№ 94
гр. гр. Лом, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20211620102603 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявен установителен иск от „ЮБЦ“ ЕООД,
с ЕИК: ****, със седалище/адрес на управление: ****, депозирана от
пълномощник: адв. В.П. Г., САК, като представляващ Адв. Дружество „Г. и
П.“, БУЛСТАТ ****, съдебен адрес: ****, срещу ЛЮДМ. Н. Ц., с ЕГН:
**********, с адрес: ****.
Иска се да бъде признато за установено, че по отношение на ответника
ЛЮДМ. Н. Ц., с ЕГН: ********** съществува изискуемо вземане на ищеца
„ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК: **** в размер 74.46 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на договор № 393440319082017-41362193 за мобилни услуги с
клиентски номер ********** от дата 19.08.2017 г., сключен между ответника
и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК:
****, представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура №
**********/22.11.2017 г., за периода от 22.10.2017 г. до 21.11.2017 г.
Претендират се всички разноски направени в исковото и заповедното
производство, в това число и за адвокатско възнаграждение.
Твърди се, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
ЕИК: **** и ЛЮДМ. Н. Ц., с ЕГН: ********** е сключен договор
№393440319082017-41362193 за далекосъобщителни услуги с клиентски
номер ********** от дата 19.08.2017 г. за ползване на интернет услуга при
условията на тарифен план VIVACOM Mobix 30 LTE с месечна абонаментна
1
такса 15.80 лева /с ДДС/, както и фиксирана услуга VIVACOM Ultra Fix с
месечна абонаментна такса 13.98 лева /с ДДС/. Договорът е сключен за
период от 24 месеца.
На основание на сключен договор №1396062116112017-42156301 за
предоставяне на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер
********** от дата 19.08.2017 г. между ответника и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, с ЕИК: **** са издадени фактури №
**********/22.08.2017 г., № **********/22.09.2017 г. и №
**********/22.10.2017 г. за потребените от него електронни съобщителни
услуги за период на потребление от дата 22.07.2017 г. до дата 21.10.2017 г. на
стойност 139.49 лева, които суми се твърди, че не са заплатени.
Твърди се, че ответникът е потребил и не е заплатил мобилни услуги
фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 08/2017 г.,
09/2017 г. и 10/2017 г. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на
„БТК“ ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната, при
неспазване на което и да е задължение в т. 43 от Общи условия или в случай,
че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
„БТК“ ЕАД има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или
да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него.
Договорът е прекратен предсрочно на 08.11.2017 г., като същата дата се
генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. По тази причина
е и начисляването претендираната неустойка в размер на 74.46 лв., уговорена
в т. 2 от договора, според която „С прекратяване на споразумението се
прекратяват и всички допълнителни споразумения към него. включително и
за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди
изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“
ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от
трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент,
за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по
техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно
прекратяване, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени па
устройствата (закупени или предоставени на лизинг)“, представляваща сбор
от трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна
услуга от сключения договор, а именно:
-
-3 x 11.65 лв. (Единадесет лв. и 65 ст.) /без ДДС/ за тарифен план
VIVАСОМ Ultra Fix;
-
-3 x 13.17 лв. (Тринадесет лв. и 17 ст.) /без ДДС/ за тарифен план
VIVACOM Mobix 30 LTE.
2
След едностранното прекратяване на посочения договор на ответника
мобилният оператор е издал по клиентски номер № ********** на дата
22.11.2017 г. крайна фактура № **********. В издадената крайна фактура е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни
съобщителни услуги в размер на 264.32 лв., от която, в настоящото
производство, се претендира сумата до размер на 74.46 лв.
Ищцовото дружество твърди, че предявява настоящия иск въз основа на
договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „С. Г.
Груп“ ООД, с ЕИК ****, което дружество, от своя страна, е цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител
на вземания „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. Мобилният
оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1.
Посочва се, че с цесията ищецът е придобил права върху цедираните
вземания, ведно с всички задължения, с привилегиите, обезпеченията и
другите принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни
неустойки, ако има такива и други.
Твърди се, че към настоящия момент все още претендираната сума не е
заплатена от ответника.
Ищецът не се представлява в откритото съдебно заседание, като с
писмено становище поддържа исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор. В
съдебно заседание се явява лично и признава иска. Заявява, взел телефон на
хазяйката си, докато е бил на квартира в гр. Монтана.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
Принципно всяка от страните носи доказателствената тежест на
твърдените в нейна полза обстоятелства. Ищецът следва да докаже фактите,
които сочи да обуславят исковата му претенция, в т. ч. наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните; изпълнение на
задълженията си съгласно сключения договор за далекосъобщителни услуги,
размерът и изискуемостта на вземането. Ответникът следва да докаже
плащане на задълженията по договора, респ. погасяване чрез други способи,
като носи тежестта да докаже правопогасяващите си възражения, ако навежда
такива.
Ответникът изрично признава предявения иск по основание и размер.
Като писмени доказателства по делото са приети приложените
документи към исковата молба.
С оглед признанието на иска, по делото не са събирани допълнителни
доказателства извън посочените, като с оглед изявлението на ответника е
прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално
действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу
претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че твърденията на
3
ищеца отговарят на действителното правно положение, което води до
съвпадение на насрещните им позиции. Признанието не попада в някоя от
хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено от закона
изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда. То
не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито
такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради
което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това
основание. Следователно решението се основава на признанието на иска, като
претендираната сума следва да се приеме за дължима.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода от спора, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца
се дължат направените по делото разноски в пълния им размер, доколкото
исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се претендират. В тях се
включва внесената държавна такса по гражданското дело в размер на 25,00
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лв., съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК. С оглед списъка по чл. 80 от ГПК, следва да бъдат
присъдени и направените по ч. гр. дело № 191/2021 г. по описа на РС - Лом
разноски – 25,00 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер
на 180,00 лева.
Така мотивиран, и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЛЮДМ. Н. Ц., с ЕГН: **********,
с адрес: ****, дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище/адрес на
управление: ****, представлявано от Юл. Б. Ц., сумата в размер на 74.46 лева
(седемдесет и четири лева и 46 стотинки), представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор № 393440319082017-41362193 за
мобилни услуги с клиентски номер ********** от дата 19.08.2017 г., сключен
между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, ЕИК: ****, представляващо сбор от трикратния размер за
месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което
е издадена фактура № **********/22.11.2017 г. за периода от 22.10.2017 г. до
21.11.2017 г., присъдена в заповедното производство по ч. гр. д. № 191/2021 г.
по описа на PC – Лом.
ОСЪЖДА ЛЮДМ. Н. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: ****, да заплати
на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище/адрес на управление: ****,
представлявано от Юл. Б. Ц., направените по делото разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение общо в размер на 205,00 лева (двеста и
пет лева), както и направените по частно гр. дело № 191/2021 г. по описа на
Районен съд - Лом разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение
общо в размер на 205,00 лв. (двеста и пет лева), на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5