Решение по дело №11560/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261256
Дата: 19 ноември 2020 г. (в сила от 19 ноември 2020 г.)
Съдия: Галя Горанова Вълкова
Дело: 20201100511560
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ ……….

гр. София, 19.11.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Апостолова
Галя Вълкова

 

като разгледа докладваното от съдия Вълкова по ч.гр.д. № 11560 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Ч.  Е.Б.“ АД срещу постановление на ЧСИ П.от 09.09.2020 г., с което е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до минималния размер от 200 лв. В частната жалба се сочи, че възнаграждението е прекомерно и моли съда същото да бъде намалено до 100 лв.

Възражение по жалбата е депозирано от „Р.К.М.“ ЕООД чрез адв. С., в който се твърди правото на длъжника да иска намаление да е преклудирано, наред с това адвокатското възнаграждение е съобразено с извършените действия: подаване на молба за образуване на изпълнително дело и последващ избор на изпълнително действие.

ЧСИ не излага мотиви.

Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирана страна (съгласно чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК - лице-длъжник по изпълнението, чрез процесуалния му представител) и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Изискуемата държавна такса е платена в срок.

Жалбата е основателна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20208510401600 по описа на ЧСИ М.П.с район на действие СРС е образувано по молба вх. № 59916/27.08.2020 г. на взискател „Р.К.М.“ ЕООД чрез адв. Л.за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 13.07.2020 г., издадено по гр. дело № 59492/2018 г. на СРС за сумата от 100 лв. – разноски за производството пред СГС. Взискателят се легитимира с договор за цесия от 17.07.2020 г., с което Н.И.цедира вземането в полза на „Р.К.М.“ ЕООД, като за цесията длъжникът се твърди да е уведомен с писмо, нечетливо пощенско клеймо.

С молбата е избран като изпълнителен способ запор на дружествени дялове на длъжника. Приложен е договор за правна защита и съдействие от 24.08.2020 г. за сумата от 400 лв. – за образуване на изпълнително дело, процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане.

С молба вх. № 60265/28.08.2020 г. е оттеглен избрания изпълнителен способ и е поискано налагане на запор на банкови сметки на длъжника.

Призовка за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 31.08.2020 г., на 09.09.2020 г. е подадено възражение срещу определеното адвокатско възнаграждение, като на 09.09.20 г. съдебният изпълнител е постановил отказ.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 в редакция към сключване на договор за правна защита и съдействие и депозиране на за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:     1.   за образуване на изпълнително дело - 200 лв. Съдът намира, че в конкретния случай е недължимо възнаграждение за водене на изпълнителното дело. В един и същи ден взискателят е депозирал молба за образуване на изпълнително дело, избирайки способ, чиято ефективност може да бъде поставена под въпрос и впоследствие, без да изчака резултат от направения избор, е поискал замяната му. Поредицата действия не съответства на правилото за добросъвестност – чл. 3 ГПК и в този смисъл частната жалба е основателна за сумата до 200 лв.

Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на  длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на  настоящото производство е законосъобразността на действията на  съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ. Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба „Ч.Е.Б.“ АД – длъжник по изпълнително дело № 20208510401600 по описа на ЧСИ М.П.с район на действие СРС  Постановление от 09.09.2020 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ на процесуалния представител на взискателя по Изпълнително дело № 20208510401600 по описа на ЧСИ М.П.„Р.К.М.“ ЕООД сумата от 200 лева - представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.