Р Е Ш Е Н И Е № 244
гр. Видин, 13.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, трети състав
в публичното заседание на десети май през две хиляди двадесет и
първа година, в състав :
Председател :
Милена Стоянова
при
секретаря Милена
Евтимова, като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. дело № 1794
по описа за 2020 година, и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по искова молба
от „Топлофикация София” ЕАД – София, чрез юрисконсулт Ивайло Митев против М.Р.М. ***, с която е предявен иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се, че ответникът е клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за топлоснабден
имот в гр. София, общ. Средец,
ул. Любен Каравелов № 50, вх. А, ет. 9, ап. 21. Поддържа се, че по силата на ОУ
за продажба на топлинна енергия, същият е длъжен да заплаща месечните дължими
суми в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят Посочва се също, че сградата – етажна
собственост, в която се намира имота е
сключила договор с третото лице – помагач „Бруната“ООД за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия. След края на отоплителния
период са изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия на база на реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За имота на ответника са издадени изравнителните сметки, но не са
платени.
Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищцовото дружество сумата в
общ размер от 5541.25 лева, от която 4857.19 лева – главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2019г., сумата от 592.68 лева – законна лихва за забава за периода от
15.09.2017г. до 05.12.2019г. , както и сумата в общ размер на 91.38 лева за
услугата дялово разпределение , от която 77.75 лева – представляваща главница
за услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2016г. до 30.04.2019г. и
13.63 лева - законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 31.12.2016г. до
05.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба
в съда до окончателното плащане.
Ответникът в срока за отговор е оспорил исковите претенции като
неоснователни. Заявил е, че оспорва всички факти и обстоятелства, въз основа на
които ищецът основава исковата си претенция. Направил е възражение при условията
на евентуалност, че претендираното вземане
е погасено по давност.
В съдебно заседание чрез процесуален
представител е уточнил, че оспорва материалната легитимация на ответника, тъй
като не са представени доказателства, че именно ответникът е абонат на ищцовото
дружество.
Третото лице – помагач не е взело
становище по исковете в указания месечен срок. Не е ангажирало доказателства и не е направило
искане за събиране на такива. Представител не се е явил в съдебно заседание.
По делото са събрани писмени
доказателства, назначена и изслушана е съдебно – счетоводна експертиза.
Съдът,
след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема от
фактическа страна следното :
По делото е представен договор от
08.07.2011г. при общи условия за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енрегия между ищцовото дружество и
« Бруната»ООД.
Представен е и Договор №
737/25.10.2001г. , сключен между представител на етажната собственост на
живущите в гр. София, ул. Любен Каравелов № 50, съгласно протоол от ОС на
собствениците и «Бруната България» ООД –
София за извършване на услугата топлинно счетоводство. Представен е и препис от
протокола от ОС с приложен списък на собствениците, в който не фигурира името на
ответника.
Представен е окончателен разделителен
протокол от 28.01.1991г. за
апартаментите, ателиетата и гаражите в жилищната сграда на ЖСК «Наука»,
находяща се в гр. София, ул. Любен
Каравелов № 50,.от който е видно че на ответника М.Р.М. се предоставя
апартамент № 21 на девети жилищен етаж.
По делото е представено извлечение от сметка от
ищцовото дружество за абонат 178050, както и три броя фактури. От тези документи обаче не може
да се направи категоричния извод, че се отнасят именно за имота на ответника,
тъй като в тях никъде не е записан титуляр на партидата. Отделно от това,
същите не носят подпис на издателя им.
Вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза е
изготвило заключението си въз основа на представени от ищцовото дружество
данни. Констатациите в заключението кореспондират на твърденията в исковата молба.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
По делото са налице данни, че към 1991г. с разделителен протокол на ответника М.Р.М. е
предоставен процесния имот към 1991г.
, но ищцовото дружество не
доказа по категоричен начин, че
ответникът е потребител на топлинна
енергия за сочения имот за процесния период
от 01.05.2016г.
до 30.04.2019г, тъй като не ангажира никакви доказателства, че
посочения абонатен номер 178050 се отнася тъкмо до ответника. При положение, че
ответникът е оспорил исковите претенции, в тежест на ищеца е да проведе главно
и пълно доказване на твърденията си
относно пасивната
материално-правна легитимация на ответника М.Р.М. като собственик или като носител на ограниченото
вещно право на ползване на топлофицирано жилище – чл. 154, ал. 1, ГПК и чл. 153,
ал. 1, ЗЕ. Този факт не е доказан по делото, вкл. и чрез експертното заключение,
тъй като в същото липсват данни относно това кой е титуляр на партидата, от
кога е титуляр и на какво основание.
Ищцовото дружество основава вземанията си на
представено извлечение от сметка, което представлява едностранно изготвен
частен документ, удостоверяващ изгодни за представилата ги страна
обстоятелства, поради което този
документ няма обвързваща съда доказателствена стойност за отразените в него
данни. Следва да се отбележи, че в този документ липсва отразяване, че абонатен
номер 178050 се отнася тъкмо до
ответника и тъкмо за този имот. От представените три броя
фактури също не може да се направи извод за кой абонатен номер се отнасят и за
кой имот.
С оглед на това и предвид
липсата на ангажирани от ищеца други доказателства, съдът приема, че ищецът не
доказа по категоричен и убедителен начин, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за процесния имот за процесния период,
което води до извод за неоснователност на исковата претенция, която следва да
бъде отхвърлена. Този извод на съда изключва задължението му за разглеждане по
същество и произнасяне по възражението на ответника за изтекла погасителна
давност.
С оглед изхода на спора, на ответника ще следва да се присъдят
разноски. Съгласно представения списък на разноските, ответникът е направил
такива в размер на 700.00 лева за адвокатско възнаграждение и същите са платени,
видно от направеното отразяване в представения договор за правна помощ и
съдействие. Ищцовото дружество е направило възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Съдът приема с оглед правната и фактическа
сложност на делото, че дължимото се адвокатско възнаграждение на ответника
следва да е в границите, определени в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата,
минималния размер на адвокатското възнаграждение е 607.00 лева, до който размер
ще следва да бъде присъдено.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Топлофикация
София” ЕАД с адрес: гр.София, ул.”Ястребец” 23 Б с ЕИК *********,
представлявано от Александър Александров
– изпълнителен директор против М.Р.М. с ЕГН: ********** с адрес: *** иск,
с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата в общ размер
от 5541.25 лева, от която 4857.19 лева – главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г., сумата
от 592.68 лева – законна лихва за забава за периода от 15.09.2017г. до
05.12.2019г. , както и сумата в общ размер на 91.38 лева за услугата дялово
разпределение , от която 77.75 лева – представляваща главница за услугата
дялово разпределение за периода от 01.11.2016г. до 30.04.2019г. и 13.63 лева -
законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.12.2016г. до 05.12.2019г., ведно
със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до
окончателното плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД с адрес:
гр.София, ул.”Ястребец” 23 Б с ЕИК *********, представлявано от Александър Александров – изпълнителен директор
да заплати на М.Р.М. с ЕГН: ********** с адрес: *** разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 607.00 лева.
Решението е
постановено при участие на третото лице – помагач на ищеца - „БРУНАТА“ООД – София.
Решението може да се обжалва пред ОС – Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: