Решение по дело №419/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 196
Дата: 12 май 2022 г.
Съдия: Ирена Илкова Янкова
Дело: 20217240700419
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

  196                                               12.05.2022г.                          град Стара Загора

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

            Старозагорският административен съд, IIІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

            СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

 

 

при секретар   С. Христова                                                                     

и с участието на прокурора   Нейка Тенева                                                

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 419 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

 

            Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.  

                                       

Образувано е по искова молба на Н.С.Ц., с която на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е предявен иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София /ГДИН/, за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв., за претърпени от Н.Ц. неимуществени вреди вследствие на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора - Стара Загора, изразяващи се в неоказана адекватна  и своевременна медицинска помощ  и лечение за периода от 03.2015 година до датата на подаване на исковата молба, и некачествена храна, довело до влошаване на здравословното му състояние. 

Ищецът твърди, че през 2015 година са му направили изследвания във външно лечебно заведение  и му била поставена диагноза диабет. Въпреки предписаните му лекарства   здравословното му  състояние не се подобрило, дори се влошило. Пари за тези лекарства му били удържани от парите, които получавал  от  негови близки, независимо че бил здравно осигурен. Когато нямал средства,  затворническата администрация му ги осигурявала след два-три месеца. Не му бил осигурен и глюкомер  за мерене нивата на кръвната му захар. Правил искания да бъде изведен до външно болнично заведение, но му  било отказвано.  Искал да му бъдат подадени документи на ТЕЛК, за да бъде пенсиониран по болест. Затворническата администрация умишлено бездействала, от което от притеснения  и болки бил получил заболяване  на сърцето, за което приемал лекарства. При преглед от кардиолог му били дадени предписание да постъпи в болница за лечение, но служители на ответника не го извеждали на лечение. Оттогава не му осигурявали консултации с кардиолог, при наличие на лекарско предписание, с което го обричали на смърт. Той отправял молби до началника на затвора, но същият му отказвал с мотив, че не може да се намесва в дейността на медицинските специалисти. Имал нужда от диетична храна, която не получавал. Всекидневно го били хранили със свинско и мазни храни, от които получавал световъртеж, полепване на устните, сухота в гърлото, болки в ставите. Многократно бил настоявал за преглед от специалист, който обаче му е бил отказван от затворническата администрация. Претърпените вреди, обезщетение за които се претендира от ищеца, се основават на причинени негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт.

 

 Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор и писмено становище, оспорва предявения иск като недоказан и неоснователен. Поддържа, че не е установено по несъмнен начин наличието на фактическия състав на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ГДИН. Излага подробни съображения, че от събраните по делото писмени доказателства безспорно е установено, че не са налице неадекватни и/или несвоевременни действия или бездействия във връзка с осигуряването на медицински грижи, диагностициране и лечение на лишения от свобода. Отрича се оплакването на ищеца за неадекватно медицинско лечение. Твърди, че след като през месец март 2015 година  била поставена диагноза неинсулинов захарен диабет на Ц.,  в съответствие с това заболяване получавал медикаментозна терапия и диетична храна. 

 Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Обосновава, че от събраните по делото доказателства няма такива, от които да се направи извод за незаконосъобразно действие или бездействие на администрацията на Затвора гр.Стара Загора. Недоказани по делото били претърпените неимуществени вреди, техният размер, както и наличието на причинно-следствена връзка между твърдените незаконосъобразни действия и бездействия и сочените вреди. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът Н.С.Ц.  е постъпил в Затвора Пазарджик  на 24.11.1999 година. за изтърпяване на наказание „доживотен затвор“ и преместен в затвора гр. Стара Загора на 09.11.2000 година. От Справка  относно здравословното състояние на лишения от свобода Н.С.Ц.  /л.434 по делото/, изготвена от Директора на Медицинския център към Затвора – Стара Загора, е видно, че пациентът е с установен неинсулинов захарен диабет. Издадена му е рецептурна книжка на хронично болен през март 2015 година. Назначените от ендокринолог лекарства  му се изписват всеки месец в рецептурната книжка и се предоставят на ищеца. Лекарствата, които л.св. приема за лечение на артериалната хипертония и са назначени от кардиолог, се осигуряват всеки месец от Медицинския център на затвора – Стара Загора. От представените амбулаторни листи /л.л. 33-35 от делото/ е видно , че на 09.03.2015 година при извършена консултация с външен специалист му е поставена диагноза неинсулинов захарен диабет без усложнения, предписани му са лекарства и хранителен режим. На 26.03.2015 година му е извършена консултация с кардиолог и са му предписани лекарства. Във връзка с поставената диагноза хипертонично сърце,  на 20.09.2017 г., на 25.07.2018 г. и на 09.10.2019 година са извършвани  повторни консултации с кардиолог /така АЛ от л. 32-31 от делото/. Ц. е бил консултиран с външен специалист на 17.01.2020 г. , на 11.08.2019 г. и на 16.10.2018 година във връзка с поставена диагноза диабетна полиневропатия и генерализирана тревожност и  му е предписано медикаментозно лечение. /АЛ от л. 27-29 от делото/. Видно от медицинска справка на л.св. Н.С. /л. 415  и сл./,   неоспорена от ищеца, представляваща извлечение от амбулаторния дневник,  Н.С. за периода януари 2015 година до юли 2021 година е бил преглеждан в Медицинския център/МЦ/ на Затвора гр. Стара Загора 207 пъти. Във връзка с поставените диагнози захарен диабет и артериална хипертония са му доставяни лекарствата, предписани от съответните специалисти. Периодично са му мерени нивата на кръвната захар и кръвното налягане. Във връзка с поставена диагноза диабетна полиневропатия са му доставяни от МЦ предписаните му лекарства. Изписвани са му ежемесечно лекарства по НЗОК за неинсулиновия диабет. От приетата като доказателства рецептурна книжка на хронично болен /л. 389 и сл. / е видно, че служители на МЦ са  изписвали рецептурни бланки  и закупували лекарства за  заболяването неинсулинов захарен диабет, които му са доставяни от затвора гр. Стара Загора. Поради липса на средства е извършвано доплащане на лекарствата по рецептурна книжка за м. 07.2021 г., м. 06 2021 г. и м. 05 2021 година въз основа на становище на комисията, назначена със заповед № Л- 1957/31.07.2018 година, с бюджетни средства от затвора Стара Загора /л. 64- 66 от делото. Видно от справка /л. 433 от делото/, Н.Ц. периодично е заявявал желание на посочените в нея дати да бъде изведен на преглед в МЦ на затвора гр. Стара Загора. От нея се установява, че през 2015 година и 2018 година лицето не е имало заявено желание за медицински преглед.

 За изясняване на обстоятелства по делото са изслушани свидетелски показания чрез разпит на лицата И.Н.Н. и К.Т.М.. Свидетелят Н. има добри наблюдения, тъй като е в едно спално помещение с Н.. Той е отговорник на групата за лекарите. Той минава всеки понеделник по график за лекар и записва лицата, които желаят да посетят лекарския кабинет, в тетрадка, която стои при НОС. След като запише лицата, връща тетрадката на охранителния състав между 10 -10,15 часа. На ден се преглеждали най-много от три до пет човека. Служител от затвора носи тетрадката на лекаря на затвора и той преценява кого ще прегледа. След извършен преглед лицето се записва в журнал тетрадка.  Той често е записвал Н. в тази тетрадка,  но никой не го отвеждал до МЦ. Много труден бил достъпът до лекарска помощ в Затвора Стара Загора. Н. бил болен от диабет и ако не си взема лекарствата, му  ставало лошо. Дори се е случвало няколко пъти да викат и Бърза помощ, тъй като след пет часа следобед няма доктор в МЦ. На Н. му мерили нивото на кръвната захар само ако го заведат за преглед  в МЦ, и то при наличието на лентички за самоконтрол и работещ апарат – глюкомер. За периода от  2019 г. до 2021 година настъпила промяна в здравословното състояние на ищеца. Той се оплаквал от скованост на краката, болки в гърба и в краката.  Влошило му се зрението. Дори сега ползва и очила за коригиране на зрението. На няколко пъти настивал и споделял с него, че го болят гърдите. Н. редовно се възползва от времето си на престой на открито. На карето той се движел, правил упражнения за разтягане  сутрин и по време на престоя. На карето има обособена фитнес зала, достъпът до която е свободен. Н., с оглед на режима, при който изтърпява наказанието си, може да се движи свободно в помещенията. Тъй като в килията са пет човека, е тясно  и трудно човек може да се движи, но през деня са само трима човека, тъй като има двама учащи. Почти няма разлика в  количеството храна, която затворническата администрация предоставя на  другите лишени от свобода от тази на Н.. На него му давали някаква добавка   - сирене или плодове от време на време. Храната в затвора била недостатъчна и лоша. Н. заплащал само малка част от  предписаните му за диабета лекарства, а когато е нямал пари в картата, са му ги давали безплатно.

