РЕШЕНИЕ
№ 2851
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20231100506151 по описа за 2023 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 3442 от 01.03.2023 г. по гр.д.№ 69043 по описа за 2021 г.
на СРС, 176-ти състав се: ОСЪЖДА М. Б. С. да заплати на "Е.И." ООД, на
основание чл. 45 ЗЗД вр.чл. 486 ГПК, сумата в размер на 14 800 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие
на самоволно и противозаконно демонтиране на трайно прикрепени към
недвижим имот - собственост на ищеца, елементи от оборудването, заедно с
цялостното и функционално обзавеждане и отнемането им от ищеца, ведно
със законната лихва, считано от 02.12.2021 г. до окончателно изплащане на
сумата,
Подадена е въззивна жалба от М. Б. С./ответник пред СРС/.
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи за извършени от СРС нарушения при допускането и
обсъждане на доказателствата по делото. Сочи, че СРС не бил взел предвид,
1
че в оценката от 14.12.2020 г. не включвала движимите вещи в имота. Ако
същите били описани, то оценката на имота щяла да бъде по-висока. Намира,
че извършената оценка не отразява пазарните цени. В тази оценка не бил
описан и начина на отопление на имота. Действително, с постановление за
възлагане от 14.05.2021 г. ищцовото дружество било придобило
собствеността върху имота, но не било придобило движимите вещи.
Купувачът бил заплатил цената, представляваща стойност на имота, но не и
тази на намиращите се в него движими вещи. Последните не били описани и
в постановлението за възлагане, което било вписано на 01.10.2021 г. Затова
изводите на СРС за приложение на чл.98 ЗС били неправилни. В случая
имотът бил придобит чрез проведена публична продан, а не чрез
облигационна сделка. Предмет на публичната продан бил само апартамента,
не и намиращите се в него към момента на описа, движими вещи. Опис на
последните не бил поискан. Същите не фигурирали и в протокола за опис от
08.12.2020 г.;т.е. те не били предмет нито на оценка, нито на публичната
продан. Сочи, че в хода на делото от страна на ищеца не било доказано пълно
и главно, че липсата на движимите вещи е повлияла на цената на
апартамента, както и, че същия се нуждае от ремонт, който би довел до
разходи на ищцовото дружество, респ., че е налице увреждане на имота.
Невъзможно било законосъобразното разпореждане с движими вещи от
страна на техния собственик да доведе до вреди за трето лице, каквото се
явявал ищеца. Затова претенцията на ищеца по чл.45 ЗЗД била неоснователна.
Разпоредбата на чл.97 ЗЗД на която се позовал СРС не била приложена в
цялост, тъй като ответницата не била обезщетена. В случая чрез предявяване
на иска се целяло неоснователно обогатяване на ищеца. Дори да се приемело,
че процесните движими вещи са прикрепени към апартамента по начин, че са
изгубили своето самостоятелно предназначение, то тяхната стойност не била
заплатена от ищцовото дружество. Счита, че премахването им от апартамента
не води до намаляване на стойността, за която недвижимия имот бил
придобит, т.е. за новия собственик не били налице вреди. Освен това намира
за неоснователен извода, че процесните движими вещи са изгубили своята
самостоятелност, за неправилен. По делото не се установило да са
премахнати касите на вратите, а само вратите и то без поражения. Самите
врати били движими вещи. Същото важало и до кухненските шкафове, които
пък били с крачета, а не вградени. С изваждането им от апартамента не била
2
нарушена целостта на подовите настилки, нито на стените, което да обуславя
необходимост от ремонт. Това се установявало от показанията на разпитаните
по делото свидетели. От същите се установило, че не е нарушена целостта на
стените в банята, а твърдението на ищеца, че е свален бойлера било
недоказано. Климатикът също имал самостоятелен характер, а извода на СРС,
че отделянето му от апартамента е довело до невъзможност за отопляването
на жилището, бил ирелевантен. Намира, че липсата на климатика по никакъв
начин не се отразява на ползването на апартамента. Премахването на
осветителните тела и ключовете също не водело до нарушаване целостта на
апартамента. Електрическата инсталация била останала и работела. Дори да
се приемело, че тези движими вещи са трайно прикрепени, то стойността им
не била определена точно и ясно, тъй като същите не били
индивидуализирани в протокола за опис, нито в протокола за въвод във
владение. Сочи, че СРС се бил позовал на съдебно-оценителна експертиза,
която, обаче, била оспорена от страна на ответника. Освен това оценката била
дадена на база предполагаемо наличие на движими вещи. Последните били
остойностени по средни пазарни цени на нови сходни по вид движими вещи.
Липсвали данни движимите вещи да са били нови. Налице била подозрителна
идентичност на изготвената от вещото лице оценка и размера на ищцовата
претенция.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и
вместо това да постанови друго, с което претенцията да бъде отхвърлена.
Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС - „Е.И.“
ООД, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на така постановеното от СРС, решение. Счита, че не са
допуснати сочените от въззивницата процесуални нарушения при събиране и
обсъждане на доказателствата.Намира, че доводите във въззивната жалба не
съответстват на събраните по делото доказателства, нито на закона. Сочи, че
движимите вещи били описани в протокола за опис на процесния имот, а
демонтирането им се установявало от протокола за въвод във владение. От
свидетелските показания се установявало, че демонтажа е извършен от
ответницата, която била длъжник по изп.дело и която била поела задължение
по чл.486 ГПК да управлява имота с грижата на добър стопанин и да го върне
в състоянието, в което го е приела. От заключението на съдебно-техническата
3
експертиза се установявала стойността на разходите, които са необходими за
възстановяване на имота в състоянието му по протокола за опис от 08.12.2020
г., който протокол бил съставен по изп.дело във връзка с провеждането на
публичната продан. Намира за правилен извода на СРС за доказване на
всички предпоставки на иска по чл.45 ЗЗД; ответницата била нарушила
задълженията си по чл.486 ГПК. В случая не се касаело до движими вещи
затова доводите на въззивницата във връзка с нарушение на правилата за
оценката им били ирелевантни; касаело се до трайно прикрепени вещи, които
били придобити от купувача по силата на разпоредбата на чл.496, ал.2 ГПК.
Приложимо било правилото на чл.97 ЗС. Доводите на въззивницата, че чрез
отделянето на процесните вещи не би се нарушила функционалността на
имота били неоснователни. Като пример се дава демонтажът на ключовете,
контактите и осветителните тела, който възпрепятствал ползването на ел.
инсталация в жилището. Счита, че от заключението на съдебно-техническата
експертиза се установявала стойността на увреденото имущество. Намира
заключението за пълно и правилно, а приетия метод на оценка за обективен.
Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
Въззивницата е уведомена за така постановеното от СРС решение на
14.03.2023 г.
Въззивната жалба е подадена на 28.03.2023 г. , т.е. в срока по чл.259,
ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че в
4
резултат на проведената публична продан ищецът е придобил собствеността
върху процесния ап., находящ се в гр.София, ул.“****. Това обстоятелство не
било спорно между страните по делото.
В тежест на ищеца било при условията на пълно и главно доказване да
установи, че към момента на извършване на описа на недвижимия имот в
хода на изпълнителното производство вещите /входна врата, интериорни
врати в апартамента, ключове, контакти и осветителни тела, душ и смесител,
кухненски шкафове и климатик/ са съществували и са били част от
недвижимия имот; че пазенето и управлението на недвижимия имот е било
предоставено на ответницата; осъществяването на фактическия състав на чл.
45 ЗЗД - деяние /в случая демонтиране на вещите/, противоправност на
извършеното деяние, претърпените имуществени вреди и техния размер;
причинна връзка между извършеното деяние и вредите.
Видно било от представения протокол за опис на процесния имот от
08.12.2020 г., съставен в присъствието на вещо лице, както и изгответния
доклад за оценка на апартамента,че било констатирано, че жилището се
състои от две стаи, хол, кухня, баня, тоалетна, гардеробно и антре. В имота
били установени довършителни работи във връзка с подовите настилки, баня
и тоалетна, дограма, тераса, включително плъзгащи се интериорни врати и
масивна входна врата. Отоплението в жилището се осъществявало с
климатик, а топлата вода се осигурявала с бойлер.
Съгласно протокола за въвод във владение от 15.10.2021 г. /л. 17-19/ на
посочената дата владението върху жилището било предадено на „Е.И.“ ООД.
От съдържанието на протокола за недвижимия имот се установявали
следните обстоятелства: демонтирани входна врата и всички интериорни
врати, демонтирани ключове, контакти и осветителни тела, демонтирани душ
и смесител в банята, демонтирани бойлер, климатик и всички кухненски
шкафове.
Собствеността върху вещи - присъединени или принадлежности към
главната вещ се уреждала в чл. 97 ЗС и чл. 98 ЗС. Когато вещта била
прикрепена към имота така, че не можела да се отдели без повредата му, то тя
губи характеристиката си на самостоятелна движима вещ и ставала част от
недвижимия имот. Собственикът на имота придобивал правото на
собственост и върху присъединената вещ съгласно чл. 97 ЗС. Трайно
5
прикрепени към недвижимия имот не били само вещите, чието отделяне би
довело до физическо му увреждане, но и тези, с отделянето на които би се
нарушило функционирането му - вещи с обслужващо имота предназначение,
каквито били водно пречиствателни съоръжения, отоплителни инсталации и
др. Когато вещта била прикрепена по начин, който позволява демонтирането
и отделянето й от имота без увреждането му (керемиди, електромери, мивки),
тя можела да бъде придобита от собственика като принадлежност към имота
при условията на чл. 98 ЗС - принадлежността следва главната вещ, ако не е
уговорено или постановено друго като СРС се е позовал на така решение №
180 от 18.10.2013 г. по гр. д. № 2317/2013 г. ІІ г.о. ВКС и решение № 118 от
2.07.2014 г. по гр. д. № 6772/2013 г., I г. о. ВКС. При тези си мотиви СРС е
достигнал до извода, че към процесния апартамент, по смисъла на чл. 98 ЗС
принадлежат всички процесни вещи, които се явяват трайно прикрепени към
същия: климатик, бойлер, панел за баня, екстериорна и интериорни врати,
осветителни тела, отоплителни тела, електрически ключове и контакти и
кухненски шкафове. С прикрепването им към процесното жилище, тези вещи
били присъединени към него и били загубили характера си на самостоятелни
движими вещи /чл. 98 ЗС/, поради което неоснователно било възражението на
ответницата, че те са движими вещи, тъй като могат да бъдат отделени. С
монтирането им в апартамента, горепосочените елементи били загубили
характеристиката си на движими вещи, като присъединени към главната вещ,
тъй като дори същите да могат да бъдат демонтирани без да се увреди
физически целостта на процесното жилище, това щяло да доведе до
нарушаване на неговото функциониране като се е позовал на приетото в
Решение № 180/18.10.2013 г. по гр. д. № 2317/2013 г. на ВКС, Решение №
55/16.04.2019 г. по гр. д. № 1754/2018 г. на ВКС и др. Следователно и
доколкото не се установявало с възлагателното постановление за имота да е
постановено изключването им от собствеността - чл. 98 ЗС, купувачът на
недвижимия имот на основание чл. 496, ал. 2 ГПК бил придобил от длъжника
собствеността и върху тези трайно прикрепени и с обслужващо апартамента,
предназначение, вещи, считано от 13.09.2021 г. деня на влизането в сила на
постановлението за възлагане на имота.
Възражението на ответницата, че не може да се ангажира деликтната й
отговорност към ищеца за обезщетяване на имуществените му вреди за
отнемането на горепосочените вещи е прието за неоснователно. Предвид
6
обстоятелството, че ответницата била собственик на процесния апартамент,
на основание чл. 451, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 449 ГПК, от връчване на
призовката за доброволно изпълнение тя се лишавал от правото да се
разпорежда с вещта и не можела под страх от наказателна отговорност да
изменя, поврежда или унищожава същата. С разпоредбата на чл. 486, ал. 1
ГПК законодателят вменил задължения на длъжника да управлява имота като
добър стопанин и да го предаде в същото състояние, в което го е приел.
Съгласно събраните в хода на производството гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля М. - помощник съдебен изпълнител при
ЧСИ М. Ц., извършил описа на жилището, ответницата била назначена за
пазач, посредством лицето, което е осигурило достъп до имота за извършване
на описа. Той споделял, че достъп до имота бил осигурен от момче на име С.,
който бил роднина на ответницата. В процедурата по описа, при
приключването му ответницата, в качеството й на владелец на имота и
длъжник в изпълнителното производство била назначена като пазач на вещта
посредством С., който бил държател и осигурявал достъп до имота.
Свидетелските показания изцяло кореспондирали с представения по делото
протокол за опис на недвижим имот. Следователно с демонтирането на
горепосочените вещи длъжникът М. С. - Т. била нарушила виновно и
противоправно горепосочените си законови задължения и от действията й
ищецът - купувач на имота от публичната продан претърпял имуществени
вреди.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, равностойността на увреденото имущество възлизала на 14 800,
33 лева (климатик на стойност 4156, 33 лева; бойлер на стойност 514, 33 лв.,
панел за баня на стойност 436, 33 лв., екстериорна врата марка "Солид" на
стойност 2014 лв., интериорни плъзгащи се врати на стойност 1959 лв.,
таванни осветителни тела на стойност 470 лв., стенни осветителни тела на
стойност 213 лв., електрическо отоплително тяло за баня на стойност 337, 67
лв., ключове за осветление на стойност 64, 67 лв., контакти на стойност 168
лв. и кухненски шкафове на стойност 4 466, 67 лв.) 2 бр. неръждаеми
разливни съдове с обем 500 литра - 700 лева; 28 бр. чугунени отоплителни
радиатори марка "KDLOR" - 23600 лева; 8 бр. отоплителни лири 130 мм.
марка "HELL" - 1800 лева; барплот с мивка марка "Ldpner." с дъбова основа -
1500 лева и 7 бр. мивки алпака - 1400 лева). Съдът напълно e кредитира.
7
заключението на вещото лице като обективно и обосновано, доколкото
същото било работило съобразно алгоритъм, който стандартно се прилагал за
такъв тип оценки при остойностяване на вещите на база на най - ниските и
средни цени за сходни по характеристики обекти. Следователно предявеният
иск следвало да бъде уважен в цялост. На ищеца следвало да бъде присъдена
и законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска
02.12.2021 г. до окончателното й изплащане.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Ищецът твърди ответницата да е нарушила задълженията си по чл.486
ГПК; налице било противоправно поведение на същата по чл.45 ЗЗД.
Дружеството било претърпяло вреди вследствие на това виновно поведение
на ответницата, която била отделила от процесния апартамент следните вещи:
1 бр. климатик с капацитет за цялото жилище, 1 бр. бойлер /проточен/, 1 бр.
панел за баня, 1 бр. врата екстериорна, 3 бр. врати интериорни с нестандартен
размер, 6 бр. осветителни тела таванни и 4 бр. осветителни тела стенни, 1 бр.
електрическо отоплително тяло за баня, 10 бр. ключове за осветление и 21 бр.
контакти, кухненски шкафове долни с плот и горни; вещите са
индивидуализирани по цена, вкл. доставка и монтаж.
Отговорността при непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД се
поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на виновно и
противоправно действие или бездействие на едно или няколко лица, т.е. при
установена причинна връзка между виновното и противоправно поведение и
увреждането. Вината се предполага до доказване на противното и това
обратно доказване е в тежест на ответника. Ищецът следва да докаже по реда
на пълното и главно доказване наличие на противоправно деяние /действие
или бездействие/, както и че то е причинило вреда и да установи причинна
връзка между противоправното поведение на дееца и вредоносния резултат.
Причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана с
допустимите доказателствени средства.
В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът дължи
пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане - вредата; размера на вредата; противоправното
деяние /действие и/бездействие/ на ответника; причинната връзка между
8
деянието и настъпилата вреда, а ответникът дължи доказване на липсата на
виновно поведение, с оглед установената в закона оборима презумпция за
вината на ответника.
Материално-правната разпоредба на чл. 45 от ЗЗД предвижда
възможност за репарация на вреди, претърпени от конкретно лице.
Правоимащ и кредитор по вземането за репарация на вреди следователно е
този субект, чиито правнозначим интерес е накърнен. Следователно е
необходимо на първо място ищецът по пътя на главното и пълно доказване да
установи това свое качество.
Вредата по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка неблагоприятна последица
за защитените от закона права и интереси на увредения, като тя може да
засяга, както настоящото имущество на увредения, така и вероятното бъдещо
увеличение на имуществото му. Съответно обезщетението за причинените от
непозволеното увреждане вреди е вземане само на увредения. А това е
лицето, чието лично или имуществено благо е засегнато от събитието, което
по своя фактически състав е непозволено увреждане. Затова само по
отношение на него възникват правните последици на този фактически състав.
Само по отношение на него причинителят на вредите, респективно лицата,
които отговарят пред пострадалия вместо него, стават длъжници.
Основният обективен елемент от правопораждащият фактически състав
на деликтната отговорност е извършване на противоправно деяние т.е. такова
действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на
защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима
ценност от категорията на естествените права.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на
вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване,
доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна
преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна
точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия
състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Видно от доклада, обективиран в определението от 09.08.2022 г. /л.75-77
9
пред СРС/ правилно е разпределена доказателствената тежест между страните
по спора.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищеца е
придобил собствеността върху процесния апартамент в резултат на проведена
публична продан - по делото /на л.5 пред СРС / е представено постановление
за възлагане от 14.05.2021 г., което е вписано на 01.10.2021 г.
На 08.12.2020 г. по изп.д. № 20208400400802 по описа на ЧСИ М.Ц., е
съставен протокол за опис на недвижимия имот /л.6 от делото пред СРС/,
видно от който е описано състоянието на имота към този момент, вкл. и, че :
„отоплението е климатик. Вътрешните врати интериорни. Входната врата е
масивна метална“.
Видно от отбелязаното в протокола, длъжникът /ответницата е била
представлявана от г-н С.С., нейн роднина.същият е подписал протокола и
видно от изрично отбелязаното в него, той не е имал възражения.
Оценката на имота е била извършена от присъствали при съставяне на
протокола вещо лице Е.Б.. В самият протокол е отбелязано, че оценката ще
бъде предявена на страните на 21.12.2020 г. в 11 ч. в кантората на ЧСИ М.Ц..
Описаният имот е бил възложен на ответницата/длъжник по изп.дело №
20208400400802 по описа на ЧСИ М.Ц..
Представен е и доклада за оценка, изготвен на 14.12.2020 г. /л.8 и следв.
от делото пред СРС/.
Видно от тази оценка, за да определи същата оценителят е взел предвид,
че банята е оборудвана, както и, че отоплението е с климатик, а топлата вода
се осигурява чрез бойлер. Посочено е, че апартамента е в много добро
техническо и експлоатационно състояние, виж л.11 от делото пред СРС.
Докладът е придружен и със снимки, онагледяващи състоянието на
апартамента към датата на съставяне на оценката.
Следователно към този момент жилището е било в състояние,
позволяващо да бъде ползвано по предназначение за задоволяване на
жилищни нужди, което предполага наличието на минимално необходимите
принадлежности- оборудвана кухня, както и осветителна тела, електрически
ключове и контакти, както и способ за отопление /климатик/и загряване на
водата /чрез бойлер/.
10
Липсват данни, а и твърдение оценката да е била оспорена по реда на
чл.485, ал.2 ГПК поради което въззивната инстанция намира, че е
недопустимо същата да се оспорва в настоящето производство.
Според нормата на чл. 486, ал. 1 от ГПК имотът се оставя във владение
на длъжника до извършване на проданта, който трябва да управлява имота
като добър стопанин. Той получава имота по описа и е длъжен да го предаде в
същото състояние, в което го е приел. Съгласно чл. 486, ал. 2 от ГПК ако
длъжникът не стопанисва добре имота или пречи на огледа от трети лица,
съдебният изпълнител предава управлението на друго лице. При тълкуване на
тези две разпоредби във връзката им една с друга е видно, че принципът е, че
когато се продава един недвижим имот на публична продан, от момента на
извършване на описа до приключване на проданта той се оставя във владение
на неговия собственик, който има качеството на длъжник в изпълнителното
производство /правило, важимо и за ипотекарния длъжник, какъвто е
настоящия случай/, като само ако той не изпълнява задължението си,
предвидено в закона, да го управлява с грижата на добър стопанин или пречи
имотът да бъде огледан от трети лица, т.е. извършва действия, с които цели
осуетяване на продажбата в хода на изпълнителното производство, съдебният
изпълнител иззема имота от неговата фактическа власт и го предава за
управление на трето лице.
Следователно достатъчно е имотът да е бил оставен във владение на
длъжника за да възникне за него задължението да го управлява с грижата на
добър стопанин и да го предаде в състоянието, в което го е приел, респ. в
което той се е намирал към датата на насочване на принудителното
изпълнение върху него.
Видно от протокола за въвод във владение, съставен на 15.10.2021 г.
/л.17 по делото пред СРС/ констатирано е, че входната врата на апартамента е
демонтирана, както и всички вътрешни врати в имота /без касите за тях/.
Демонтирани са всички ключове, контакти и осветителни тела. В банята е
демонтиран душа и смесителя в душ кабината. Мивката и смесителят към нея
не са на място. Кухненските шкафове, както и всички уреди и мебели са
демонтирани и изнесени. Демонтиран е и климатика в апартамента.
От показанията на свидетеля М. се установява, че климатика е бил като
колона, прикрепен към стената „като за заведение“. Не е свободно стоящ
11
климатик, защото е прикрепен към стената. “Към момента на описа беше
захванат за стената, към момента на въвода го нямаше там“. Към момента на
въвода жилището е било напълно опразнено. В жилището е имало само под и
голи стени. Първото нещо, което е направило впечатление на свидетеля, при
въвода е, че жилището е нямало входна врата. Същата е била демонтирана и
на нейно място висял найлон. Всички контактни ключове за електричеството
са били демонтирани, а осветителните тела – изрязани. Според свидетеля това
е сторено от наети от ответницата, лица.
След влизане в сила на възлагателното постановление, апартаментът,
ведно с всички вещи- принадлежности, включени в описа на имота и предмет
на извършената в изпълнителното производство оценка на възбранения имот,
е преминал в собственост на ищеца. не е положила дължимата грижа да опази
собствения на ищеца недвижим имот и не е изпълнила задължението си да
предаде същия във вида, съществувал към датата на описа, поради което му
дължи обезщетение в размер на стойността на демонтираните вещи и
увреденото имущество.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че трайно прикрепени към
недвижимия имот не са само вещите, чието отделяне би довело до физическо
му увреждане, но и тези, с отделянето на които би се нарушило
функционирането му - вещи с обслужващо имота предназначение, в този
смисъл е и цитираната от СРС съдебна практика на ВКС, така например
решение № 180 от 18.10.2013 г. по гр. д. № 2317/2013 г. ІІ г.о. ВКС, решение
№ 118 от 2.07.2014 г. по гр. д. № 6772/2013 г., I г. о. ВКС, Решение №
55/16.04.2019 г. по гр. д. № 1754/2018 г. на ВКС.
Като е отделила процесните вещи от имота, придобит от страна на
ищеца по силата на проведената публична продан, противно на соченото от
въззивницата, съдът приема, че последната е намалила неговата стойност със
стойността на вещите.
Видно от заключението на допуснатата, изслушана и приета /пред СРС/
съдебно-техническа експертиза стойността на демонтираните вещи по средна
пазарна цена към м.10.2021 г. възлиза на 14 800, 33 лв. с ДДС.
Експертизата е изготвена въз основа на снимковия материал по делото,
протокола за опис от 08.12.2020 г. и протокола за въвод във владение от
15.10.2021 г.. Вещото лице е посочил, че от снимковия материал се
12
установява, че всички вещи са леко употребявани – на 2/3 години, същите са в
добро функционално състояние и годни за последваща употреба. За оценка на
вещите вещото лице е приложило подход за пазарни аналози за изделия
аналогични на търсените като нови и на вторичен пазар, като е осреднило
цени взети от фирмена информация в интернет и е представило осреднена
пазарна цена. Цените включват и монтаж, но не и доставка. При
изслушването си вещото лице е посочила, че за да определи стойността на
демонтираните вещи се е съобразила с техническото им състояние. В самото
заключение са посочени цени 1,2 и 3, които цени е установила в различните
информационни източници или магазини, т.е. намерила е три различни цени
за всяка вещ с близки характеристики и е осреднила стойността на
изследваната вещ. Намерила е тези цени за подобен, сходен по вид вещ и
съответно е извършила оценката.
Ето защо въззивната инстанция приема, че СРС правилно е установил
фактическата обстановка по спора. Събраните по делото доказателства са
обсъдени в тяхната съвкупност; не са допуснати сочените от въззивницата
процесуални нарушения. Правилно е приложен материалния закон; зачетена е
съдебната практика на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл.45 ЗЗД вр. с
чл.486 ГПК.
Противно на соченото от въззивницата, от страна на ищеца са
доказани кумулативно дадените предпоставки за уважаване на така
предявения иск по чл.45 ЗЗД вр. с чл.486 ГПК.
Затова и решението като правилно ще следва да бъде потвърдено.
Действително, в мотивите на решението на с.4 от същото, фигурират
като описани и други вещи, които не са предмет на обезщетяване по така
предявения иск, но доколкото в диспозитива това не е така, въззивната
инстанция намира, че фактическата грешка на с.4 в мотивите на обжалваното
решение не води до изход, различен от приетия от СРС, респ. до
недопустимост на решението.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора обжалваното решение е правилно и в частта за
разноските.
13
Пред въззивната инстанция:
На въззивницата разноски не се следват.
Въззиваемата страна претендира разноски и такива са сторени в размер
на 1 980 лв. – адв.възнаграждение.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Въззивната инстанция приема, че същото е неоснователно като се има
предвид фактическата и правна сложност на спора, както и извършените от
процесуалния представител на въззиваемия, процесуални действия в
производството по чл.258 и следв. ГПК.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3442 от 01.03.2023 г. по гр.д.№ 69043 по описа
за 2021 г. на СРС, 176-ти състав, изцяло.
ОСЪЖДА М. Б. С., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София,
ул.“****“ № ****, **- адв. Г.Д., да заплати на „Е.И.“ ООД, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“****, комплекс М., сграса С-****,
съдебен адрес: гр.София, ул.“****, офис 14- адв.К.Д., сумата в размер на 1
980 лв., представляваща разноски за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Решението МОЖЕ да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14