Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-277 Година 2020, 14 декември гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на шестнадесет ноември година две хиляди и двадесета,
в откритото
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЛАМЕНА
ВЪРБАНОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар Ваня Д.
като разгледа докладваното от съдия Даниела
Михова
въззивно гражданско дело № 1984 описа за 2020
година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на
„Анхиало 2010” ООД със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, обл.Бургас,
ул.“Бунар Хисар“ №1, ЕИК *********, против решение № 116 от 14.05.2020 г. по
гр.д.505/2019 г. по описа на Районен съд Поморие. С молба от 21.09.2020 г.
въззивникът е уточнил, че обжалва решението на ПРС в частта, с която е прието
за установено по отношение на въззивника-ответник „Анхиало 2010” ООД,
съществуването на вземане в полза на ищеца „Пи Ем Ай” ЕООД гр.София, ЕИК *********,
по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №175/14.05.2019 г. по ч.гр.д.
№378/2019 г. по описа на ПРС, за сумата 11 990,16 лв, произтичащо от
неизпълнение на парично задължение -неплащане на възнаграждение по договор за
изработка, за която сума е издадена фактура № 87/30.05.2018 г. от ВНВ Трейд
ЕООД; 1049,14 лв - представляващи обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода от 13.06.2018 г. до 23.04.2019 г. и законната
лихва върху главницата от 13.05.2019 г. до окончателното изплащане, както и в
частта, с която „Анхиало 2010” ООД е осъдено да заплати на ищеца „Пи Ем Ай”
ЕООД съобразно с уважената част от иска: 1612,05 лв., представляващи разноски в
исковото производство, и 932,35 лв., представляващи разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. №378/2019 г. по описа на ПРС. Твърди се, че решението
на ПРС в обжалваната част е необосновано и неправилно – постановено в
противоречие с чл.26 и чл.266 от ЗЗД. По-конкретно се твърди, че
първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил възраженията на ответника, въведени
с отговора на исковата молба, за нищожност на договора за цесия поради
нееквивалентност на престациите, както и за това, че по делото не е доказано
изпълнението на договора за изработка на дренажната система, което изпълнение
да породи дължимост на заплащане на цената на изработеното. Отново се излагат
съображения за нищожност на договора за цесия поради противоречие с добрите
нрави. Излагат се твърдения и за неизпълнение от страна на дружеството-изпълнител
на договорните му задължения по договора за изработка и за липсата на
представени доказателства за такова изпълнение. Твърди се, че като е изградил
изводите си за основателност на иска само и единствено на база представената
данъчна фактура, първоинстанционният съд е постановил необосновано и неправилно
решение, тъй като данъчната фактура има правно значение само за отношенията,
възникващи във връзка със задължението за начисляване и плащане на ДДС. Претендира
се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част като неправилно и
постановяване вместо него на решение, с което искът се отхвърля като
неоснователен и недоказан. Не са ангажирани нови доказателства. Претендират се разноски.
Въззиваемият
„Пи Ем Ай”
ЕООД гр.София, ЕИК ********* оспорва въззивната
жалба като неоснователна и недоказана с писмен отговор в законовия срок. Твърди
се, че са правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, че
договорът за цесия не е нищожен. Изложени са подробни съображения, защо според
въззиваемия, договорът не противоречи на добрите нрави. Въведени са твърдения,
че за ответника липсва правен интерес да оспорва договора за цесия, след като
така или иначе дължи сумата по договора. По отношение на възраженията за
неизпълнение на договора се твърди, че договорът между ответното дружество и
ВНВ Трейд ООД е бил за изработване на дренажна система, а не за нейното
монтиране в имот на ответника, поради което възраженията, че системата не е
била предадена са ирелевантни са спора, още повече, предвид осчетоводяването на
данъчната фактура от двете дружества. Претендира се потвърждаване на решението
на ПРС в обжалваната част и присъждане на съдебно-деловодни разноски. Отново е заявено искане за
приемане като доказателство на Протокол за установяване на реално извършени
доставки, за който се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
е преклудирана възможността за представянето му.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по
делото доказателства, съдът приема от фактическа правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е
образувано по искова молба на въззиваемия „Пи Ем Ай” ЕООД гр.София за приемане
за установено по отношение на въззивника „Анхиало 2010” ООД гр.Поморие, че
последният дължи на ищеца сумата 11 990,16 лв, представляваща вземане
произтичащо от неизпълнение на парично задължение -неплащане на възнаграждение
по договор за изработка, за която сума е издадена фактура № 87/30.05.2018 г. от
ВНВ Трейд ЕООД; обезщетение за забава в размер на 1 095,77 лв, представляващи
законната лихва върху главницата за периода от 30.05.2018 г. до 23.04.2019 г.;
и законната лихва върху главницата от 13.05.2019 г. - датата на подаване на
заявлението, до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 175/14.05.2019 г. по
ч.гр.д.378/2019 г. по описа на ПРС. Ищецът твърди, че между ответното дружество
като възложител и ВНВ Трейд ЕООД като изпълнител е сключен договор №
Ю-5/09.04.2018 г., съгласно който възложителят е възложил, а изпълнителят е
приел да изработи дренажна система по детайл. Твърди се, че страните са
договорили размера на възнаграждението на линеен метър, както и, че
окончателната стойност ще се определи на база реално извършени дейности.
Посочено, че страните са се договорили (чл.9, изр.последно от договора), че
плащането ще се извърши в 5-дневен срок от предаването на дренажната система от
изпълнителя на възложителя с писмен протокол. Твърди се, че ищецът е изпълнил
задълженията си по договора, изработил е дренажната система – 427 линейни
метра, като в съставения между страните по договора протокол е отразено, че
изработеното е при качество „много добро“. За извършената продажба е съставена
фактура № 87/30.05.2018 г., осчетоводена от двете дружества. Твърди се, че на
19.04.2019 г. изпълнителят по договора ВНВ Трейд ЕООД е прехвърлил на ищеца с
договор за цесия вземането си към ответното дружество, за което ответното
дружество е уведомено на 30.04.2010 г. като му е даден срок за доброволно
изпълнение на задължението по фактурата. Твърди се, че поради неизпълнение от
страна на ответника на задължението му по фактурата, цесионерът „Пи Ем Ай” ЕООД
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, по която е образувано ч.гр.д.378/2019 г. по описа на РС Поморие.
Сочи се, че по това дело е издадена исканата заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против която в законовия срок е подадено възражение от длъжника.
Предявени са искове с правно основание на
чл.422 от ГПК, вр.чл.99, вр.чл.с чл.258 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни.
С представения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба се твърди, че
претендираната сума не се дължи от ответника, на първо място поради нищожност
на договора за изработка на дренажната система като симулативен – на основание
чл.26, ал.2, предл.пето от ЗЗД; както и поради нищожност на договора за цесия
поради несъответствие с добрите нрави – при нееквивалентност на престациите по
договора за цесия и поради това, че едноличният собственик на капитала на ВНВ
Трейд ЕООД Г. Руменов Тодоров е свързано лице по смисъла на закона с бившия
управител на ответното дружество – Никола Бориславов Китанов. По отношение на
нищожността на договора за изработка се твърди, че по време, по което ответното
дружество се е управлявало и представлявало от двама управители – Красимира
Славова Стоянова и Никола Бориславов Китанов, действащи заедно и поотделно,
договорът е подписан само от управителя Никола Бориславов Китанов, другият
управител – Красимира Стоянова изобщо не е знаела за тази облигационна връзка,
поради което и сумата по издадената фактура не е била заплатена, а фактурата е
била осчетоводена като неплатена. Твърди се, че описаната в договора работа
изобщо не е извършена, протокол за приемането й не е бил съставян, дренажна
система не е била поставяна в собствен на ответника имот. По изложените
съображения се твърди, че договорът е симулативен (при условията на абсолютна
симулация), и като такъв – нищожен, съответно такова вземане на ВНВ Трейд ЕООД
против ответника не е действително възникнало. По отношение на цесията се
твърди, че сключването на този договор два месеца след като Никола Китанов е
престанал да бъде управител на ответното дружество, както и цената, при която е
сключена продажбата на вземането (100 лв, по-малко от 1% от размера на самото
вземане), потвърждават извода за симулативност на договора за изработка. Сочи
се, че след като към датата на сключване на договора за цесия цедентът не е
имал такова вземане против ответника, не би могъл и да го прехвърли на ищеца,
т.е.договорът за цесия между ВНВ Трейд ЕООД и ищеца е нищожен, сключен при
липса на основание.
С обжалваното решение ПРС е уважил изцяло предявения
иск като е приел, че са валидни както договорът за изработка, така и договорът
цесия.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По наведените
оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи
произнасяне, съдът намира следното:
Двете основни оплаквания във въззивната жалба
са, че първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил възраженията на ответника,
въведени с отговора на исковата молба, за нищожност на договора за цесия поради
нееквивалентност на престациите, както и за това, че по делото не е доказано
изпълнението на договора за изработка на дренажната система, което изпълнение
да породи дължимост на заплащане на цената на изработеното.
На първо място съдът приема, че
първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и изводите
му по фактите са обосновани.
С оглед горното, настоящият състав напълно
възприема установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и приема
за доказано по делото, че е налице облигационна връзка между „ВНВ Трейд“ ЕООД и
„Анхиало 2010“ ООД по договор от 09.04.2018 г. за изработка на дренажната
система. Тези обстоятелства се доказват от представените писмени доказателства
(договор № Ю-5/09.04.2018 г., фактура № 87/30.05.2018 г.) и заключение по
назначената Съдебно-икономическа експертиза, съгласно което фактурата е
осчетоводена и от двете дружества, страни по договора за изработка, а
ответникът е включил фактурата в Дневника за покупките по ЗДДС и е ползвал по
нея данъчен кредит. Съобразно представения по делото договор за изработка №
Ю-5/09.04.2018 г., „Анхиало 20Ю”ООД в качеството на възложител е възложил на
„ВНВ Трейд“ ЕООД гр.София в качеството на изпълнител, изработване на дренажна
система по детайл, конкретизирана в единична заявка с подробен детайл при
утвърдени единични цени - 23,40 лв/м., срещу възнаграждение в размер общо на
10 062 лв без ДДС, като е уговорено, че окончателната стойност ще се
определи на база реално извършени дейности. Съгласно чл.9 от договора плащането
е следвало да се извърши в 5- дневен срок от предаването на дренажната система,
което предаване, съгласно чл.3 от договора, е следвало да стане с
приемо-предавателен протокол, като на възложителя е дадена възможност след
приемане на стоката да я прегледа в продължение на 5- работни дни и незабавно
да уведоми изпълнителя за установени недостатъци, дефекти или повреди. По
делото е представен Протокол за установяване на реално извършени доставки (без
вписана дата), подписан от представители и на двете страни по договора,
съгласно който страните по договора са декларирали, че изпълнителят е предал на
възложителя поръчаната дренажна система, съгласно договор № Ю-5/09.04.2018 г.
Протоколът е приет във въззивното производство, след изрично направено искане
от въззиваемия и с позоваване на допуснато от първоинстанционния съд
процесуално нарушение – неприемане поради приета преклузия, на протокола при
представянето му в първото по делото открито съдебно заседание. Настоящият
състав приема (и в определението си за доклад по въззивната жалба), че е
основателно посоченото и отговора от въззиваемия на въззивната жалба, че първоинстанционният
съд действително е допуснал процесуално нарушение, приемайки, че възможността
да се приеме Протоколът като доказателство по делото, е преклудирана. На стр.2
от исковата молба ищецът е посочил, че за изпълнението на възложената работа е
съставен протокол между страните по договора, като „в протокола е описано, че
окончателното количество дренажна система е 427 линейни метра, при качество
„много добро““, т.е.това обстоятелство е заявено още с исковата молба.
Протоколът за установяване на реално извършени доставки е представен от
процесуалният представител на ищеца в първото по делото открито съдебно
заседание, в срока по чл.146, ал.3 ГПК и с оглед разпределената между страните
доказателствена тежест с Определението за проекто-доклад по делото от
20.09.2019 г. Ето защо съдът намира, че неправилно протоколът не е бил приет
като доказателство по делото, което е основание по чл.266, ал.3 ГПК за приемането
му във въззивното производство.
С оглед приетия от въззивния съд Протокол за
установяване на реално извършени доставки и издадената на база на него фактура
№ 87/30.05.2018 г. (във фактурата е посочено, че е направена дренажна система
от 427 м., колкото е прието и с Протокола за установяване на реално извършени
доставки), съдът приема, че към 30.05.2018 г. (датата на издаване на
фактурата), възложената работа е била извършена и приета без възражения от
възложителя, доколкото по делото няма данни за установени по реда на чл.4 от
договора недостатъци, дефекти и повреждане на дренажната система.
С оглед изложеното съдът приема, че съгласно
чл.9 от договора, най-късно към 05.06.2018 г. възложителят „Анхиало 2010“ ООД е
дължал плащане на възнаграждението по договора в размер на 11 990,16 лв
(съгласно фактура № 87/30.05.2018 г.) на изпълнителя по договора – „ВНВ Трейд“
ЕООД, т.е.към този момент е налице вземане на „ВНВ Трейд“ ЕООД към ответното
дружество за сумата от 11 990,16 лв.
При така изложените съображения съдът намира за
неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че изпълнителят по договора за
изработка не е изпълнил работата по договора и не е доказал изпълнението си,
като не е представил никакви първични документи за установяване на конкретно
извършената работа по вид, количество и стойност. Ето защо съдът приема, че по
делото е доказано валидно възникнало вземане на „ВНВ Трейд“ ЕООД към ответното
дружество за сумата от 11 990,16 лв. До този извод, макар и по други
съображения, е достигнал и първоинстанционният съд.
Съдът намира за неоснователно и второто
оплакване във въззивната жалба – за неправилност и бланкетност на изводите на
първоинстанционния съд, че договорът за цесия, с който „ВНВ Трейд“ ЕООД е
прехвърлил на ищеца вземането си към ответното дружество, не е нищожен поради
противоречие с добрите нрави.
Видно от представения договор за прехвърляне на
вземане сключен на 19.04.2019 г. между „ВНВ Трейд“ ЕООД и „ПИ ЕМ АЙ“ ЕООД
гр.София, „ВНВ Трейд“ ЕООД е прехвърлил на ищцовото дружество, вземането си в
размер на 11990,16 лв. срещу „Анхиало 2010 г.“ ООД гр. Поморие по сключения
между тях договор за изработка от 09.04.2018 г. срещу покупна цена от 100 лв. Действително,
договорената между страните по договора за цесия покупна цена е приблизително
120 пъти по ниска от размера на прехвърляното вземане.
Действително, според Решение № 88 от 22.06.2010 г. на
ВКС по т.д.№ 911/2009 г., I т.о., ТК, разпоредбата на чл.26, ал.1 предл.3 ЗЗД намира
приложение и при търговските сделки. Посочено е, че с нормата не е дефинирано
понятието "добри нрави", но тъй като законодателят е придал правно
значение на нарушаването им, приравнявайки го по последици с нарушение на
закона, вложеният в това понятие смисъл следва да се тълкува, че в посочената
категория попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят правила,
принципи и права и ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното
зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса
на някоя от договарящите страни. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на
предотвратяване на несправедливо облагодетелстване, намерили израз в отделни
правни норми (ТР 1/2010 г. на ОСТК на ВКС). Нарушение на така дефинираните
"добри нрави" е налице при нееквивалентност на престациите, в който
случай, сключената сделка е нищожна.
В настоящия случай, на първо място, с оглед
обстоятелството, че е прехвърленото вземане от „ВНВ Трейд“ ООД на ищеца, е
съществуващо и изискуемо, за ответника липсва интерес от оспорване валидността
на цесията, тъй като ответникът така или иначе дължи сумата по договора за
изработка на дренажна система по детайл независимо дали на цедента или на
цесионера.
На второ място съдът приема за неоснователни
твърденията на въззивника за нищожност на договора за цесия поради липсата на
еквивалентност на престациите. Съгласно чл.9 от ЗЗД страните имат свобода при
договарянето. Тази свобода, се рамкира от приложимите към правоотношението
законови разпоредби и от добрите нрави. Съгласно трайната съдебна практика
противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо
установените нравствено-етични правила на морала, като целта е предотвратяване
на несправедливо облагодетелстване и максимално съчетаване на интересите на
отделните субекти. По смисъла на чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД и съгласно съдебната практика, понятието "добри
нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации при
договор за продажба, като тяхното явно, значително несъответствие води до
нищожност на сделката. Става дума за такава неравностойност, която практически
да е сведена до липса на престация. При преценяване на наличието или не на
еквивалентност на престациите, според настоящия състав следва да се прецени
налице ли е злепоставяне на защитимия от закона икономически интерес на
страните.
В случая независимо от значителната разлика между
стойността на вземането и цената по договора за цесия, съдът намира, че не е
налице нееквивалентност на престациите, която да води нищожност на договора за
цесия, тъй като се касае за прехвърляне на вземане, събирането на което от
длъжника е в зависимост до голяма степен от неговото финансово състояние. В
отговора си на въззивната жалба въззиваемият е посочил, че при сключването на
договора за цесия ищецът е извършил проверка на публикувания на страницата на
ТР, ГФО на ответното дружество за 2017 г. и е установил, че финансовото
състояние на дружеството–длъжник за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. не е
добро. Посочено е още, че също преди прехвърляне на вземането, от заявено в ТР
по партидата на „Стоянови – 2019“ ЕООД с ЕИК ********* на 10.04.2019 г. (9 дни
преди сключването на договора за цесия) желание от ответното дружество за
апортиране на негови имоти в капитала на това дружество и искане за оценка на
28 самостоятелни обекта, ищецът е съобразил, че е възможно допълнително да бъде
затруднен при събиране на прехвърляното му вземане поради извършване от
длъжника на разпореждания в наличното му недвижима имущество. Ето защо следва
да се приеме, че страните по договора за цесия (и двете – търговски дружества),
са преценили риска от възможността това вземане да не може да бъде събрано от
длъжника, съответно са съобразили цената по договора за цесия с този риск. В
този смисъл съдът намира, че цитираната от въззивника във въззивната му жалба
съдебна практика е неприложима за случая, тъй като касае казуси, различни от
настоящия.
С така изложените съображения съдът намира
предявеният иск за основателен и доказан, а подадената въззивна жалба – за
неоснователна.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
При така постановения резултат, на въззиваемия
следва да се присъдат разноски за въззивната жалба в размер на 1100 лв
съобразно представените Договор за правна услуга, Разписка и Списък на
разноските по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 116 от 14.05.2020 г. по гр.д.505/2019
г. по описа на Районен съд Поморие, в обжалваната част, с която е прието за
установено по отношение на „Анхиало 2010” ООД, със седалище и адрес на
управление в гр.Поморие, обл.Бургас, ул.“Бунар Хисар“ №1, ЕИК *********,
съществуването на вземане в полза на „Пи Ем Ай” ЕООД гр.София, ЕИК *********,
по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №175/14.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 378/2019
г. по описа на ПРС, за сумата 11 990,16 лв, произтичащо от неизпълнение на
парично задължение - неплащане на възнаграждение по договор за изработка, за
която сума е издадена фактура № 87/30.05.2018 г. от ВНВ Трейд ЕООД; 1049,14 лв
- представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 13.06.2018 г. до 23.04.2019 г. и законната лихва върху
главницата от 13.05.2019 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с
която „Анхиало 2010” ООД е осъдено да заплати на ищеца „Пи Ем Ай” ЕООД
съобразно с уважената част от иска: 1612,05 лв., представляващи разноски в
исковото производство, и 932,35 лв., представляващи разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 378/2019 г. по описа на РС Поморие.
ОСЪЖДА Анхиало 2010” ООД със седалище и адрес на
управление в гр.Поморие, обл.Бургас, ул.“Бунар Хисар“ №1, ЕИК ********* да
заплати на „Пи Ем Ай” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.София, район
„Люлин“, ж.к.“Люлин-6“, бл.638, вх.А, ет.6, ап.16, ЕИК *********, сумата от
1100 лв (хиляда и сто лева) представляваща съдебни разноски за въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280,
ал.3, т.1, предл.второ ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.