№ 3121
гр. София, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря СВ.В.ОГН.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20221110150984
по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на "ЕОС М" ЕООД срещу Н. Д. И..
Предявен по реда на чл. 422 от ГПК е установителен иск с правно основание чл.
99, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4287,48 лева,
представляваща главница за периода от 17.12.2015 г. до 17.05.2019 г., по Договор за
потребителски кредит № ******** от 04.02.2014 г., сключен със „С“ ЕАД, което вземане е
прехвърлено в полза на ищеца по силата на договор за цесия от 25.06.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
28.10.2021 г. до окончателното й изплащане , за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.11.2021 г. по ч.гр.д. № 64589/2021 г. по описа СРС, 178
състав.
Ищецът твърди, че с посочения договор „С“ ЕАД е предоставила на ответника
потребителски кредит в размер на 15000 лв., като последният се е задължил да го върне на
120 равни седмични вноски, всяка в размер от 196,37 лв., ведно с уговорената
възнаградителна лихва. Твърди, че ответницата изпаднала в забава и понастоящем дължи
главница от 4287,48 лева по договора за периода от 17.12.2015 г. до 17.05.2019 г., която е с
настъпил падеж.Твърди, че вземанията по договора са му прехвърлени с договор за цесия от
25.06.2019 г. за което длъжникът е уведомен. Прави искане претенцията да бъде уважена.
Претендира разноски. Възразява за прекомерност на разноските на насрещната страна.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника чрез адв. Б., в който оспорва предявените искове. Оспорва наличието на
уведомяване за прехвърлянето на вземане. Възразява, че вземанията се основават на
неравноправни клаузи в договора, които не са индивидуално уговорени, че същите са
нищожни на основание ЗПК. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира
разноски
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.
2, във вр. с чл. 12 от ГПК прие за установено от фактическа страна и правна страна
1
следното:
От приложеното ч. гр. д. № 64589/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 178
състав, се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, вх. №86271/11.11.2021 г., за вземанията, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.11.2021 г.
срещу длъжниците Ю.Л.Г. и Н. Д. И., отговарящи за задължението солидарно. В срока
по чл. 414 ГПК длъжникът Н. И. е подала възражение, поради което с разпореждане от
24.06.2022 г. съдът е дал указания на заявителя да предяви искове по чл. 422 ГПК, като в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК "ЕОС М" ЕООД е предявило против Н. И. установителни искове
за вземанията, предмета на издадената заповед за изпълнение.
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.
Между страните не е спорно, а и от представения по делото Договор за банков
кредит от 04.02.2014 г. се установява, че "С" АД в качеството на кредитор, Ю.Л.Г. в
качеството на длъжник и Н. Д. И. в качеството на съдлъжник са сключили договор за
кредит, по силата на който кредиторът е отпуснал в заем на кредитополучателя Георгиева
сумата от 15000 лева. Срокът за усвояване на кредита е до 03.03.2014 г. За ползвания кредит
кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на Банков лихвен процент
на „С“ АД за лева, плюс надбавка от 3,3 % пункта. Към датата на сключване на договора
Базовия лихвен процент на банката за лева е в размер на 6,40 % годишно, а годишният
процент на разходите е 10,73 %. Общата дължима сума от кредитополучателят е в размер на
23842,11 лева, а срокът на договора е от сключването му до изтичането на 120 месеца от
датата на първото усвояване по кредите.
За основателност на предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличие
на валидно облигационно правоотношение, произтичащо от сочения от ищеца договор за
отпускане на потребителски кредит от 04.02.2014 г., сключването на който не се оспорва от
ответника, усвояването от ответника на кредита в размера, посочен в исковата молба,
дължимостта на сумата на посоченото основание и за спорния период, наличието на договор
за цесия, сключен между "ОББ" АД /в качеството на цедент/ и "ЕОС М " ООД/в качеството
на цесионер/, по силата на който "ЕОС М" ЕООД е придобило посочените по-горе вземания
на срещу ответника, съобщаване на цесията на длъжника, от страна на цедента – „ОББ“ АД.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга, каквито твърдения не са въвеждани от
ответника в производството.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да докаже наличието на обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на погасителната
давност, ако твърди такива
По възражението на ответника за липса на активно-процсуална легитимация на
ищеца.
