О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………../………….2022 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
като
разгледа докладваното от съдия
Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 2316 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по въззивна жалба № 77871/24.0.2019г. от „Н БГ“ , ЕИК ..........
със седалище и адрес на управление грСрайон Слатина, бул. № 1, представлявано
от изпълнителните директори Х Т Т Ч И Иман, чрез юк Л.Й., срещу решение №
4186/11.10.2019г. по гр.д. № 3291/2019г. на 16-ти състав на ВРС, в частта с която е отхвърлен иска на
дружеството срещу Д.В.Г., ЕГН:********** ***, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца, сумата от 834,65 лв.,
представляваща обезщетение за действителните вреди, както следва: такса за
обучение „Модул 1 - информираност" към отдел „Сигурност" на „Фрапорт
Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД - 100 лв.; такса за издаване на магнитен
пропуск (карта) за достъп до зона с ограничен достъп на Летище Варна - 35 лв.;
разходи по подбор, наемане, обучение, администриране и освобождаване (СТМ
„Елей-2004", KPMG, служители на „Н БГ" АД), както и разходите за
командировки и гориво свързани с тях - 289,65 лв.; разходи, свързани с допълнително
натоварване на персонала на магазините в гр. Варна, до заемането на
овакантената длъжност от нов служител - 410 лв.,ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане, като искът е квалифициран от първоинстанционния съд, като такъв
на основание чл.45 от ЗЗД и по въззивна
жалба № 277190/16.03.2021г. от „Н
БГ“ , ЕИК .......... със седалище и адрес на управление грСрайон Слатина, бул. Б№
1, представлявано от изпълнителните директори Х Т Т Ч И Иман, чрез юк Л.Й., срещу решение №
4186/11.10.2019г. по гр.д. № 3291/2019г. на 16-ти състав на ВРС, с което е
отхвърлен иска на дружеството срещу Д.В.Г., ЕГН:********** ***, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца, сумата от 34.08лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 834.65лв. за периода от
04.10.2018год. до 27.02.2019год., на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Посочено e, че неправилно ВРС е квалифицирал
предявения иск като такъв с правно основание чл. 45 от ЗЗД и го е отхвърлил
поради неоснователност. Неправилно е прието ,че няма наведени твърдения относно
претенцията с правно осн. чл. 221, ал. 2 от КТ. Съдът е възприел наведените от
дружеството твърдения и е установил, че между страните е било налице трудово
правоотношение, по силата на срочен трудов договор № 852/24.04.2018г., като
договорът е сключен за срок до 31.10.2018г. и ответникът е заел длъжността
„продавач-консултант“ с изпитателен срок от 6 месеца по чл. 70 и 71 от КТ. Със
заповед № 911/30.07.2018г., връчена на 05.09.2018г. му е наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“, а със Заповед № 912/30.07.2018г. е прекратено и трудовото правоотношение.
В тази заповед, връчена също лично на 05.09.2018г. е посочен размера на дължимото от ответника
обезщетение за действителните вреди, претърпени от работодателя, на осн. чл.
221, ал. 2 от КТ, като му е даден едномесечен срок от запознаването със
заповедта да преведе доброволно сумата от 834.65лв. Ответникът не изпълнил в
срока и затова дружеството се е принудило да заведе иск за заплащане на
обезщетение, на осн. чл. 221, ал. 2 от КТ за сумата от 834.65лв., от която: такса за обучение „Модул 1 -
информираност" към отдел „Сигурност" на „Фрапрот Тун Стар Еърпорт
Мениджмънт" АД - 100 лв.; такса за издаване на магнитен пропуск (карта) за
достъп до зона с ограничен достъп на Летище Варна - 35 лв.; разходи по подбор,
наемане, обучение, администриране и освобождаване (СТМ „Елей-2004", KPMG,
служители на „Н БГ" АД), както и разходите за командировки и гориво
свързани с тях - 289,65 лв.; разходи, свързани с допълнително натоварване на
персонала на магазините в гр. Варна, до заемането на овакантената длъжност от
нов служител - 410 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
деня на предявяване на иска-28.02.2019г. до окончателното изплащане на
задължението и обезщетение за забава върху главницата, за периода от 04.10.2018
г. до 27.02.2019 г. в размер на 34,08
лв., на осн. чл. 86 от ЗЗД.
Моли
се обжалваните решения да бъдат отменени и исковите претенции уважени изцяло,
ведно с направените по делото разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
писмен отговор на постъпилите жалби от Д.В.Г., ЕГН:********** *** не е
представен.
Настоящият състав двукратно е изискал
уточнения, намирайки исковата молба за нередовна, давайки конкретни указания.
С молби № 26196/06.07.2021г. и №
2233/22.07.2021г. ищецът, настоящ въззивник „Н БГ“ АД, чрез юк Л.Й. е уточнил,
че след налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ответника Д.В.Г. е
останал за 15 дни без работник за същата работа. БТВ на Д.В.Г. е било в размер
на 954.33лв. за м. май 2018г., 954.09лв. за м.юни 2018г. и 592.90лв. за м.юли
2018т., за което представя и доказателства-фишове за заплата-3бр. за м.май
2018г., м.юни 2018г. и м.юли 2018г. Поддържа, че действителните вреди за
работодателя са в размер на 834.65лв., сред
които 410.00лв., представляващи разходи за
възнаграждение за допълнителното натоварване на персонала в магазина до заемане на овакантената длъжност; 100.00лв. представляващи таксата за обучение
на нов работник по „Модул 1 - информираност" към отдел „Сигурност" на
„Фрапорт Тун Стар Еърпорт Мениджмънт" АД; 35.00лв., представляващи таксата
за издаване на този работник на магнитен пропуск (карта) за достъп до зона с
ограничен достъп на Летище Варна и 289.65лв., представляващи разходите по
подбор, наемане, обучение, администриране и освобождаване (СТМ
„Елей-2004", KPMG) на
работник на „Н БГ" АД, както и тези за командировки и гориво свързани с
тях.
Така предявеният иск намира правното
си основание в разпоредбата на чл. чл. 221, ал. 2 от КТ.
Работодателят следва
да доказва факта на дисциплинарното уволнение на ответника Д.В.Г., оставането
без работник и размера на действителните вреди, съизмерими с БТВ на
работника, определени по реда на чл. 228, ал. 1 от КТ, за времето, през което е останал без работник
или служител за същата работа, но за не повече от срока на трудовото
правоотношение, както и причинната връзка между оставането без работник и
дисциплинарното уволнение на работника. Работникът следва да ангажира
доказателства за опровергаването на
всички тези твърдения на ищеца-работодател или, че е платил задължението си.
Въззивникът-ищец
представя заповед № 911/30.07.2018г. за налагане на наказание „уволнение“ на Д.
Валентинтов Г. и заповед № 912/30.07.2018г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на Д. Валентинтов Г., както и 3бр. фишове за работна заплата за
м. май, юни и юли 2018г.
Воден от горното, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА
за 05.04.2022г. от
14.00ч. Да се призоват страните.
ПРИЕМА
И ПРИЛАГА по делото представените от „Н БГ“ АД заповед
№ 911/30.07.2018г. за налагане на наказание „уволнение“ на Д. Валентинтов Г. и
заповед № 912/30.07.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение на Д.
Валентинтов Г., както и 3бр. фишове за работна заплата за м. май, юни и юли
2018г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: