№ 9984
гр. София, 01.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20211110130812 по описа за 2021 година
състави следния проект за доклад по делото:
І. 1. Ищцата твърди, че на 03.06.2021г. била извършена оперативна интервенция за смяна на
колянната става. Твърди още, че следоперативния период протекъл нормално и била
изписана от лечебното заведение. Поддържа още, че след изписването, състоянието й се
влошило, имала признаци на инфекция, подуване и отвор на оперативната рана.
Състоянието й наложило повторно приемане в лечебното заведение. Навежда твърдения, че
в резултат на полученото усложнение претърпяла повторна интервенция и болничен
престой с прием на антибиотични и обезполяващи средства. Твърди още, че след
запознаване с медицинската документация забелязала, че срокът на вложения цимент бил
изтекъл три месеца преди негово поставяне. Навежда твърдения, че вследствие на
посочените действия претърпяла сериозни неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и стрес, поради което счита, че отговорност за противоправните действия носи
ответното здравно заведение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да й заплати обезщетение за претърпените вреди в размер на 10 000 лева, както и
обезщетение за причинените имуществени вреди – в размер на 2 250,00 лв., заедно със
законната лихва от 03.06.2020г. до окончателното изплащане на сумите.
2. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника МБАЛ „Света София“
ЕООД. Със същия заявява, че оспорва предявените искове по основание и по размер.
Оспорва, че раневата инфекция на ищцата била с произход вложения цимент и
вътреболнична инфекция. Твърди още, че инфекцията била получена при анатомични
особености на ищцата, изразяващи се в наднормено тегло, придружаващо заболяване и
замърсяване на оперативната рана. Оспорва твърденията, че ответното дружество било
нарушило противоинфекциознните мерки и е допуснало вътреболнична инфекция.
Поддържа още, че колянното ендопротезиране било извършено при спазване на добрата
медицинска практика и медицински стандарти. Навежда твърдения, че операцията
преминала без усложения и резултатът от протезирането бил успешен. Твърди още, че не
било налице инфектиране на оперативната рана по време или след операцията на ищцата.
1
Оспорва твърдението, че инфекцията била придобита по време на престоя на ищцата в
лечебното заведение. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
ОПРЕДЕЛИ:
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предмет на
делото са субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за фактите, за
които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК). По делото не са изложени
твърдения за факти, които са общоизвестни или служебно известни на съда.
ІV. Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на които
основава исканията си.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД, е необходимо при
условията на пълно и главно доказване ищецът да установи по делото наличието на 1)
правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическо лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреди,
както и техния размер, причинна връзка между деянието и вредите, противоправност и
вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от
закона, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата
на вина на делинквента.
В тежест на ответника, при установяване по делото наличието на горните предпоставки, е да
докаже погасяване на задължението си.
V. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните не сочат
доказателства.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2