№ 805
гр. София, 14.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Кирил Д. Павлов
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500692 по описа за 2022 година
Постъпила е частна жалба с вх. № 260960/01.09.2022г. от Ц. Ц. Л., чрез
адв. С. Ц., срещу Определение № 260273/27.07.2022г., постановено по гр.д.
2372/2018г. на Районен съд – гр. Б., с което е оставена без уважение
съдържащата се във въззивната й жалба молба за освобождаване от
заплащане на държавна такса и разноски в производството.
Жалбоподателката твърди, че, поради неправилната преценка на
доказателствата, съдът е достигнал до неправилни изводи, с което е
ограничено правото да потърси инстанционен контрол на обжалваното
съдебно решение. Твърди, че макар да притежава идеални части от
недвижими имоти, същите са неликвидни не само поради вписаната искова
молба по образуваното делбено дело, но и поради липсата на пазарно търсене.
С тези доводи жалбоподателката изтъква, че пазарната стойност нa дела не
отразява реалната пазарна цена на правото на собственост. Посочва още, че
са неоправдани очакванията, лице да се разпореди с имота си, за да заплати
държавните такси в процеса и да си осигури достъп до правосъдие. Оспорва
като несъстоятелни мотивите на БРС, че с получаваната пенсия, която е в
размер по- нисък от минималната работна заплата, може да задоволи
жизнените си нужди, да закупи необходимите лекарства и да останат
достатъчно средства за заплащане на таксата в производството. Изтъква като
неотносимо обстоятелството, че не издържа непълнолетни, тъй като, предвид
възрастта и здравословното състояние, самата тя има нужда от грижи. Моли
съда да отмени обжалваното определение и да я освободи от заплащането на
държавни такси и разноски по делото.
От фактическа страна съдът констатира, че жалбоподателката е страна в
производство по съдебна делба във фазата на извършването й, в което с
Решение № 260017/21.04.2022 г., постановено от Районен съд – гр. Б. по гр. д.
№ 2372/2018 г., е прието, че делбата следва да бъде извършена по реда на чл.
353 от ГПК. Установява се също, че съделителката Ц. Л. е подала въззивна
жалба срещу това решение, ведно с молба за освобождаване от такси и
разноски по делото. Първоинстанционният съд е оставил молбата без
1
движение с указания за представяне на декларация за имущественото
състояние на молителката, които тя е изпълнила в срок. При тези данни, с
обжалваното в настоящото производство Определение № 260273/27.07.2022
г., БРС е отхвърлил искането за освобождаване от задължението за
заплащане на дължимата държавна такса в производството, без изрично да се
произнесе по искането за освобождаване от заплащане на разноски. В
мотивите на определението е посочено, че от представената декларация за
имуществено състояние е видно, че молителката притежава ид.ч. от имоти в
с. Н., с. Я. и гр. Б., чиято пазарна стойност възлиза на сумата от 88 004лв.,
както и че получава пенсия в размер на 480,19лв., от която сума около 30 лв.
са необходими за покриване на месечните разходи за лекарства.
Констатирал е, че молителката е вдовица и че не издържа други лица, поради
което не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По молба за освобождаване от внасяне на такси и разноски по чл. 83, ал.
2 от ГПК следва да бъдат взети предвид доходите на лицето и неговото
семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно
положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други
релевантни обстоятелства.
Съобразявайки тези критерии съдът намира, че молителката е вдовица и
се намира в надтрудоспособна възраст (89г.), като получава месечна пенсия в
размер на 480,19 лв. Има ежемесечни разходи в неголям размер (30лв.) за
медикаменти поради влошеното си здравословно състояние, за доказването на
което представя рецептурна книжка.
От декларираните данни се заключава, че молителката не притежава
други имоти освен делбените, както и че живее в един от тях в с. Н.. Този
извод се потвърждава както от служебно извършените справки в Имотния
регистър, така и от данните по гр.д. 2372/2018г. по описа на РС – гр. Б..
Съгласно съдебната практика (Определение № 206 от 17.05.2013 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2434/2013 г., II г. о., ГК, Определение № 66 от 12.02.2016г.
на ВКС по ч.гр.д. 136/ 2016г., IV г.о., Определение № 4152 от 25.10.2022 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 3763/2022 г., IV г. о., ГК, Определение № 50389 от
10.10.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2705/2022 г., III г. о., ГК), е недопустимо
да се откаже освобождаване от внасяне на такса, с мотив за наличие на
евентуални предположения за доходи, какъвто в случая се явява наличието на
съсобствено недвижимо имущество. В същия смисъл е и Определение № 496
от 10.07.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2492/2013 г., II т. о., ТК, съгласно което
„възможността за отдаване под наем на един недвижим имот и
реализирането на доходи, достатъчни за поемане на жизнено необходимите
разходи … и дължимите по конкретното дело държавни такси и разноски
не се предполага“. Ето защо, предвид липсата на доказателства, че към
настоящия момент от имотите действително се реализират доходи, няма
основание да се приеме, че същите биха могли да бъдат източник на
граждански плодове. В подкрепа на този извод е и фактът, че част от имотите
се ползват именно за жилищни нужди от част от съделителите.
Не без значение е и обстоятелството, че в производството пред
първоинстанционния съд молителката не е имала процесуален представител,
а част от възложените в нейна тежест разноски за възнаграждение на вещи
2
лица е поета от третия съделител – сина Ц.Л. (л. 263 от
първоинстанционното дело).
На последно място, съотношението между големия размер на
дължимата държавна такса за въззивно обжалване (1760,08лв.) и сумата, с
която лицето разполага за месечната си издръжка, обосновава извод за
неправилност на обжалвания акт. Аргумент в подкрепа на този извод може да
се извлече и от съдебната практика, като, при почти идентична фактическа
обстановка, с Определение № 55/04.04.2022г. на ВКС по гр.д. 4198/2021г.
молителят и касационен жалбоподател е бил освободен от внасяне на
държавна такса в по- нисък размер (906,28лв.).
С оглед гореизложеното, въз основа на съвкупен анализ на всички
данни по делото, настоящият съдебен състав намира искането за
освобождаване от държавна такса за основателно.
Доколкото съдът е сезиран с искане за освобождаване от заплащане не
само на такси, но и на разноски, и при съобразяване с идентичността на
предпоставките за това, с оглед последното изречение от мотивите към т. 12
от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, искането следва да бъде уважено и в тази му част.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260273/27.07.2022г., постановено по гр.д.
2372/2018г. на Районен съд – гр. Б., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА Ц. Ц. Л. с ЕГН ********** от заплащане на
държавна такса и разноски в производството по въззивно обжалване на
Решение № 260017/21.04.2022 г., постановено по гр. д. № 2372/2018 г. на
Б.ския районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3