Решение по дело №201/2021 на Административен съд - Кюстендил

                                                                                                                               Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                                                                                                                                                                                            № 225 от 29.10.2021 г., гр. Кюстендил

 

     В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

                                                                                             АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Ирена Симеонова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административно дело №201 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с § 19 от Преходните и заключителни разпоредби  на Закона за изменение и допълнение на АПК (обн., ДВ, бр. 39/2011 г., изм., бр. 58/2017 г.).

Делото е образувано по касационна жалба с вх. № 264834/21.04.2021 г. по описа на Районен съд – Дупница от кмета на община Рила, чрез адвокат Е.Б., и  касационна жалба с вх. № 265394/11.05.2021 г. по описа на Районен съд – Дупница от М.Г. М., с адрес: ***, чрез адвокат Г.Д., срещу Решение № 260153/30.03.2021 г., постановено по административно дело № 1652/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница. С посоченото решение по жалба от Е.Л.А., с адрес: ***, е отменена Заповед № РД-01-04-181/09.06.2020 г. на кмета на община Рила, с която на основание чл. 11, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) е одобрено решение по Протокол от 18.02.2020 г. на комисия, назначена със Заповед № РД-01-04-35/12.02.2020 г. на кмета на община Рила, и преписката е изпратена на административния орган за решаване на въпроса по същество със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съобразно мотивите на съдебното решение. Съгласно решението по горепосочения протокол частта от бившия имот „лозе”, представляваща земеделски имот на Е.Л.А., която част е в регулацията на гр. Рила с дворищнорегулационния план на гр. Рила от 1973 г. и 1993 г., с образуването и застрояването на урегулиран поземлен имот (УПИ) VІ-146, УПИ V-147 и УПИ ІV-151 в кв. 8, поземлен имот (ПИ) № 152 и улица по плана на гр. Рила, одобрен със Заповед № 30/22.02.1993 г., не може да бъде възстановена на бившия ѝ собственик, защото е застроена от трети лица. С жалбите се иска отмяна на решението на районния съд на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответницата по касационните жалби – Е.Л.А., в отговор с вх. № 265927/31.05.2021 г. по описа на Районен съд – Дупница, чрез адвокат С.Ц., и в съдебното заседание по делото, чрез адвокат А.Г., оспорва същите като неоснователни.

Заинтересованите страни – В.П.К. и Г.П.К., двамата с адрес: ***, П.К.П., Н.Е.П. и Л.Е.П., тримата с адрес: ***, и А.Г.Н., с адрес: ***, не се явяват и не се представляват в съдебното заседание по делото, и не представят писмени становища по касационните жалби.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбите.

Касационните жалби са допустими. Подадени са от страни с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговарят на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е недопустимо по отношение на М.Г. Москова, В.П.К., Г.П.К., П.К.П., Н.Е.П., Л.Е.П. и А.Г.Н., които неправилно са конституирани като заинтересовани страни. Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 18.10.2011 г. на ВАС по т. д. № 8/2010 г. граждани и организации, с изключение на претендиращите възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и подали заявление за това, не могат да обжалват по реда на АПК заповедите на кметовете на общини по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за определяне на застроената част от имоти, намиращи се в границите на урбанизирани територии. В административното производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ участват само лицата, заявили искане за реституция (в случая Е.Л.А.), и компетентният административен орган (в случая кметът на община Рила). Следователно в съдебното производство по оспорването на Заповед №РД-01-04-181/09.06.2020 г. на кмета на община Рила е следвало да бъдат конституирани като страни само жалбоподателката – Е.А.,***. Със заповедта на кмета не се засягат или застрашават правата на трети лица. Същите, при наличие на спор за материално право, могат да го защитят в исков процес по общия ред. За третите лица липсва пряк и непосредствен правен интерес да оспорят заповедта на кмета по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и съответно същите нямат качеството на заинтересовани страни. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде обезсилено в частта по отношение на М. М., В.К., Г.К., П.П., Н.П., Л.П. и А.Н., а производството по административно дело №1652/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница следва да бъде прекратено в тази част.

В останалата част обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото в тази част – върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, по следните съображения:

От фактическата страна на спора районният съд е установил, че с Решение №1/26.06.1992 г. на Поземлена комисия (ПК) – Рила (сега Общинска служба по земеделие – Рила) е признато и възстановено на наследниците на В. Х. Л. правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на лозе от 12 дка, осма категория, находящо се в землището на гр. Рила, местността Цръквеното, който имот е заявен с пореден номер 3 от заявлението с вх. №Р0056/02.09.1991 г. от Е.Л.А. (наследник по закон на В. Х. Л.) и установен с Нотариален акт №28, том I, дело № 58/1944 г. С Решение № 1/05.06.2001 г. на ПК – Рила е възстановено на наследниците на В. Х. Л. правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на лозе от 10.034 дка, осма категория, находящо се в землището на гр. Рила, местността Цръквеното, имот № 079055 по картата на землището, при посочени граници и съседи, който имот е заявен с пореден № 3 от горепосоченото заявление, като е издадена и скица на имота. Въз основа на заявление с вх. № УС-01-04-3/05.02.2020 г. по описа на Община Рила от Е.А. и на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ кметът на община Рила е издал Заповед РД-01-04-35/12.02.2020 г., с която е назначил комисия със задача да се определи, при спазване на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (Наредба № 7/22.12.2003 г.), застроената част от бившия имот пл. №219 по кадастрален план, одобрен със Заповед № 1395/09.05.1973 г., представляващ „лозе”, трансформиран от земеделска земя в УПИ VI-146, УПИ V-147 и УПИ IV-151 в кв. 8 по плана на гр. Рила, одобрен със Заповед № 30/22.02.1993 г., която застроена част не може да бъде възстановена на собственика. На заседанието, проведено на 18.02.2020 г., комисията е взела решение, че частта от бившият имот „лозе”, представляваща земеделски имот на Е.Л.А., която е в регулацията на гр. Рила с дворищнорегулационния план от 1973 г. и 1993 г., с образуването и застрояването на УПИ VI-146, УПИ V-147 и УПИ IV-151 в кв. 8, ПИ № 152 и улица по плана на гр. Рила, одобрен със Заповед № 30/22.02.1993 г., не може да бъде възстановена на бившия собственик, защото е застроена от трети лица. Посочено е, че имайки предвид чл. 11, ал. 2, т. 2 и 3, и ал. 3 във вр. с ал. 4 от ППЗСПЗЗ и Приложение № 1 към чл. 21 от Наредба № 7/22.12.2003 г.,   Двуезична версия на документа: BG - ENкомисията не може да определи застроените части, тъй като урегулираните поземлени имоти са отредени за индивидуално нискоетажно жилищно застрояване и са застроени.

Вещото лице по назначената от районния съд съдебна техническа експертиза е проследило регулационната история на процесния имот и е посочило, че същият съставлява поземлен имот пл. № 219 по кадастралния план на гр. Рила, одобрен със Заповед № 1395/09.05.1973 г., с площ от 30 дка, като по време на придобиването му от Л. Х. Л. е бил земеделски и се е намирал извън строителните граници на гр. Рила (тогава с. Рила, Дупнишка околия).  Със Заповед № 888/23.02.1961 г. е одобрен кадастрален, застроителен и регулационен план на с. Рила. По предвижданията на плана имот пл. № 219 е останал извън границите на урбанизираната територия. С последващ ЗРП на гр. Рила, одобрен със Заповед № 1395/09.05.1973 г., част от имот пл. № 219 е включена в границите на населеното място. От тази част от процесния имот пл. № 219 в регулация са образувани четири парцела (УПИ) – с номера ІІ-219, ІІІ-219, IV-219 и V-219, в кв. 4, предвидени за ниско жилищно застрояване. УПИ ІІІ-219 и УПИ V-219 са застроени съгласно предвижданията на застроителния план от 1973 г., както следва: в УПИ ІІІ-219 е построена жилищна сграда на един етаж, а в УПИ V-219 –жилищна сграда на два етажа. Предвиденото в УПИ ІІ-219  жилищно застрояване не е реализирано – там са изградени постройки на допълващото застрояване (паянтова стопанска постройка на два етажа и паянтов навес). Със Заповед № 30/22.02.1993 г. на кмета на община Рила е одобрен ЗРП на гр. Рила, който е действащ към момента. В него имот пл. № 219 по кадастралния план от 1973 г. не фигурира, а частта от имота, попаднала в строителните граници на населеното място през 1973 г., попада в границите на кв. 8 и е отразена като нови кадастрални имоти – с граници и кадастрални номера: имоти с пл. № 146, пл. № 147 и пл. № 151, по имотните граници на които са образувани парцели (УПИ) –  УПИ VI-146, УПИ V-147, УПИ IV-151. Те се намират приблизително на мястото на УПИ ІІ-219, УПИ ІІІ-219 и УПИ V-219 в кв. 4 по плана от 1973 г., но при различна геометрия (граници) и площ, а УПИ IV-219 в кв. 4 по плана от 1973 г. вече не е нито поземлен имот, нито УПИ – площта му се поделя между УПИ V-147, УПИ IV-151 и уширение на улица. УПИ VI-146, УПИ V-147 и УПИ IV-151 в кв. 8 са отредени за ниско жилищно застрояване и в тях е реализирано застрояване – в УПИ V-147 са построени жилищна сграда на един етаж и постройки и навеси на един етаж (сгради на допълващото застрояване), в УПИ IV-151 са построени жилищна сграда на два етажа и постройки и навеси на един етаж (сгради на допълващото застрояване), а в УПИ VI-146 има две постройки – паянтова постройка на два етажа (стопанска постройка) и паянтов навес. Пространството между УПИ IV-151 и УПИ V-147, представляващо уширение на улица по ЗРП, е свободно, незастроено, като улицата не е реализирана. Това пространство и имот пл. № 152 са част от УПИ IV-219 в кв. 4 по плана от 1973 г. Вещото лице е посочило, че частта от имота, която с одобряването на КЗРП от 1973 г. (Заповед № 1395/09.05.1973 г.) е включена в границите на урбанизираната територия, е урегулирана като УПИ ІІ-219 в кв. 4, с площ 750 кв. м, УПИ ІІІ-219 в кв. 4, с площ 570 кв. м, УПИ IV-219 в кв. 4 и УПИ V-219 в кв. 4 с площ 445 кв. м – отредени за ниско жилищно застрояване, като три от тези имоти са застроени от новите им собственици: УПИ ІІ-219, УПИ ІІІ-219 и УПИ V-219, и за сградите и постройките в тях не се определя застроена площ по Наредба №7/22.12.2003 г. (застроена площ се определя за имоти по чл. 11, ал. 2, т. 2 и 3 от ППЗСПЗЗ, но не и за имоти за жилищно и вилно застрояване). УПИ IV-219 е останал незастроен. Вещото лице е посочило, че има свободна от застрояване площ от имот пл. № 219 по КП от 1973 г. и това е площта на УПИ IV-219 в кв. 4 от КЗРП от 1973 г., но това обстоятелство следва да се изследва и докаже с помощен план и със сравнителен регистър на имотите по плановете от 1973 г. и от 1993 г., като се вземат предвид кадастрални граници, регулационни линии по влезли в сила регулационни планове, както и данни за собствеността. Не е изготвило комбинирана скица към заключението, като е заявило, че не разполага с графична база за изработването ѝ, поради лошото състояние на регулационния план на гр. Рила от 1973 г. Районният съд е приел, че както в протокола на комисията по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, така и в оспорената заповед липсват мотиви защо е прието, че имотът е изцяло застроен, след като не са уточнени построените в УПИ VI-146, УПИ V-147 и УПИ IV-151 в кв. 8, и ПИ № 152 сгради като площ и прилежащ терен, липсва описание на споменатата в протокола улица, каква площ заема тя и на какъв етап е реализирана. Обосновал е извод, че при постановяване на оспорената заповед кметът на община Рила е нарушил чл. 146, т. 3 и 4 от АПК, поради което същата следва да бъде отменена, а преписката – да бъде изпратена на административния орган за произнасяне по същество със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е междинно производство, развиващо се преди произнасянето на общинската служба по земеделие по искането за възстановяване правото на собственост върху бивши земеделски земи, включени в урбанизирана територия, които се възстановяват по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. В това производство, приключващо с издаването на заповед от кмета на общината, от техническата служба на общината се определя единствено застроената част, респективно свободната площ на претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ имот, при спазване на Наредба № 7/22.12.2003 г. и на хигиенните и противопожарните норми. В случая не са събрани достатъчно доказателства, относими към преценката за съответствието на оспорената заповед с чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебна техническа експертиза,  пространството между УПИ IV-151 и УПИ V-147 в кв. 8, представляващо уширение на улица по ЗРП, е свободно, незастроено, като улицата не е реализирана. Площта на същото обаче не е посочена. При изслушването му в съдебното заседание вещото лице е заявило, че може би не е обяснило „правилно някои неща и не става ясно”, но е факт, че имот пл. № 219 по кадастралния план от 1973 г. е свободен от застрояване и трябва да се изследва с помощния план каква е тази част и каква е площта ѝ. Заключението е оспорено от адвокат Б. и адвокат Д. по съображения, че същото не е ясно и точно, в него не е посочена площта на свободната от застрояване част от имота и към него не е приложена комбинирана скица. Поискано е назначаването на повторна експертиза. Съдът е оставил без уважението искането за назначаване на повторна експертиза, приемайки, че „същото е ненужно с оглед изясняване на обстоятелствата по делото”. Съгласно разпоредбата чл. 201 от Гражданския процесуален кодекс, приложима в първоинстанционното производство на основание чл. 144 от АПК, повторно заключение се възлага, когато заключението не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Право на съда е да прецени дали искането за възлагане на повторна експертиза е основателно, но тази преценка не трябва да е формална, а следва да се основава на установените в закона критерии. Ако съдът намира, че страната не е мотивирала искането си за назначаване на друга експертиза по делото с посочване на конкретни възражения срещу представеното заключение, следва да ѝ укаже да направи това. В случая доказателственото искане за назначаване на повторна експертиза е оставено без уважение от районния съд без да бъдат изложени мотиви за това. С оставянето на същото без уважение не е дадена възможност за изясняване на въпроси от основно значение за решаването на спора. Не е изяснено по категоричен начин реализирана ли е улицата, част от която е уширението на същата между УПИ V-147 и УПИ IV-151 в кв. 8, и в случай че не е реализирана, каква е площта на това уширение, а назначаването на повторна експертиза в настоящото производство е недопустимо.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение в частта по отношение на Е.Л.А. *** е неправилно, като необосновано, поради което следва да бъде отменено в тази част и делото в същата част следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Дупница. При новото разглеждане на делото районният съд следва назначи повторна съдебна техническа експертиза, вещото лице по която да отговори и на въпроса реализирана ли е улицата, част от която е уширението на същата между УПИ V-147 и УПИ IV-151 в кв. 8, и в случай че не е реализирана, каква е площта на това уширение, както и да онагледи заключението със скица. Освен това съдът следва да съобрази, че заповедта на кмета по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е относима само към хипотезите на чл. 11, ал. 2, т. 2 и 3 от ППЗСПЗЗ, но не и към хипотезата на т. 1 от сочената норма.

По претенциите на Е. *** за присъждане на разноски в настоящото производство следва да се произнесе районният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК и чл. 221, ал. 3, пр. 1 от АПК, съдът

 

                                                                   Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 260153/30.03.2021 г., постановено по административно дело № 1652/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница, в частта по отношение на М.Г. Москова, В.П.К. и Г.П.К., тримата с адрес: ***, П.К.П., Н.Е.П. и Л.Е.П., тримата с адрес: ***, и А.Г.Н., с адрес: ***.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1652/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница в частта по отношение на М.Г. М., В.П.К. и Г.П.К., тримата с адрес: ***, П.К.П., Н.Е.П. и Л.Е.П., тримата с адрес: ***, и А.Г.Н., с адрес: ***.

ОТМЕНЯ Решение № 260153/30.03.2021 г., постановено по административно дело № 1652/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница, в частта по отношение на Е.Л.А., с адрес: ***, и кмета на община Рила, и ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Дупница, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

 

 

 

           

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                    2.