№ 753
гр. Разград, 25.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
и прокурора В. Илк. С.
Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Частно
наказателно дело № 20253330200773 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:33 часа се явиха:
ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА РАЗГРАД, прокурор С..
ОБВИНЯЕМИЯТ, доведен от ОЗ „Охрана на съдебната власт“, лично и
със служебен защитник адв. Н. М. от АК Разград.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличността на обвиняемия.
Т. К. С., роден на **, български гражданин, средно образование,
неженен, осъждан, безработен, адрес за призоваване в страната: с. **, ЕГН
**********.
ДОКЛАДВА производството е по реда на чл. 64 и сл. от НПК по
постъпило в съда искане от Районна прокуратура Разград за вземане на мярка
за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Т. К.
С., ЕГН **********.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Няма да соча нови доказателства.
АДВ. М.: Считам искането за неоснователно. Представям протокол за
доброволно предаване и епикриза, след привличането на подзащитният ми
като обвиняем за престъплението, за което му е повдигнато обвинение и е
различно от събраните доказателства сме заявили определени факти и
обстоятелства, които потвърждават искането ни. Направили сме искане за
разпит на свидетел-очевидец на ситуацията.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че протокола за доброволно предаване се
намира по делото. По отношение на епикризата, считам, че е неотносима и да
не се приема като доказателство по делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото писмените такива,
1
съдържащи се в ДП № 1873 ЗМ 64/2025 г. по описа на РУМВР Разград.
ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото: заверено копие на
протокола за доброволно предаване от 05.02.2025 г.
ВРЪЩА епикриза от Отделение по вътрешни болести, издадена на
името на И.К.И. от МБАЛ „Св. Ив. Рилски“, намира същото за неотносимо
към предмета на доказване по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други доказателствени искания.
АДВ. М.: Поддържам искането за разпит на свидетел-очевидец.
СЪДЪТ, доколкото в настоящото производство не е изправен пред
необходимостта да събира доказателства относно факти и обстоятелства от
предмета на доказване по делото по същество, намира едно такова
доказателствено искане за неоснователно, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за събиране на гласни
доказателства, чрез разпит на свидетел при режим на довеждане от страна на
обвиняемия.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Съдия, поддържам искането на РП
Разград за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по
отношение на обвиняемия Т. К. С., тъй като считам, че са налице
предпоставките на чл. 63, ал. 1 от НПК. В настоящото производство лицето Т.
С. има качество на обвиняем, който е привлечен за извършено престъпление
от общ характер. Т. С. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление,
за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 2 г. до 10 години и
го квалифицира като тежко умишлено. От събраните до момента
доказателства може да се направи обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил престъплението, за което е привлечен към
наказателна отговорност. Обоснованото предположение се извежда от
обясненията на обвиняемия и от показанията на свидетелите А.А. и М. С.,
които съпоставени с приложените писмени доказателства: протоколите за
видеотехническата експертиза, изготвените справки и докладни записки,
които безспорно установяват авторството, мястото и начина на извършване на
деянието. По делото предстои извършването на други действия. Събраните до
момента доказателства сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да
се укрие или извърши друго престъпление. Реалната опасност се извежда на
първо място от презумпцията на чл. 63, ал. 2, т. 1, пр. 2, тъй като е привлечен
като обвиняем за извършено престъпление в условията на опасен рецидив.
Налице е презумпцията на чл. 63, ал. 2, т. 2, тъй като в настоящото
производство е привлечен като обвиняем за извършено умишлено
престъпление тежко такова, след като вече е бил осъден за друго тежко
умишлено престъпление от общ характер на „лишаване от свобода“ и е бил
осъден на „лишаване от свобода“ не по-малко от 1 година, чието изпълнение
не е отложено, а именно: присъда по НОХД №№ 269/2023 г. на РС Разград и е
бил осъден за престъпление по чл. 198, ал. 1 и му е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок 2 години, което е изтърпял при строг режим.
Към настоящия момент не е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл. 30 от
НК 5-годишен срок от изтърпяването му. Опасността обвиняемият да извърши
2
друго престъпление се обосновава и от справката за съдимост. Видно от
същата е осъждан 16 пъти с влезли в сила присъди за умишлени
престъпления. Последното е изтърпяно по чл. 198 на 20.08.2024 г. Реалната
опасност да се укрие следва от факти, че обвиняемият има постоянен адрес в
с. **, но не живее на него. Няма недвижими имоти. Към настоящия момент
живее при приятелката си в гр. ** Не е женен, но има три деца, които живеят
извън Разград, той не полага грижи за тях. Трайно безработен. До началото на
2025 г. е живял и работил в Австрия. Обвиняемият няма жилище, семейство,
работа, не е трайно обвързан с нищо в България. От друга страна има познати
и връзки, имал е работа Австрия и навежда на мисълта, че може да се опита
да предотврати наказателното преследване. Предвид изложеното е налице
презумпцията на чл. 63, ал. 1 от НПК, че съществува реална опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление, същото не се
оборва от другите доказателства по делото. Моля, да уважите искането на РРП
и вземете по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „задържане под
стража“. След като свидетелят М. си е тръгнал в 9:44:30 часа обвиняемият
след 7 секунди вече е взел процесната сума от банкомата.
АДВ. М.: Този престъпник лично съм му била защитник два пъти.
Безспорно подзащитният ми е с богато съдебно минало. Към настоящия
момент от събраните доказателства, намиращи се в досъдебното производство
считам, че не са налице изброително посочените основания за налагане на
най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. Тя ще доведе до
това един „хрантутник“ да е на наша издръжка. Прокуратурата е повдигнала
обвинение за кражба, не е съобразила обаче разпоредбата на чл. 207 от НК.
На следващо място не е съобразила обясненията, които подзащитният ми е дал
в хода на досъдебното производство. На следващо място не е изследвала
въпросите повдигнати от него. В хода на досъдебното производство
подзащитният ми ми указва пълно съдействие, дава подробни обяснения,
разказва в най-малки подробности случая какъвто е бил и са направени
доказателствени искания, поради което бяха представени и такива писмени
доказателства в днешно съдебно заседание. Поради изложеното, моля, да не
налагане най- тежката мярка за неотклонение. Алтернативно, ако счетете, че
са налице изброително посочените основания за налагане на същата, моля, да
бъде най-лека, тъй като подзащитният ми има втори баща, който е на легло и
трябва да се грижи за него, и поради тази причина исках допускане на
свидетел, който освен, че е очевидец щеше да потвърди, че майката му има 24
годишен съвместен живот с болния, който е на смъртно легло. Моля за Вашия
съд акт в този смисъл. Моля, да не уважавате искането на Районна
прокуратура Разград.
СЪДЪТ, за да се произнесе съобрази следното: съгласно разпоредбата
на чл. 63, ал. 1 от НПК, за да се вземе най-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража“ следва да са налице двете кумулативно дадени
предпоставки. Първата, от които да е налице обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен и то да се наказва
с наказание „лишаване от свобода“ и втората кумулативно дадена
предпоставка, от данните, от доказателствата по делото да е налице
обосновано предположение, че е налице реална опасност обвиняемият да се
укрие или извърши престъпление. Видно от материалите по досъдебното
производство с постановление от 20.11.2025 г. Т. К. С., ЕГН ********** е
3
привлечен към наказателна отговорност и му е повдигнато обвинение по
смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.
„б“ от НК. От материалите по досъдебното производство, разпитите на два
броя свидетели действително може да се направи обосновано подозрение за
участието на обвиняемия в процесното деяние. Същото съгласно закона се
наказва с „лишаване от свобода“ и то в размер над 5 години, което го прави
тежко умишлено такова. Съгласно презумпцията на чл. 63, ал. 2, т. 1, пр. 2 е
налице презумпция за наличието на реална опасност обвиняемият да се укрие
или да извърши друго престъпление. От така изложеното съдът намира, че,
ако и да са налице чисто формално двете кумулативно дадени предпоставки в
чл. 63, ал. 1 от НПК, то съобразно изложеното от свидетелите в досъдебното
производство и приложеното днес по делото заверено копие на протокол за
доброволно предаване съдът намира, че дадената правна квалификация на
деянието не е съвсем подкрепена с безспорни доказателства, поради което
намира подозрение на Районна прокуратура Разград, че обвиняемият е
извършил точно това престъпление, за което му е повдигнато обвинение за
силно разколебано. От друга страна видно от протокола за призоваване по
телефон се установява, че обвиняемият е бил призован от разследващия орган
по телефон и се явил в указания ден и час, съответно знаейки, че по
отношение на него ще бъде повдигнато обвинение и ще бъде привлечен към
наказателна отговорност, което от друга страна разколебава и презумпцията
на чл. 63, ал. 2, т. 1, пр. 2 от НПК, това съответно говори за добро процесуално
поведение. От изложеното съдът намира, че вземането на най-тежката мярка
за неотклонение „задържане под стража“ би се указало несъответно на
тежестта на деянието каквото и да е то извършено от страна на обвиняемия,
поради което не следва да бъде уважавано направеното от Районна
прокуратура Разград в този смисъл искане. Съответно обаче, за да бъдат
осъществени целите по чл. 57 от НПК съдът намира, че на подсъдимия следва
да бъде наложена мярка за процесуална принуда в най-леката и форма, а
̀
именно: „подписка“, доколкото същият сочи и два адреса, на които се
задължава да пребивава и да не напуска без знанието на разследващите
органи и да се явява при всяко призоваване. Мотивиран така и на основание
чл. 64, ал. 6, вр. ал. 5 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Районна прокуратура Разград за
вземане на мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по
отношение на обвиняемия Т. К. С., ЕГН ********** по ДП № 1873 ЗМ –
64/2025 г. по описа на РУМВР Разград.
ВЗЕМА НА Т. К. С., ЕГН ********** мярка за неотклонение
„ПОДПИСКА“, изразяваща се в това обвиняемия да не напуска адресите за
призоваване, които е посочил без знанието на разследващите органи и да се
явява при всяко призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 3-дневен срок от днес пред
Окръжен съд Разград.
В случай на жалба или протест насрочва делото пред Окръжен съд
Разград на 03.12.2025 година от 14:30 часа, за което незабавно да се уведоми
4
Окръжна прокуратура Разград.
Препис от определението незабавно да се връчи на началник ОЗ
„Охрана на съдебната власт“ гр. Разград за сведение и изпълнение.
ОБВИНЯЕМИЯТ се освободи от залата.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 15:00 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
5