Решение по дело №412/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1668
Дата: 13 декември 2021 г. (в сила от 13 декември 2022 г.)
Съдия: Елена Атанасова Янакиева
Дело: 20217050700412
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………/…………………2021 г. гр. Варна

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна, XXXIV-ти състав, в закрито заседание на тринадесети декември, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                   Административен съдия: Елена Янакиева

 

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 412 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по молба на ответника по спора – директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – Варна при ЦУ на НАП, за поправка на Решение № 1393/02.11.2021 г., постановено по адм. дело № 412/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, XXXIV-ти състав, на основание чл. 175, ал. 1 от АПК, приложим на основание § 2 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

В молбата се твърди, че в решението е допусната очевидна фактическа грешка, в частта относно отменените задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за д.п.м.11.2018 г. в размер на 97 лева – главница, и 18,78 лева – лихви, и за д.п.м.12.2018 г. в размер на 97 лева – главница, и 17,94 лева – лихви, по Ревизионен акт /РА/ № Р-03000320001396-091-001/10.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 322/08.02.2021 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, издаден на „Кабелком Варна“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***. Сочи се, че с ревизионния акт не са установени задължения за ДДС във връзка с непризнато право на приспадане на данъчен кредит за услугите за наем на МПС по фактура № **********/30.11.2018 г., фактура № **********/28.12.2018 г. и фактура № **********/31.01.2019 г., издадени от „Илком“ ЕООД. Изтъква се, че установяване на задължения в тази насока е предложено от ревизиращите органи с ревизионния доклад, но не е прието от издателите на РА, поради което с последния не са начислени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС във връзка с непризнато право на данъчен кредит по фактура № **********/30.11.2018 г., фактура № **********/28.12.2018 г. и фактура № **********/31.01.2019 г., издадени от „Илком“ ЕООД, в частта с предмет „наем на МПС“. По изложените съображения се отправя искане за поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка в мотивите и диспозитива на Решение № 1393/02.11.2021 г., постановено по адм. дело № 412/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, XXXIV-ти състав, в частта, с която са отменени задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.11.2018 г. в размер на 97 лева – главница, и 18,78 лева – лихви, и за д.п.м.12.2018 г. в размер на 97 лева – главница, и 17,94 лева – лихви. Предвид, че поправката на очевидната фактическа грешка ще доведе до промяна на материалния интерес на отхвърлената част от жалбата, се моли да бъде допусната поправка на Решение № 1393/02.11.2021 г., постановено по адм. дело № 412/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, XXXIV-ти състав, и в частта на разноските, като „Кабелком Варна“ ЕООД се осъди да заплати на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 011,51 лева при материален интерес от 49 383,84 лева.

Насрещната по делото страна – „Кабелком Варна“ ЕООД, не изразява становище по подадената молба.

Съдът счита, че молбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, а по същество я намира за основателна.

При обсъждането в мотивите на решението на фактура № **********/30.11.2018 г., фактура № **********/28.12.2018 г. и фактура № **********/31.01.2019 г., издадени от „Илком“ ЕООД, с предмет на доставка различни видове услуги /наем на офис, наем на склад, наем на МПС, телефони и консумативи/ съдът е отбелязал, че в частта, касаеща наем на МПС, доставките са доказани от събраните по делото доказателства и същата не се оспорва от органите на приходната администрация, доколкото в ревизионния акт, в частта по ЗКПО, разходите по фактура № **********/30.11.2018 г. и фактура № **********/28.12.2018 г., издадени от „Илком“ ЕООД, свързани с наем на МПС „Фиат Брава“ с рег. № ***, общо в размер на 970,00 лева, са признати за данъчни цели, тъй като безспорно е установено, че въпросният автомобил се използва от ревизираното дружество. До идентичен извод са достигнали и органите по приходите, издали обжалвания РА, които не са възприели предложението на ревизиращите, направено с РД, за цялостно непризнаване на упражненото от ревизираното лице право на данъчен кредит по посочените фактури, като с РА не са определени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС във връзка с доставките с предмет наем на МПС по тези фактури. С оглед горното, съдът е допуснал грешка в мотивите и диспозитива на решението, приемайки че РА, в частта, с която на „Кабелком Варна“ ЕООД, във връзка с отказано право на приспадане на данъчен кредит по посочените фактури, в частта с предмет наем на МПС, са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.11.2018 г. в размер на 97,00 лева – главница, и 18,78 лева – лихви, и за д.п.12.2018 г. в размер на 97,00 лева – главница, и 17,94 лева – лихви, подлежи на отмяна.

Допуснатата грешка е обусловила и допускането на грешка в пресмятането при изчисляването на разноските за юрисконсултско възнаграждение в полза на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, поради неправилно определен размер на основата за изчисляването им, която следва да е материалният интерес по РА – 49 383,84 лева /главница и лихви/, а не както е посочено в мотивите на решението - 49 153,12 лева.

Констатираните недостатъци на съдебния акт представляват очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК и следва да бъдат отстранени, поради което, на основание чл. 175 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в мотивите на Решение № 1393/02.11.2021 г., постановено по адм. дело № 412/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, XXXIV-ти състав, както следва:

на стр. 26, абзац втори, следва да се чете:

„С оглед горното правилно органите по приходите не са приели предложението в РД за установяване на задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.11.2018 г. в размер на 97 лева и съответните лихви, за д.п.м.12.2018 г. в размер на 97 лева и съответните лихви и за д.п.м.01.2019 г. в размер на 97 лева и съответните лихви, във връзка с отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставките с предмет наем на МПС, представляващи част от предмета по фактура № 20…70/30.11.2018 г., фактура № 10…49/28.12.2018 г. и фактура № 10…50/31.01.2019 г., издадени от „Илком“ ЕООД;

на стр. 29, абзац втори, да се чете:

„Предвид всичко изложено дотук съдът намира, че РА е правилен и законосъобразен, а жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли.“;

на стр. 30, абзац първи следва да се чете:

„С оглед изхода на правния спор и предвид направеното своевременно искане, на основание чл. 161, ал. 1, изречение второ и трето от ДОПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено върху материалния интерес по делото в размер на 49 383,84 лева /главница и лихви/, по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 2 011,51 лева, които жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати.

 

ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 1393/02.11.2021 г., постановено по адм. дело № 412/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, XXXIV-ти състав, като същият следва да се чете:

„ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Кабелком Варна“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, срещу Ревизионен акт № Р-03000320001396-091-001/10.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 322/08.02.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на „Кабелком Варна“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.11.2018 г. в размер на 4 411,28 лева – главница, и 854,14 лева – лихви, за д.п.12.2018 г. в размер на 2 659,58 лева – главница, и 492,06 лева – лихви, за д.п.м.01.2019 г. в размер на 1 749,93 лева – главница, и 308,69 лева – лихви, за д.п.м.02.2019 г. в размер на 1 677,06 лева – главница, и 288,18 лева – лихви, за д.п.м.03.2019 г. в размер на 5 130,60 лева – главница, и 824,69 лева – лихви, за д.п.м.04.2019 г. в размер на 9,85 лева – главница, и 135,42 лева – лихви, за д.п.м.05.2019 г. в размер на 102,80 лева – главница, и 33,84 лева – лихви, за д.п.м.06.2019 г. в размер на 2 845,90 лева – главница, и 388,46 лева – лихви, за д.п.м.07.2019 г. в размер на 2 123,18 лева – главница, и 327,10 лева – лихви, за д.п.м.08.2019 г. в размер на 2 116,40 лева – главница, и 264,92 лева – лихви, за д.п.м.09.2019 г. в размер на 10,00 лева – главница, и 175,69 лева – лихви, за д.п.м.10.2019 г. в размер на 1 059,70 лева – главница, и 105,86 лева – лихви, за д.п.м.11.2019 г. в размер на 5 288,51 лева – главница, и 489,59 лева – лихви, за д.п.м.12.2019 г. в размер на 2 103,32 лева – главница, и 203,35 лева – лихви, и за д.п.м.01.2020 г. в размер на 12 009,41 лева – главница, и 946,41 лева – лихви, и допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за д.п.2018 г. в размер на 154,82 лева – главница, и 93,10 лева – лихви.

 

ОСЪЖДА „Кабелком Варна“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, да заплати в полза на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 011,51 лева /две хиляди и единадесет лева и петдесет и една стотинки/.“

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

Преписи от решението да се връчат на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: