РЕШЕНИЕ
гр.София, 24.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во
Гражданско отделение, 11 състав в публичното заседание на осми декември през
две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.И.
при секретаря М.Д. и в
присъствието на прокурора ............................ като разгледа
докладваното от съдията гр.дело N: 8 613 по описа за 2013 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК.
В исковата молба на „Ю.Б.” АД, ***
с уточненията към нея се твърди, че за вземанията му по договор за кредит за кредит за покупка на недвижим имот №
HL33747/06.03.2008 г., сключен с ответницата, Л. Г. и Г.Г. – като
креди-тополучатели, с който им е предоставен кредит в размер на равностойността в
швейцарски франкове в размер на 49 000,00 евро със срок за ползване и погасяване до 19.03.2038 г., изменен с
допълнително споразумение от 06.03.2008 г. Поддържа се и че на 09.04.2008 г.
банката е сключила договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит с „Б.Р.С.”
АД, между които и процесният; че впоследствие между „Б.Р.С.” АД и
кредитополучателите са сключени 6 бр.допълнителни споразумения, с които са
променени някои от условията на договора, както и че на 20.04.2012 г. между „Б.Р.С.”
АД и ищеца е сключен нов договор за прехвърляне на вземания по дого-вори за
кредит, с които вземанията по договор № HL33747/06.03.2008 г., са прехвърлени
отново на „Ю.Б.“ АС – с предишно наименование „Ю. И Еф Д.Б.“ АД, видно от
отразеното в Приложение № 4 под номер 1, 2 и 3. Излагат се доводи и че поради
неизпълнение на задължения на кредито-получателите за внасяне на три последова-телни
месечни вноски с падежи: 10.08.2011 г., 10. 09.2011 г. и 10.10.2011 г., целият
остатък от кредита се е превърнал в предсрочно изискуем на основание чл.18,
ал.2 от договора за кредит, като съгласно същата клауза настъпването на
предсрочната изискуемост не е обусло-вено от волята на страните, а настъпва
автоматично със сбъдването на условието, което в случая е станало на 10.10.2011
г. Сочи се и че въз основа на този договор на 06.08.2012 г. на ищеца е била
издадена заповед за незабавно изпълнение срещу кредитополучателите по ч.гр.д.№
36 920/2012 г. по описа на СРС, І ГО, 27 състав за сумите: 86 813,52 СНF –
главница за периода от 10.08.2011 г. до 01.08.2012 г., заедно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението: 02.08.2012 г. до окончателното й
издължаване и 7 538,32 СНF – договорни лихви за периода от 10.08.2011 г.
до 01.08.2012 г. вкл., ведно с направените по това дело раз-носки, срещу която заповед в срока по чл.415, ал.1 ГПК
е подадено възражение от ответната страна, като се поддържа, че договорните
лихви включват: възнаградителна лихва в размер на 7 524,59 СНF и
наказателна лихва в размер на 13,14 СНF.
Моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено между страните по спора съществуването на вземанията на ищеца относно
главницата и лихвите, за които на банката е била издадена заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д.№ 36 920/2012 г. по описа на СРС, ГО, 27 състав, както и
да му присъдят направените в заповедното и настоящото производство разноски.
Прилага писмена защита.
Ответницата – Т.А.Г.,*** в депозирания в срока по чл.367, ал.1 ГПК писмен
отговор оспорва изцяло предявения иск.
Навежда възражение за нищож-ността на клаузите на чл.3, ал.1, чл.3, ал.5 и
чл.6, ал.3 от договора на релевираните в отговора основания на чл.143, т.10 и
т.12, чл.146, ал.2 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета на Ев-ропа от 05.04.1993
г., тъй като представляват неравнопоставени клаузи, както и възражение за
нищожност на договора за кредит, поради противоречие със закона – с правно
основание чл.26, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.143 ЗЗП и чл.86 ЗЗД. Оспорва се и
материално-правната легитимация на ищцовото дружество в качеството му на
кредитор на ответницата. Претенди-ра присъждането на разноски по делото.
Прилага писмена защита.
В
постъпилите в сроковете по чл.372, ал.1 ГПК и чл.373, ал.1 ГПК допълнителна
искова молба и допълнителен отговор са оспорени изцяло наведените от насрещните
страни твърдения и възражения.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното:
От представените с исковата молба и с ч.гр.д.№
36 920/2012 г. по описа на СРС, I ГО, 27 състав документи е видно, че на
основание чл.418 ГПК на 06.08.2012 г. е постановено издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която
е разпоредено Л. Г. Г., Г.Д.Г. и Т.А.Г. с
ЕГН **********
да заплати на „Ю. И Е.Д.Б.” АД с ЕИК ******** сумите: 86 813,52 СНF – задължение по договор за кредит за покупка на недви-жим имот № HL33747/06.03.2008 г.,
допълнително споразумение към него от 06.03. 2008 г., договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит от 09.04.2008 г. между заявителя и „Б.Р.С.” АД,
допълнително споразумение от 06.04.2009 г., допълни-телно споразумение от
27.11.2009 г., допълнително споразумение от 29.04.2010 г., допълни-телно
споразумение от 15.11.2010 г., допълнително споразумение от 30.11.2010 г.,
допъл-нително споразумение от 30.06.2011 г., сключени между „Б.Р.С.” АД и
длъжниците, и договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
20.04.2012 г., ведно със законната лихва за периода от 02.08.2012 г. до изплащане
на вземането; сумата от 374,59 СНF – такса за
периода от 17.04.2012 г. до 01.08.2012 г.; сумата 7 538,32 СНF – до-говорна лихва за периода от 10.08.2011 г. до
01.08.2012 г. и сумата 5 474,75 лева разноски по делото, от които:
3 084,22 лева – държавна такса и 2 390,53 лева – възнаграждение за
адво-кат.
Констатира се и че това дело е
образувано въз основа на заявление, подадено в СРС от „Ю. И Е.Д.Б.” АД на 02.08.2012
г.; че въз основа на издадената заповед за изпълнение на 06.08.2012 г. е
издаден изпълнителен лист на заявителя за посочените в нея суми, както и че на
14.03.2013 г. – в законния срок по чл.414, ал.2 ГПК, срещу заповедта е постъпило
възражение от длъжника Т.А.Г., в което същата е заявила, че не дължи изпълнение
на вземането по нея.
Установява се и че документът,
послужил като основание за издаване на заповедта за изпълнение, е извлечение от
счетоводните книги на „Ю. И Е.Д.Б.” АД към 01.08.2012 г., в което са материализирани
следните данни за размера на дълга на Л. Г. Г., Г.Д.Г. и Т.А.Г. по договор за кредит
за покупка на недвижим имот №
HL33747/06.03.2008 г.: разрешен кредит в размер на 86 489,48 СНF; усвоен кредит в размер на
86 813,52 СНF; автоматично настъпила предсрочна
изискуемост на 10.10.2012
г., съгласно чл.18/2/ от договора, поради неплащане на 12 бр. просрочени
месечни вноски, първата от: 10.08.2011 г. и общ дълг от 94 726,43 СНF, от
които:
86 813,52 СНF – главница за периода от 10.08.2011
г. до 01.08.2012 г., 374,50 СНF
– такси за периода от 17.04.2012 г. до
01.08.2012 г. и 7 538,32 СНF – договорни лихви за периода от 10.08.2011 г.
до 01.08.2012 г.
От приложеното по делото заверено
копие от цитирания договор е видно, че същият е подписан на 06.03.2008 г. в
гр.София между „Ю. И Е.Д.Б.” АД – в ка-чеството на кредитор и Л. Г. Г., Г.Д.Г.
и Т. А. Г. – като кредитополучател с предмет: предоставянето на кредитополучателя
от страна на банката кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на
49 000,00 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в
деня на усвояване на кредита, от които: равностойността в швейцарски франкове
на 14 000,00 евро – за закупуване на магазин 11а и равностойността в
швейцарски франкове на 35 000,00 евро – за други разплащания – чл.1/1/,
като разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя Л. Г.
Г. в швейцарски франкове в „Ю. И Е.Д.Б.” АД – индивидуализирана в договора,
след представяне на описаните в ал.3 и ал.4 на чл.2 документи, както и че
усвоеният в швейцарски франкове кредит се превалутира служебно от банката в
евро по търговски курс „купува“ на швейцарс-кия франк към евро на банката в
деня на усвояването и се превежда по откритата в банката сметка на
кредитополучателя, за което кредитополучателят не дължи на банката такси и
комисионни /чл.2, ал.3 и 4/.
Констатира се и че крайният срок
на погасяване /издължаване/ на кредита, вкл. дъл-жимите лихви, е 360 месеца,
считано от деня на усвояването му, която се удостоверява чрез подписване на
приложение № 1, договорено в чл.1, ал.3 – чл.5/1/; че за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент /БЛП/ на банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответ-ния период на
начисляване на лихвата, който към момента на сключване на договора е 4,5 %, плюс
договорна надбавка от 4,65 пункта – чл.3/1/, както и че при просрочие на
дължимите погасителни вноски и при предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателят
дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна
надбавка от 10 пункта – чл.3/3/. В клаузата на чл.3/5/ от същия акт е
предвидено и че действащият БЛП на БП за швейцарски франкове не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните; че
банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски
франкове и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в
банковите салони, както и че договорените в договора надбавки не се
променят.
Съгласно чл.6/1/ от договора кредитополучателят
погасява кредита на месечни внос-ки, включващи главница и лихва, съгласно погасителен
план /Приложение № 2 към догово-ра/, представляващ неразделна част от него –
чл.6/1/; че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е
разрешен и усвоен – швейцарски франкове, като в случай, че на съответния падеж на
погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил
дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има
средства в лева или в евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита
може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро
след служебно прева-лутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс
„продава” на банката за швейцарс-кия франк към евро, за което
кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменимо и безусловно
съгласие и оправомощава банката – чл.6/2/.
От разглежданото доказателство е
видно и че в случай, че по време на действието на договора банката промени БЛП
за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в ал.1, се
променя автоматично в съответствие с промяната, за което кредитопо-лучателят с
подписването на договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие –
чл.6/3/; че курс „продава” на швейцарския франк към евро на банката се формира
от офи-циалния курс „купува” за евро към лева на банката, разделен на официален
курс „продава” за швейцарския франк към лева на банката за съответния ден –
чл.6/4/; че кредитополучателят може да погаси дълга по кредита предсрочно –
изцяло или частично, въз основа на писмена молба до банката – чл. 8/1/; че при
извършване на такова погасяване кредитополучателят дължи такса в размер на 4 %
върху размера на предсрочно погасената главница – чл.8/2/, както и при непогасяване
на която и да е вноска по кредита, както
и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по договора,
банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем –
чл.18/1/, а при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски,
изцяло или частично, целият остатък по креди-та се превръща в предсрочно и
изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.
Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на
страните – чл.18/2/.
В клаузата на чл.23 /1/ от договора
кредитополучателят е декларирал, че е запознат и е съгласен с обстоятелството,
че промяната на обявения от банката курс купува и/или прода-ва на швейцарския
франк към евро/лева, както и превалутирането по чл.21 от договора, може да има
за последица, включително и в случаите по чл.6, ал.2, повишаване на размера на
дъл-жимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро/лева, като напълно
приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че
е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи
от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания
кредит, а в ал.2 на същата клауза – и че е изця-ло запознат и разбира
икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.21-23
от този договор, както и че е съгласен с настъпването им.
Представено е и подписано между
същите страни на 19.03.2008 г. Приложение № 1 към договор № HL 33747/06.03.2008 г., с което последните са
удостоверили, че датата на ус-вояване на кредита по тази сделка е 19.03.2008
г., както и че към тази дата приложимият курс „купува” за швейцарския франк на
банката към еврото е 1,5999836, като определеният спря-мо този курс размер на
предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски
франкове по чл.1 от договора е 78 400,00 швейцарски франка. С искане за усвоя-ване на суми
по кредит от 19.03.2008 г. по процесния договор, подадено от Л. Г. Г.,
последната като кредитополучател е помолила да бъде заверена сметката й в „Ю. И
Е.Д.Б.” АД със средствата от кредита й в размер на 78 400,00 СНF.
По
искане на ищеца е прието и заверено копие от допълнително споразумение от 06. 03.2008
г., който обаче с оглед обстоятелството, че касае договор за жилищен кредит № HL 22728 е ирелевантно към предмета на спора.
На 09.04.2008 г. между „Ю. И Е.Д.Б.”
АД – като цедент и „Б.Р. С.” АД – като цесионер, е сключен договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит, с който банката е прехвърлила
всички свои вземания по описаните в Приложение № 1, № 2 и № 3 договори за
потребителски кредити, които не са обезпечени с ипотека, по потребителски и
жилищни кредити и инвестиционни кредити, между които в приложение № 2 под п.231
фигурира и процесният.
С шест броя допълнителни
споразумения – от 06.04.2009 г., от 27.11.2009 г., от 29.04. 2010 г., от 15.11.2010
г., от 30.11.2010 г. и от 30.06.2011 г., подписани между кредитополу-чателите Л.
Г. Г., Г.Д.Г. и Т.А.Г. и „Б.Р.С.” АД, визираните лица са се договорили да
изменят договора за жилищен кредит № HL 33747/06.03.2008 г., като са се споразумели за въвеждане на облек-чен ред
за погасяване на съществуващите вземания на кредитора, при предвидените в тях
условия; четирикратно е определяна фиксирана годишна лихва за олихвяване на
дълга за определени периоди, обусловили изготвянето на нови погасителни планове
и е извършено реструктуриране на кредита. В чл.15 от споразумението от 30.06.2011 г. е предвидено и
че считано от датата на подписването му ползваният кредит ще се погасява на
10-то число на съответния месец.
До приключване на производството
пред настоящата инстанция по делото са предс-тавени само два погасителните
планове във връзка с процесния договор – от 21.12.2009 г., в който падежните
вноски са на 19-то число и от 27.02.2012 г. – последния неподписан от кре-дитополучателя.
За установяване на твърденията си
по исковата молба ищецът е ангажирал и завере-но копие от договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит, подписан на 20.04. 2012 г. между
„Б.Р.С.” АД – като цедент и „Ю. И Е.Д.Б.” АД – като цесионер, с който цезентът
е прехвърлил на банката всички негови вземания по договори за кредити за малки
и средни предприятия и по договори за ипотечни кредити /жилищни и потребителски
кредити на физически лица, които са обезпечени с ипотека/ с длъжниците,
изброени в Приложения № 1 - № 7, неразделна част от договора. Съгласно дан-ните
от т.1, т.2 и т.3 от Приложение № 4 към визирания акт се констатира и че
договор № HL 33747/06.03.2008 г. е част
от предмета на извършената цесия.
С допълнителната искова молба е
представено и писмо на „Б.Р.С.- ” АД – без дата, адресирано до Г.Д.Г. и Т.А.Г.,
в което е обективирано волеизявление на това дружество, че на основание чл.99 ЗЗД със съ-щото ги уведомява, че вземането по договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 33747/06.03.2008 г. е
прехвърлено обратно на „Ю.Б.” АД с договор за прехвър-ляне на вземания по договори за кредит от
20.04.2012 г., сключен между „Б.Р.С.” АД – като цедент и „Ю.Б.” АД – като
цесионер. Приложено е копие от разписка за връчване на пратка, изпратена на
06.02.2014 г. от Адвокатско дружество „К., С., К. и съдружници” с посочен в нея
получател: Г.Г. – върната с отбелязване, че не е доставена, тъй като не е
потърсена.
Визираното писмо на „Б.Р.С.” АД
във връзка с прехвърлянето на взеването обратно на банката е получено от
ответницата Т.Г. на 08.04.2014 г., заедно с допълнителната искова молба на
ищеца.
От изслушаното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/ от 30.11. 2015 г., изготвено от вещото
лице Р.С., се установява, че реално усвоената глав-ница по процесния договор за
кредит е 78 399,21 СНF, съгласно данните от заемната и разп-лащателната
сметки на кредитополучателя Л. Г., като да усвояването на кредита е издадено
банково бордеро № 9337536/19.03.2008 г., която сума е постъпила по посочената в
чл.2/1/ от договора сметка, като в същото бордеро е осчетоводено и служебното
превалути-ране на кредита – в 49 000,00 евро. Отразено е и че със
сключените допълнителни споразуме-ния е извършено преоформяне на кредита от
просрочен в редовен чрез: натрупване на прос-рочени лихви към остатъка по
главницата в общ размер на 4 975,66 СНF, отразени като „Автоматично
усвояване” и чрез натрупване на лихви, представляващи разлика между платените
суми за лихва в периодите на облекчено погасяване и дължимата се лихва при
стандартния действащ лихвен процент за този вид кредити в общ размер от
3 942,13 СНF, отразени като „Олихвяване на кредит”.
В разглежданото доказателство е
посочено и че по време на действие на договора за кредит са извършвани промени
в лихвения процент по кредита, описани в Приложение № 1 към заключението, като
най-ниската стойност възлиза на 3,59 %, а най-високата – 12,35 %, като по време
на действие на периодите по допълнителните споразумения, начислените лих-ви са
съобразени с установените в тях параметри на същите и отговарят на приложения по
делото погасителен план, находящ се от л.33 до л.35 на делото /касае се за
погасителния плон от 27.02.2012 г., неподписан от кредитополучателя/; че по
кредита са начислявани наказател-ни лихви – представени в таблица № 3 на
експертизата, като същите са съобразно извърше-ните промени по кредита със
сключените допълнителни споразумения.
В ССЕ вещото лице е обосновал
заключение, че въз основа на предоставените счето-водни справки и документи се
констатира, че ищецът е водил редовно счетоводството си по отношение отчитане
на вземанията си по процесния кредит, като в о.с.з. е пояснил, че пър-вични
счетоводни документи – не са му предоставяни; че съгласно предоставените данни
от банката не са постъпвали суми за погасяване на вноски с падежи: 10.08.2011
г., 10.09.2011 г. и 10.10.2011 г.
В заключението е отразено и че по
съгласно представените при проверката данни от „Ю.Б.” АД и извършените
изчисления към 01.08.2012 г. са налице следните непогасени задължения по
договора за кредит: 86 813,52 СНF – непогасена главница, 7 524,60 СНF
– непогасена договорна/възнаградителна лихва, 13,73 СНF – непогасена
наказа-телна лихва и 374,59 СНF – непогасено задължение за такси; че с
извършените плащания за възнаградителна лихва на стойност от 21 618,56 СНF
е погасена изцяло дължимата се лихва до вноска с падеж: 10.06.2011 г.и част – 4,60
СНF от общо дължима се сума от 260,90 СНF, от вноската с падеж: 10.07.2012 г., както
и че общият размер на неплатените и падежирали вноски до 02.08.2012 г. е
7 130,66 СНF, включващи: 232,39 СНF – главница, 6 898,27 СНF – лихва,
които се отнасят за вноски с падежи от 10.07.2011 г. до 10.07.2012 г. Видно е,
че всич-ки направени констатации от експерта относно начислените и дължимите
суми са съобра-зени с приложения по делото погасителен план, находящ се на л.33
- л.35 от него.
Съгласно данните от обсъжданото
доказателство размерът на възнаградителната лих-ва, изчислена на базата на
договорения първоначален лихвен процент от страните от 9,15 % годишно, за
времето от 19.03.2008 г. до 01.08.2012 г. възлиза в размер на 31 328,25
СНF, която сума е по-голяма от начислената такава по договора за същия период,
възлизаща на 29 468,13 СНF.
Други относими към предмета на
спора доказателства – не са ангажирани.
При така приетата фактическа
обстановка по делото настоящият състав от правна страна намира следното:
С подадената от „Ю.Б.“ АД искова
молба съдът е сезиран с установи-телен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо
съществуването на оспорените от длъжника вземания на банка-та, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417, т.2 ГПК
и изпълнителен лист. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в
качест-вото му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му,
както и неговата ликвидност и изискуемост, а на ответника – фактите, които изключват
или погасяват това спорно право.
Безспорно бе доказано в процеса, че страните по него са обвързани със
сключен между същите на 06.03.2008 г. договор за кредит за покупка на недвижим
имот № НL 33747, по силата на който
ищецът се е задължил да предостави на съкредитополучателите, един от които е и ответницата,
кредитен лимит в швейцарски франкове в
размер на равностойността на 49 000,00 евро по курс „купува” за СНF към евро на банката в
деня на усвояване на кре-дита, който съгласно Приложение № 1, неразделна част
от договора, възлиза на 78 400,00 СНF, срещу
насрещното задължение на кредитополучателите да върнат кредита при догово-рените
условия в срок от 360 месеца, считано от момента на усвояването му. На 19.03.2008 г. кредитът е усвоен от един от
кредитополучателите – Л. Г. в размер на 78 399,21 СНF, като след 21.07.2011 г. до 10.01.2012 г.
кредитополучателите са спрели обслужването на кредита. След извършената на
10.01.2012 г. кредитна сделка № 867384 по сделката не са извършвани никакви
погасявания.
В подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 02. 08.2012 г. и в исковата молба ищцовата
банка е посочила, че считано от 10.08.2001 г. до мо-мента на заявлението
кредитополучателите не са изпълнявали задължението си за плащане на главницата
и лихвите по кредита, съгласно условията на договора, поради което на
осно-вание чл.18, ал.2 от този акт, поради неплащане в срок на три
последователно дължими месечни погасителни вноски, с начална дата от 10.08.2011
г., целият дълг е станал предс-рочно изискуем, без да е необходимо каквото и да
е изявление на страните. Действително във визираната клауза на договора от 06.03.2008
г. е налице уговорка, че целият остатък по кредит се превръща в предсрочно и
изцяло изискуем при неиздължаване на три последова-телни месечни погасителни
вноски – изцяло или частично, считано от датата на падежа на последната вноска,
без да е необходимо кредиторът да уведоми длъжника, но тази пред-варителна
уговорка не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление не е
достигнало до длъжника-кредитополучател. До приключване на устните състезания в
производството не са представени доказателства, че преди сезирането на СРС по реда
на чл.417 ГПК „Ю.Б.” АД е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем на устано-вено в договора или в закона основание чрез изрично писмено
изявление и че това нейно волеизявление е достигнало до длъжника, за да може тази
предсрочна изискуемост да породи правно действие /в т.см. са и задължителните разяснения,
дадени в т.18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС/.
След като банката не е отправила
волеизявление за обявяване на кредита за предс-рочно изискуем и не е уведомила длъжника за това
обявяване преди подаването на заявле-нието за издаване на заповед за
изпълнение, твърдяното едностранно изменение на договора за кредит от страна на
ищеца не е настъпило и вземането на същия, произтичащо от него, не е станало
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
С оглед изложеното и съобразно
регламентираното в чл.418, ал.2 ГПК императивно изискване, че заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и разпореждане за незабавно
изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания срещу длъж-ника
– ликвидни и изискуеми, предявеният от ищеца иск по чл.422, ал.1 ГПК във връзка
с чл. 415, ал.1 ГПК за установяване на вземанията му по издадената заповед за
изпълнение от 06. 08.2012 г. по ч.гр.д.№ 36 920/2012 г. по описа на СРС, І ГО,
27 състав – относно главница и лихви, по отношение на длъжника Т.Г. се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Настоящата инстанция намира за
неоснователни наведените от ответната страна въз-ражения за нищожност на целия процесен
договор за кредит, поради противоречие със зако-на – чл.143 ЗЗП и чл.86 ЗЗД. Твърденията
за наличието на уговорка, с която фиктивно им се отпускало заем с неясна главница,
не само, че не отговаря на данните по делото, съгласно които на
кредитополучателите е отпуснат кредит с точно определен от съконтрагентите раз-мер
от 78 400,00
СНF, от който е усвоена сумата от 78 399,21 СНF, но дори и да беше налице
такава хипотеза – неизпълнението на поето задължение за предоставяне на кредит
не е осно-вание за нищожност на сключения договор, в т.ч. и по реда на чл.143
ЗЗП. От друга страна: не е налице
законова забрана за договаряне на кредит в един вид валута и неговото
послед-ващо превалутиране в друг вид валута с оглед потребностите на
потребителя, респ. в качест-вото й на търговец банката има право да извършва преценка дали
да отпусне или не даден кредит – с оглед наличието или липсата на потенциален по-висок
риск от неточното изпъл-нение на съответната сделка и икономическа ефективност
на същата. На последно място: по правното й естество разпоредбата на чл.86 ЗЗД
е с диспозитивен, а не с императивен харак-тер, поради което същата не намира
приложение във всички случаи на забавено изпълнение, а само, ако между страните
не е уговорено друго.
Неоснователни са и доводите относно липсата на материално-правна легитимация на ищеца по отношение на вземанията по договора от 06.03.2008 г., тъй като кредитор по него е „Б.Р.С.” АД. Действително по делото не са представени доказателства, че в изпълнение на изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД цедентът „Б.Р.С.” АД е уведомил кредитополучателката Т.Г. за извършеното прехвърляне на взема-нията му по договора за кредит за покупка на недвижим имот № НL 33747/2008 г. на „Ю. Б.” АД с договора от 20.04.2012 г., но с връчването на 08.04.2014 г. ответницата на допълнителната искова молба с приложенията към нея, едно от които е изходящо от це-дента съобщение за това прехвърляне, с оглед на което от момента на неговото получаване от г-жа Г., извършената цесия е породила правно действие спрямо нея. По силата на разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК при решаване на делото съдът е длъжен да вземе предвид всички настъпили в хода на процеса факти, които са от значение за спорно право, какъвто е й визирания /в т.см. е и постановената по реда на чл.290 ГПК съдебна практика по решение № 123/24.06.2009 г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2 352/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 109/13.07.2016 г. по т.д.№ 1 050/2015 г. на ВКС, І ТО/.
Възраженията на ответната страна,
касаещи инвокираната недействителност на три от клаузите от процесния договор
относно договорната лихва и промяната на БЛП, не следва да се обсъждат, тъй
като съдът не е разгледал искът по същество в тази му част.
При приетия изход от
разглеждането на спора на ищеца не се дължи и присъжда-нето на разноски по
заповедното и настоящото производство на основание чл.78, ал.1 ГПК, а същият
следва да заплати по реда на чл.78, ал.3 ГПК направените от ответницата такива
за ССЕ и адвокатска защита в размер на 5 253,00 лева.
Наведеното от ищеца възражение по
чл.78, ал.5 ГПК във връзка с разноските за адво-катско възнаграждение на
ответната страна, е неоснователно. Заплатеният от тази страна адвокатски
хонорар от 5 153,00 лева не е прекомерен, с оглед осъществената защита по
де-лото и обстоятелството, че същият надвишава само със 106,00 лева минимален размер,
предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия Адвокатски
съвет, издаде-на на основание чл.121, ал.1 във връзка с чл.36 и чл.38 от ЗА.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.Б.”
АД, ЕИК ******** със седалище
и адрес на управление:*** срещу
Т.А.Г. ***, ЕГН ******-6393 иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка
с чл.415, ал.1 ГПК – за установя-ване съществуването на вземанията за главница
и лихви – предмет на издадената на 06. 08.2012 г. заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 36 920/2012
г. по описа на СРС, І ГО, 27 състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД, ЕИК ******** със
седалище и адрес *** да ЗАПЛАТИ на Т.А.Г.
***, ЕГН ********** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 5 253,00 /пет
хиляди двеста петдесет и три/ лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски Апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните – с въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: