Р Е Ш Е Н И Е
№ 260010
гр. Елена, 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд в публичното заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при
секретаря ЙордА.Й., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 146 по описа
за
Предявен е иск с правно основание чл.
432 от Кодекса за З.то.
Постъпила е искова молба от А.М.С. ***,
чрез адв. С.И., против ЗАД „ОЗК – З.“ АД гр. София, представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д..
В същата се твърди, че ищцата е пострадала при ПТП, осъществено на 08.02.2019
г., реализирано от виновния водач на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № С ****
МВ - К.Й.П.. По случая било образувано досъдебно производство № 19/2019 г. по
описа на РУ – Елена. Извършени били множество следствени действия като оглед,
заснемане, съдебно-медицинска експертиза, съдебно-автотехническа експертиза,
разпити на свидетели и други. Установило се, че при движение на път II-53 при километър 36+150 на територията
на Община Елена виновният водач навлязъл в лентата за насрещно движение и
блъснал лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ВТ ****АК, в който пътувала ищцата. В
резултат на това настъпило ПТП с материални щети и пострадали лица.
Производството по досъдебното производство било прекратено на основание чл.
199, чл. 242, ал. 1, пр. 1 и чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 9
от НПК, за което било издадено Постановление за прекратяване на наказателното
производство № ТОЕ-83/2019 г. на Районна прокуратура – Елена. В резултат на
извършеното ПТП ищцата получила мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване,
главоболие и световъртеж, дезориентация, оплаквания и болки в гръдния кош,
кръвонасядане с оток по лицето, травматично разклащане на пети долен вляво зъб
и първи долен вдясно зъб. Всичко това довело до временно разстройство на
здравето й, неопасно за живота. Виновният водач имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с полица № ВG/23/118001180534, валидна до 20.04.2019 г. в ответното
застрахователно дружество. На 20.04.2019 г. било подадено заявление до
последното за образуване на щета за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Образувана била щета № 0411-220-0001-
Ищцата моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да й заплати сумата 10000.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, негативни преживявания,
стрес, страх, психически дискомфорт, силни и продължителни болки и страдания в
резултат на реализираното ПТП на 08.02.2019 г. на път II-53 при километър
36+150 на територията на Община Елена с виновен водач К.Й.П., притежаващ
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество ЗАД
„ОЗК – З.“ АД гр. София, за което било образувано досъдебно производство №
19/2019 г. по описа на РУ – Елена, ведно със законната лихва, считано от датата
на деянието до окончателното й изплащане. Претендира направените разноски по
делото.
Във визирания едномесечен срок е
постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника ЗАД „ОЗК – З.“ АД гр.
София, представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д., чрез юрисконсулт И.К., в която същият
заявява, че оспорва изцяло предявения иск по основание и размер, като
неоснователен, необоснован и неподкрепен с доказателства. На първо място,
излага, че неговите експерти са определили и предложили на ищцата изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 5000.00 лв., с което същата
първоначално се съгласила, но впоследствие го отхвърлила. По тази причина на
основание чл. 237, ал. 1 от ГПК прави признание на настоящия иск по основание.
Признава същия до размер на 5000.00 лв. Счита, че така определения размер е
съобразен с критериите за справедливост
и със съдебната практика за подобни казуси, както и с наличието на
съпричиняване от страна на пострадалата, която пътувала в процесното МПС без
поставен обезопасителен колан. Счита, че не е дал повод за завеждане на
настоящото дело и не е налице отказ за доброволно изплащане на сумата от
5000.00 лв. По тази причина намира, че разноските следва да се възложат върху
ищцата. На следващо място, твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата. Ищцата нарушила разпоредбата на чл. 137в,
ал. 1 от ЗДвП, тъй като не се возила в процесния лек автомобил с поставен
обезопасителен колан. По този начин тялото й свободно се е движило в купето на
автомобила в момента на ПТП, удряйки се в различните твърди и тъпи предмети,
вследствие на което получила телесни увреждания. По този начин същата сама се
поставила в опасност и допринесла в значителна степен за причиняване на
вредоносния резултат. Поведението на пострадалата станало причина за настъпване
на вредоносния резултат и това е основание за приложение на чл. 51, пр. 2 от ЗЗД и намаляване на размера на застрахователното обезщетение. На следващо
място, оспорва твърдението в исковата молба, че в резултат на ПТП за ищцата са
възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер телесни
увреждания и съответно неимуществени вреди, както и тяхната продължителност. От представената медицинска
документация се установява, че в резултат на ПТП последната не е губила
съзнание и е била адекватна. Освен това от същата не се констатира да е
предписано първоначално или последващо лечение на ищцата. Липсват доказателства
за предписано медикаментозно лечение. Към исковата молба не са представени
рецептурни бланки за предписани медикаменти, което води до извода, че се касае
за повърхностни охлузвания и натъртвания. На следващо място, ответникът оспорва
пряката причинно-следствена връзка между претърпените неимуществени вреди от
ищцата и процесното ПТП. По делото не са представени доказателства за
последващи интервенции и усложнения, настъпили вследствие на процесното ПТП. Оспорва
предявения иск по размер, като счита, че претендираният от 10000.00 лв. е
значително завишен с оглед степента и характера на получените телесни
увреждания. Счита, че предявеният размер е прекомерен, предвид наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. На осн. чл. 51, ал.
2 от ЗЗД намира, че размерът на обезщетението следва да бъде намален съобразно
приноса на пострадалата. На следващо място, излага, че не бива да се отразява
на размера на присъденото обезщетение факта, че ответникът е юридическо лице, а
не виновният водач. Още повече, че е видна огромната разлика между платената
премия и претендираното застрахователно обезщетение. На последно място,
ответникът оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендираните лихви и началния момент, от който същите се търсят по аргумент
за неоснователност на главния иск. С оглед на всичко изложено счита, че не са
налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“, поради което моли да приеме, че предявеният иск за сумата над
5000.00 лв. е неоснователен и необоснован и да го отхвърли изцяло като такъв.
Претендира направените разноски по делото, както и юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата А.М.С. се
явява лично и с адв. С.И., като двамата поддържат предявения иск. Пълномощникът
на ищцата представя подробни писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът ЗАД „ОЗК
– З.“ АД гр. София, представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д., не се представлява.
Същият депозира писмено становище преди насроченото съдебно заседание, в което
заявява, че поддържа отговора на исковата молба, няма възражения по доклада и
няма доказателствени искания. По същество моли съда да отхвърли предявения иск,
като неоснователен и недоказан. Счита, че изплатеното обезщетение в размер на
5000.00 лв. изцяло репарира вредите на ищцата, причинени при процесното ПТП.
Претендира направените разноски по делото, включително юрисконсутско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Видно от извършената справка в
Търговския регистър, ответникът Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“
АД гр. София е вписан в Търговския регистър и се представлява от А.П.Л.и Р.К.Д..
От Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 6/8.02.2019 г. се установява, че същият е съставен от младши
автоконтрольор Н.Д., работещ в РУ - Елена, за това, че на 8.02.2019 г. около
14.50 часа на път II-53
при км. 36+150 между лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № С **** МВ, собственост
на Д.А.П., управляван от К.Й.П., и лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ВТ ****АК,
собственост и управляван от С.С.С., настъпило ПТП, вследствие на което били
причинени имуществени вреди на МПС и пострадали лица - ищцата А.М.С. и водачът С.С.С..
От претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от 20.04.2019 г. е видно, че ищцата е
заявила такава пред ответника за сумата 45000.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. С писмо с изх. №
ЦУ99-3543/19.05.2020 г. ответникът предложил на ищцата да й заплати обезщетение
за претърпените имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 5000.00 лв. С
молба от 10.06.2020 г. ищцата го уведомила, че въпреки първоначално заявеното
съгласие за сключване на извънсъдебно споразумение за сумата 5000.00 лв., се е
отказала от него и счита, че полагащото й се обезщетение за причинените й вреди
от ПТП възлиза в размер на 10000.00 лв. С писмо с изх. № ЦУ99-4254/15.06.2020
г. ответникът уведомил ищцата, че предложението му за сумата 5000.00 лв. остава
непроменено.
По делото е приложена медицинска
документация, както следва: епикриза на А.М.С. от Неврохирургично отделение на
МОБАЛ „Д-р С. ***, амбулаторен лист № 168, медицинско удостоверение на ЕТ „ИППМП
– Зъболекарски кабинет Д-р Магдалена Илиева“ гр. Елена и лист за преглед на
пациент в КДБ/СО.
По делото е приложено досъдебно
производство № ЗМ-19/2019 г. по описа на РУ - Елена. С Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 9.04.2020 г. на Районна прокуратура
– Велико Търново наказателното производство е прекратено на осн. чл. 199, чл. 242,
ал. 1, пр. 1 и чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК,
образувано и водено за това, че на 8.02.2019 г. около 14.40 часа на път II-53
при километър 36+150 на територията на Община Елена при управление на МПС лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. № С **** МВ, собственост на Д.А.П., и лек
автомобил „Ауди 80“ с рег. № ВТ ****АК, собственост на С.С.С., в нарушение на
правилата за движение и по непредпазливост били причинени средни телесни
повреди на С.С.С. – счупване на ляв глезен, причинило трайно затруднение в
движението на ляв долен крайник и травматично избиване на първи резец,
причинило трайно затруднение в дъвченето и говора – престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1
във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 343, ал. 2, т. 2 от НПК – наличието
на изрично волеизявление за прекратяване на наказателното производство,
направено от пострадалото лице С.С.С..
По делото са разпитани в качеството на
свидетели С.С.С. и Д.М.М..
Видно от показанията на свидетеля С.С.С.,
същият е съпруг на ищцата. Двамата били заедно по време на ПТП, настъпило на
8.02.2019 г. на път II-53 в близост до Кантона. Същите пътували със собствения
си лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ВТ ****АК от гр. Елена към гр. Горна
Оряховица. На около
От показанията на свидетеля Д.М.М.се
установява, че същият е брат на ищцата. Свидетелят твърди в показанията си, че вследствие
на ПТП ищцата получила натъртване по гърдите и главата, както и проблеми със
зъбите. Около една седмица последната била в болница, а след това около три
месеца била в къщи. През този период от време се наложило свидетелят да ходи да
помага на нея и на съпруга й, тъй като двамата не били добре и не можели да се
грижат за домакинството си. Децата им също се грижели за тях. Към настоящия
момент ищцата не се чувствала добре и продължавала да ходи при лекари. Болели я
гърдите и главата. Страх я било да пътува и често говорела за катастрофата.
По делото е изслушано заключение,
изготвено от вещото лице С.И.С. по назначената съдебно-автотехническа
експертиза. Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. Видно от
последното е, че ПТП е настъпило в условия на прав пътен участък, на дневна
светлина, при добра видимост на разстояние не по-малко от
По делото е изслушано заключение,
изготвено от вещото лице д-р Д.Г. по назначената съдебно-медицинска експертиза.
Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. Видно от последното е, че
при възникналия пътен инцидент ищцата А.М.С. е получила следните травматични
увреждания: мозъчно сътресение – лека степен, проявено като зашеметяване и
дезориентация за време и място, без открита вътречерепна травма; втора степен
подвижност на 35 (пети долен ляв зъб) и на 41 (първи долен десен централен
резец); кръвонасядане с оток на меките тъкани в челната област на главата;
субективни оплаквания от болки в лявата гръдна половина при дишане и движение
на снагата наляво. На последната била оказана своевременно медицинска помощ в Спешно
отделение при МОБАЛ гр. Велико Търново. Приета била за лечение на 8.02.2019 г.
и била изписана на 11.02.2019 г. с продължаване на домашно амбулаторно лечение.
Според вещото лице причиненото мозъчно сътресение на ищцата е отшумяло в
рамките на 25 дни, както и че е възможно във времето да се появява периодично
главоболие, което да се копира с обезболяващи и аналгетици, което е в причинна
връзка с възникналото ПТП. Получените травми по своя характер и морфология са
предизвикали болки и страдания по време на възстановително оздравителния процес
с не голяма сила и интензитет като цяло, като вече са отшумели и напълно
заличени във времето като субективни оплаквания. Липсват медицински
доказателства, които да показват наличие на настъпили усложнения в клиничното
здраве на ищцата вследствие претърпените травми при възникналия пътен инцидент.
Леката степен на претърпяната черепномозъчна травма са нарушили клиничното
здраве на ищцата и са променили нейния клиничен и социален статус в ежедневната
й дейност по време на възстановително оздравителния период. По време на ПТП
ищцата е получила мозъчно сътресение – лека степен и претърпените от нея
травматични увреждания са резултат от внезапно придаден инерционен момент на
тялото й вътре в купето на лекия автомобил от и при притискане в детайли вътре
в него. Поставеният предпазен колан, който фиксира тялото към седалката на
лекия автомобил би предпазил и защитил до определена степен главата и тялото от
по-тежки травматични наранявания, които в случая не се наблюдават при ищцата.
Според вещото лице ищцата е била с предпазен обезопасителен колан.
По делото е изслушано заключение,
изготвено от вещото лице Д.М.П. по назначената съдебно-психологическа
експертиза. Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. Видно от
последното е, че психологическото изследване установило високо ниво на
емоционална лабилност и на невротизация на личността на ищцата, при която били
характерни чести или продължителни преживявания на безпокойство, напрегнатост,
тревожност, изразени психосоматични оплаквания и нарушен здравен статус.
Настъпилото ПТП е белязало живота на ищцата като силно жизнено събитие. Същата
е изпитала ужас и страх за живота си, силна болка и безсилие. След ПТП е
изпитвала силна физическа болка, дискомфорт, затруднение при самообслужване.
Преживяла е негативно настъпилата невъзможност да изпълнява домашните си
задължения, както и притеснение, че товари децата си. Често в съзнанието й се
актуализирали спомени за катастрофата, сънувала кошмари, които продължават и
към днешна дата. Станала раздразнителна, нервна и избухлива. Психологическото
изследване установило травматично поведение, породено от настъпилото ПТП в
резултат на претърпените загуба на контрол и страх от смъртта, актуализиращо се
при пътуване с автомобил и при всяко преминаване през мястото на катастрофата.
Последица от преживяното са физическите болки и страдания, засилената
невротизация на личността, раздразнителност, страх и нервност при пътуване.
Според вещото лице споменът от травматичното преживяване не се е заличил
напълно. Изтласкан в подсъзнанието е възможна неговата репродукция в сходни
ситуации. За преодоляване на последиците от травмата е важно преодоляване на
соматичното страдание, връщане към обичайния начин на живот и социално
функциониране, както и подкрепата в семейната среда.
От приетото за установено от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Предмет на настоящото производство е
пряк иск срещу застраховател с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за З.то
с претенция за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане,
причинени от водач на застраховано при ответника МПС. Съгласно цитираната
разпоредба увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на
причинителя на вредата, като с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се
ангажира отговорността на застрахователя е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и предпоставките от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за обезщетяване на
причинените вреди.
Предявеният иск е допустим. Ищцата
притежава активна легитимация да предяви пряк иск за претърпените от ПТП вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция. Отправянето на извънсъдебна застрахователна
претенция по чл. 380, ал. 1 от Кодекса за З.то е специална предпоставка за
допустимост на иска срещу застрахователя. В конкретния случай, видно от
писмените доказателства, а и не се спори от страните, че ищцата на 20.04.2019
г. е отправила до ответното застрахователно дружество извънсъдебна претенция за
обезщетяване на неимуществени вреди от соченото ПТП. След като е спазено
изискването на горецитираната разпоредба от Кодекса за З.то, исковата
претенция, предявена по съдебен ред за обезщетение за неимуществени вреди, се
явява допустима.
Разгледан по същество предявеният иск
за обезщетение е частично основателен, по следните съображения:
Безспорно, от събраните по делото доказателства
се установи, че на 8.02.2019 г. е настъпило ПТП, в резултат на което ищцата е
получила травматични увреждания, изразяващи се в мозъчно сътресение – лека
степен, проявено като зашеметяване и дезориентация за време и място, без
открита вътречерепна травма; втора степен подвижност на 35 (пети долен ляв зъб)
и на 41 (първи долен десен централен резец); кръвонасядане с оток на меките
тъкани в челната област на главата; субективни оплаквания от болки в лявата
гръдна половина при дишане и движение на снагата наляво. Механизмът на ПТП-то,
вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото
писмени доказателства, от показанията на разпитания свидетел С.С.С., както и от
заключенията на приетите по делото съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установиха всички
предпоставки на деликтната отговорност на деликвента К.Й.П., а именно:
противоправно поведение, вреди, причинна връзка между противоправното поведение
и вредите, вина. Противоправното поведение на последния се изразява в
несъобразяване с правилата за движение от негова страна, което довело до ПТП. К.Й.П.
управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № С **** МВ по път II-53 и при
километър 36+150 навлязъл в пътната лента за насрещно движение. Последвал удар
с лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ВТ ****АК, управляван от свидетеля С.С.С., в
който пътувала ищцата, като в контакт влезли левите страни на предните брони на
МПС. В резултат на реализираното ПТП били нанесени щети на двете МПС и
пострадали свидетелят С.С.С. и ищцата, която била седнала на предната дясна
седалка на автомобила. Противоправното поведение на деликвента К.Й.П. и
механизмът на ПТП се доказват от приложения като доказателство по делото
констативен протокол за ПТП, съставен от младши автоконтрольор Н.Д., работещ в
РУ - Елена, както и от заключението, изготвено от вещото лице С.И.С. по
назначената съдебно-автотехническа експертиза. Съгласно разпоредбата на чл. 45
от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на
противното. В хода на настоящото производство ответникът не ангажира
доказателства за обстоятелства, които да изключват или ограничават вината на
застрахованото лице за настъпването на ПТП. Напротив, от приложеното по
настоящото дело досъдебно производство № ЗМ-19/2019 г. по описа на РУ – Елена се
установява, че водачът К.Й.П. следва да бъде санкциониран за възникналото ПТП
по административен ред, тъй като е осъществил състава на престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и наказателното
производство е прекратено на осн. чл. 24, ал. 1, т. 9 от НК, тъй като
пострадалият С.С.С. е направил такова искане.
На следващо място, по делото не е
спорно и от представените доказателства се установи наличие на застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена между собственика на процесното МПС и ответното застрахователно
дружество, валидна към момента на ПТП - 8.02.2019 г.
С оглед посоченото съдът счита, че са
налице всички кумулативни елементи, изброени по-горе, които ангажират
отговорността на ответника.
В тази връзка при определяне размера на
претендираните неимуществени вреди съдът се съобрази с постоянната съдебна
практика на ВКС, като размерът на обезщетението за неимуществени вреди от
непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл. 52 от ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта
според закона не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици,
тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото
обществено и социално положение. Принципът за справедливост включва в най-пълна
степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие.
Съгласно общите принципи на чл. 45 от ЗЗД и чл. 51 от ЗЗД ответникът е длъжен да обезщети всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. В случая от
събраните по делото доказателства - свидетелски показания, писмени
доказателства и заключения по назначените съдебно-медицинска,
съдебно-автотехническа и съдебно-психологическа експертизи, обсъдени по-горе,
се установява, че ищцата е получила травматични увреждания, изразяващи се в мозъчно
сътресение – лека степен, проявено като зашеметяване и дезориентация за време и
място, без открита вътречерепна травма; втора степен подвижност на 35 (пети
долен ляв зъб) и на 41 (първи долен десен централен резец); кръвонасядане с
оток на меките тъкани в челната област на главата; субективни оплаквания от
болки в лявата гръдна половина при дишане и движение на снагата наляво. Според
вещото лице д-р Д.Г. причиненото мозъчно сътресение на ищцата е отшумяло в
рамките на 25 дни, както и е възможно във времето да се появява периодично
главоболие. Според свидетелските показания, депозирани от свидетелите С.С.С. и Д.М.М.,
възстановителният период е продължил по-дълго - около три месеца. По време на него
ищцата била подпомагана в ежедневието от своите деца и брат си, които полагали
грижи за нея и съпруга й – свидетелят С.С.С.. Последната имала притеснения
относно невъзможността да изпълнява домашните си задължения, както и че товари
с тях близките си. Освен това същата продължила да страда от силно главоболие,
което се появявало периодично. Това наложило периодични посещения при невролог
за овладяване на болковия симптом. Ищцата не успяла да заличи напълно и
споменът от травматичното преживяване. Същата продължила да сънува кошмари и да
се страхува при пътуване.
В настоящия случай неимуществените вреди
са във формата на физически болки и страдания, търпени от ищцата като пряка и
непосредствена последица от получените при ПТП травматични увреждания. Към
момента на причиняване на травмите ищцата е била на 59 години, но с оглед естеството
на получените от нея наранявания е настъпило пълно възстановяване от
травматичните увреждания. В тази насока заключението на вещото лице д-р Д.Г. по
назначената съдебно-медицинска експертиза е категорично. Съдът отчита, че
търпените от ищцата физически болки и страдания не са били с по-голям
интензитет от обичайния при такъв вид увреждания, нито са търпени продължително
време. В тази насока съдът кредитира заключението на вещото лице д-р Д.Г. по
назначената съдебно-медицинска експертиза, според което възстановителният
период е около 25 дни. Показанията на разпитаните свидетели С.С.С. и Д.М.М.следва
да се кредитират избирателно, като се отчете факта, че първият е съпруг на
ищцата и пострадал от ПТП, а вторият е неин брат. Същите са заинтересовани от
изхода на делото и показанията им не кореспондират с останалите събрани по
делото доказателства. В случая на същата не е била причинена черепно-мозъчна
травма, а само кръвонасядане и оток на меките тъкани в челната област на главата.
Приложено й е било медикаментозно лечение и е престояла в болнично заведение за
периода от 8.02.2019 г. до 11.02.2019 г. Установено бе и че вследствие на
контузията на главата на ищцата е било причинено лекостепенно мозъчно
сътресение, което обаче не бе доказано да е протекло с изпадането й в
безсъзнателно състояние - т. е. същото е било съпроводено с физически
дискомфорт, но не е било животозастрашаващо. При изписване от болничното
заведение същата е нямала усложнения и била в добро общо състояние, адекватна и
ориентирана, като е нямало общомозъчна и огнищна неврологична симптоматика,
както и клинични данни за травматични увреди на гръдния кош и корем. На
следващо място, по делото не са представени доказателства, от които да е видно,
че ищцата след инцидента е получила усложнения, които да са довели до
консултация със специалисти и прием на допълнителни медикаменти. В тази насока
са единствено показанията на разпитаните свидетели, които с оглед роднинската
връзка с ищцата следва да се кредитират избирателно.
В обобщение съдът приема, че така
установените и претендирани неблагоприятни проявления от причинените на ищцата
увреждания - физически болки и страдания, налагат определяне на обичайния
определян в практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни
претърпени неимуществени вреди, което следва да допринесе за репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищцата, а
именно - обезщетение в размер на 8000.00 лв. Предявеният иск следва да се
отхвърли като неоснователен в частта му за разликата до пълния му предявен
размер от 10000.00 лв.
Неоснователно се явява възражението на
ответника по иска за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата,
поради неизпълнение на нормативно установеното задължение като пътник в
автомобила да постави предпазен колан. В тежест на ответната страна беше да
докаже приноса на пострадалата за настъпване на вредите. Разпитан в качеството
на свидетел, водачът на лекия автомобил, в който е пътувала ищцата, С.С.С. с
категоричност посочи, че и двамата са били с поставени предпазни колани. Според
вещото лице С.И.С. лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ВТ ****АК, в който е
пътувала ищцата, е бил оборудван с обезопасителни колани за всички седящи
места. От своя страна вещото лице д-р Д.Г., изготвил заключението по
назначената съдебно-медицинска експертиза, посочи, че според него ищцата е била
с поставен обезопасителен колан, тъй като същият фиксира тялото към седалката,
предпазва и защитава до определена степен главата и тялото от по-тежки
наранявания, каквито в конкретния случай не се наблюдават при нея.
Относно претенцията на ищцата за
заплащане на лихва за забава, считано от 8.02.2019 г. – датата на ПТП до
окончателното изплащане на присъденото обезщетение за неимуществени вреди:
Няма спор, че отговорността на
застрахователя е обусловена от тази на прекия причинител на ПТП. Безспорно е
също, че по общите правила за деликта и съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно
изричната уредба обаче, дадена в чл. 429 от Кодекса за З.то относно
съдържанието на договорните задължения по договора за „Гражданска отговорност“
следва да се приеме, че по силата на законово установеното ограничение
дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва, се
начислява от момента, посочен в чл. 429, ал. 3 от Кодекса за З.то. С други
думи, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се
поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно
настъпването на застрахователното събитие. Т. е. не е налице законова
възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от
увреждането до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е нормата на чл.
429, ал. 2, т. 2 от Кодекса за З.то, според която в застрахователното
обезщетение се включват само лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от Кодекса
за З.то. В посочената норма са посочени две условия, ограничаващи размера на
претенцията за лихви – първото е тя да не надхвърля рамките на застрахователната
сума (лимити на отговорността) и второто условие е да се начисли от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от Кодекса за З.то или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. В този смисъл е Решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. №
2466/2018 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. В същото е прието, че в хипотезата на пряк
иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 от Кодекса за З.то се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за
периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на
увреждането.
Предвид казаното, искането за
присъждане на лихва от датата на ПТП е неоснователно. Ищцата е уведомила
застрахователя за събитието с предявяване на претенция на 20.04.2019 г., видно
от представената по делото претенция за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от 20.04.2019 г. След като застрахователната претенция от
увреденото лице е предявена пред застрахователя на 20.04.2019 г., доколкото по
делото не е установена друга дата на уведомяване от застрахования, а и не се
спори от страните, законната лихва за забавата на застрахования делинквент, с
оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на делинквента, която е и предмет на претенцията на ищцата, се
дължи от 20.04.2019 г. Претенцията на ищцата за заплащане на лихва за забава за
периода от 8.02.2019 г. до 20.04.2019 г. следва да се отхвърли, като
неоснователна.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски
съобразно уважената част от предявения иск, които са в размер на 880.00 лв.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото
разноски съобразно отхвърлената част от предявения иск, които са в размер на
140.00 лв., като посочената сума включва и юрисконсултско възнаграждание.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК - З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1301,
район В., ж. к. „В.“, ул. „С.С.“ № 7, ет. 5, представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д.,
да заплати на А.М.С. с ЕГН ********** *** сумата 8000.00 лв. (осем хиляди лв.
00 ст.), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, в резултат на получени травми и преживян
емоционален шок при ПТП, настъпило на 8.02.2019 г. на път II-53 при км. 36+150 на територията на
Община Елена, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.04.2019
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 8000.00
лв. (осем хиляди лв. 00 ст.) до 10000.00 лв. (десет хиляди лв. 00 ст.), както и
за заплащане на законна лихва върху главницата за периода от 8.02.2019 г. до
20.04.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК - З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1301, район В., ж. к. „В.“, ул. „С.С.“ № 7, ет. 5, представлявано от А.П.Л.и
Р.К.Д., да заплати на А.М.С. с ЕГН ********** *** сумата 880.00 лв. (осемстотин
и осемдесет лв. 00 ст.), представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА АНКА М.С. с ЕГН ********** *** да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - З.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София 1301, район В., ж. к. „В.“, ул. „С.С.“
№ 7, ет. 5, представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д., сумата 140.00 лв. (сто и
четиридесет лв. 00 ст.), представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: