№ 132
гр. Пловдив, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Станислав П. Г.
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Станислав П. Г. Въззивно гражданско дело №
20225000500080 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 267778/30.11.2021 г. от ЮЛ. Г. Г. ЕГН
********** против решение № 260221/09.11.2021 г., постановено по г. д. № 131/2020 г. по
описа на ОС – П. в частта, с която е отхвърлен иска на ЮЛ. Г. Г. ЕГН ********** за
осъждане на С. Д. Г. ЕГН ********** да и отстъпи собствеността и предаде владението
върху следния недвижим имот: сгради с идентификатор ************ с функционално
предназначение - селскостопанска сграда, брой етажи 1 със застроена площ от 333 кв. м. -
обор за животни и сграда с идентификатор ********* с функционално предназначение -
селскостопанска сграда, брой етажи 1 със застроена площ от 6 кв. м. - външна тоалетна,
намиращи се в поземлен имот с идентификатор ********* по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П. м. „А.“ с площ от 1 708 кв.м. с начин на трайно ползване –
за друг вид производствен складов обект, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията
на Ю.Г. да бъде осъден С.Г. да и заплати сумата над размер от 399.35 лева до пълния
предявен размер от 17 778.40 лева, представляваща обезщетение за неползването на
собствения и поземлен имот с идентификатор ********* по КККР на гр. П., м. „А.“ с площ
от 1 708 кв. м., ведно с построените в имота сгради: селскостопанска сграда с
идентификатор *********.1 с площ 158 кв. м., представляваща сеновал и навес до две
ограждащи стени и селскостопанска сграда с идентификатор *********.2 - склад за фураж с
площ 331 кв. м., за периода от 05.01.2020 г. (датата от която ответникът е бил поканен да
освободи имотите) до 30.01.2020 г. (датата на депозиране на исковата молба), както и за
1
периода преди 05.01.2020 г.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното и да уважи предявените искове изцяло. Претендира разноски.
Ответникът счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
Постъпила е насрещна въззивна жалба вх. № 267949/16.12.2021 г. от С. Д. Г. ЕГН
********** против решение № 260221/09.11.2021 г., постановено по г. д. № 131/2020 г. по
описа на ОС – П. в частта, с която е признато за установено по отношение на С. Д. Г. ЕГН
**********, че ЮЛ. Г. Г. ЕГН ********** е собственик, по силата на договор за договор за
дарение от 12.12.2017 г., обективиран в нотариален акт № ***, том *, рег. № ***** по
нотариално дело ****/**** г. на нотариус А. И., на следните недвижими имоти, находящ се
в гр. П.: ПИ с идентификатор ********* по КККР на гр. П. м. „А.“ с площ от 1 708 кв. м. с
начин на трайно ползване - за друг вид производствен складов обект, ведно с построените в
имота сгради, както следва: селскостопанска сграда с идентификатор *********.1 с площ
158 кв. м. на един етаж представляваща сеновал и навес до две ограждащи стени и
селскостопанска сграда с идентификатор *********.2 - склад за фураж с площ 331 кв. м.,
както и в частта, с която е осъден С. Д. Г. ЕГН ********** да заплати на ЮЛ. Г. Г. ЕГН
********** сумата от 399.35 лева, представляваща обезщетение за неползването на
собствения и имот поземлен имот с идентификатор ********* по КККР на гр. П., м. „А.“ с
площ от 1 708 кв. м., ведно с построените в имота сгради: селскостопанска сграда с
идентификатор *********.1 с площ 158 кв. м., представляваща сеновал и навес до две
ограждащи стени и селскостопанска сграда с идентификатор *********.2 - склад за фураж с
площ 331 кв. м., за периода от 05.01.2020 г. (датата от която ответникът е бил поканен да
освободи имотите) до 30.01.2020 г. (датата на депозиране на исковата молба).
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да обезсили
обжалваното в частта, с която е признато за установено по отношение на С. Д. Г. ЕГН
**********, че ЮЛ. Г. Г. ЕГН ********** е собственик, по силата на договор за договор за
дарение от 12.12.2017 г., обективиран в нотариален акт № ***, том *, рег. № ***** по
нотариално дело ****/**** г. на нотариус А. И., на следните недвижими имоти, находящи
се в гр. П.: поземлен имот с идентификатор ********* по КККР на гр. П. м. „А.“ с площ от
1 708 кв. м. с начин на трайно ползване - за друг вид производствен складов обект, ведно с
построените в имота сгради, както следва: селскостопанска сграда с идентификатор
*********.1 с площ 158 кв. м. на един етаж представляваща сеновал и навес до две
ограждащи стени и селскостопанска сграда с идентификатор *********.2 - склад за фураж с
площ 331 кв. м., както и в частта, с която с която е осъден С. Д. Г. ЕГН ********** да
заплати на ЮЛ. Г. Г. ЕГН ********** обезщетение за неползването на собствения и
поземлен имот с идентификатор ********* по КККР на гр. П., м. „А.“ с площ от 1 708 кв. м.
за периода от 05.01.2020 г. до 30.01.2020 г.
В останалите обжалвани части моли решението на първоинстанционния съд да
бъде отменено, като бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
2
следното:
Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 108, ал. 1 от ЗС и чл. 59
от ЗС.
Предявени от ЮЛ. Г. Г. ЕГН ********** от гр. П., ул. „Б.“ № ** чрез своя
законен представител Г. Д. Г. ЕГН ********** срещу С. Д. Г. ЕГН ********** от гр. П., ул.
„П.“ № **, ет. *, ап.*.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да и
предаде владението върху следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор с
идентификатор ********* по КККР на гр. П. м. „А.“ с площ от 1 708 кв. м. с начин на
трайно ползване - за друг вид производствен складов обект, ведно с построените в имота
сгради, както следва: сграда с идентификатор *********.1 с площ 158 кв. м. на един етаж
представляваща сеновал и навес до две ограждащи стени, сграда с идентификатор
*********.2 - склад за фураж с площ 331 кв. м., сграда с идентификатор ************ с
функционално предназначение - селскостопанска сграда, брой етажи 1 със застроена площ
от 333 кв. м. - обор за животни и сграда с идентификатор ********* с функционално
предназначение - селскостопанска сграда, брой етажи 1 със застроена площ от 6 кв. м. -
външна тоалетна, както и да осъди ответника да заплати сумата от 17 778.40 лева,
представляваща обезщетение за неползването на следните недвижими имоти: сграда с
идентификатор *********.1, сграда с идентификатор *********.2, сграда с идентификатор
************ и сграда с идентификатор ********* за периодите, както следва: за сграда с
идентификатор *********.1 и за сграда с идентификатор *********.2 - от 13.12.2018 г. до
30.01.2020 г.; за сграда с идентификатор ************ и за сграда с идентификатор
********* – от 12.12.2017 г. до 30.01.2020 г. Претендира разноски.
Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.
І. по исковете с правна квалификация чл. 108 от ЗС:
Ответникът прави възражение, че обжалваното решение е недопустимо в частта,
с която е признато за установено по отношение на С. Д. Г. ЕГН **********, че ЮЛ. Г. Г.
ЕГН ********** е собственик, по силата на договор за договор за дарение от 12.12.2017 г.,
на следните недвижими имоти, находящи се в гр. П.: поземлен имот с идентификатор
*********, ведно с построените в имота сгради, както следва: селскостопанска сграда с
идентификатор *********.1 и селскостопанска сграда с идентификатор *********.2 - склад
за фураж с площ 331 кв. м., тъй като предявените искове са с правна квалификация чл. 108
от ЗС и в исковата молба няма изрично искане да бъде прието за установено, че ищецът е
собственик на процесните имоти.
Това възражение е неоснователно.
Още в първото изречение на исковата молба се твърди, че ищецът е собственик
на процесните имоти на конкретно основание. Следва твърдение, че ответникът ползва
имотите и то без да има право на това и се иска осъждането да предаде владението.
Според т. 2А от ТР № 4/14.03.2016 г., постановено по т. д. № 4/2014 г. на ВКС,
3
ОСГК, съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 от Закона за собствеността, следва да се
произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на
собственост към патримониума на ищеца.
Следователно обжалваното решение, в посочената част не е недопустимо.
С исковата молба е предявен иск с правна квалификация чл. 108, ал. 1 от ЗС.
Произнасянето по такъв иск има две компоненти: установяване на правото на собственост
на ищеца върху една вещ на наведеното в исковата молба основание и осъждане на
ответника да предадат фактическата власт, ако същият я държи без правно основание.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик, на основание договор за
договор за дарение от 12.12.2017 г., обективиран в нотариален акт № ***, том *, рег. №
***** по нотариално дело ****/**** г. на нотариус И., рег. № ***, на следните недвижими
имоти: ПИ с идентификатор с идентификатор ********* по КККР на гр. П. м. „А.“ с площ
от 1 708 кв. м. с начин на трайно ползване - за друг вид производствен складов обект, ведно
с построените в имота сгради, както следва: сграда с идентификатор *********.1 с площ 158
кв. м. на един етаж представляваща сеновал и навес до две ограждащи стени, сграда с
идентификатор *********.2 - склад за фураж с площ 331 кв. м., сграда с идентификатор
************ с функционално предназначение - селскостопанска сграда, брой етажи 1 със
застроена площ от 333 кв. м. - обор за животни и сграда с идентификатор ********* с
функционално предназначение - селскостопанска сграда, брой етажи 1 със застроена площ
от 6 кв. м. - външна тоалетна.
Видно от договор за дарение от 12.12.2017 г., обективиран в нотариален акт №
***, том *, рег. № ***** по нотариално дело ****/**** г. на нотариус И., рег. № *** (л. 7 от
г. д. № 258/2020 г. по описа на РС – П. - приложено), ЮЛ. Г. Г. ЕГН ********** е станала
собственик на следните обекти: ПИ с идентификатор с идентификатор *********,
построените в него сгради с идентификатор *********.1 и с идентификатор *********.2,
ведно с всички подобрения и приращения в поземления имот.
Видно от нотариален акт за собственост на недвижими имоти № **, том **, рег.
№ ****, дело № ********* г. на нотариус Д., рег. № *** (л. 8 от г. д. № 258/2020 г. по описа
на РС – П. - приложено), ЮЛ. Г. Г. ЕГН ********** се легитимира като собственик на
следните обекти: ПИ с идентификатор с идентификатор *********, построените в него
сгради с идентификатор *********.1, с идентификатор *********.2, с идентификатор
*********.4, с идентификатор ************ и с идентификатор *********.
Ответникът признава, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор *********
по КККР на гр. П. м. „А.“ с площ от 1 708 кв. м. с начин на трайно ползване - за друг вид
производствен складов обект, ведно с построените в имота сгради, както следва: сграда с
идентификатор *********.1 с площ 158 кв. м. на един етаж представляваща сеновал и навес
до две ограждащи стени, сграда с идентификатор *********.2 - склад за фураж с площ 331
кв. м.
Оспорва собствеността върху сгради с идентификатор ************ и с
4
идентификатор *********. и твърди, че ползва имота и сградите на основание договор за
наем от 12.12.2008 г., а част от тях е освободил преди завеждане на исковата молба.
Страните не спорят, че е налице сключен договор за наем от 12.12.2008 г. (л. 11 –
12 от г. д. № 258/2020 г. по описа на РС – П. - приложено), между Д. Г. Д. (праводател на
ищеца) и ответника, по силата на който на последния е предоставено ползването на сградите
с идентификатор *********.1 и с идентификатор *********.2. Срокът на договора е 10
години.
В исковата молба се твърди, че ползването е продължило и след изтичане на
договора и ответникът е поканен да напусне с нотариална покана рег. № ****, т. *, № *** на
нотариус Г., рег. № ***.
Видно от цитираната нотариална покана (л. 13 – 14 от г. д. № 258/2020г. по описа
на РС – П. - приложено), същата е връчена на ответника на 06.12.2019 г. С нея се дава срок
на ответника до 05.01.2020 г. да освободи сгради с идентификатор *********.1, с
идентификатор *********.2, с идентификатор *********.4, с идентификатор ************
и с идентификатор *********.
В отговор на описана нотариална покана от ответника е изпратена друга такава
до ищеца от 18.12.2019 г., рег. № ****, т. *, № *** на нотариус Г., рег. № ***. (л. 15 – 16 от
г. д. № 258/2020 г. по описа на РС – П. - приложено). Няма данни за нейното връчване, но
очевидно такова е налице, тъй като в нея се съдържа покана за среща страните на 03.01.2020
г., в 11.30 ч. в кантората на нотариус Г. и такава среща се е състояла, видно от констативен
протокол от същата дата (л. 17 – 19 от г. д. № 258/2020 г. по описа на РС – П. - приложено).
Няма спор, че ищецът е станала собственик, на основание договор за договор за
дарение от 12.12.2017 г., на следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор с
идентификатор *********, ведно с построените в имота сгради с идентификатор
*********.1, сграда с идентификатор *********.2.
В текста на договора изрично е посочено, че тя става собственик и на всички
подобрения и приращения в поземления имот.
В отговора на исковата молба е посочено, че сгради №№ 5 и 6 са построени от
праводателя на ищеца и от ответника в ПИ с идентификатор с идентификатор *********
преди датата на процесното дарения. Собственик на терена преди този момент е бил
праводателят на ищеца. Няма твърдение или данни в полза на ответника да е учредено право
на строеж върху някоя от тези сгради. Следователно те са станали собственост на
собственика на терена по силата на чл. 92 от ЗС, тъй като не е установено друго.
При това положение въззивната инстанция приема, че в понятието „всички
подобрения и приращения в поземления имот“ независимо, че не са изрично изброени
(поради липса на узаконяване, както твърди ответника), се включват и сгради №№ 5 и 6.
Относно сграда № 6 може да се допълни, че нейната същност и предназначения водят до
извод, че тя винаги е и ще бъде собственост на собственика на терена, тъй като няма как да
има самостоятелен статут.
5
Въз основа на горното, настоящата инстанция намира, че ищецът е собственик на
ПИ с идентификатор *********, ведно с построените в имота сгради, както следва: сграда с
идентификатор *********.1, сграда с идентификатор *********.2, сграда с идентификатор
************ и сграда с идентификатор *********., на основание договор за договор за
дарение от 12.12.2017 г., обективиран в нотариален акт № ***, том *, рег. № ***** по
нотариално дело ****/**** г. на нотариус И., рег. № ***.
Ето защо обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, в която е
признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на ПИ с
идентификатор с идентификатор *********, ведно с построените в имота сгради с
идентификатор *********.1 и сграда с идентификатор *********.2.
Следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е
собственик сгради с идентификатор ************ и с идентификатор *********.
Както вече беше прието, а и страните не спорят, налице е сключен договор за
наем от 12.12.2008 г. (л. 11 – 12 от г. д. № 258/2020 г. по описа на РС – П. - приложено),
между Д. Г. Д. (праводател на ищеца) и ответника, по силата на който на последния е
предоставено ползването на сградите с идентификатор *********.1 и с идентификатор
*********.2. със срок на действие от 10 години.
Този срок е изтекъл на 12.12.2018 г. В исковата молба се твърди, че ответникът е
продължил ползването на посочените две сгради и след тази дата.
Видно от показанията на свидетел П. (л. 113 от делото на ОС), към датата на
разпита (05.10.2021 г.), ответникът все още не е напуснал имота.
Видно от показанията на свидетел Г. (л. 114 от делото на ОС), към датата на
разпита (05.10.2021 г.), сграда № 5 е освободена в началото на 2020 г., сграда № 1 не се
ползва от ответника от края на 2019 г., сграда № 6 никога не се е ползвала от него, а сграда
№ 2 към момента е заключена от ответника.
Видно от показанията на свидетел Г. от нейния преразпит (л. 57), сграда № 2 е
освободена след постановяване на първоинстанционното решение, в края на 2021 г.
Съдът намира, че следва да основава своите правни изводи на база на показанията
на свидетел Г., тъй като свидетел П. говори общо за целия имот, а исковата претенция е за
различни сгради, всяка със своите характеристики.
Ето защо и на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, настоящата инстанция приема, че,
към датата на подаване на исковата молба (30.01.2020 г.), ответникът е ползвал само сгради
№ 2 и 5. Към момента на постановяване на решението на въззивния съд, ответникът не
ползва нито ПИ, както и нито една от процесните сгради. И този факт следва да бъде
отчетен при постановяването на съдебното решение.
При това положение исковите претенции за предаване на владението върху
процесните имоти няма как да бъдат уважени.
Следва да бъде отменено обжалваното решение в частта, с която е осъден
6
ответника да предаде на ищеца владението на ПИ с идентификатор с идентификатор
*********, ведно с построените в имота сгради с идентификатор *********.1, сграда с
идентификатор *********.2 и да бъде отхвърлена претенцията за тези имоти.
Следва да бъде потвърдено обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен
иска за предаване на владението върху сгради с идентификатор ************ и с
идентификатор *********, макар и с други мотиви.
ІІ. по исковете с правна квалификация чл. 59 от ЗС:
В исковата молба изрично е посочено, че се иска присъждане на обезщетение за
неползването на няколко недвижими имота включително: селскостопанска сграда с
идентификатор *********.1 с площ 158 кв. м., представляваща сеновал и навес до две
ограждащи стени и селскостопанска сграда с идентификатор *********.2 - склад за фураж с
площ 331 кв. м.
Няма искане за присъждане на обезщетение за неползването на поземлен имот с
идентификатор ********* по КККР на гр. П., м. „А.“ с площ от 1 708 кв. м.
В обжалваното решение изрично е записано, че присъдената сума включва и
обезщетение за неползването на поземлен имот с идентификатор ********* по КККР на гр.
П., м. „А.“ с площ от 1 708 кв. м.
Налице е хипотезата на чл. 270, ал. 3 от ГПК.
В този смисъл има направено изрично възражение в насрещната въззивна жалба.
Ето защо обжалваното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която
ответникът е осъден за заплати обезщетение за неползването и на поземлен имот с
идентификатор ********* по КККР на гр. П., м. „А.“ с площ от 1 708 кв. м.
Както вече беше прието за доказано, ищецът е собственик на сгради, както
следва: сграда с идентификатор *********.1, сграда с идентификатор *********.2, сграда с
идентификатор ************ и сграда с идентификатор *********.
В исковата молба се твърди, че ищецът е била лишена от ползването на
посочените имоти.
За сгради с идентификатор *********.1 и с идентификатор *********.2
претенцията е за периода от 13.12.2018 г. (датата на изтичане на действие на договор за наем
от 12.12.2008 г.) до 30.01.2020 г. (датата на исковата молба).
За сгради с идентификатор ************ и с идентификатор *********
претенцията е за периода от 12.12.2017 г. (датата на придобиване на собствеността) до
30.01.2020 г. (датата на исковата молба).
Ответникът възразява, че е ползвал до 12.12.2018 г. сгради с идентификатор
*********.1 и с идентификатор *********.2 на основание срочен договор за наем договор за
наем от 12.12.2008 г. След тази дата посоченият договор се превърнал в безсрочен и не е
прекратен към датата на исковата молба.
Това възражение е основателно.
7
Както вече беше прието, а и страните не спорят, налице е сключен договор за
наем от 12.12.2008 г. (л. 11 – 12 от г. д. № 258/2020 г. по описа на РС – П. - приложено),
между Д. Г. Д. (праводател на ищеца) и ответника, по силата на който на последния е
предоставено ползването на сградите с идентификатор *********.1 и с идентификатор
*********.2. със срок на действие от 10 години.
Този срок е изтекъл на 12.12.2018 г. В исковата молба се твърди, че ответникът е
продължил ползването на посочените две сгради и след тази дата.
Видно от показанията на свидетел П. (л. 113 от делото на ОС), към датата на
разпита (05.10.2021 г.), ответникът все още не е напуснал имота.
Видно от показанията на свидетел Г. (л. 114 от делото на ОС), към датата на
разпита (05.10.2021 г.), сграда № 5 е освободена в началото на 2020 г., сграда № 1 не се
ползва от ответника от края на 2019 г., сграда № 6 никога не се е ползвала от него, а сграда
№ 2 към момента е заключена от ответника.
Видно от показанията на свидетел Г. от нейния преразпит (л. 57), сграда № 2 е
освободена след постановяване на първоинстанционното решение, в края на 2021 г.
Съдът намира, че следва да основава своите правни изводи на база на показанията
на свидетел Г., тъй като свидетел П. говори общо за целия имот, а исковата претенция е за
различни сгради, всяка със своите характеристики.
Ето защо и на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, настоящата инстанция приема, че,
към датата на подаване на исковата молба (30.01.2020 г.), ответникът е ползвал само сгради
№ 2 и 5. Към момента на постановяване на решението на въззивния съд, ответникът не
ползва нито една от процесните сгради. И този факт следва да бъде отчетен при
постановяването на съдебното решение.
Сграда № 1 е освободена преди завеждането на исковата молба.
В нотариална покана рег. № ****, т. *, № *** на нотариус Г., рег. № *** не се
съдържа изявления за прекратяване на договор за наем от 12.12.2008 г. Може да бъде
прието, че исковата молба съставлява изявление за прекратяване на безсрочния договор за
наем.
Следователно сграда № 1 е ползвана до края на 2019 г. на основание договор за
наем и за нея не се дължи обезщетение за неползване.
Сграда № 2 е ползвана до момента на подаване на исковата молба на основание
договор за наем и за нея не се дължи обезщетение за неползването.
Ето защо претенцията за заплащане на каквото и да било обезщетение за
неползване на тези сгради е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Не до тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е осъден С. Д. Г. ЕГН
********** да заплати на ЮЛ. Г. Г. ЕГН ********** сумата от 399.35 лева, представляваща
8
обезщетение за неползването на сграда с идентификатор *********.1 и на сграда с
идентификатор *********.2 за периода от 05.01.2020 г. (датата от която ответникът е бил
поканен да освободи имотите) до 30.01.2020 г. (датата на депозиране на исковата молба) и
това искане следва да отхвърлено. По отношение на произнасянето до пълния предявен
размер, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Не се установява ответникът да е ползвал сграда № 6, поради което за нея не се
дължи обезщетение за неползването и искът в тази насока следва да бъде отхвърлен.
Сграда № 5, която е с площ от 333 кв. м. е ползвана до началото на 2020 г. За това
ползване няма основание.
Както вече беше посочено, за тази сграда претенцията е за периода от 12.12.2017
г. (датата на придобиване на собствеността) до 30.01.2020 г. (датата на исковата молба).
Началният момент на възникване на право на обезщетение за неползването е от
момента, в който собственикът е започнал да обеднява и това става след като ищецът е
станал собственик на имотите, за които се претендира обезщетение. В случая това е датата
на дарението – 12.12.2017 г. Няма законово изискване ответникът да бъде поканен, за да
възникне право на обезщетение.
Въз основа на заключението на техническата експертиза (л. 95 от делото на ОС) и
след математически изчисления, размерът на дължимото обезщетение за процесния период е
8 158.50 лева и тази сума следва да бъде присъдена на ищеца.
ІІІ. за разноските:
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъде осъден С. Д. Г. ЕГН
********** от гр. П., ул. „П.“ № **, ет. *, ап.* да заплати на ЮЛ. Г. Г. ЕГН ********** от
гр. П., ул. „Б.“ № ** чрез своя законен представител Г. Д. Г. ЕГН ********** сумата от
529.00 лева, представляваща разноски за въззивното производство по съразмерност, а ЮЛ.
Г. Г. ЕГН ********** от гр. П., ул. „Б.“ № ** чрез своя законен представител Г. Д. Г. ЕГН
********** следва да бъде осъдена да заплати на С. Д. Г. ЕГН ********** от гр. П., ул. „П.“
№ **, ет. *, ап.* сумата от 3 647.70 лева, представляваща разноски за въззивното
производство по съразмерност.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260221/09.11.2021 г., постановено по г. д. № 131/2020 г.
по описа на ОС – П. в частта, с която е осъден С. Д. Г. ЕГН ********** да заплати на ЮЛ. Г.
Г. ЕГН ********** обезщетение за неползването на собствения и поземлен имот с
идентификатор ********* по КККР на гр. П., м. „А.“ с площ от 1 708 кв. м. за периода от
05.01.2020 г. до 30.01.2020 г.
9
ОТМЕНЯ решение № 260221/09.11.2021 г., постановено по г. д. № 131/2020 г. по
описа на ОС – П. в частта, с която С. Д. Г. ЕГН ********** е осъден да предаде на ЮЛ. Г. Г.
ЕГН ********** владението върху следните имоти: ПИ с идентификатор с идентификатор
*********, ведно с построените в имота сгради с идентификатор *********.1, сграда с
идентификатор *********.2 и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на ЮЛ. Г. Г. ЕГН ********** за осъждане на С. Д. Г. ЕГН
********** да и предаде владението върху следните имоти: ПИ с идентификатор с
идентификатор *********, ведно с построените в имота сгради с идентификатор
*********.1, сграда с идентификатор *********.2.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Д. Г. ЕГН **********, че
ЮЛ. Г. Г. ЕГН ********** е собственик, на основание договор за договор за дарение от
12.12.2017 г., обективиран в нотариален акт № ***, том *, рег. № ***** по нотариално дело
****/**** г. на нотариус А. И., върху следните недвижими имоти: сграда с идентификатор
************ с функционално предназначение - селскостопанска сграда, брой етажи 1 със
застроена площ от 333 кв. м. - обор за животни и сграда с идентификатор ********* с
функционално предназначение - селскостопанска сграда, брой етажи 1 със застроена площ
от 6 кв. м. - външна тоалетна, построени в поземлен имот с идентификатор *********.
ОТМЕНЯ решение № 260221/09.11.2021 г., постановено по г. д. № 131/2020 г. по
описа на ОС – П. в частта, с която е осъден С. Д. Г. ЕГН ********** да заплати на ЮЛ. Г. Г.
ЕГН ********** сумата от 399.35 лева, представляваща обезщетение за неползването на
сграда с идентификатор *********.1 с площ 158 кв. м., представляваща сеновал и навес до
две ограждащи стени и на сграда с идентификатор *********.2 - склад за фураж с площ 331
кв. м., за периода от 05.01.2020г. (датата от която ответникът е бил поканен да освободи
имотите) до 30.01.2020 г. (датата на депозиране на исковата молба) и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на ЮЛ. Г. Г. ЕГН ********** да бъде осъден С. Д. Г. ЕГН
********** сумата от 399.35 лева, представляваща обезщетение за неползването на
селскостопанска сграда с идентификатор *********.1 с площ 158 кв. м., представляваща
сеновал и навес до две ограждащи стени и селскостопанска сграда с идентификатор
*********.2 - склад за фураж с площ 331 кв. м., за периода от 05.01.2020 г. (датата от която
ответникът е бил поканен да освободи имотите) до 30.01.2020г. (датата на депозиране на
исковата молба).
ОСЪЖДА С. Д. Г. ЕГН ********** от гр. П., ул. „П.“ № **, ет. *, ап.* да заплати
на ЮЛ. Г. Г. ЕГН ********** от гр. П., ул. „Б.“ № ** чрез своя законен представител Г. Д. Г.
ЕГН ********** сумата от 8 158.50 (осем хиляди сто петдесет и осем лева и 50 стотинки),
представляваща обезщетение за неползването на сграда с идентификатор ************ с
функционално предназначение - селскостопанска сграда, брой етажи 1 със застроена площ
от 333 кв. м. - обор за животни за периода от 12.12.2017 г. (датата на придобиване на
собствеността) до 30.01.2020 г. (датата на исковата молба), ведно със законната лихва от
30.01.2020 г. до окончателното изплащане.
10
ОТХВЪРЛЯ иска на ЮЛ. Г. Г. ЕГН ********** да бъде осъден С. Д. Г. ЕГН
********** да заплати обезщетение за неползването на сграда с идентификатор ********* с
функционално предназначение - селскостопанска сграда, брой етажи 1 със застроена площ
от 6 кв. м. - външна тоалетна за периода от 12.12.2017 г. (датата на придобиване на
собствеността) до 30.01.2020 г. (датата на исковата молба).
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260221/09.11.2021 г., постановено по г. д. №
131/2020 г. по описа на ОС – П. в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА С. Д. Г. ЕГН ********** от гр. П., ул. „П.“ № **, ет. *, ап.* да заплати
на ЮЛ. Г. Г. ЕГН ********** от гр. П., ул. „Б.“ № ** чрез своя законен представител Г. Д. Г.
ЕГН ********** сумата от 529.00 (петстотин двадесет и девет) лева, представляваща
разноски за въззивното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА ЮЛ. Г. Г. ЕГН ********** от гр. П., ул. „Б.“ № ** чрез своя законен
представител Г. Д. Г. ЕГН ********** да заплати на С. Д. Г. ЕГН ********** от гр. П., ул.
„П.“ № **, ет. *, ап.* сумата от 3 647.70 (три хиляди шестстотин четиридесет и седем лева и
70 стотинки), представляваща разноски за въззивното производство по съразмерност.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11