Според свидетелските показания на К.Т.Н. му се оплаквал , че затворническата администрация не винаги му осигурявала полагащите му се лекарства за диабета. Н. трудно  имал достъп до лекар. Безплатните му лекарства  му били доставени в спалното помещение от старшините или от други лишени от свобода, посетили МЦ. Здравословното състояние на Н. се влошило. Той се задъхвал, чувствал се постоянно уморен, отпаднал. Виело му се свят, имал и световъртеж. Той неколкократно е искал от лекаря от МЦ да бъде изведен на консултация с външни специалисти, но  му било отказвано. Н. не можел да извършва самоконтрол на нивото на кръвната си захар, тъй като нямал апарат. Храната в затвора била недостатъчна, некалорична, некачествена, „буламач“.  

За съответствието на храната от гл.т.изискванията към нея и предоставената храна с оглед заболяванията на ищеца  по делото се изпълни и прие заключение на съдебномедицинска експертиза, изпълнена от вещо лице, работещо в отдел „Храни и хранене“ в Националния център по обществено хранене и анализи, гр.София – доцент д-р Л.С.Р.. Вещото лице дава положителен отговор на въпроса дали предоставената на ищеца Н.Ц. безплатна храна в Затвора в гр.Ст.Загора, съобразно представените по делото менюта, съответства на заболяването му.

През исковия период ищецът, който е бил със заболяване неинсулинов захарен диабет, диабетна полиневропатия, хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност и генерализирана тревожност,  е бил включен в списъците на лишените от свобода, нуждаещи се от диетична храна.  Ц. е вписан в списъка с диета захарен диабет и в списъка за добавки към храната със заболяване на захарен диабет. Той е бил  поставен на диета № 9 за захарния диабет и на диета № 10 за заболяването артериална хипертония. От диета № 9 са се изключвали простите захари, а при диета № 10 храната била с по-ниско съдържание на сол.

През 2015 г. на ищеца му е предоставена храна съобразно хранителния му режим, като съставът на храната е съобразен с неговото здравословно състояние. На ищеца му е предоставяни храна като енергиен състав от 2942, 93ккал/ден при нормативно определената 2622 ккал/ ден съгласно таблица № 1 на министъра на правосъдието. Експертът е установил, че Ц. е получавал в повече храна като енергия  средно с 320,93 ккал на ден.  

През 2016 г. на ищеца му е предоставена храна съобразно хранителния му режим – диета № 9 и № 10, като съставът на храната е съобразен с неговото здравословно състояние. На ищеца му е предоставяна храна с енергийна сторйност 2950,25 ккал/ден при нормативно определената 2622 ккал/ ден  съгласно таблица № 1 на министъра на правосъдието. Експертът е установил, че Ц. е получавал в повече храна като енергия  средно на ден с 328,25 ккал. 

През 2017 г. на ищеца му е предоставена храна съобразно хранителния му режим – диета № 9 и № 10, като съставът на храната е съобразен с неговото здравословно състояние. На ищеца му е предоставяна храна като енергиен състав  2930,05 ккал/ден при нормативно определената 2622 ккал/ден съгласно таблица № 1 на министъра на правосъдието. Експертът е установил, че Ц. е получавал в повече храна като енергия  средно с 308,25 ккал/ден.

През 2018 г. на ищеца му е предоставена храна съобразно хранителния му режим – диета № 9 и № 10, като съставът на храната е съобразен с неговото здравословно състояние. На ищеца му е предоставяна храна като енергиен състав  2968, 39 ккал/ден при нормативно определената 2622 ккал ден  съгласно таблица № 1 на министъра на правосъдието. Експертът е установил, че Ц. е получавал в повече храна като енергия  средно с 346,39 ккал/ден.

През 2019 г. на ищеца му е предоставена храна съобразно хранителния му режим – диета № 9 и № 10, като съставът на храната е съобразен с неговото здравословно състояние. На ищеца му е предоставяна храна като енергиен състав  2902,32 ккал/ден при нормативно определената 2622 ккал/ден съгласно таблица № 1 на министъра на правосъдието. Експертът е установил, че Ц. е получавал в повече храна като енергия  средно с 280,32 ккал/ден.

 През 2020 г. на ищеца му е предоставена храна съобразно хранителния му режим – диета № 9 и № 10, като съставът на храната е съобразен с неговото здравословно състояние. На ищеца му е предоставяна храна като енергиен състав  2998,36 ккал/ден при нормативно определената 2622 ккал/ден  съгласно таблица  1 на министъра на правосъдието. Експертът е установил, че Ц. е получавал в повече храна като енергия  средно с 376,36 ккал/ден.

През 2021 г. на ищеца му е предоставена храна съобразно хранителния му режим – диета № 9 и № 10, като съставът на храната е съобразен с неговото здравословно състояние. На ищеца му е предоставяна храна като енергиен състав  3114,23 ккал/ден при нормативно определената 2622 ккал/ден съгласно таблица 1 на министъра на правосъдието. Експертът е установил, че Ц. е получавал в повече храна като енергия  средно с 492,23 ккал/ден.

 Съгласно Наредба № 23 за физиологични норми за хранене на населението – относимо за лицата, лишени от свобода, средоенегриите потребности  са от 2583 ккал на ден на група лица – мъже на възрастта на ищеца и ниско ниво на двигателна активност, и съответно 2927 ккал на ден на лица на възрастта на ищеца и умерено ниво на физическа активност.

Експертът е приел, че за част от 2015 година се е намирал  в състояние на умерена физическа активност, а за останалия период е с ниско ниво на двигателна активност.

 Съгласно Наредба №23 за физиологични норми за хранене на населението, действаща през 2015 година,  са приети  средно дневните енергийни потребности 2927 ккал/ден на група лица на възрастта на ищеца и при средно ниво на двигателна активност, а на ищеца му е предоставяна храна от 2942,93  ккал, от което следва, че той е получавал необходимата по състав и енергия храна средно на ден. С оглед  на което вещото лице прави извод, че храненето му съответства на нормативите и  че то не оказва вредни последствия върху здравето му.

През  част от 2015 г, 2016 и 2017 година ищецът е получавал храна като за лице със средно ниво на двигателна активност.

Понастоящем Наредба № 23 е отменена, приета е Наредба № 1/22.01.2018 г. за физиологичните норми за хранене на населението /ДВ бр11 /2018г/, според която енергийните потребности на лице от мъжки пол, на възрастта на ищеца и с ниска физическа активност, са 2286 ккал/ден, за средна двигателна активност 2612 ккал/ден  и 2939 ккал/ден за лица на възрастта на ищеца и активен начин на живот.

Средното енергийно съдържание на ден от предлаганото меню в Затвора гр. Стара Загора за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и  2021 година е средно с около 383 ккал/ ден над средно енергийното съдържание за лица на възрастта на ищеца и умерен начин на живот, респективно с повече от 710 ккал/ден над средно енергийното  съдържание на ден за лица на възрастта на ищеца и ниско активен начин на живот. Храната  съответства на средно енергийното съдържание от 2937ккал/ден за лица – мъже на възрастта на ищеца и активен начин на живот.

 

Вещото лице е извършило оценка на хранителния статус на ищеца  чрез определяне на индекса на телесна маса. Той е определил теглото на ищеца като наднормено.

Според експерта ако ищецът не спазва препоръчителен диетичен и хранителен режим, могат да се очакват промени в кръвната захар, повишаване на кръвното налягане, проява и усложнения на  основните му заболявания от захарен диабет. Приемът на храна от по-високи стойности ще доведе до повишаване на теглото на ищеца.

Според вещото лице оценката на хранителния статус на ищеца показва наличието на затлъстяване първа степен, което означава, че диетичният му хранителен режим не съответства на двигателната му активност.  

Съдът кредитира заключението на вещото лице с доверие. Същото е обосновано и компетентно изготвено, в съответствие със събраните писмени доказателства по делото. Заключението е изготвено на база представените по делото доказателства, вкл.таблиците, утвърдени от министъра на правосъдието, и менюта  – за периода от 2015 до 2021 година.

 

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на неблагоприятните условия, при които е било поставено при изпълнението на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, изразяващи се в неадекватна и несвоевременна медицинска помощ и непредоставяне на изписани на ищеца лекарства, и лошо качество на храната, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в Затвора - Стара Загора, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби, в т.ч. и затворите, съгласно разпоредбата на чл.12, ал.3 от ЗИНЗС – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във чл. 284, ал.1 във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.

С оглед на което съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа страна с допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС и претърпяно увреждане вследствие на условията, при които е изтърпявано наказанието „лишаване от свобода”, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане /Затвора – Стара Загора/ делото е подсъдно на Старозагорския административен съд. 

 

Разгледан по същество, искът се явява неоснователен .

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, т. е на нарушения на забраната осъдените /респ. задържаните/ да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. нарушения по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС - поставянето на посочените лица в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.  Следователно отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл.3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на наказание „лишаване от свобода” или на мярка „задържане под стража”; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия  фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неоказана на ищеца своевременна  и адекватна медицинска помощ и неосигуряване на предписани лекарства през сочения от Ц. период, довело до влошаване на здравословното му състояние.  

Медицинското обслужване на лишените от свобода е уредено в глава 10, раздел І от ЗИНЗС, глава ІІІ от ППЗИНЗС и издадената от Министъра на здравеопазването и Министъра на правосъдието на основание чл.128, ал.3 от ЗИНЗС, Наредба №12 от 20.12.2006 г. за медицинското обслужване на лишените от свобода /отм/. и Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода. В чл.129, ал.1 от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти /чл.129, ал.2 от ЗИНЗС/. С нормата на чл.133, ал.1 от ЗИНЗС е регламентирано създаването на медицински центрове към затворите, затворническите общежития и поправителните домове, в които съгласно чл. 134, ал.1 от ЗИНЗС се осъществяват спешна медицинска и дентална помощ; първична медицинска помощ; специализирана извънболнична медицинска помощ; дентално обслужване; профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода. Изпращането  на    

 

лишените от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се извършва със заповед на началника на затвора по предложение на директора на медицинския център, при спешни случаи – с устно нареждане на началника на затвора; когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма  условия за провеждане на необходимото лечение; се налага лечение на инфекциозни заболявания; са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания /чл.135, ал.1 от ЗИНЗС/. 

Анализът на посочената нормативна уредба води до извода, че нормативно установеното задължение на администрацията на местата за лишаване от свобода е създаването на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на наложеното им наказание /чл.128, ал.1 във вр. с чл.2, т.3 от ЗИНЗС/. Съдържанието на административното задължение се свързва, от една страна, с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от друга - с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване признаци на заболявания. Ефикасността, резултатността и правилността на оказаната в местата за лишаване от свобода медицинска помощ от гл.т на утвърдените медицински стандарти /чл. 80 от Закона за здравето във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ/ и дали същата отговаря на изискванията за достатъчност и качество /чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето/, не може да бъде контролирано от затворническата администрация, тъй като не се касае за административна дейност, а за медицинска такава, контрол върху която се осъществява от контролните органи, посочени в ЗЛЗ, Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване /арг.чл.6, ал.6 от ЗЛЗ/.

Съгласно цитираните по-горе наредби за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода амбулаторният прием в медицинския център се извършва по график, утвърден от началника на затвора или поправителния дом. Лишените от свобода, които желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник, който се съхранява при постовия надзирател. Прегледът се осъществява от медицински специалист в срок до 24 часа от вписването. Амбулаторният прием се извършва от медицински специалист в медицински център, като при необходимост може да присъства и служител от надзорно-охранителния състав. Амбулаторният преглед се регистрира в амбулаторна книга, в която се записват имената на пациента, диагнозата с латинското наименование на заболяването и предписаното лечение. При необходимост се определя дата за повторно явяване, дават се препоръки за освобождаване от работа, за амбулаторно или стационарно лечение и други медицински препоръки. Болните с температура или съмнения за инфекциозно заболяване, с травми, отравяния или други спешни състояния се приемат незабавно и по всяко време.

При анализа на събраните по делото доказателства не се установяват незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация във връзка с осигуряването на своевременна и адекватна медицинска помощ на л.св. Н.Ц.. От представените амбулаторни листове и медицинска справка е видно, че периодично  са извършени  консултация с лекар-ендокринолог и кардиолог относно оплакването на лишения от свобода за повишени нива на кръвната захар и високо кръвно налягане. Твърдението на ищеца, че искане за такива прегледи при външни специалисти   са били отправяни многократно, но същите му са бил отказвани, не само че не се установява, но и се опровергава от събраните по делото доказателства. По делото липсват каквито и да е било данни, още по-малко доказателства, за отправяни от Ц. искания и съотв. за постановени откази от Началника на Затвора – Стара Загора да бъде издадена заповед за извеждането му до външно лечебно заведение при наличие на предложение на Директора на МЦ. Тъкмо обратното – от справката и приетите като доказателства амбулаторни листове се установява, че след извършения преглед при ендокринолог е била създадена необходимата организация за своевременно изпълнение на даденото предписание за диетичен режим. Издадена му е рецептурна книжка за получаване на  предписаните му лекарства, същите са му предписвани ежемесечно от МЦ при затвора гр.Стара Загора.

Ето защо съдът приема за абсолютно недоказано и неоснователно твърдението, че през исковия период  ищецът Н.Ц. е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието по см. на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващи се в непредоставяне на медицински грижи чрез своевременно извършване на медицински преглед  в МЦ на Затвора – Стара Загора и от външни специалисти. 

 

По отношение осигуряването на необходимите лекарства и твърдението на ищеца, че предписаните на лекарства от лекаря ендокринолог  не са му били осигурявани, както ленти за самоконтрол и глюкомер, съдът съобрази следното: 

 

Задължителният характер на предписанията на медицинските специалисти е въведен с разпоредбата на чл. 129, ал.3 ЗИНЗС. Съдът приема, че тук се включва и задължението за предоставяне на изписани лекарства, доколкото това е част от лечението на лишения от свобода. Правото на лечение на лишените от свобода съобразно предписанията на специалистите не е ограничено от разпоредбата на чл. 75 от ЗИНЗС, според която същите могат да се ползват от правата си с изключение на изрично посочените в този текст. Същото е регламентирано в разпоредбата на чл. 128, ал.1, според която при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото им здраве, а медицинското им обслужване се осъществява в създадените за това медицински заведения съгласно чл. 129, ал.1 ЗИНЗС. Както се посочи по-горе, условията и редът за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода са доразвити и подробно регламентирани в Наредба № 2 от 22.03.2010 г. Лекарствоснабдяването е уредено в Глава V на тази Наредба. Съгласно чл. 65, ал.1 от същата на лишените от свобода се осигуряват необходимите лекарства, като тяхното получаване се удостоверява чрез подпис на лишения от свобода в амбулаторната книга. Отговорността за наличието и предоставянето на лекарствата е регламентирана в чл. 62 от Наредба № 2, съгласно която разпоредба цялостната дейност по снабдяването с лекарства се ръководи и контролира от директорите на лечебните заведения, които в зависимост от потребностите от лекарства и медицински изделия представят писмени заявки до началника на съответното място за лишаване от свобода. Получаването, съхраняването и разпределението на лекарствата се организират от директора на съответното лечебно заведение. Анализът на посочената правна уредба води до извода, че за Директора на медицинския център към Затвора гр.Стара Загора е било налице задължение да предоставя на ищеца изписаните му от лекар ендокринолог и кардиолог лекарства във връзка с диагностицираното заболяване “неинсулинов диабет и артериална хипертония“.  От представената по делото справка, изготвена от Директора на МЦ към Затвора гр.Стара Загора, се установява, че предписаните му лекарства са осигурявани ежемесечно. Същото се установява и от приетата като доказателство  рецептурна книжка.

По отношение на твърдението за липса за предоставяне на глюкомер и тест ленти съдът намира, че  за затвора гр. Стара Загора не е възникнало задължение за предоставяне на тези медицински изделия безплатно  поради липса на предписание от лекаря ендокринолог.

            Лицето е здравно осигурено и како такова той има право да получава не само безплатни или частично платени лекарствени средства, но и медицински изделия/ каквито безспорно за тест лентите за самоконтрол/. Съгласно указанията за работа със списък с медицински изделия, които НЗОК заплаща в условията на извънболничната помощ (отм.) от 2015 г., 2016 г. и 2017 година, приети на основание чл. 38 от НРД,  и тези от 2020 година, в глава „Предписване,отпускане и получаване на тест ленти за самоконтрол за кръвна захар“ е описано кои лица и при каква процедура имат право да получат  безплатно тези медицински изделия. Първо на ЗОЛ следва да бъде поставена диагноза  Неинсулинозависим захарен диабет (МКБ Е11.2, Е11.3, Е11.4, Е11.5 и Е11.9) /на ищеца му е поставена такава диагноза/. На лицето следва да де издаде протокол за получаване на тест ленти за самоконтрол, заверен от РЗОК. Право да предписват тест ленти за самоконтрол имат ендокринолог/детски ендокринолог, работещи по договор с НЗОК, след представяне от ЗОЛ на заверената в РЗОК „Рецептурна книжка на хронично болния" и по установения по-долу ред. Същият лекар издава рецептурна бланка. При отпускане на тест ленти на ЗОЛ се предоставя и безплатно  апарат за измерване на кръвна захар с придружаващи аксесоари /убождащо устройство, както и брой игли, който е равен на броя тестленти/. При тази законова регламентация е видно, че лекарят, поставил диагнозата неинсулиново зависим диабет,  следва да предпише на ищеца тест ленти за контрол. При закупуване на същите му се дава и безплатен глюкомер. С оглед на което съдът приема, че по делото не се събраха доказателства за наличие на предписание от лекар ендокринолог за тест ленти и МД на затвора гр.Стара Загора да не ги е доставил на ищеца.

 Следва да се отбележи, че по делото липсват данни ищецът да е искал да му бъдат предоставени тест ленти за самоконтрол  и да му е отказано същите да му бъдат доставени за негова сметка, а  при липса на средства безплатно от бюджета на Затвора – Стара Загора.

Не се доказа, ищецът да  е искал освидетелстване от ТЕЛК от медицинските специалисти в МЦ гр. Стара Загора и за  такова да не му е оказано съдействие, нито че е налице непредставяне в срок на ТЕЛК за определяне на група инвалидност и пенсия по препоръката на  лекар.

Храненето е сред обстоятелствата, изброени в чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, които при доказано несъответствие на условията в затвора от гл.т.изискванията в тази насока, се свързват със законова презумпция за нарушение на забраната, регламентирана в чл.3 ал.1 от ЗИНЗС. Правото на безплатна храна на лишените от свобода е нормативно уредено в чл.84 ал.2 от ЗИНЗС, като е предвидено, че тази храна следва да е достатъчна по химически и калориен състав съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Според СМЕ за процесния период предлаганата безплатна  диетична храна на ищеца  в Затвора  отговаря като енергийност на   средно дневния енергиен прием от 2622 ккал/ден. плюс включените добавки за заболяване захарен диабет и високо кръвно налягане  По делото се установи, че в Затвора – Стара Загора се осигурява безплатно хранене на лишените от свобода, в т.ч. и на ищеца, съобразно общите изисквания за нейното съдържание и неговите нужди. Представени са по делото седмичните менюта, изпълнявани в периода 2015-2021 г., от които съдът формира извод за пълноценно, разнообразно и балансирано хранене на ищеца. Храната, предоставяна в Затвора гр. Стара Загора е съответствала на изискванията за количество и калориен състав, предвидени в Таблица №1 и заменителните таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, както и на изискванията на диета № 9 и диета № 10.

 От съвкупната преценка на заключението на съдебномедицинската експертиза,  приложените по делото менюта и други документи, относими към храненето на затворниците в периода 2015 г.-2021г., както и от свидетелските показания по делото се установи, че на ищеца е била редовно и своевременно осигурявана разнообразна безплатна храна в Затвора в гр. Ст. Загора. Средното енергийно съдържание на предлаганото на ищеца меню в затвора е съответствало на таблиците, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите, съгласно  обстойния и изчерпателен отговор на въпрос 2 от СМЕ с определените добавки  Вещото лице е използвало при отговора метода на извършване, обобщаване и анализиране резултата от представителна извадка от произволно избрани едноседмични менюта за всеки сезон.

Не се доказват следователно твърденията на ищеца, че не му е било осигурено хранене, съответно на неговите индивидуални потребности. При изготвяне на СМЕ вещото лице прави извод, че храненето в затвора гр.Стара Загора е осигурявало хранене с по-високи стойности на средно енергийно съдържание на ден за лицата, лишени от свобода, спрямо  регламентираните в таблица 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода, утвърдена от министъра на правосъдието, министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Съдът приема за доказано  в случая, че администрацията на затвора редовно е осигурявала на ищеца завишени дажби. Както от писмените, така и от гласните доказателства следва извод, че храненето на ищеца през целия исков период е съответствало на общите изисквания и конкретно на неговите нужди, вкл. неговото здравословно и физическо състояние.

От разпоредбата на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС следва, че при изпълнение на наказанието и за да се гарантира зачитане в пълен обем на правата и достойнството на лишените от свобода, е необходимо да им се осигуряват оптимални условия, съобразени с техните личностни особености, в т. ч. тези от здравословен характер. В конкретния случай личностните особености на ищеца във връзка с осигуряване на храна, вкл.съобразена с неговите нужди, здравословно и физическо състояние и др.особености, са били отчетени в оптимален обем.

Следователно изпълнено се явява в случая позитивното задължение на държавата да осигурява чрез затворническата администрация такива условия по изпълнение на присъдата, които да съответстват на изискванията за хуманно отношение, вкл. по осигуряване на Н.Ц. на храна, съответна на изискванията, поставени в чл.84 ал.2 т.1 от ЗИНЗС и чл.2 т.3 от ЗИНЗС, като в това отношение не са налице неблагоприятни условия, съответно не е налице нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС.

При изпълнение задължението на администрацията на ответника  да осигури на Н.Ц. като доживотно осъден хранене, съответно на изискванията, поставени в чл.84 ал.2 т.1 от ЗИНЗС, съответно липсата на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, следва извод, че искът на Ц. за обезщетение за неимуществени вреди в тази връзка се явява неоснователен и без да се обсъждат други елементи от фактическия състав на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС.

 С оглед на което съдът приеме, че предявеният от Н.С.Ц. срещу Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията“ гр. София за заплащане на парично обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 50 000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен. 

Водим от горните мотиви и на основание чл.284 ал.1  от ЗИНЗС   Старозагорският административен съд 

                                            Р     Е     Ш     И   :

ОТХВЪРЛЯ иска на Н.С.Ц.  против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”  гр. София за присъждане на сумата от 50 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от затворническата администрация, определени като подлагане на нечовешко и унизително отношение, изразяващо се в: неоказана адекватна  и своевременна медицинска помощ  и лечение за периода от 03.2015 година до датата на подаване на исковата молба  и  неосигуряване на достатъчно храна по количество и качество за периода 03.05.2015 г. - 09.07.2021 г. , като неоснователен и недоказан.

Решението  подлежи на  обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните  пред тричленен състав на Административен съд Стара Загора.

 

 

                                                                          СЪДИЯ: