№ 10198
гр. С, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110160370 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ, вр. чл.86
ЗЗД.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу Т. В. К., с
ЕГН: ********** и Н. В. И., с ЕГН: **********, в обстоятелствената част на която се
твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответниците за заплащане разделно на сума в размер на 1524лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр. С, ж.к. Г Д, бл. 244, вх. Е, ет. 2, ап. 76, аб.№76855, за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от 28.07.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху сумата за цена на доставена ТЕ за периода от 15.01.2020г. до
12.07.2022 г. в размер на 238,83лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.06.2019г. до 30.10.2020г. в размер на 32,16лв., ведно със законна лихва върху
тази сума за периода от 28.07.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
сумата за цена на услуга дялово разпределение за периода от 31.07.2019г. до 12.07.2022 г. в
размер на 7,10лв. По така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 40876/2022г.
по описа на СРС, 25 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
От ответниците са подадени възражения в срок, поради което на “ф-ма” ЕАД са указани
правата й по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като исковата молба е подадена в срок. При така
изложените факти и като поддържа, че ответниците, като собственици на топлоснабдения
имот, са потребявали топлинна енергия за посочения период, която не са заплатили, ищецът
моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че същите дължат
1
суми както следва:
За Т. В. К.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 381,00 лв.
(триста осемдесет и един лева), ведно със законна лихва за периода от 28.07.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.01.2020г. до 12.07.2022 г. в
размер на 59,71 лв. (петдесет и девет лева и 71 стотинки), цена на извършена услуга за
дялово разпределение в размер на 8,04 лв. (осем лева и 04 стотинки), ведно със законна
лихва за периода от 28.07.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
31.07.2019г. до 12.07.2022 г. в размер на 1,78 лв. (един лев и 78 стотинки), държавна такса в
размер на 9,01 лв. (девет лева и 01 стотинка), юрисконсултско възнаграждение в размер на
12,50 лв. (дванадесет лева и 50 стотинки).
За Н. В. И.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1 143,00
лв. (хиляда сто четиридесет и три лева), ведно със законна лихва за периода от 28.07.2022г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.01.2020г. до 12.07.2022 г. в
размер на 179,12 лв. (сто седемдесет и девет лева и 12 стотинки), цена на извършена услуга
за дялово разпределение в размер на 24,12 лв. (двадесет и четири лева и 12 стотинки), ведно
със законна лихва за периода от 28.07.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 31.07.2019г. до 12.07.2022 г. в размер на 5,32 лв. (пет лева и 32 стотинки).
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Н. В. И., с който исковите претенции
се оспорват по основание, като се посочва, че оспорва единствено основанието за
дължимост на сумите и се твърди наличие на погасителна давност, като не се оспорва
размера. Оспорва се ответницата да е потребител на ТЕ в имота, като се сочи, че не са
представени доказателства, че ответницата реално е потребила ТЕ, както и, че е ползвател в
претендирания дял от ¾. Сочи се липса на основание за дължимост на суми за дялово
разпределение и суми за лихва.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от Т. В. К., с който исковите
претенции се оспорват по основание, като се посочва, че оспорва единствено основанието за
дължимост на сумите и се твърди наличие на погасителна давност, като не се оспорва
размера. Оспорва се ответницата да е потребител на ТЕ в имота, доколкото партида за
същия е открита на името на другата ответница. Сочи се липса на основание за дължимост
на суми за дялово разпределение и суми за лихва.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в претендирания размер.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
2
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ
/обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.
В отговора на исковата молба изрично се оспорва качеството на потребител относно
ответниците. Представен е Нотариален акт за собственост на апартамент по чл.55 от
ЗПИНМ от 18.08.1969г., от който се установява, че В Я А-И. и В Й И са признати за
собственици на апартамент, който посредством удостоверение, издадено от ГИС-С е
удостоверено, че е идентичен с апартамент, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Г Д бл. 244, вх.
Е, ет. 2, ап. 76. Не са представени доказателства, от които да се установява, че лицата,
признати за собственици са починали, нито кои са наследниците им по закон. Представен е
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 28.01.1994г., от който се
установява, че В Й И е продал на дъщеря си Н. В. И. собствената си 1/2ид.ч. от процесния
апартамент.
С оглед липсата на доказателства за смърт на В Й И и В Я А-И., както и за наследници
3
на същите, следва да се приеме, че по отношение на Т. В. К. не са представени
доказателства, установяващи наличие на право на собственост по отношение на процесния
апартамент и в каква част, поради което и спрямо нея всички искове следва да се отхвърлят.
По отношение на Н. В. И. е представено доказателство, че се явява собственик на ½ ид.ч. от
имота. Поради което се явява потребител и следва да отговаря за цената на потреблението в
имота до размер на притежаваната 1/2ид.ч.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническата експертиза.
От заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че процесната сграда е с непрекъснато
топлоподаване за процесния период, като количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция. От заключението е видно, че на уреда са били извършвани периодични проверки
съгласно БДС 1434 – 2001 през м.08.2016г., м.09.2018г. и м.03.2021г.
Съгласно чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията и съотносимите към процесния период
Заповеди на председателя на ДАМТН № А-791/30.09.2015 г. и № А-616/11.09.2018 г.,
периодичността на метрологичните проверки на топломер е 2 години Средствата за
търговско измерване според пар. 1, т. 58 от ДР на ЗЕ технически средства за измерване,
които имат метрологични характеристики и са предназначени да се използват за измерване
самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства и които се използват
при продажбата на електрическа и топлинна енергия или природен газ), са собственост на
топлопреносното предприятие /чл. 156 ЗЕ/. Законът/ ЗЕЕЕ, ЗЕ/ утвърждава като принцип за
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост, реално доставената на границата на
собственост топлинна енергия – чл. 156, ал. 1 ЗЕ. Видно от заключението на назначената по
делото съдебно-техническа експертиза периодична метрологична проверка на монтираното
на адреса СТИ е направена през м.08.2016г. и последваща такава през м.09.2018г., т..е. в
рамките на нормативно изискуемите 2 години. Съгласно цитираните разпоредби,
последваща проверка е следвало да се извърши през м.10.2020г., но е направена 4 месеца по-
късно, доколкото обаче не е отчетено отклонение в работата на СТИ следва да се приеме, с
оглед малкия период на забавата, че СТИ е било годен уред.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата
през процесния период Наредба №16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Действително определени разпоредби на Наредбата са отменени с Решение № 8294 от 26
юни 2020 г. по административно дело № 14350 от 2019 г. на ВАС, но тази отмяна не засяга
периода на претенциите доколкото е последваща и касае изчисляването на разход за отчетен
период след процесния.
4
Oт заключението на СТЕ се установява, че дялово разпределение на топлинна енергия
за ЕС през процесния период се извършва от „ф-ма” ООД, като за абоната се изчислява ТЕ
за отопление на имот с 3 отоплителни тела, ТЕ за битово горещо водоснабдяване по данни
от 1 броя водомеи и „сградна инсталация“ в зависимост от пълния отопляем обем – 195м3.
От вещото лице е установено, че разпределението е извършвано в съответствие с
методиката, нормативната уредба, проверените документи и данни от уреди за сградата.
Според заключението на СТЕ за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. общо
начислената ТЕ за имота е в размер на 1592,22лв. Установено е, че изравнителната сума за
процесния период е -80,36лв. за връщане, т.е. сумата следва да се извади от сумата, получена
по фактури за отопление, като размера на реалното потребление е 1511.86лв. За определяне
размера на дължимата цена съдът кредитира заключението на СТЕ, като компетентно
изготвено и обосновано.
По възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира следното:
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г.
на ОСГКТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 от ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД.
Съгласно чл. 114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В настоящия случай падежът на всяко от задълженията за плащане на
потребената топлинна енергия е последното число на месеца, следващ отчетния период
(месеца на доставката), а от първо число на втория месец, следващ отчетния период,
длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват лихви.
Съгласно чл. 116, б. “б” ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение.
Съгласно чл. 422 ГПК, искът за съществуване на вземането се счита предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.
415, ал. 1 ГПК. От тази дата и докато трае съдебният процес относно вземането, давност не
тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” ЗЗД. С влизане в сила на решението, с което искът е уважен
(респ. на заповедта по чл. 410 ГПК), давността се прекъсва. Прекъсване на погасителната
давност може да настъпи само когато за определено притезание тя е започнала да тече, но
още не е изтекла.
В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
е постъпило в съда на 28.07.2022г., така че към момента на подаването му погасено по
давност е единствено вземането за м.05.2019г. Вземането за м.06.2019г. е станало изискуемо
на 31.07.2019г., поради което не е погасено по давност. Видно от заключение на СТЕ
задължението за м.5.2019г. е в размер на 21,24лв., която сума се явява недължима.
5
Следователно задължението за доставена ТЕ за имота за процесния период е в размер
на 1490,62лв., като Н. В. И. дължи ½ част от тази сума или 745,31лв.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ следва да се уважи само спрямо Н. В. И., за посочената сума
745,31лв. Върху главницата от 745,31лв. се дължи законната лихва, считано от датата на
подаване в съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК–
28.07.2022 г. до плащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. За периода на претенцията са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ –
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. /приложими по отношение на забавата в
плащанията на сумите за доставена и консумирана топлинна енергия от и след 01.05.2013 г./
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ – 02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на месечните фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество за
отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача, като в чл. 33, ал. 4 от ОУ изрично е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по фактурите за
потребление след изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Ето защо, купувачът въпреки забавата на месечно дължимите суми не дължи лихва за забава
върху тях, а само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период.
По делото на стр.32 е представена справка за размер на задълженията, от която се
установява, че задължение по фактура за м.05.2019г. не е олихвено, поради което Н. В. И.
дължи ½ част от заявената с исковата молба сума за лихва, а именно 119,42лв.
По отношение на сумите за дялово разпределение следва да се посочи, че дяловото
разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, като редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от „ф-ма“ ЕАД и се обявява по подходящ начин на потребителя.
По силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на
услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение, а по силата на чл.13 ал.1 т.1 от Общите условия на договорите за продажба
6
на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се
посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора
сключван по реда на 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 от ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение
на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е
платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение
дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на
купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за
плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е извършена. От СТЕ е установено, че услугата е извършена, поради което
Н. В. И. дължи ½ част от сумата, заявена с исковата молба – 16,08лв.
Върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение не следва да се
присъжда мораторна лихва доколкото няма данни ответникът да е поканен да заплати
сумата и да е поставен в забава.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответника Н. В. И.
дължи на ищеца разноски в производството съобразно с уважената част от исковете в общ
размер от 193,66лв. за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение /при приет размер от 100лв., определен в минимален размер съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/.
По разноските присъдени по ч.гр.дело № 40876/2022г. по описа на СРС, 25 състав:
Разноски дължи единствено Н. В. И., като с оглед частичното уважаване на исковете,
присъдените разноски за заплатена държавна такса следва да се намалят до размер на
17,62лв. Присъденото юрисконсултско възнаграждение следва да се намали до сумата от
24,44лв.
7
Разноски на осн. чл.78, ал.3 ГПК се дължат и в полза на Т. В. К. доколкото исковете
спрямо нея са отхвърлени. Поискано е присъждане на адвокатско възнаграждение пряко на
адв. И. А. Н., като настоящия състав намира, че по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. чл.38, ал.1,
т.2 от ЗАдв. следва да му присъди едно общо възнаграждение от 400лв. за заповедното и
исковото производства.
От Н. В. И. също се претендират разноски, като от адв.Снежанка К. К. също е
поискано присъждане на адвокатско възнаграждение пряко на адвоката. Настоящия състав
намира, че по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. следва да се присъди едно
общо възнаграждение от 400лв. за заповедното и исковото производства, което следва да се
коригира съразмерно на отхвърлената част от исковете до размер от 139,32лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ, предявен от “ф-ма” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. “Я” № 23Б, против Н. В. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
С, ж.к. Г Д, бл. 244, вх. Е, ет. 2, ап. 76, че Н. В. И. ДЪЛЖИ на “ф-ма” ЕАД сумата 745,31лв. -
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Г Д, бл. 244, вх. Е, ет. 2, ап. 76, аб.№76855, за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от 28.07.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на доставена ТЕ за периода
от 15.01.2020г. до 12.07.2022 г. в размер на 119,42лв. и цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2019г. до 30.10.2020г. в размер на 16,08лв., ведно със
законна лихва върху тази сума за периода от 28.07.2022г. до изплащане на вземането, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 40876/2022г.
по описа на СРС, 25 състав, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за установяване дължимост на
главница за сумата над 745,31лв. до пълния предявен размер от 1 143,00 лв., претенцията за
установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за цена на доставена ТЕ за
сумата над 119,42лв.
до пълния предявен размер от 179,12 лв., претенцията за установяване съществуване на
вземане за такса за дялово разпределение над 16,08лв. до пълния предявен размер от 24,12
лв. и претенцията за установяване дължимост на мораторна лихва за периода от
31.07.2019г. до 12.07.2022 г. в размер на 5,32 лв.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 150 ЗЕ, предявен от “ф-ма” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С,
ул. “Я” № 23Б, против Т. В. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Пл., ул.Д №10 за признаване
за установено, че Т. В. К. дължи на дружеството цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в размер на 381,00 лв., доставена в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С,
ж.к. Г Д, бл. 244, вх. Е, ет. 2, ап. 76, аб.№76855, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.,
8
ведно със законна лихва за периода от 28.07.2022г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за периода от 15.01.2020г. до 12.07.2022 г. в размер на 59,71 лв., цена на извършена
услуга за дялово разпределение в размер на 8,04 лв. за периода от 01.06.2019г. до
30.10.2020г., ведно със законна лихва върху тази сума за периода от 28.07.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на услуга дялово
разпределение за периода от 31.07.2019г. до 12.07.2022 г. в размер на 1,78 лв.
ОСЪЖДА Н. В. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к. Г Д, бл. 244, вх. Е, ет. 2, ап.
76 да заплати в полза на „ф-ма” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я”
№23Б направените по ч.гр.дело № 40876/2022г. по описа на СРС, 25 състав разноски в
размер на 17,62лв. за заплатена държавна такса и 24,44лв. юрисконсултско възнаграждение,
както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК разноски в исковото производство съобразно
уважената част от исковете в размер на 193,66лв.
ОСЪЖДА „ф-ма” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я” №23Б да
заплати на адвокат И. А. Н., със служебен адрес: гр.Б., ул.С №3В, ет.1, офис 6 на основание
чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. възнаграждение за осъществена безплатна
правна помощ на Т. В. К., с ЕГН: ********** в размер на 400лв.
ОСЪЖДА „ф-ма” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я” №23Б да
заплати на адвокат Снежанка К. К., със служебен адрес: гр.С, ул.Вл №35, ет.3, офис 1 на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ на Н. В. И., с ЕГН: **********, съразмерно на отхвърлената част
от исковете в размер на 139,32лв.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9