Р Е
Ш Е Н И Е №170
гр. Перник, 09.02.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в открито съдебно заседание на седми
февруари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Вероника Вескова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7367 по описа за 2017 год. на Районен съд-Перник и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по
делото е образувано по постъпила искова
молба от „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник срещу М.Г.Л. ***, с
която са предявени за разглеждане
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание
чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник е подало
заявление, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника М.Г.Л. за следните суми: 1090,16 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., сумата 233,44 лв., представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 30.06.2017 г.,
ведно със законната лихва и разноските.
Срещу заповедта за изпълнение в законовия срок по
чл.414 ГПК постъпило възражение от длъжника.
След постъпилото възражение в срока по чл.415 ГПК е
предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия през
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., за топлоснабден имот, находящ се в ***,
за която ответникът не му заплатил дължимата се от него цена. Поддържа,
че между страните е възникнало облигационно правоотношение от закона със
съдържанието по приложените към исковата молба общи условия. Моли съда да
установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.
Претендира разноски.
С отговора на
исковата молба ответникът прави възражение, за нередовност на исковата молба с
твърдение, че от същата не ставало ясно каква част от процесното вземане е
начислена за топлинна енергия, респ. за битово горещо водоснабдяване,
топлоенергия, отдадена от сградната инсталация и такса мощност. На следващо
място прави възражение че искът е насочени срещу лице, което нямало качеството
на потребител на топлинна енергия за битови нужди. В тази връзка навежда
конкретни съображения, че не е собственик или ползвател на имота, за който са
начислени сумите. Възразява, че не се намирал в облигационно правоотношение с
ответника, като в тази връзка поддържа, че не е приемал писмено общи условия за
доставка на топлинна енергия, а всяка уговорка за презюмирано присъединяване
към такива била нищожна поради противоречие със закона и заобикалянето му.
Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца с исковата молба
писмени доказателства, включително и на
извлечение от сметка, като в тази връзка навежда и възражение срещу
редовността на воденото от същия счетоводство.
Прави възражение за изтекла погасителна давност за част от вземанията,
предмет на предявения установителен иск. При условията на евентуалност
поддържа, че сумите са неправилно изчислени. Поддържа, че за процесния период
не е съществувал договор с фирма за
дялово разпределение. Претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето ч.гр.дело №5857/2017 г. по описа на РС-Перник е видно, че въз основа
на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и срещу ответника
е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните
вземания за доставена, неплатена топлинна енергия и за обезщетение за забава в
плащането.
С възражение с рег.№20576/19.09.2017г. подадено в законовия двуседмичен срок по
чл.414, ал.1 ГПК, ответникът е оспорил вземането.
От приетата като доказателство по
делото публикация на общи условия за
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. във в-к „Съперник” от 29.04.2008г. се
установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на
топлинна енергия и потребителя на такава.
От съвкупния анализ на
приетите по делото писмо с изх. № 18-МСИ-81-1 от Община Перник, ведно с
приложените кум него справка за данъчни обекти, декларация по чл. 14 ЗМДТ от Община
Перник и акт №5820 за частна общинска собственост /на л. 35- 42 от делото/ се установява, че трето за спора лице е
собственик на имота, за който са начислени процесните вземания.
Други доказателства не са
ангажирани по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Предявените искове са с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149
и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и имат за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения.
От данните по делото
се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните
взмемания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК поради което и същият се явява процесуално
допустим.
По основателността на исковете:
За да бъдат уважени
предявените искове преди всичко следва да бъде установено наличието на
облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът
да е доставял на ответника през исковия период топлинна енергия по количество и
цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена от ответника.
Ищцовото дружество не
установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяното
договорно правоотношение с ответника
през процесния период. Качеството потребител е определено в ЗЕ, чл. 153, ал.1, и
съгласно разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и
титуляр на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединен
към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на потребител. Това
качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден
имот.
От събраните по делото доказателства не се установи ответникът
да е бил собственик или ползвател
на имота, описан в исковата молба, през периода, за който са начислени
вземанията.
При тези съображения съдът намира, че искът за главница и акцесорният иск
за лихва следва да бъдат отхвърлени, тъй като привлеченото към отговорност лице
не е пасивно легитимирано да отговоря по него по смисъла на чл. 153, ал.1 от
Закона за енергетиката. Ищцовото дружество, въпреки указаната му с доклада
доказателствена тежест, не ангажира доказателства, с които при условията на
пълно и главно доказване да установи релевантните за спора обстоятелства, на
които основава иска си, а именно: наличието на облигационно правоотношение със
страни, идентични със страните по настоящето дело, по което да е налице
неизпълнение на задължение от страна на привлеченото като ответник лице.
При така мотивиран извод за
неоснователност на иска за главница, съдът приема, че като неоснователен следва
да се отхърли и обусловеният от изхода му обективно съединен иска за
установяване съществуването на вземането за обезщетение за забава, поради
недоказаност на съществуването на главен дълг.
По разноските:
В заповедното производство: Съгласно Тълкувателно
решение №4/2013г. на ОСГКТ изпълнителната сила на заповедта за незабавно
изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез
възражение по реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на
чл.415, ал.1 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от исковете. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да преразпредели разноските
в заповедното производство. С процесната заповед ответникът е осъден да заплати
на ищеца сумата от 26,47 лв. за държавна такса и сумата от 50,00лв. за
юрисконсултско възнаграждение. С оглед отхвърлянето на установителния иск
дължимите се държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по заповедното
производство остават в тежест на ищцовото дружество. Ответникът не е направил
разноски в заповедното производство.
В настоящото производство: Ответникът е заявил
искане за присъждане на направените от
него разноски по делото, като такива му се дължат в размера по представения
списък по чл. 80 ГПК, в който е включен само един разход на стойност 300 лв. за платен
адвокатски хонорар. С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република за признаване за установено по
отношение на ответника М.Г.Л., с ЕГН: **********, че същaта дължи на ищцовото дружество сумата в размер сумата 1090,16 лв. /хиляда и деветдесет лева и
16 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за топлофициран имот, находящ се в ***и сумата 233,44 лв. /двеста тридесет и три лева и 44 ст./, представляваща
обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода от 08.07.2014 г. до
30.06.2017 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение №4907 от 08.09.2017г. по ч.гр.д.
№5857/2017г. на РС-Перник , като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК "ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК" АД, ЕИК ********* да
заплати на М.Г.Л., с ЕГН: ********** сумата
от 300 лв. за разноските в настоящето
производство.
След влизане на решението в сила,
частно гражданско дело №5857/2017 г. по
описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис
от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: