , чрез адв. А.М. от АК – Велико Търново против издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 1190 от 14.08.2015 година, издадена
по ч.гр.д. № 2233/2015 год. по описа на Районен съд – Велико Търново. Във
възражението се сочи, че на 18.01.2022 г., страната е получила телефонно
обаждане от служител на „Макроадванс“ АД, който и заявил, че дължи
парична сума на дружеството и информация може да получи от ЧСИ Виктор
Георгиев. Във връзка с това и след извършена справка твърди, че на
26.01.2022 г. узнава за издадената против нея заповед за изпълнение на
парично задължение и образуваното впоследствие ИД № 1798/2018 г. по
описа на ЧСИ Виктор Георгиев. Във възражението се излагат твърдения, че
заповедта за изпълнение не е била надлежно връчена, че заповедта за
изпълнение не е била лично връчена на длъжника и в деня на връчването той
не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България,
както и че длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради
особени непредвидени обстоятелства. С оглед гореизложеното отправя
искане към ВТОС на основание чл. 423 от ГПК да се приеме направеното
възражение, с което се оспорва издадената заповед за изпълнение, да се спре
изпълнението й, както да бъде върнато делото на първоинстанционния съд с
указания производството да продължи от фазата на приемане на
възражението. Към възражението са приложени писмени доказателства, с
които страната се стреми да докаже, че към момента на връчване на
заповедта, същата е имала обичайно местопребиваване на територията на
1
Кралство Норвегия и е поискано провеждане на разпит на свидетел.
Възражението е връчено на заявителя – кредитор „Макроадванс“ АД с
ЕИК *********, с адрес гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14.
Подаден е отговор по възражението, чрез процесуален представител
юрисконсулт Лора Иванова, с който взема становище за недопустимост на
възражението, тъй като същото в подадено след изтичане на едномесечен
срок от узнаване на заповедта. Според страната, длъжникът е узнал за
заповедта още на 31.03.2019 г., когато призовкарят на ЧСИ Виктор Георгиев е
залепил уведомление за съобщение на входната врата на адреса на длъжника
и е отбелязал на гърба на съобщението, че лице представило се за майка на
длъжника е отказало да получи съобщението, за което представя копие от
съобщението и разписката. По основателността на възражението навежда
доводи, че връчването на заповедта е надлежно извършено, тъй като
уведомление по реда на чл. 47 от ГПК е залепено на постоянния и настоящ
адрес на длъжника, според извършена справка в НБДН. Счита, че съгласно
ЗГР настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене
е в чужбина следва да бъде отразен в регистъра на населението с името на
държавата, в която живеят, а в конкретния случай такова не е било налице. По
отношение на предпоставката по т. 3 от чл. 423, ал. 1 от ГПК, счита че в
случая не са били налице особени непредвидени обстоятелства, попречили на
длъжника да узнае за връчването на заповедта, предвид това, че на Ц.Т. е
било известно обстоятелството, че е сключила договор за кредит, по който
има непогасено задължение. Предвид горното счита възражението за
недопустимо и неоснователно. Претендира в тежест на Ц.Т. да бъдат
присъдени разноски, за което представят списък по чл. 80 от ГПК.
Великотърновският окръжен съд в качеството му на въззивна
инстанция, като прецени подаденото възражение и приложените към него
доказателства, отговорът на кредитора и приложените доказателства, както и
като се запозна с приложеното ч.гр.д. № 2233/2015 на РС – Велико Търново,
приема за установено следното:
Производството по ч.гр.д. № 2233/2015 год. по описа на РС – Велико
Търново е образувано въз основа на подадено заявление по чл. 410 от ГПК от
„Макроадванс“ АД, против длъжника ЦВ. ИВ. Т., с ЕГН **********, с искане
да бъде издадена заповед за изпълнение, с която длъжникът да бъде задължен
да заплати сумата от 538 лв. представляваща главница и 146,97 лв. – законна
лихва върху главницата за период от 05.12.2012 г. до 12.08.2015 г.,
представляващи задължения по Договор за предоставяне на овърдрафт по
картова сметка на частни лица № 829 от 25.08.2006 г. Издадена е заповед №
1190 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.08.2015 год.,
с която е разпоредено длъжникът да заплати посочените в заявлението
парични суми в полза на кредитора, както и разноски по делото в размер на
325 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. На 19.08.2015
г. е изготвено съобщение за връчване на заповедта. Посочен е адрес на
длъжника, съответстващ на посочения в извършената служебна справка за
2
постоянен и настоящ адрес в НБДН – гр. Велико Търново, ул. „О.“ № .., вх. ..,
ет. , ап. . Съобщението е върнато в цялост с отбелязване от длъжностното
лице, връчващо призовките в съда, че „лицето живее и работи в Норвегия“.
На 10.09.2015 г. на посочения адрес на длъжника е залепено уведомление по
реда на чл. 47 от ГПК - на входната врата на входа, както и на пощенската
кутия. На 29.09.2015 година съдът е отбелязал, че счита съобщението ведно с
приложената към него заповед за изпълнение за редовно връчени на
24.09.2015 г. на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 414 ГПК възражение против заповедта за изпълнение не е
било подадено. Съгласно разпореждане от 14.10.2015 година е издаден
изпълнителен лист въз основа на издадената заповед за изпълнение №
1190/14.08.2015 г. по ЧГрД № 2233/2015 г. на Районен съд – Велико Търново,
след като съдът е преценил, че същата е влязла в сила.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 20187250401798 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев,
рег. № 725 в КЧСИ. След образуване на изпълнителното дело ЧСИ е
извършил служебна справка в НБДН и е установил постоянния и настоящ
адрес на длъжника, които съвпадат с посочения по-горе адрес. На този адрес е
изпратено съобщение за образуваното изпълнително дело, като длъжностното
лице по връчване е отбелязало, че на адреса живее майката на адресата, която
отказва да получи съобщението и по нейно сведение адресата е в чужбина. На
31.03.2019 г. на посочения адрес е залепено уведомление по реда на чл. 47 от
ГПК, съгласно разпореждане на ЧСИ съобщението е приложено по
изпълнително дело и е счетено от ЧСИ за връчено на 15.04.2019 г.
На 16.02.2022 година длъжникът подава разглежданото възражение.
При изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Възражението по чл. 423, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК е недопустимо и
следва да бъде оставено без разглеждане, поради следното:
Едномесечният срок по чл. 423, ал. 1 от ГПК е преклузивен и след
неговото изтичане за страната не съществува процесуална възможност да
оспори вземането по реда на тази норма. При позоваване на длъжника във
възражението за ненадлежно връчване на заповедта следва да се разграничат
обстоятелствата по узнаването на заповедта, имащи отношение към
допустимостта на възражението, от тези по връчването й, касаещи неговата
основателност. Преди да пристъпи към преценка за основателността на
възражението съдът следва да извърши проверка на неговата допустимост,
като изследва въпроса дали правото на длъжника е упражнено в
регламентирания от закона срок.
В закона е посочено, че този срок тече от момента на узнаването на
заповедта за изпълнение, който момент следва да бъде доказан от
заинтересованата страна - в случая от длъжника, подал възражението. В
същото се сочи, че е узнал за заповедта на 26.01.2022 г., като не са приложени
3
никакви доказателства в подкрепа на това твърдение. Напротив, от
приложените по делото доказателства, от страна на кредитора се установява,
че още на 31.03.2019 г. длъжностно лице по връчването е разговаряло с
майката на длъжника и е извършило надлежно връчване на съобщението за
образувано изпълнително дело по реда на чл. 47 от ГПК.
За да бъде прието, че възражението е подадено в срок следва да бъде
установен моментът на узнаването на заповедта, като узнаването следва да
бъде разграничено от връчването на процесната заповед. Узнаването е
получаване на информация за конкретния съдебен акт, което може да бъде
осъществено по различен начин и не е необходимо спазването на определена
процедура, както е при надлежното връчване на същия акт. В конкретния
случай от представените по делото доказателства е видно, че на 31.03.2019 г.,
след разговор с майката на длъжника е надлежно връчено съобщението, чрез
залепване. След като връчител е разговарял с майката на длъжника, залепил е
уведомление за получаване на съобщението от кантората на ЧСИ в 14-дневен
срок, то следва да се приеме, че към този момент за длъжника е било
възможно да узнае за съществуването на издадената срещу него заповед за
изпълнение на парично задължение, макар и да не се е запознал лично със
съдържанието на същата. Твърдението на длъжник, че е узнал за заповедта
едва на 26.01.2022 г. ме е подкрепено от никакви доказателства, а
представлява само голословно твърдение, на основа на което не може да се
направи извод за срочността на възражението.
Въз основа на тези данни по делото се извежда извода, че длъжникът е
узнал за издадената заповед на много по-ранен етап от твърдения в
подаденото възражение, а възражение по реда на чл. 423 от ГПК е депозирано
едва на след изтичане на законоустановения срок. Пропускането на
едномесечния преклузивен срок е абсолютна процесуална пречка да се
разгледа възражението по чл. 423 от ГПК, поради което същото следва да се
остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, следва да бъдат присъдени в полза на
заявителя направените в производството разноски за юрисконсултско
възнаграждение за подадения писмен отговор, което съобразно разпоредбата
на чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правна помощ, следва да бъде
намалено до сумата в размер на 150 лева.
Водим от изложените съображения, Великотърновският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението по реда на чл. 423 от
ГПК на ЦВ. ИВ. Т., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.
Велико Търново, ул. „О.“ № ., ет. ., ап. ., чрез адв. А.М. от АК – Велико
Търново против издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
1190 от 14.08.2015 година, издадена по ч.гр.д. № 2233/2015 год. по описа на
4
Районен съд – Велико Търново, като недопустимо и ПРЕКРАТЯВА
производството по В.ч.гр.д. № 200/2022 г. по описа на ОС – Велико Търново.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, ЦВ. ИВ. Т., с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес гр. В. Т., ул. „О.“ № ., ет..., ап... ДА
ЗАПЛАТИ на „Макроадванс“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, сума в размер
на 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направени съдебни разноски
по настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщението пред Апелативен съд – Велико Търново.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5