Р Е Ш Е Н И Е
№ ________________ от _______ юли 2018г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-Д ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
В закрито съдебно заседание,
проведено на ____~девети~___ юли
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
мл.
с. БОГДАН РУСЕВ
Като разгледа частно
гражданско дело № 7777 от 2018-та година по описа на Софийския
градски съд, докладвано от мл. съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на гл. ХХХІХ ГПК.
Образувано е
по Жалба, вх. № 22613/21.05.2018г. на ЧСИ № 863-С.Х., подадена от С.М.Х. чрез
адв. И.М.– АК-София, срещу действията на ЧСИ № 863-С.Х. по изп.д. №
201886304000629, по присъждане и събиране на разноски по него във връзка с
отказа на съдебния изпълнител да определи съразмерно дължимите такси и разноски
(т.е. да намали същите) с оглед направените от длъжницата възражения.
В жалбата се
сочи, че по изпълнителното дело длъжницата не получила покана за доброволно
изпълнение, а съобщение за образувано изпълнително дело, в което били изписани
дължими суми и не бил даден срок за доброволно изпълнение. При проверка на
банковата си сметка установила, че същата е запорирана и са изтеглени съответни
суми. Не се спори, че длъжницата дължи по изпълнителното делото главница в
размер на 116,58, лихва в размер на 5,89 лева и лихва в размер на 28,89 лева.
Длъжницата сочи, че е била готова да заплати доброволно сумите, а и това
станало реално мигновено с изтеглянето на средствата от банковата ѝ
сметка. От присъдените разноски за заповедното производство тя била готова да
заплати сумата от 25,00 лева за държавна такса и 100,00 лева за адвокатско
възнаграждение. Над тях претенциите се явявали прекомерни и недължими, особено
с оглед размера на материалния интерес. Оспорват се и разноските по
изпълнителното дело като прекомерни и недължими. Липсвало уведомяване за
постановление, с което да били определени размерите на дължимите такси и
разноски по изпълнителното дело. Моли се действията на съдебния изпълнител да
бъдат отменени, а разноските – намалени. Претендират се отделно разноски за
настоящото производство. Прави се искане за предоставяне на допълнителна
възможност за представяне на документ от Б.та, обслужваща сметката ѝ, за
направения от ЧСИ запор и изтеглената от него сума за погасяване на дълга. С
допълнителна молба, вх. № 24847/07.06.2018г. на ЧСИ № 863-С.Х.,
жалбоподателката е уточнила, че атакува отказа на съдебния изпълнител да се
уважи възражението за прекомерност, направено отделно с искане с вх. №
18434/25.04.2018г.
Препис от
жалбата е връчен на 06.06.2018г. на взискателя „А1Б.“ ЕАД (със старо
наименование „М.“ ЕАД), който в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК чрез адв. В.Г.–
АК-София, е подал Отговор, вх. № 24997/07.06.2018г. на ЧСИ № 863-С.Х., с който
е оспорил същата като неоснователна. Претендира разноски.
В изпълнение
на чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ № 863-С.Х. чрез Пом.-ЧСИ П.П.е изложила мотиви, в
които застъпва становище за допустимост, но неоснователност на подадената
жалба, посочвайки сумите, от които са формирани разноските по изпълнителното
дело.
Софийският градски съд, като взе
предвид подадената жалба и съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните
по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Липсват
доказателства за връчване на длъжницата оспорения акт на съдебния изпълнител.
Поради тази причина настоящата частна жалба следва да се разглежда като
подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на
обжалване акт (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК) от легитимирано за това лице, поради
което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно чл. 437, ал.
3 ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и
представените от страните доказателства. В
тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореният акт на
съдебния изпълнител е валиден и
допустим.
Разгледана по същество, подадената срещу него жалба е частично основателна.
Изп.д. № 2018863040629 на ЧСИ № 863-С.Х., е образувано по молба, вх. №
15025/02.04.2018г. на ЧСИ № 863, от „М.“ ЕАД чрез адв. В. Г. – АК-София, въз
основа на Изпълнителен лист от 07.02.2018г., издаден от Софийския районен съд
по гр.д. № 76300/2017г. на СРС, 36 състав, за сумите от 116,58 лева – главница
за далекосъобщителна услуга по Договор № М3944842/25.12.2013г., ведно със
законната лихва от 26.10.2017г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от
28,89 лева за периода 16.04.2015г.-25.09.2017. и разноски по делото от 205,00
лева (25,00 лева държавна такса и 180,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Процесуалното си представителство по делото взискателят е възложил на адв.В.Г.,
за което е уговорено и заплатено в брой възнаграждение от 360,00 лева.
Извършено е проучване на имущественото състояние на длъжницата. Изпратени са
запорни съобщения до „П.И.Б.“ АД, „Б. ДСК“ ЕАД, „Ю.Б.“ АД и „СОТ – С.-О.Т.“
ЕООД. От „Ю.Б.“ АД е постъпил отговор, че по сметката постъпват трудови
възнаграждения, а наличността не е достатъчна за покриване на описаното в
запорното съобщение задължение. Подобен е отговорът от „П.И.Б.“ АД. „Б. ДСК“
ЕАД е изпълнило наложения запор. До С.Х. е изпратено Съобщение за образувано
изпълнително дело, изх. № 19326/12.04.2018г. на ЧСИ № 863, като същото е
връчено на 25.04.2018г. (липсва подпис на получателя, а само изписване на
имената му, но длъжницата не спори, че го е получила, а на същия ден е оспорила
писмено обективираните в него разноски). С вх. № 18434/25.04.2018г. на ЧСИ №
863, С.М.Х. е депозирала искане до съдебния изпълнител, в което е посочила, че
не оспорва задълженията си за 116,58 лева за главница, лихва от 5,89 лева и
лихва от 28,89 лева, които ще заплати доброволно. Не се оспорват и 25,00 лева
за държавна такса и 100,00 лева за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
За останалата сума се прави възражение за прекомерност, както и за дължимите в
изпълнителното производство такси и разноски. С постановление от 11.05.2017г.
съдебният изпълнител е оставил искането без уважение. Видно от приложената на
л. 30 от изп.дело разпечатка от електронна поща, „СОТ – С.-О.Т.“ ЕООД е
уведомило съдебния изпълнител, че трудовото възнаграждение на длъжницата е под
минималната работна заплата, поради което удръжки за изпълнение на вземанията
няма да бъдат правени.
За разлика
от процедурата по обжалване действията на съдебния изпълнител, предвидена в
отменения Граждански процесуален кодекс от 1952г., където на обжалване подлежат
всички действия и откази на съдебния изпълнител, Гражданският процесуален
кодекс от 2007г., по който се развива настоящото производство, посочва
лимитативно действията на съдебния изпълнител, които всеки един от участниците
в изпълнителното производство може да оспорва. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за разноските на съдебния
изпълнител. Според установената практика на ВКС длъжникът разполага с
процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на
разноските на взискателя поради прекомерност. Постановеният по това искане акт
на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда (така
р.393/15.05.2015г.-гр.д.5473/2014г.-ІVг.о.,
опр.403/01.12.2008г.-ч.гр.д.1762/2008г.-Vг.о.).
Съгласно чл.
79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнителното дело са по правило в тежест на
длъжника. Същите са обективирани в съобщението за образувано изпълнително дело,
подписано от съдебния изпълнител, поради което липсата на отделно постановление
за определянето им не обосновава извод за допуснато съществено закононарушение.
Длъжникът в
изпълнителното производство не разполага с възможност да оспорва като
прекомерни разноските за заповедното производство, обективирани в издадения въз
основа на заповедта за изпълнение изпълнителен лист. Оспорването на разноските
в заповедното производство може да бъде реализирано чрез жалба по реда на чл.
413, ал. 1 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта ѝ за разноските или
чрез оспорване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, но не и чрез
оспорването на присъдените разноски в рамките на вече образувано за събирането
им изпълнително дело.
Неоснователно
е възражението за прекомерност на начислените такси за изпълнителното
производство в размер на 227,38 лева. Извършените по изпълнителното дело
действия съответстват на вида и размера на събраните такси по ТТРЗЧСИ. Съгласно
чл. 428, ал. 1 ГПК, при пристъпване към принудително изпълнение въз основа на
заповед за изпълнение вместо покана за доброволно изпълнение се изпраща
съобщение за образуваното изпълнително дело, ако заповедта е била връчена на
длъжника. При всички случаи обаче срокът за доброволно изпълнение съставлява
пречка пред извършването на принудителни изпълнителни действия, но не
възпрепятства налагането на запор/възбрана, нито освобождава длъжника от
заплащането на такси и разноски за изпълнителното производство. Освобождаване е
възможно единствено в хипотезите на чл. 79, ал. 1 ГПК, каквито в случая не са
налице. Начислените такси в производството съответстват на нормата на чл. 73а,
ал. 1 т. 4 ГПК: Размерът на вземането съставлява 69,87% от минималната работна
заплата (ПМС №316/20.12.2017г. – 510,00 лева), т.е. максималният допустим
размер на таксите в изпълнителното производство е 70% от минималната работна
заплата, т.е. 357,00 лева. Сумата от 227,38 лева е по-малка от 357,00 лева.
Настоящият
съдебен състав обаче намира, че е налице несъответствие между размера на
възнаграждението, уговорено и заплатено от взискателя на неговия процесуален
представител, и условията, при които са упражнявани процесуалните им права,
т.е. налице са предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляването му (арг. от
ТР 6-2013-ОСГТК). Спецификата и степента на фактическа и юридическа сложност на
производството кореспондират с минималния размер на установените по чл. 36 ЗАдв
и НМРАВ адвокатски възнаграждения.
За да
определи дължимата като възнаграждение сума, съдът на първо място намира, че се
дължи такава за образуване на изпълнителното производство. Минималният размер
на същата, съобразно чл. 10, т. 1 НМРАВ, е 200,00 лева и тази сума следва да бъде
заплатена от длъжника. На второ място настоящият съдебен състав счита, че,
разноски за процесуално представителство не следва да бъдат присъждани, тъй
като адв. Г. не е участвала в осъществяването на изпълнителни действия,
насочени към принудително удовлетворяване на събираното вземане. Посочването на
начина на изпълнението в молбата за образуване на производството, както и
натоварването на съдебния изпълнител по реда на чл. 18 ЗЧСИ за извършване на
необходимите за събиране на вземането суми, са елемент от действията по
образуване на изпълнителното производство, като аргумент за това е и
обстоятелството, че посочването на начина на изпълнение е предвидено като
реквизит на молбата на взискателя за пристъпване към изпълнение – чл. 426, ал.
2 ГПК. Не може да послужи като аргумент за противното и депозирането на молба,
вх. № 16345/12.04.2018г. на ЧСИ № 863. Така дължимата на взискателя сума за
адвокатско възнаграждение следва да бъде в размер от 200,00 лева.
С оглед
изложеното, като е отказал да намали определения по делото адвокатски хонорар
до 200,00 лева, ЧСИ № 863 – С.Х.
е постановила частично неправилен и незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен в тази си част,
а определеното адвокатско възнаграждение – намалено до 200,00 лева. В останалата
си част постановлението от 11.05.2018г. е правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
По
разноските в настоящото производство:
Съгласно чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е
постановен съдебният акт. Доколкото подадената жалба се уважава частично, право
на разноски има имат и двете страни, като претенции в тази насока са
своевременно заявени.
Жалбоподателката
е установила заплащането на такси по жалбата в размер на 73,00 лева. Процесуалното
си представителство тя е поверила на адв. И.М., като е уговорено възнаграждение
от 100,00 лева, удостоверено като заплатено в брой. Същото не е прекомерно,
доколкото е под установения в чл. 10, т. 5 НМРАВ размер. От така установените 173,00
лева в полза на Х. следва да се присъдят 124,01 лева.
Взискателят
„А1Б.“ ЕАД е поверил правната си защита по делото на адв. Г., за което е
уговорено и заплатено възнаграждение от 300,00 лева. От същото, съобразно
изхода от спора, следва да бъдат присъдени в полза на дружеството 84,96 лева.
Така
мотивиран и на основание чл. 437 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление от 11.05.2018г. по изп.д. №2018863040629
на ЧСИ № 863 – С.Х., в частта му относно разноските на взискателя „А1Б.“ ЕАД
(предходно наименование „М.“ ЕАД) за адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело за горницата между сумата от 200,00 лева до определения от съдебния
изпълнител размер от 360,00 лева, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на разноските на взискателя „А1Б.“ ЕАД
(предходно наименование „М.“ ЕАД) за адвокатско възнаграждение по изп.д. №2018863040629 на ЧСИ № 863 – С.Х. до размер от 200,00 лв. (двеста лева), който размер ОПРЕДЕЛЯ за дължим от длъжника по изпълнението
С.М.Х., ЕГН **********, на
взискателя „А1Б.“ ЕАД, ЕИК*********, като разноски за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело.
ПОТВЪРЖДАВА ПОСТАНОВЛЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА С.М.Х., ЕГН **********, да
заплати на „А1Б.“ ЕАД, ЕИК*********,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, сумата от 84,96лв. (осемдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки),
представляваща разноски в производството пред Софийския градски съд.
ОСЪЖДА „А1Б.“ ЕАД, ЕИК*********, да заплати на С.М.Х., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, сумата от 124,01лв. (сто двадесет и четири лева и една стотинка),
представляваща разноски в производството пред Софийския градски съд.
Решението, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.