Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,19.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV„Д” въззивен състав в публично
заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира
Кордоловска
мл.с-я Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от
мл. съдия Петрова в.гр.д. № 6108 по
описа на СГС за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 294430 от 15.12.2017г., постановено по гр.д. № 21628/2016г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 57-ми състав, е признато за установено по
реда на чл.415 ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че Х.В.Д. дължи на ”Т.С.” ЕАД сумата 2295,51 лева - главница
за доставена в периода от м.01.2012г. до м.04.2013г. топлинна енергия, в едно
със законната лихва от 14.08.2014г. до окончателно плащане; сумата от 381,17 лева – мораторна лихва върху уважената
главница за периода от 01.08.2012г. до 31.07.2014г., като е отхвърлен искът за
главница над сумата от 2295,51 лева до пълния предявен размер от 2297,55
лева и искът за мораторна лихва над
уважения размер от 381,17 лева до пълния предявен размер от 381,57 лева и за
периода от 29.02.2012г. до 01.08.2012г.; както
и е признато за установено по реда на чл.415 ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД, че Р.Д.Д. дължи на ”Т.С.” ЕАД сумата 2295,51 лева - главница за доставена в периода от м.01.2012г. до
м.04.2013г. топлинна енергия, в едно със законната лихва от 14.08.2014г. до
окончателно плащане; сумата от 381,17
лева – мораторна лихва върху уважената главница за периода от 01.08.2012г.
до 31.07.2014г., като е отхвърлен искът за главница над сумата от 2295,51 лева
до пълния предявен размер от 2297,55 лева
и искът за мораторна лихва над уважения размер от 381,17 лева до пълния
предявен размер от 381,57 лева и за периода от 29.02.2012г. до 01.08.2012г.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ответниците са възложени сторените в
заповедното и исковото производство разноски от по 262,11 лева - за заповедно и по 554,70 лева, дължими от
всеки от тях.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца – „Т.С.“ ООД.
Постъпила е въззивна жалба от ответниците срещу първоинстанционния съдебен
акт в частта, с която исковете срещу тях са били уважени. Жалбоподателите
поддържат, че решението в обжалваната му част е неправилно и постановено при
нарушение на материалния закон. Твърдят, че ищецът не е доказал наличие на
облигационно отношение между страните, защото
никога не са подписвали договор за доставка на ТЕ, а партидата на тяхно
име при ищеца е била открита служебно от него и без тяхно съгласие. Твърдят
също, че не живеят на адреса, на който е доставяна ТЕ и затова не дължат
нейното заплащане. По тези съображения жалбоподателите, правят искане за отмяна
на първоинстанционното решение в обжалваната част и за постановяване на ново, с
което исковете срещу тях да бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна, ”Т.С.” ЕАД и третото лице – помагач на страната на
ищеца – „Т.С.“ ЕООД, уведомени, не взимат становище по подадената въззивна
жалба.
Решението в частта, с която исковете на „Т.С.” ЕАД срещу Х.В.Д. и Р.Д.Д. са отхвърлени, като необжалвано, е влязло в
сила.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение посочените си правомощията настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение правилността му, по наведените от ответника с въззивната му
жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, въззивният съд
приема следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1
Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ /отм./ определя като потребител физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
По делото е установено обстоятелството, видно от представения и приложен на
л.16– 18 Нотариалния акт № 25 том II, дело № 204 от 2011г., че
ответниците са собственици на
топлоснабден имот ап. № 42, находящ се в гр.София, ж.к. ********.
По делото е представен протокол от 04.06.2002г. на ОС на ЕС с оглед
преминаване към индивидуално разпределение на топлинна енергия, касаеща ЕС в
ж.к. ********,.
Следователно и съгласно изложените по-горе мотиви, между ответниците и ищеца е възникнало и съществува
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия съгласно чл. 150 ЗЕ, с предмет доставка на топлинна енергия за посочения
обект с абонатен номер № 095540
Като страна по това правоотношение, потребителят дължи заплащане на реално
потребената въз основа на отчетените единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение и съответна част от стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, по данни от
общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл.156 ЗЕ
принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда
– етажна собственост.
От събраните по делото писмени
доказателства и заключението на съдебно - техническата експертиза се установява изрично, че на
абоната е начислявана енергия за отопление, съгласно стойностите на 7бр.
монтирани отоплителни тела, но без монтирани топлоразпределелители. В имота се
ползва ТЕ подгряване на вода и поради липса на монтиран водомер за топла вода
разхода се начислява на един брой потребител при норма 140 литра на потребител
за денонощие. За процесния период от 01.01.2012г. до 30.04.2013г. ответниците
не са осигурили достъп до имота на ФДР за проверка по време на годишния отчет и
затова е бил начислен разход на пълна мощност. Експертното становище е дадено
от компетентно вещо лице, с притежавани специални знания в науката топлотехника,
мотивирано е подробно и е обосновани, като вещото лице е дало и категоричен
отговор на поставените от страните въпроси, предвид което и настоящият състав
на съда, при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва
изцяло да го кредитира.
Съгласно нормата на чл. 150 ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие и потребителят на същата се уреждат от
публично известни общи условия. Съгласно чл. 30 от ОУ, купувачите на топлинна
енергия заплащат доставената им топлинна енергия на месечни вноски, определени
по прогнозна консумация и една изравнителна сметка. Гореустановеният ред за
отчитане на доставяната до абонатите топлинна енергия е спазен, според
заключението на вещото лице по СТЕ. Така отчетената сума, в съответствие на чл.
150 ЗЕ, вр. чл. 30 от ОУ, е реално дължимата за периода от потребителите цена
на потребена топлинна енергия като при формиране на същата, са отчетени
изравнителните сметки и в този смисъл представлява реално потребената от
ответниците топлинна енергия.
Предвид основателността на главната претенция, основателна се явява и
акцесорната такава, за претендираната мораторна лихва, която съдът по реда на
чл.162 от ГПК е определил в размер на по 381,17 лева, дължима от всеки.
Неоснователни се явяват оплакванията на въззивниците за това, че не дължат
заплащане процесните суми, защото не ползват имота и защото не са подавали
декларации при ищеца за откриване на партида, а тази, която е била открита на
тяхно име през м.април 2012г., е била създадена служебно от Т. С. ЕАД. Съгласно
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г. по т.д.№ 2/2017г., ОСГК на ВКС: „Собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката“. Собственици на имота, който безспорно е
топлоснабден, считано от 21.12.2011г. – датата на изповяданата покупко-продажба
за същия, са именно ответниците. По тази причина ирелевантно за дължимосътта на
сумите е обстоятелството, дали същите са подавали заявление за промяна титуляра
на партидата или това е извършено служебно от Т.С. ЕАД, както в случая се
установява да се е случило, видно от писмо с изх.№ РСЗ-708/ 09.04.2012г. При горните мотиви и задължителните за съда
указания на Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г. по т.д.№ 2/2017г., ОСГК на
ВКС, ирелевантно се явява и обстоятелството, дали отвртниците – собственици
ползват реално имота или не.
При изложените мотиви и с оглед
съвпадането в изводите на двете съдебни инстанции, решението на СРС в
обжалваната му част, като правилно, следва да бъде потвърдено.
По разноските
С
оглед изхода от спора, право на разноски има въззиваемата страна - ищец. В
конкретния случай обаче такива не следва да и се присъждат, тъй като липсват
предприето от страната процесуални действия. Въззиваемата страна – ищец е
депозирала единствено бланкетна молба за разглеждане на делото в негово
отсъствие, като по делото дори не е бил депозира и отговор на въззивната жалба
по реда на чл.263 от ГПК. Посоченото не може да се възприеме като действия,
предприети по осъществяване на процесуално представителство на страната и
доколкото процесуален представител на страната не се е явила в поведеното пред
въззивния съд съдебно заседание, липсва основание да се приложат разпоредбите
на чл.78, ал.1, вр. с ал.8 от ГПК и съдът не присъжда юрисконсултско
възнаграждение в полза на ищеца – въззиваем.
По
аргумент от чл.280, ал.3,т.1 от ГПК решението не подлежи на касационен контрол.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Д въззивен състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 192295 от 11.08.2017г., постановено по гр.д. № 753/2016г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 87-ми състав, в частта, с която е признато за
установено по реда на чл.415 ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че Р.П.Т.дължи
на ”Т.С.” ЕАД сумата 648,25 лева - главница за доставена в периода
от м.02.2013г. до м.04.2015г. топлинна енергия, в едно със законната лихва от
15.10.2015г. до окончателно плащане; сумата от 58 лева – мораторна лихва върху уважената главница за периода от
31.03.2013г. до 08.10.2015г. и е
признато за установено по реда на чл.415 ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,
че Х.К.Т. дължи на ”Т.С.” ЕАД сумата 648,25
лева - главница за доставена в
периода от м.02.2013г. до м.04.2015г. топлинна енергия, в едно със законната
лихва от 15.10.2015г. до окончателно плащане; сумата от 58 лева – мораторна лихва върху уважената главница за периода от
31.03.2013г. до 08.10.2015г.
В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК Х.К.Т., с ЕГН: ********** да заплати по сметка на СГС сумата от 49,98
лева, държавна такса за въззивно обжалване.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца –
„Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: