РЕШЕНИЕ
Номер 1681, 01.12., Година 2010 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд ІV
граждански състав
На 22.10.2010 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Е.К.
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 2096 по описа за 2009 година
намери за установено следното:
Иск с правно
основание чл.227, ал.1, б.»в» от ЗЗД.
Ищецът - М.Б.К. ЕГН ********** *** твърди, че ответницата Т.Й.Д. ЕГН ********** е нейна дъщеря, на която ищцата и съпруга й Й К, поч. на ***г.
направили дарение на притежавания от тях в
режим на СИО недвижим имот, а именно Апартамент № 6 на 3 етаж в четириетажна масивна жилищна сграда,
находяща се в гр. П., ул. „А” № *,
състоящ се от две стаи, хол, дневна, гатварна, баня, клозет, коридор и две тераси
със застроена площ от 112 кв.м. при съседи: от запад – ул. „А”, от изток – двор
на кооперацията, от север – ап. На А О и Л О, стъплбище, от юг – двор на
кооперацията, отдолу – сем. Ч, ведно с две избени помещения № 1 и № 2 с обща
застроена площ от 14 кв.м., ведно с таванско помещение № 3 от 13 кв.м., ведно с
1/8 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място с обща застроена и
незастроена площ от 410 кв.м., съставляващо УПИ ХХХІІ – 453, кв.13 – нов, по
плана на гр. Пловдив, кв. „***” при граници: от изток
В П, от запад – улица „А”, от север – Б П, Б К и ул. „Д, за което е съставен в НА № 116, том І, рег. № 468, н.д. №
119/2000г. на Нотариус И И. Ищцата сочи, че от
извършеното дарение и след смъртта на съпруга й е получила сериозно влошаване
на здравословното състояние, както и че към настоящия момент е пенсионер на 78
г. като получаваната от нея месечна пенсия е в размер на 171 лв., а месечния й
разход за лечение на хроничните й заболявания – артроза на долни и горни
крайници, язва на дванайсетопръстника, гастрит, катаракта на двете очи и др. по
–леки заболявания е в размер на 150 лв. Като твърди,
че е напълно нетрудоспособна и изпитва ежедневни затруднения със самообслужването
си, извършване на домакинска работа по пране, чистене, гладене и приготвяне на
храна, придвижване до лекари и до всякакви обществени места, сочи, че изпратила нотариална покана до ответницата,
с която поискала последната да й помага ежемесечно с парични средства, които да
обезпечат елементарното й съществуване. На отправената покана ответницата отговорила, че предлага на ищцата месечна помощ в размер на 70 лв., от които ще
си прихване 700 лв. или размера на издръжката за 10 месеца, представляващи
направени от последната съдебни разходи по дела, инициирани от ищцата. М.К. твърди, че до настоящия момент не е получила
издръжка от ответницата, поради което и иска от съда да постанови решение, с което да отмени до размер
от ½ ид.ч. извършеното дарение, обективирано в НА № 116, том І, рег. №
468, н.д. № 119/2000г. на Нотариус И И. Претендира за разноски.
Ответникът – Т.Й.Д. ЕГН ********** *** оспорва
предявения иск като счита същия за неоснователен. Твърди,
че за ищцата е обезпечена нуждата й от издръжка, тъй като притежава вещни права
върху имоти и има възможност да реализира допълнителен доход. Сочи още, че ответницата притежава единствено „голата
собственост върху имота”, тъй като ищцата е запазила правото си на ползване
върху същия, както и, че въпреки ниския си доход е изпращала
обещаната издръжка в размер на 70 лв., които ищцата връщала. Ответницата твърди, че ищцата е възстановила запазената си
част от наследството на Й К, която има материална стойност, както и че е в
добро физическо състояние, което и е позволявало доскоро
да работи, макар
и на половин ден.
Сочи още, че ответницата получава
доходи от отдавани под наем сутеренни стаи, а
също има възможност да отдава под наем и част от жилището на ул. А” № *което е с площ от 112 кв.м. Ответницата възразява, че ищцата има и син, който също
е задължен за издръжка, както по закон, така и като надарен с имот от своята
майка.
Съдът,
като обсъди събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните,
прие следното:
Видно от
представения нотариален акт № 116, том І, рег. № 468, н.д.№ 119 от 09.03.2000
г. е, че на 09.03.2000 г. ищцата и нейния съпруг са дарили на ответницата –
техна дъщеря, следния недвижим имот, а именно: Апартамент № 6
на 3 етаж в четириетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. П,
ул. „А” № * състоящ се от две стаи, хол, дневна,
гатварна, баня, клозет, коридор и две тераси със застроена площ от 112 кв.м.
при съседи: от запад – ул. „А”, от изток – двор на кооперацията, от север – ап.
На А О и Л О, стъплбище, от юг – двор на кооперацията, отдолу – сем. Ч, ведно с
две избени помещения № 1 и № 2 с обща застроена площ от 14 кв.м., ведно с
таванско помещение № 3 от 13 кв.м., ведно с 1/8 ид.ч. от общите части на
сградата и от дворното място с обща застроена и незастроена площ от 410 кв.м.,
съставляващо УПИ ХХХІІ – 453, кв.13 – нов, по плана на гр. Пловдив, кв. „***при граници: от изток В П, от запад – улица „А”, от
север – Б П, Б К и ул. „Б К”, като отчуждителите са си запазили ползването на имота
пожизнено и безвъзмездно.
С нотариална покана от 21.11.2008г. /л.7 от гр.д. №
3756/2008г. на ПРС/, получена от надарената на 24.11.2008г. ищцата е поканила Т.Й.Д.
да й заплаща месечна издръжка в размер на 130 лв. за допълване на собствените й
доходи, което да й осигури минимален стандарт за живот. В същата покана е
посочено, че ищцата, след смъртта на съпруга си ползва една спалня и дневна от
подареното жилище и настоява в случай на отказ от заплащане на поисканото,
ответницата да й върне половината от същото жилище. В отговор от надарената е
предложено изпълнение в редуциран размер, а именно първоначално 70 лв. месечно,
а впоследствие и 100 лв. месечно.
Всъщност
релевантният период, за който следва да се преценяват фактите, установяващи
нуждата от издръжка на ищцата и наличието на отказ от надарената да дава такава
е след получаване на изпратената нотариална покана от 21.11.2008г. или след
24.11.2008г. Следва да се има предвид също и че между страните е бил налице
идентичен по предмет и страни съдебен спор /вж. гр.д. № 607/2005г. по описа на
ПРС – ІІІ гр.с./, приключил с влязло в сила решение на 24.04.2008г. Затова и в
настоящото производство е допустимо да се разглеждат факти и събития, настъпили
след 24.04.2008г., тъй като преди коментираната дата последните са преклудирани
от формираната сила на пресъдено нещо.
От приетите от
съда и без резерви от страните съдебно - медицински експертизи на специалист вътрешни
болести и специалист офталмолог /л.79-83/ се установява, че ищцата е жена на 79
години, в ясно съзнание, всестранно
ориентирана, напълно адекватна. Констатираните заболявания са с давност
различна, но предхождаща 24.11.2008г. –
язвена болест на дванадесетопръстника от 1999г.; артроза, артрити – от преди
5-6 години; хемороиди – след ражданията и световъртеж, единствено повишено
кръвно налягане и нощна кашлица са заболяванията, за които ищцата твърди, че са
се проявили през последната една година. По отношение на наличните старчески
катаракти /вътрешно перде/, склеротично променени кръвоносни съдове на ретината
и дегенеративни промени в мускулите на двете очи, което е довело до леко намалена
зрителна острота, вещото лице д-р Г. сочи, че е прогресивно по характер и
вероятно ще наложи оперативна намеса без да е определен прогнозен период за извършването
й. В заключение доц. д-р Я. И. е определил три стойности – минимална справедлива,
средна справедлива и максимална теоретична -
необходими за лечението на ищцата за периода 2009г. – 2010г. При
разясненията дадени от вещото лице в съдебно заседание, проведено на
23.03.2010г. и при приемане на заключениието му и от данните почерпени от
същото, се установява, че средната
справедлива стойност включва и преценка за възможностите на пациента, както и
стойността на сезонното и при обостряне на заболяванията лечение /около 2-3
пъти годишно/. Последно коментираната стойност не може да се приеме като
ежемесечно необходима предвид посоченото, че същата включва и лечение на сезонно
обстрящи се заболявания, които според експерта са епизодични. От друга страна максималната теоретична стойност е
посочена като такава несъобръзена с възможностите на пациента, в който смисъл
също не може да бъде приета за обективен коректив. Заключението е, че като
необходима и задължителна справедлива стойност на лечението на ищцата следва да
се възприеме минималната такава в размер на 70 лв., увеличена с 48 лв.,
представляваща средно месечната стойност на лекарствата за очното й заболяване.
Последно казаното, съобразено с данните посочени в заключението на в.л. М.М. определя
като необходими средностатистически средства за месечна издръжка и живот,
съобразени с възрастта и здравословното състояние на ищцата, сумата от 435.80
лв. Няма спор, че получаваната месечна пенсия от ищцата през 2009г. е в размер
на 205.44 лв. При съпоставка на последнопосочените стойности недостигът от
средства за издръжка и живот на ищцата е в размер на 230.36 лв.
Не спори и, че надарената, след получаване на
отправената й нотариална покана е предложила изпълнение, макар и в размер
различен от поискания. Така от м.12.2008г. е започнала да изпраща на ищцата
пощенски записи за сумата от 70 лв., а от м.03.2008г. до м.03.2010г. за сумата
от по 100 лв. месечно, като на 27.04.2010г. е открила банкова сметка ***, в която
е депозирала непотърсените от дарителката суми и е продължила да внася месечно
суми от по 100 лв. до приключване на съдебното дирене.
От приложените решения на ПК /л.46-47/ е видно, че
ищцата в качеството й на наследник на С П и А С П /вж. УН № 246/28.12.2009г. и
УН № 245/28.12.2009г. и двете на Община Родопи, с. Брестовица, обл. Пловдив/ е
собственик на 14/56 ид.ч. от земеделски земи – нови и лозя, като с възмездни
разпоредителни сделки през м.09. и 10.2009г.
е отчуждила притежаваните от нея
права в полза на трети лица, за което е получила сумата от 1638.68 лв. /вж. НА
№ 21, том І, рег. № 434, н.д. № 17/2009г. и НА № 12, том І, рег. № 265, н.д. №
10 от 2009г./.
От приложеното съдебно решение, постановено на
14.03.2009г. и стабилизирано на 05.08.2010г. се установява, че ищцата е провела
успешно иск за отмяна на дарение на ½ ид.ч. от дворно място с площ отг
1050 кв.м. в село Брестовица, едноетажна жилищна сграда с призем със застроена
площ от 72 кв.м. и стопанска сграда с площ от 14 кв.м. Всъщност от приложения
НА № 38, том 104, н.д. № 25428/97г. се установява, че дарителката е запазила
правото си на ползване на дарения имот, докато е жива.
С договор за дарение ищцата е надарила своя син
като му е прехвърлила притежани от нея земеделски земи – ниви и лозя през
2002г. /л.35 от гр.д. № 394/09г. по описа на ПОС/, а през 2005г. му е продала
за сумата от 1932.40 лв. други земеделски имоти /л.37 – 38 от гр.д. № 394/09г.
по описа на ПОС/. Коментираните доказателства довеждат до знанието на съда
факта за придобити от ищцата средства, за които и последната признава /вж.
съдебния протокол от 20.10.2009г./, които обаче, предвид периода на придобиване
през 2002г. са без особено значение за спора. Релевантен за спора е другия
установен, посредством коментираните доказателства, факт, а именно за извършен
дарствен акт от ищцата в полза на своя син.
С решение постановено по гр.д. № 1364/2008г. по
описа на ПОС е възстановена запазената част на М.К. от наследството на Й К като
е намалено извършеното дарение в полза на ищцата до размер на
16 976.5/25750 ид.ч., която ид.ч. има съответен паричен еквивалент.
Събраните по делото гласни доказателствени
средства и конкретно паказанията на св. Л Б сочат, че ищцата живее в апартамента
на ул. «А», от който ползва кухня,
всекидневна и една спалня. Според свидетелката другата спалня в жилището е
«...свободна, няма нищо в нея, никой на я обитава тази стая.». Св. Б твърди, че
посещава ищцата «... редовно по един път седмично...», както и че «...я
подпомага понякога с 15 лв., понякога с 20 лв., зависи...». Същата свидетелка
сочи, че от миналата зима в сутеренните помещения ищцата има дърва за огрев, с
които се отоплява, като впечатленията й са преки, тъй като взимала дърва и
носила на М.. Св. А К, син на ищцата и брат на ответницата, сочи, че майка му
живее в апаратамента на ул. «А» №*, като обитава едната спалня, а другата е
спалня от 4-5 години стои празна. Твърди, че с възрастта се влошава и здравословното
състояние на майка му, което увеличава и разхода за лекарства, а същата не
реализира допълнителен доход от наеми, от продажби на имоти и от производство
на селскостопанска продукция. Св. К сочи, че сутеренните помещения се използват
за дърва за огрев, както и че само той й
качва дърва. В заключение свидетелят
твърди, че е финансово затруднен и не може да помага на майка си, както и че
сестра му изпращала пари по пощата, но майка му не ги взима, тъй като е много
обидена.
Коментираните свидетелски показания съдът не
кредитира, тъй като от една страна противоречат на събраните писмени такива, а
от друга са взаимно противаречиви. Така св. Б твърди, че качвала дърва за огрев
на ищцата, а св. К, че само той й качвал дърва. Съответно св. К заявява, че
майка му не реализира доход от продажба на имоти, което се опровергава
представените НА № 21, том І, рег. № 434, н.д. № 17/2009г. и НА № 12, том І,
рег. № 265, н.д. № 10 от 2009г., които сочат за извършени възмездни
разпоредителни сделки от ищцата, съответно за реализиран от същата доход. Нелогично
стои твърдението на двамата свидетели, че ищцата има нужда от средства, а
същевременно според св. К връща предоставяните й такива от нейната дъщера и
съответно приема тези, дадени й от св. Б в размер на около 20 лв.. Най – сетне
коментираните гласни доказателства се опровергават и от показанията на св. Д П
и св. А Д, които са без родство със страните и очевидно незаинтерисовани от
изхода на спора. Така според св. Д ищцата до лятото на 2009г. е отдавала под
наем сутеренната стая. Същия свидетел като живущ в кооперация, в която живее и
ищцата твърди да има преки впечатления от този факт и да е виждал квартиранти.
От приетата от съда и без резерви от страните СТЕ
на в.л. Р. се установява, че за отване под наем на едната от спалните в
жилището на ищцата последната би получила е около 60 лв., за таванската стая
около 20 лв., за приземните помещения 29 лв. и за ½ ид.ч. от имота в с.
Брестовица 29 лв. По отношение и на двата имота, каза се вече ищцата е запазила
правото си на ползване пожизнено, което и осигурява реалната възможност да
събира и гражданските плодове от същите, доколкото последните надвишават
жилищната й нужда.
Изложеното до тук налага да се приеме, че ищцата
не е изпаднала в състояние на трайна нужда от издръжка, тъй като освен
получаваната от нея пенсия, през м.09. и м.10.2009г. е реализирала доход от
продажба на земеделски имоти в размер на 1638.68 лв., от който би могла да си
осигури месечна помощ към недостигащите й средства за издръжка, както и че
същата разполага разполага с обективната възможност да реализира и допълнителен
доход като отдава под наем притежавани от нея имоти. Тук следва да се маркира и
установения от показанията на св. Д факт, че ищцата е реализирала до лятото на
2009г. месечен доход от отдавани от нея приземни помещения под наем, за което
според в.л. Р. е получавала около 30 лв. Всъщност задължението за издръжка има
морален характер и произтича от разбирането на законодателя, че е в съгласие с
етичните норми дарения, който е облагодетелстван от дарителя да подпомогне
последния при нужда. Това именно е сторила и ответницата като е осигурила
средства за издръжка на ищцата, която
обаче последната отказала да получава, тъй като «била обидена». Подобно
поведение от една страна е житейски неоправдано и налага извода за липса на
нужда от издръжка, а от друга поставя кредитора в забава – чл.83, ал.1 ЗЗД. Предложеното
частично изпълнение не може да се приеме за незначително с оглед кредиторовия
интерес, което да осигури на кредитора правото да откаже да го приеме /чл.66 ЗЗД/, от една страна предвид конкретните нужди на ищцата, а от друга с оглед
данните изнесени от св. Б, която сочи, че предоставяла на М.К. сума от по 15 –
20 лв. месечно. Следва да се има предвид
също, че ищцата има и син, който както по закон, така и като надарен от своята
майка също има зъдължение за издръжка. И най – сетне ще се посочи, че дори и да
бъде отменено извършеното дарение до размера, претендиран от ищцата, последното
по никъкав начин не би задоволило евентуална нейна нужда от издръжка, тъй като
последната е запазила правото си на ползване по отношение на същия имот, респ.
има възможност да реализира граждански плодове от същия, по който начин и да
реализира целта на отмяната - да се осигурят средства за издръжка на
надарената, от които последната има нужда.
След като не се установи наличие на «трайна нужда»
от издръжка за ищцата, то и съдът приема, че не е налице един от елементите на
фактическия състав на чл.227, ал.1, б.в ЗЗД. Предявеният на това основание иск
следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответницата се
дължат разноски, които съдът констатира да са в размер на 120 лв. внесен
депозит за вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Б.К. ЕГН ********** ***
срещу Т.Й.Д. ЕГН **********
*** иск за отмяна на дарението, обективирано в
нотариален акт № 116, том 1, н.д. № 119/2000 г. на нотариус при ПРС, извършено
на 09.03.2000 г., по силата на което
М.Б.К. ЕГН **********, заедно със съпруга си Й
А К са дарили на своята дъщеря - Т.Й.Д. ЕГН ********** собствения си недвижим имот, а
именно: Апартамент № 6
на 3 етаж в четириетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. П,
ул. „А” № *, състоящ се от две стаи, хол, дневна, гатварна,
баня, клозет, коридор и две тераси със застроена площ от 112 кв.м. при съседи:
от запад – ул. „А”, от изток – двор на кооперацията, от север – ап. На А О и Л
О, стъплбище, от юг – двор на кооперацията, отдолу – сем. Ч, ведно с две избени
помещения № 1 и № 2 с обща застроена площ от 14 кв.м., ведно с таванско
помещение № 3 от 13 кв.м., ведно с 1/8 ид.ч. от общите части на сградата и от
дворното място с обща застроена и незастроена площ от 410 кв.м., съставляващо
УПИ ХХХІІ – 453, кв.13 – нов, по плана на гр. П, кв. „***” при граници: от изток В П, от запад – улица „А”, от
север – Б П, Б К и ул. „Б К”, като дарителите са си запазили ползването на имота
пожизнено и безвъзмездно, поради отказ на
Т.Й.Д. ЕГН ********** да даде на
М.Б.К. ЕГН ********** издръжка, от която се нуждае до размера на прехвърлените от ищеца права,
а именно една втора идеална част от предмета на договора.
ОСЪЖДА
М.Б.К. ЕГН ********** *** да заплати на Т.Й.Д. ЕГН ********** ***
сума
в размер на 120 лв., представляващи разноски по заплащане на депозит за вещо лице.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: