Р Е Ш Е Н И Е
№……../……..2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 10 по описа на съда за две хиляди и двадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН. Образувано е по жалба на „Градски транспорт“ ЕАД,
предявена чрез пълномощник юрисконсулт С., срещу решение № 2070/15.11.2019 г.
по н.а.х.д. № 2892/2019 г. на ВРС, с което е потвърдено НП № КГ-2237/08.05.2019
г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/, с което на „Градски транспорт“ ЕАД на основание чл. 67 ал. 3 ЗЕВИ е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 50 000 /петдесет
хиляди/ лева. По съображения, сочещи на неправилно приложение на закона и на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, се иска обжалваното решение да
бъде отменено и наместо него да се постанови друго от касационната инстанция по
съществото на правния спор, с което наказателното постановление да се отмени
изцяло.
В с. з. на 20.02.2020 г. касаторът „Градски транспорт“ ЕАД се представлява от пълномощника си юрисконсулт С., който поддържа касационната жалба на заявените в нея основания. Ответната по касация страна Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призована, не се представлява в заседанието и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба, в подкрепа на което сочи, че при постановяване на решението въззивният съд не е съобразил, че към момента на извършване на индивидуализираното в НП административно нарушение „Градски транспорт“ ЕАД не е имало качеството на краен разпространител на гориво, поради което не би могло да бъде субект на нарушението, за което е привлечено към административнонаказателна отговорност.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на датата 04.12.2019 г. /л. 39 от н.а.х.д. № 2892/2019 г. на ВРС/, а касационната жалба според поставения върху нея печат на ВРС, е предявена чрез въззивния съд на датата 05.12.2019 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни такива обуславят извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за основателна.
С потвърденото от районния съд наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 67 ал. 3 ЗЕВИ на „Градски транспорт“ ЕАД за това, че при извършена на 04.12.2018 г. проверка в управляван от дружеството обект – бензиностанция в гр. Варна, от взетата от бензиноколонка № 2 с протокол № В-122/04.12.2018 г. проба от предлаганото гориво за дизелово двигатели след извършена експертиза в акредитирана лаборатория към ГД ККТГ – ДАМТН е установено, че полученият резултат за съдържание на биогориво в течно гориво се отклонява от допустимата съгласно чл. 47 ал. 1 т. 1 ЗЕВИ гранична стойност като резултатът за показател „Съдържание на метилови естери на мастни киселини (FAME)“ е 2, 08% при норма минимум 6% обемни. Съобразено е, че по смисъла на пар. 1 т. 1 б. „а“ ДР ЗЕВИ биодизелът е вид биогориво, представляващо метилов естер, произведен от растителни или животински мазнини, с качество на дизелово гориво, предназначен за употреба чист или в смес с гориво за дизелови двигатели. На това основание АНО е приел, че „Градски транспорт“ ЕАД е осъществило състава на административно нарушение по чл. 67 ал. 3 ЗЕВИ /ал. 2 до изменението от ДВ бр. 91/02.11.2018 г./, предвиждащ имуществена санкция от 50 000 лв. за краен разпространител /ЕТ или ЮЛ/, който предлага на пазара течни горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл. 47 ал. 2 или 4 ЗЕВИ. Прието е, че в случая е нарушен чл. 47 ал. 2 ЗЕВИ, изискващ от разпространителите при всяко разпространение и от крайните разпространители да предлагат горива за бензинови и дизелови двигатели в транспорта в съответствие с изискванията на ал. 1 т. 1 и 2 на чл. 47.
Потвърждавайки наказателното постановление, районният съд не е съобразил факта, че в случая „Градски транспорт“ ЕАД не би могло да бъде субект на административно нарушение по чл. 67 ал. 3 ЗЕВИ като се има предвид, че в мотивите на въззивното решението изрично е прието за безспорно, че горивата са били използвани за зареждането на превозните средства на самото дружество във връзка с осъществяваната от него транспортна дейност по превоз на пътници. При това положение не е налице втората от кумулативно предвидените три материално-правни предпоставки за възникване на отговорността по чл. 67 ал. 3 ЗЕВИ: предлагане на пазара на течните горива от нефтен произход /а по действащата редакция на чл. 67 ал. 2 ЗЕВИ до изменението, обн. ДВ бр. 91/02.11.2018 г. – предоставяне на пазара/. За дефинирането на понятието „предоставяне на пазара“ пар. 1 т. 15 ДР ЗЕВИ препраща към чл. 2 пар. 1 от Регламент (ЕО) № 765/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93. Съгласно посочения параграф предоставянето на пазара означава всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Общността в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно. Поради отсъствието на смислова разлика между понятията „предоставяне“ и „предлагане на пазара“, също във вложения в чл. 2 пар. 1 от Регламент (ЕО) № 765/2008 г. смисъл следва да се тълкува и възприетата по сега действащата редакция на чл. 67 ал. 3 ЗЕВИ /в сила и към момента на процесното нарушение/ материално-правна предпоставка „предлагане на пазара“. Очевидно е при това положение, че не би могло да се приеме, че в случая „Градски транспорт“ ЕАД е извършвало предлагане на пазара на течното гориво, след като с него е зареждало единствено собствените си превозни средства с цел да обезпечи дейността си като превозвач. Не е налице предвидената в чл. 2 пар. 1 от Регламент (ЕО) № 765/2008 г. търговска дейност, респективно липсва извършването на доставка на продукта, за която са необходими две насрещни страни. Ето защо, макар да се явява краен разпространител на течното гориво както по смисъла на сега действащата редакция на пар. 1 т. 20 ДР ЗЧАВ, към която норма препраща пар. 1 т. 12 ДР ЗЕВИ, така и по действалата до 03.01.2019 г. стара редакция на пар. 1 т. 20 ДР ЗЧАВ /в това отношение не се възприемат изложените в касационната жалба доводи, че по старата редакция дружеството не е имало характеристиката на краен разпространител/, „Градски транспорт“ ЕАД в случая не е субект на административнонаказателната отговорност по чл. 67 ал. 3 ЗЕВИ поради липсата на втората кумулативно изискуема предпоставка, а именно да предлага течното гориво от нефтен произход на пазара.
Като е достигнал до различен правен извод и е потвърдил наместо да отмени наказателното постановление, районният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено по реда на касационния контрол и наместо него следва да се постанови друго по съществото на правния спор, с което оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателното постановление да се отмени.
Предвид крайния изход на спора и изрично направеното с касационната жалба на „Градски транспорт“ ЕАД искане за присъждане на разноските по делото, Държавна агенция за метрологичен и технически надзор следва да бъде осъдена да заплати на „Градски транспорт“ ЕАД, на основание чл. 63 ал. 3 и 5 ЗАНН, юрисконсултско възнаграждение за осъщественото в полза на дружеството процесуално представителство по делото от юрисконсулт, което предвид невисоката сложност на делото, съдът определя на 80 /осемдесет/ лева, на основание чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 37 ал. 1 ЗПП.
Воден от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 изр. първо предл. второ и чл. 222 ал. 1 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 2070/15.11.2019 г. по н.а.х.д. № 2892/2019 г. на ВРС, с което е потвърдено НП № КГ-2237/08.05.2019 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на „Градски транспорт“ ЕАД на основание чл. 67 ал. 3 ЗЕВИ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева и НАМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП № КГ-2237/08.05.2019 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на „Градски транспорт“ ЕАД на основание чл. 67 ал. 3 ЗЕВИ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да заплати на „Градски транспорт“ ЕАД, на основание чл. 63 ал. 3 и 5 ЗАНН, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева за осъщественото по делото процесуално представителство на дружеството от юрисконсулт.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/