Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 473
гр.Русе, 08.04.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански
състав
в публично заседание на единадесети
март през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора
............………....................
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело
№ 6301 по описа за 2019 г.,за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.178 ал.1 т.3 вр. с чл.187 ал.5 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът И.Д.И. твърди, че работи при ответника по
служебно правоотношение, като за периода 01.09.2016 г.-31.12.2018 г. заемал
длъжността ”Старши полицай от ”Конвой” в група „Охрана на обществения ред и
контрол над опасните средства“ на сектор „Охрана на обществения ред и
териториална полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР-Русе, при последно
определено брутно трудово възнаграждение от 1 287 лв.Сочи, че за времето
01.09.2016 г.-31.12.2018 г. е полагал извънреден труд, включително и през
нощта, който не му е заплатен от работодателя.Счита, че за 2016 г. му се дължи възнаграждение за 32
часа, които оценява на 20 лв., за 2017 г.-52 часа за 318,12 лв. и за 2018 г.-7
часа за 51,17 лв.Претендира тези суми със законната лихва от завеждане на
делото, с обезщетения за забава за времето 01.10.2016 г.-17.10.2019 г. общо от
20 лв., а по пера, както е заявено по исковата молба.Търсят се разноски за
производството.
Ответникът ОД
МВР-Русе оспорват исковете.Направено е възражение, че вземанията са погасени по
давност.Претендира се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по
делото.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото няма
спор, че за заявения по исковата молба период ищецът е работил при ответника на
длъжност ”Старши полицай от ”Конвой” в
група „Охрана на обществения ред и контрол над опасните средства“ на сектор
„Охрана на обществения ред и териториална полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“, като на 29.10.2018 г. лицето е било командировано в сектор ”Пътна
полиция”.Няма разногласие по въпроса, че в изпълнение на служебните си
задължения служителят е полагал труд 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица, от 08,00 ч. до 17,00 ч., с обедна почивка от 12,00 ч. до 13,00
ч. (Раздел І т.1.2 от Заповед № 336з-1463/31.08.2016 г., Раздел І т.2.2 от
Заповед № 336з-1674/31.08.2018 г.), при основно трудово възнаграждение,
определено съгласно Заповед № 8121з-664/05.06.2015 г. (л.62-63, л.76).Ответникът
не оспорва, че за заявеното по исковата молба време, ищецът е полагал извънреден
труд, включително и през нощта, съгласно утвърдени месечни графици (л.27-л.61),
като за част от периода, според изискванията на ЗМВР, той е бил компенсиран с
платен годишен отпуск (л.64-л.69).
На 17.09.2019
г. служителят подал заявление до работодателя да му бъде извършена справка за
положения от него извънреден труд за времето м.септември 2016 г.-м.септември
2019 г. във връзка с намерението му да търси правата си по съдебен ред (л.4).
Със Заповед №
336з-2675/13.11.2019 г., издадена след образуване на настоящото дело, но преди
връчване на препис от исковата молба, работодателят е определил на лицето допълнителен платен годишен отпуск за
положения от него извънреден труд през 2017 г. и 2018 г.(л.70-л.72).Приложена е
справка от 10.12.2019 г., касаеща неизползвания платен годишен отпуск от ищеца
за времето 01.09.2016 г.-01.09.2018 г.
По делото няма
спор, че на 22.11.2019 г. ответникът е заплатил на служителя сумата от 904,64 лв.
за положения от него извънреден труд през периода, заявен по исковата молба.В
тази връзка работодателят счита, че е погасил изцяло задълженията си към
служителя.Приложени са справка от 28.11.2019 г., обхващаща времето 01.09.2016
г.-31.10.2018 г. (л.74), и справка, касаеща периода 01.05.2017 г.-31.03.2018 г.
(л.75).
Ищецът е
представил фиша си за работна заплата за м.ноември 2019 г. (л.101).
Според
назначената в производството икономическа експертиза, през 01.09.-31.12.2016 г.
ищецът е положил 73 часа извънреден труд, от които 38 часа са били заплатени от
работодателя, 32 часа-компенсирани с 4 дни платен годишен отпуск, а 3 часа за
м.декември, изчислени на база 6,009 лв. за час, останали некомпенсирани, или
общо 18,03 лв. Обезщетението за забава върху тази стойност е определено на 5,11
лв.
За 2017 г.
вещото лице е установило, че ищецът е положил 475 часа извънреден труд, от
които са му били заплатени 218 часа, а 96 часа-компенсирани с платен годишен
отпуск.По отношение на останалите 161 часа, експертът е докладвал, че 96 часа
от тях първоначално е трябвало да се компенсират с платен годишен отпуск, но
впоследствие, на база корекционни протоколи, било определено плащане при 6,105
лв. за час или общо сумата от 586,07 лв., към която се прибавят и още 45 часа
за 274,71 лв.Останалите 20 часа са за 122,12 лв.Лихвата за забава е изчислена
на стойност 209,06 лв.
Вещото лице е
посочило, че при прилагане правилото на чл.76 от ЗЗД, следва да се приеме, че
вземанията за 2016 г. са погасени изцяло, а за 2017 г.-напълно досежно лихвата,
а по отношение на главницата-до 318,14 лв. за 52 часа труд.
За 2018 г.
ищецът е положил 141 часа извънреден труд, от които 38 часа са му били
заплатени, а 96 часа-компенсирани с платен годишен отпуск от 12 дни.От
останалите 7 часа, 6 часа, след корекционни протоколи, от отпуск, са били
трансформирани в пари на база 7,31 лв. за час или общо 43,86 лева и още 1 час,
който не е бил компенсиран по никакъв начин.
Експертът е
приел, че при прилагане на чл.76 от ЗЗД, на служителя се следва сумата от 51,17
лв. за 7 часа, а лихвата за забава от 7,66 лв., е изцяло погасена.
При тази
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Отношенията между страните се
уреждат от ЗМВР, който се явява специален по
отношение на ЗДСл по аргумент от чл.142 ал.2 от ЗМВР.Разпоредбата на чл.187 ал.3 от този закон регламентира, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни–подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени–сумирано за тримесечен период.Според чл.187 ал.5 от ЗМВР, работата извън редовното
работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни–за служителите на ненормиран работен ден, и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период–за служителите,
работещи на смени.
С оглед характера на
заеманата длъжност, през процесния
период ищецът е давал редовни смени, като обаче е полагал и извънреден
труд, включително и през нощта.Съгласно чл.187 ал.9 от ЗМВР редът и
организацията на разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките, се определят с
наредба на Министъра на вътрешните работи.В хода на настоящото производство
става ясно, че през процесния период ищецът има положени 689 часа извънреден
труд, половината от който-през нощта, част от които са му били надлежно заплатени,
част-компенсирани с платен годишен отпуск и част-останали в дълг на ответника.
След завеждане
на настоящото дело работодателят е превел в полза на служителя по банков път сумата
от 904,64 лв., посочена във фиша за работна заплата с основание ”извънреден
труд”, а в банковото нареждане-”влог за превеждане на заплата”.
Спорен се
явява въпросът кои задължения се уреждат с тези пари.Ответникът счита, че част
от вземанията на ищеца са погасени по давност.Действително, при съобразяване
датата на подаване на исковата молба-18.10.2019 г., повече от три години са
изминали от падежа на възнаграждението за м.ІХ 2016 г. Доколкото обаче в хода
на производството става ясно, че за нея година некомпенсирани са останали само
3 часа от м.декември, то към момента на завеждане на делото, това вземане не е
погасено по давност.Това касае и акцесорната претенция по това перо.
Ответникът
признава, че извършеното плащане на 22.11.2019 г. не касае възнаграждението за положен
извънреден труд през 2016 г.
Ищецът счита,
че след като ответникът не го е уведомил кое свое задължение погасява, то според
правилото на чл.76 от ЗЗД приема, че се погасяват първо лихвите и най-старото вземане.Съобразно
разясненията, дадени с т.1 от ТР № 3 от 27.03.2019 г. по тълк.дело № 3/2017 г.
на ОСГТК на ВКС, законът не прави разграничение между различните видове лихва,
поради което при наличие на дълг, формиран от поне два от посочените компоненти
в чл.76 ал.2 от ЗЗД, при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата.При предложено от длъжника
изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно
да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да заяви кой елемент от дълга
погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора.Последният може да приеме
така предложеното изпълнение, да откаже да приеме изпълнението, ако няма
интерес от частично плащане или да извърши погасяването по реда на чл.76 ал.2
от ЗЗД.С оглед изявленията на ищеца в първото по делото заседание, съдът
намира, че в процесния случай е налице третата хипотеза.
В
тълкувателното решение е казано, че при плащане, достатъчно да погаси изцяло
някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение
погасява, правилата на чл.76 ал.1,изр.2 и изр.3 от ЗЗД и на чл.76 ал.2 от ЗЗД
се прилагат в следния ред: погасяват се изцяло най-обременителното задължение,
а след него следващото по обременителност задължение в реда по чл.76 ал.2 от ЗЗД.
Съдът не
приема тезата на ищеца, че вземанията за трите процесни години за еднакво
обременителни.Безспорно с най-голяма тежест трябва да се определи дългът от
2017 г. за общо 161 часа.С оглед дадените разяснения в тълкувателното решение,
независимо, че ответникът е посочил като основание за плащане само възнаграждение
за извънреден труд, касае се до лихвоносно задължение, за което, според чл.84 ал.1 от ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава след изтичане
на времето,
в което e трябвало да престира
главното вземане, след като парите не стигат за погасяване на целия дълг, правото
на избор е на кредитора, но при спазване реда на чл.76 ал.2 от ЗЗД.Не се твърди
между страните да има постигната уговорка, която да дава право на ответника да
погаси първо главницата.В тази връзка съдът приема, че със сумата от 904,64 лв.
първо се погасява лихвата от 209,06 лв. към най-обременителното главно
задължение, като разликата от 695,58 лв. покрива извънреден труд за 2017 г.,
некомпенсиран с отпуск, от общо 114 часа.Така остават още 47 часа, равняващи се
на 286,94 лв.Над тази стойност до 318,12 лв.(още 5 часа), претенцията трябва да
се отхвърли, а досежно лихвата за забава от 12 лв.-изцяло, поради извършено
плащане в хода на процеса.
В пълен размер
трябва да се уважат исковете за 2018 г. за положен извънреден труд от 7 часа за
51,17 лв. и за лихва от 2 лева, а тези за 2016 г.-до размерите, посочени от
вещото лице-18,03 лв. за 3 часа извънреден труд от м.декември и 5,11 лв.-лихва
за забава.
На основание чл.78 от ГПК на всяка от
страните се следват разноски за производството, съразмерно с уважената,
респективно с отхвърлената част от исковете.Съдът счита, че липсва основание за
редуциране на заплатеното възнаграждение на адвоката на ищцовата страната по
реда чл.78 ал.5 от ГПК.В тежест на ответника са държавната такса и разходите по
делото, направени за сметка на БС.
На
основание чл.242 ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението, извън присъдените разноски.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ОД МВР-Русе, с адрес
гр.Русе, бул.”Скобелев” № 49, да
заплатят на И.Д.И., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, чрез адв.П.Х. ***, сумите от 18,03 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
от 3 часа през м.декември 2016 г., с обезщетение за забава от 5,11 лв. от 01.01.2017 г. до 17.10.2019
г., възнаграждение за положен извънреден труд от 47 часа през 2017 г. от 286,94
лв., и 51,17 лв.-за извънреден
труд от 7 часа през 2018 г., с обезщетение за забава от 2 лв., със законната лихва
върху главниците, считано от 18.10.2019
г., както и 276,40 лв.-разноски по делото, и ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на възнаграждение за положени 29
часа извънреден труд за 2016 г. от 18,03 лв. до 20 лв., с лихва за забава за
периода 01.10.-31.12.2016 г. от 5,11 лв. до 6 лв., за възнаграждение за положен
извънреден труд за 5 часа през 2017 г. над 286,94 лв. до 318,12 лв. и лихва за
забава от 12 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.П.Х. ***, да заплати на
ОД МВР-Русе, с адрес гр.Русе, бул.”Скобелев” № 49, сумата от
35,40 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА ОД МВР-Русе, с адрес
гр.Русе, бул.”Скобелев” № 49, да
заплатят по с/ка РРС сумата от 100 лв.-държавна такса за
производството, както и сумата от 185 лв.-разходи
от БС.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта, касаеща главните и акцесорните
вземания на служителя от работодателя.
Решението може да се обжалва пред
Русенския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/