От приложения по делото договор за цесия и приложение № 1А към него се
установява, че на 25.06.2019 г. "ОББ " АД /в качеството на цедент/ и "ЕОС М " ООД /в
качеството на цесионер/ е сключен договор за прехвърляне на необслужване от длъжниците
вземания, по силата на който задължението на Н. И. по Договор за банков кредит №
********/05.02.2014 г. е изкупено от "ЕОС М" ООД.
В приложеното към исковата молба уведомително писмо изх. №1918/07.10.2020 г.
от „ОББ“ АД, е посочено, че вземането на "ОББ" АД към Н. Д. И. по договор за
потребителски кредит от 04.02.2014 г. е прехвърлено от кредитора на "ЕОС М" ЕООД.
Посоченото изявление на цедента е връчено на ответника с връчването на исковата
молба, като доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва
да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
2
производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде взето предвид – в
този смисъл е задължителната практика на ВКС – решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.
д. № 1711/2013 г., I ТО, ТК, решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II
ТО, ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК,
постановени по реда на чл. 290 ГПК. Исковата молба съставлява покана за плащане, като с
нея ответникът се уведомява за извършеното прехвърляне. Цесията е проявила своето
действие съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД по отношение на длъжника/ответник с получаването на
приложеното към исковата молба уведомление, което е факт, настъпил в хода на процеса,
който е от значение за спорното право, с оглед на което следва да бъде съобразен при
решаването на делото съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Връчване на уведомлението за цесията в
хода на исковото производство, в това число с исковата молба, има действие спрямо
длъжника /решение № 114/07.09.2016 г. по т. дело № 362/2015 г. на ВКС, II т. о. /. Ето защо,
съдът приема за доказано обстоятелството във връзка с надлежното съобщаване на цесията
на ответника.
Следователно по делото се установява, че "ЕОС М" ЕООД е активно
материалноправно легитимирано да претендира заплащането на задълженията на ответника
по Договор за банков кредит от 05.02.2014 г., сключен между ответника и "С" АД.
На съда е известно обстоятелството, че „ОББ“ АД е правоприемник на „С“ АД.
По възражението за недействителност на договора, настоящият състав намира, че
процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл.
11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като договорът не съдържа погасителен план и информация за
размера на месечната вноска.
За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:
В практиката на ВКС /Решение № 106 от 3.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3253/2021
г., III г. о., ГК/ и СЕС /РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) от 9 ноември 2016 г. по дело
C‑42/15/ се приема, че „Член 10, параграф 2, буква з) от Директива 2008/48 трябва да се
тълкува в смисъл, че в договора за кредит не е необходимо да се посочват точните дати на
падежа на отделните вноски на потребителя, стига условията по този договор да позволяват
на потребителя да установи лесно и със сигурност падежите на тези вноски. Член 10,
параграф 2, букви з) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в срочния
договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не
трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяването на тази главница. Тези разпоредби, тълкувани във връзка с
член 22, параграф 1 от тази директива, не допускат държавата членка да предвижда такова
изискване в националната си правна уредба. Член 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкува в смисъл, че допуска държавата членка да предвиди в националната си правна
уредба, че когато не съдържа всички изисквани данни по член 10, параграф 2 от тази
директива, договорът за кредит се счита за сключен без лихви и без разноски само ако става
въпрос за данни, чиято липса би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на
своето задължение.“ /СЕС/ и че „в договора за кредит трябва да се посочат само размерът,
броят и периодичността на дължимите погасителни вноски и когато е уместно, редът на
разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването“ /ВКС/.
В процесния случай от страна на ищеца е представен документ, озаглавен
„погасителен план за кредитен договор ********“ /л. 130-135/. Този документ не е подписан,
а по съществото си представлява извлечение от системата на банката-цедент. Нещо повече,
от представения „погасителен план“ е очевидно, че той е съставен на 16.06.2021 г. за целите
на настоящия процес – следва да се обърне внимание, че договорът за кредит е сключен
между „С“ АД като кредитор, а представения в производството документ е издаден от
„ОББ“ АД, т.е. с категоричност може да се заключи, че той не е бил част от сключения на
3
04.02.2014 г. договор за кредит.
В контекста на горецитираната практика се налага изводът, че минималното
съдържание на договора за потребителски кредит, изискуемо от Директива 2008/48 и ЗПК,
включва посочване в него на размера, броя и периодичността на дължимите погасителни
вноски.
В представения препис от договор не се съдържа това минимално установено
съдържание, тъй като не е посочен размер на месечната вноска. Този пропуск не позволява
да бъде санирана липсата на погасителен план, приложен към договора.
Действително, в договора е посочена общата дължима сума – 23824,11 лв., както и
броя на месечните анюитетни вноски – 120. Тази информация обаче също не е достатъчна,
за да може длъжникът да формира правилна представа за размера на месечната вноска, тъй
като резултатът получен при разделянето на общата дължима сума на броя на месечните
вноски не е равен на месечните вноски, описани в погасителния план, представен от ищеца,
или погасителния план, ползван от вещото лице.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
Само главница в настоящия случай претендира и ищеца.
От изслушаното по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което настоящият състав кредитира като
обективно, пълно и компетентно изготвено, се установява, че счетоводните записи на „С“
АД във връзка с процесния кредит са водени редовно. Процесният кредит е усвоен
еднократно на дата 05.02.2014 г. със сума в размер на 15000 лева, с която била заверена
разплащателна сметка с титуляр Ю.Л.Г.. За периода на действие на договора
кредитополучателят е внесъл сумата от 4382,33 лв., с която са погасени 1750,03 лв. –
главница, 2614,86 лв. – възнаградителна лихва, 16,44 лв. – лихва за забава. Последното
плащане е извършено на 31.12.2016 г. При отпускане на кредита на 05.02.2014 г. банката е
удържала еднократна такса в размер на 300 лв. Вещото лице установава, че непогасената
главница за исковия период от 17.12.2015 г. до 17.05.2019 г. е в размер на 4198,48 лв.
Ответникът не е ангажирал доказателства за погасяване на дълга, поради което и
сумата от 4198,48 лв., чийто размер е установен от вещото лице – счетоводител,
представляваща непогасена главница за исковия период, е дължима, като за разликата над
4198,48 лв. до претендирания размер от 4287,48 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По възражението за давност, релевирано от ответника:
Задължението за връщане на полученото по недействителния договор за
потребителски кредит се погасява с общата 5-годишна давност.
В практиката на ВКС, обективирана в Решение № 50086/
21.12.2023г., Търговска колегия, І отделение, по т.д.№ 1027/2022 г., се приема, че „чистата
стойност на кредита, която подлежи на връщане при недействителност на договора според
специалното правило на чл.23 ЗПК, представлява вземане на кредитора, което при
действителен договор е изискуемо обичайно според уговорените падежи на отделните
вноски, а при недействителен – погасителният план няма действие между страните“.
С оглед на горното, следва да се приеме, че началният момент, от който е започнало
течение на давностен срок, е усвояването на кредита от кредитополучателя – 05.02.2014 г.
Действително, от кредитополучателя са правени плащания в периода 17.03.2017 г. –
31.12.2016 г., но с извършването им давността не е прекъсвана за останалите задължения. В
практиката на ВКС константно се утвърждава, че „когато има дълг и длъжникът плаща част
4
от него, неговата воля за плащане и признанието за съществуването на дълга е само до
размера на платеното и не се разпростира върху останалата неплатена част от дълга. В този
случай длъжникът не само че не прави признание за останалата неплатена част, но той може
и да оспори, че дългът в тази му част не съществува поначало, или че макар и да е
съществувал, вече не съществува, тъй като е погасен чрез плащане, или чрез някой друг от
способите за погасяване на задължението“ / Решение № 214 от 14.02.2003 г. на ВКС по гр. д.
№ 18874/2002 г., V г. о./.
При това положение следва да се приеме, че към датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК – 11.11.2021 г., е изтекъл 5-годишния давностен срок, започнал да тече на
05.02.2014 г.
Поради гореизложеното възражението за изтекла погасителна давност се явява
основателно, с оглед на което и искът следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Право на разноски има ответната страна. От нея е представен списък по чл. 80
ГПК, но не и договор за правна помощ и съдействие и доказателство за действително
сторени разходи, поради което претенцията за разноски на ответницата трябва да се
отхвърли.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 178 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕОС М“ ЕООД, ЕИК*********, против Н. Д. И.,
ЕГН **********, по реда на чл. 422 от ГПК установителен иск с правно основание чл. 99,
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4287,48 лева,
представляваща главница за периода от 17.12.2015 г. до 17.05.2019 г., по Договор за
потребителски кредит № ******** от 04.02.2014 г., сключен със „С“ ЕАД, което вземане е
прехвърлено в полза на ищеца по силата на договор за цесия от 25.06.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
28.10.2021 г. до окончателното й изплащане , за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.11.2021 г. по ч.гр.д. № 64589/2021 г. по описа СРС, 178
състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5