Решение по дело №477/2019 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 9
Дата: 14 януари 2020 г. (в сила от 5 февруари 2020 г.)
Съдия: Ирена Славова Аврамова
Дело: 20195630200477
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Харманли, 14.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Районен съд - Харманли, в публично съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА

                                                                   

при участието на секретаря Таня Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Аврамова АНД № 477 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Я.Г.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, против наказателно постановление № Х-4-3 от 28.10.2019 г., издадено от Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Хасково /РДНСК - Хасково/, с което на основание чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ му е наложено административно наказание - глоба в размер на 1 000 лв. за нарушение на чл. 175, ал. 3, вр. чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ.

В жалбата са изложени възражения против издаденото наказателно постановление. Поддържа се, че екзекутивна документация се представя и одобрява след завършване на строителството, а чл. 154 от ЗУТ се отнася до изменения на инвестиционните намерения по време на строителството. Жалбоподателят счита, че в случая няма изменение на инвестиционните намерения, както и на натоварванията. Претендира, че металните колони в западната част на навеса не са изпълнени, защото са използвани колоните на стената, ограничаваща навеса от запад, при което не са влошени условията за устойчивост на навеса и в конструктивно отношение е издържано. Изтъква, че въз основа на декларация за съгласие между двамата съседи по време на строителството е възникнало решение за издигане на стената между тях на височината на конструкцията до 8.00 м. Сочи, че навесът не е сграда и съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционен проект. Изтъква, че за подобен род строежи се изисква единствено конструктивно становище на основание чл. 147, ал. 2 от ЗУТ, като в случая е представен проект заради пристройка към сградата. По наведените в жалбата доводи се иска отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят Я.Г.А. се явява лично и поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Административнонаказващия орган РДНСК – Хасково се представлява от старши юрисконсулт Д. Ж. У., който оспорва депозираната жалба и моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Районна прокуратура – Харманли, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа страна:

С Разрешение за строеж № 5/01.02.2017 г., влязло в сила на 20.02.2017 г., е разрешено извършване на строеж IV категория: „Надстройка към съществуваща сграда до 10 м, метален навес и плътна ограда с височина до 2,20 м изцяло в имота на възложителя” с местонахождение УПИ XIX и XI, кв. 20 по ПУП на гр. Харманли, ПИ 77181.12.335 и ПИ 77181.12.488 по КК на гр. Харманли, с възложител „ПРИМА АТ” ЕООД – гр. Харманли. За строежа е имало одобрен на 25.01.2017 г. от Главен архитект на общ. Харманли инвестиционен проект по части „Архитектурна” и „Конструктивна”. Строителството е започнало на 25.04.2017 г., когато е съставен протокол за откриване на строителна площадка. На 30.04.2019 г. с подпис и печат на Главния архитект на общ. Харманли е приета представената за заверяване екзекутивна документация.

Видно от представена по делото нотариално заверена декларация от 15.02.2017 г. В. Т. Д., като управител на „ПЛАМИР” ЕООД – собственик на ПИ 77181.12.371 и А. Д. Т., като управител на „ПРИМА АТ” ЕООД – собственик на ПИ 77181.12.335 и ПИ 77181.12.488, са декларирали взаимно съгласие всеки от двамата собственици да построи нов строеж, да пристрои или надстрои съществуваща сграда на общата имотна граница, като сградите бъдат с височина до 8,00 м и новите строежи не затварят или намаляват размерите на отвори /врати и прозорци/ по фасадите на съществуващите сгради.

На 12.07.2019 г. в ДНСК – София е постъпила жалба от „ПЛАМИР” ЕООД относно законосъобразността на извършеното строителство въз основа на Разрешение за строеж № 5/01.02.2017 г. С разпореждане на Главния директор на ГДСК при ДНСК от 19.09.2019 г. копие от жалбата е изпратено на РДНСК – Хасково за разглеждане и извършване на обстойна проверка по случая. На 30.09.2019 г. със Заповед № ДК-14-Х-10 на Началника на РДНКС – Хасково е наредено да се извърши проверка по документи в общинската администрация и на място на строежа, като поименно е определен съставът на комисията, включващ главни инспектори в РДНСК Хасково - свидетелите П.В.С. и М.Н.М., както и Главния архитект на Община Харманли – жалбоподателят Я.А..

В констативен протокол № 599/09.10.2019 г. са обективирани резултатите от извършената от определената комисия проверка на представената документация и изпълнения на място строеж. Комисията е констатирала, че в северозападната част на имота към УПИ XVII, вместо предвидената с одобрения проект плътна ограда с височина до 2,20 м и две метални колони до нея, върху които е следвало да се монтира навеса, са изпълнени пет броя стоманобетонови колони с тухлена зидария между тях до покрива на навеса с приблизителна височина от 3,5 м до 5,00 м, като е започнато изпълнение на четири броя стоманобетонови колони от конструкция за аварийно стълбище към съществуваща сграда. В протокола е отбелязано, че констатираните изменения представляват съществени отклонения от одобрения на 25.01.2017 г. от Главен архитект на общ. Харманли инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, а именно „променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията”. Посочено е, че за измененията в заповедната книга са вписани заповеди на проектантите по част „Архитектурна” и „Конструкции” и са изготвени екзекутивни чертежи, но същите не са подписани от всички участници в строителния процес. Установено е също така, че тези съществени отклонения не са констатирани от общинската администрация в Харманли, като не са предприети действия по спиране на строителството и няма одобрено изменение на инвестиционния проект по реда на чл. 154 от ЗУТ за допълване на издаденото Разрешение за строеж.

На 14.10.2019 г. свидетелят П.В.С., в присъствието на свидетелката М.Н.М., съставил АУАН № Х-4 срещу Я.Г.А. за нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗУТ за това, че във функциите си на Главен архитект на Община Харманли, не е предприел действията по чл. 175, ал. 3 от ЗУТ, по представени за несъществени, съществени отклонения по чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ по одобрения на 25.01.2017 г. инвестиционен проект за строеж „Надстройка към съществуваща сграда до 10 м, метален навес и плътна ограда с височина до 2,20 м изцяло в имота на възложителя” с местонахождение УПИ XIX и XI, кв. 20 по ПУП на гр. Харманли, ПИ 77181.12.335 и ПИ 77181.12.488 по КК на гр. Харманли, постъпили в Община Харманли като екзекутивна документация, подадена със Заявление вх. № ОХ-05-1045/30.04.2019 г. за заверяване на екзекутивна документация, приета на 30.04.2019 г. с печат на Община Харманли. В тридневен срок от връчване на акта е постъпило писмено възражение от жалбоподателя Я.А., което е отхвърлено от администативнонаказващия орган. На 28.10.2019 г. е издадено обжалваното наказателно постановление № Х-4-3, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 175, ал. 3, вр. чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, за което на основание чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ му е наложена глоба в размер на 1000 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели П.В.С. и М.Н.М., които описват подробно и еднопосочно извършената от тях проверка и направените констатации въз основа на представената документация от общинската администрация и на извършеното строителство. Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели, които са логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като напълно кореспондират с писмените доказателства по делото. Наред с това констатациите на контролните органи са намерили отражение в съставения АУАН, който съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила за установените в него факти до доказване на противното. В случая тази презумптивна доказателствена сила не е оборена от страна на жалбоподателя Я.А.. Приетите от съда фактически положения се установяват и посредством събраните писмени доказателства, съдържащи се в приложената административнонаказателна преписка, а именно - констативен протокол № 599/09.10.2019 г., чертеж за екзекутив, Заповед № ДК-14-Х-10/30.09.2019 г., писмо изх. № Х-2080-03-985/19.09.2019 г. и жалба вх. № Х-2080-08-962/12.07.2019 г.

При така установеното от фактическа страната, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършена служебна проверка съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, накърняващи правото на защита на жалбоподателя. Описаните в НП обективни признаци на извършеното нарушение напълно съответстват на посочената за нарушена правна норма и приложимата санкционна разпоредба. Отразени са достатъчно факти относно дата, място и начин, изчерпващи всички обстоятелства, при които е извършено нарушението.

На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗУТ, съгласно която при установени съществени отклонения от издадените строителни книжа органът, одобрил проектите е длъжен да предприеме действията по  чл. 223, ал. 2, т. 1 от ЗУТ /да констатира незаконни строежи и строежи с нарушения/ за строежите от четвърта, пета и шеста категория или да уведоми органите на ДНСК за строежите от първа, втора и трета категория. Това задължение е свързано с представянето на екзекутивна документация, която съобразно чл. 175, ал. 1 от ЗУТ се изготвя от изпълнителя или от лице, определено от възложителя, след фактическото завършване на строежа и отразява несъществените отклонения от съгласуваните проекти. Екзекутивната документация съдържа пълен комплект чертежи за действително извършените строителни и монтажни работи, като се заверява от възложителя, проектанта, строителя, лицето, упражнило авторски надзор, от физическото лице, упражняващо технически контрол за част "Конструктивна", и от лицето, извършило строителния надзор. Предаването се удостоверява с печат на съответната администрация, положен върху всички графични и текстови материали, след което екзекутивната документация е неразделна част от издадените строителни книжа /чл. 175, ал. 2 от ЗУТ/. Екзекутивна документация не се предава, когато строежът е изпълнен в съответствие с одобрените инвестиционни проекти /чл. 175, ал. 4 от ЗУТ/.

От събраните по делото доказателства се установява, че за процесния строеж има изготвен инвестиционен проект, одобрен от Главния архитект на Община Харманли - жалбоподателя Я.А., както и издадено от него разрешение за строеж IV-та категория. В тази насока е неоснователно възражението на жалбоподателя, че строежът е VI-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и за него не се изисква одобряване на инвестиционен проект съобразно чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Това е така, защото строежът не се характеризира като допълващо застрояване по смисъла на чл. 46, ал. 1 от ЗУТ и не отговаря на изискванията на чл. 46, ал. 2 от ЗУТ. След завършване на строежа в Община Харманли е предадена екзекутивна документация, което само по себе си означава, че при строителството са допуснати отклонения от одобрения инвестиционен проект, представени за несъществени. При извършената на място на строежа проверка са констатирани отклоненията от одобрения инвестиционен проект, като вместо предвидената с одобрения проект плътна ограда с височина до 2,20 м и две метални колони до нея, върху които е следвало да се монтира навеса, са изпълнени пет броя стоманобетонови колони с тухлена зидария между тях до покрива на навеса с приблизителна височина от 3,5 м до 5,00 м. Тези отклонения се характеризират като съществени по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, доколкото променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи. При това положение, като е приел предадената екзекутивна документация с представени за несъществени отклоненията от одобрения инвестиционен проект, жалбоподателят Я.А. в качеството си на Главен архитект на Община Харманли не е изпълнил задълженията си по чл. 175, ал. 3 от ЗУТ, а именно да предприеме действията по чл. 223, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Следва да се отбележи, че за съставомерността на нарушението е ирелевантно наличието на нотариално заверена декларация от собствениците на двата имота, доколкото от значение е единствено поведението на жалбоподателя и извършените от него действия в противоречие с вменените му от закона задължения.

Нарушението е скрепено със санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, съгласно която длъжностно лице, което не изпълни или изпълни лошо или несвоевременно задължения, възложени му по този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и решения и предписания, основани на тях, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лева, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание. Административното наказание е наложено в минималния предвиден размер и се явява адекватна на извършеното нарушение санкция, която ще способства за постигане целите на наказанието.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Х-4-3 от 28.10.2019 г., издадено от Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Хасково /РДНСК - Хасково/, с което на Я.Г.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ му е наложено административно наказание - глоба в размер на 1 000 лв. за нарушение на чл. 175, ал. 3, вр. чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: