Р Е Ш Е Н И Е
№ 1305 / 4.7.2022г.
гр.Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Пловдив, І състав, в открито съдебно заседание на трети юни, две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Съдия: Христина Юрукова
при секретаря К.Р., като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 2866, по описа на съда за
2021 г., намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона
за устройство на територията (ЗУТ).
Делото е образувано по жалба на С.П.С.,***,
чрез валидно упълномощен процесуален представител - адвокат М., срещу
Разрешение за строеж № 16/09.01.2019г. на главен архитект на Община Марица. В
жалбата се излагат доводи за засегнат правен интерес и обосновава допустимост
на производството. Твърди се, че разрешението за строеж е незаконосъобразно.
Същото не й е съобщено в качеството й на заинтересовано лице. Иска се отмяна и
присъждане на разноски.
Ответникът – главен архитект на
Община Марица, чрез валидно упълномощен юрисконсулт, е изпратил пълната
административна преписка по издаване на оспорения акт. Изразява становище за
недопустимост, съответно неоснователност на жалбата, тъй като жалбоподателката
не е сред кръга от лица, изброен в разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ.
Претендират се разноски.
Заинтересованата страна – Г.Р.П.,
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна – Д.П.П., не
ангажира становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид
административната преписка, намира за установено следното:
Г.Р.П. и Д.П.П. са подали Заявление
с вх. № 94-01-1031/17.12.2018г.(л. 18) до главен архитект на Община Марица за
разглеждане и одобряване на технически проект за строеж на плътна ограда в собствения
им ПИ 73242.501.584. Към заявлението са приложили договор за делба от 2002г.,
нотариален акт от 1999г., Конструктивно становище от инж. Василев, скица на
имота и комбинирана скица.
Въз основа на заявлението главен
архитект на Община Марица е издал Разрешение за строеж № 16/09.01.2019г., с
което се разрешава на Г.Р.П. и Д.П.П. съобразно съгласуван инвестиционен проект
на 07.01.2019г. от главен архитект на Община Марица, да извършат строеж на
обект „Плътна ограда“ с височина 2,20 м., по границата с УПИ ХII-586,
съгласно ситуация, в УПИ XVI-586(ПИ
501.584), кв. 45 по плана на с. Труд,
обл. Пловдив, с ПУП ПРЗ, одобрен със заповед № РД-09-06/2002г. Посочено е, че
оградата следва да се разположи изцяло в собствени УПИ и да се трасира от
правоспособен геодезист по регулация.
Така издаденото разрешение за строеж
е съобщено на заявителите на 09.01.2019г., видно от разписен лист, на който е
посочено, че е влязло в сила на 26.01.2019г.
Срещу Разрешението за строеж е
подадена жалба от С.П.С., която се легитимира като собственик на жилищна сграда
от 48 кв.м., построена в южната част на дворно място на УПИ XVI-586(ПИ
501.584), за чието ограждане и издадено процесното разрешение за строеж и като собственик
на УПИ ХII-586, от кв. 45 по РП на с. Труд, община Марица, обл. Пловдив,
съседен на имот УПИ XVI-586(ПИ
501.584). Представен е нотариален акт с вх. Рег. № в Служба вписвания
25598/21.09.2005г., акт. 114, т. 88, дело № 20059/2005г.
Ответникът по делото – Главен
архитект на Община Марица е представил Становище с рег. № 11-00-250/12.05.2022г.,
че в ПИ 73242.501.584 по КККР на с. Труд, одобрена със Заповед №
РД-18-76/20.11.2007г. на ИД на АГКК(УПИ XVI-586, кв.
45) има построена жилищна сграда с идентификатор 732501.584.1, на един етаж,
със застроена площ 56 кв.м. Сградата е ситуирана в южната част на УПИ XVI-586 по КРП
на с. Труд и е на разстояние 0,50 см от регулационната граница/дъно/ с ПИ
73242.501.586. Посочва се, че съгласно действащата нормативна уредба същата не
е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ.
Жалбоподателката оспорва това становището на
ответника, като ангажира доказателства: договора за доброволна делба от 2002г.
между Г. М., Д.П. и Н.П.Б.(от която 2005г. е закупила жилищната сграда и
съседното УПИ); НА от 1999г., където фигурира жилищна сграда в предмета на продажбата, нотариални актове
от 1993г., 1964г.
За изясняване на обстоятелствата по правния
спор е допусната съдебно-техническа експертиза по уважено доказателствено
искане на жалбоподателката.
Вещото лице посочва, че със Заповед
№ 1238/1986г. е одобрен кадастралният и регулационен план на с. Труд, съгласно
който в УПИ ХII-586, от кв. 45(собственост на жалбоподателката) има отразена
паянтова стопанска сграда с площ около 20 кв.м., а в УПИ XVI-586(собственост на
заинтересованите лица) са построени едноетажна паянтова сграда в северната част
на имота с площ 87 кв.м. на уличната регулационна линия и едноетажна паянтова
жилищна сграда в южната част на имота с площ от 56 кв.м.( собственост на жалбоподателката).
За процесните имоти има ПУП ПРЗ от 2002г. Съгласно КККР процесните имоти са: I. имот с
идентификатор 73242.501.584, с площ 440 кв.м. който е идентичен с УПИ
XVI-586(собственост на заинтересованите лица). В имота има отразени сграда с идентификатор
73242.501.584.1 – едноетажна ЖС с площ 56 кв.м(собственост на жалбоподателката)
и сграда с идентификатор 73242.501.584.1 – едноетажна ЖС с площ 87 кв.м.(собственост на заинтересованите
лица). II. Имот с
идентификатор 73242.501.586, с площ 424(собствен на жалбоподателката) е
идентичен с УПИ ХII-586, от кв. 45 по РП на с. Труд, община Марица, обл.
Пловдив. В имота има отразена едноетажна сграда с идентификатор 73242.501.586.1
– селскостопанска сграда с 22 кв.м. площ.
Експертът посочва, че съгласно
изработения проект по процесното РС оградата трябва да се изгради на дворищната
регулационна линия между УПИ XVI-586 и УПИ ХII-586, от кв. 45 по РП на с. Труд,
община Марица, обл. Пловдив, с височина 2,2 м., изцяло в собствения имот на Г.П.
и Д.П.. Вещото лице посочва данните за собствеността върху процесните имоти и
установеното от огледа на място. Описва сградата с идентификатор
73242.501.584.1 - собственост на жалбоподателката С., че е изградена в южната
част на имот с идентификатор 73242.501.584, собственост на Панови, представлява
едноетажна паянтова жилищна сграда. На южната фасада има изградени два броя
прозорци, които отстояват на 1, 40м. от нивото на терена. Входът на сградата е
от югоизток, като има изградена стълбищна площадка с височина 1 м. и три броя
стъпала. На южната фасада има също прозорец. Достъпът до жилищната сграда е
само от имот с идентификатор 73242.501.586, собственост на С., тъй като между
имот с идентификатор 73242.501.584 на Панови и сградата на С. има изградени масивни огради. В имота на
жалбоподателката 73242.501.586 отразената в КК постройка не съществува, на
нейно място е изградена нова сграда с размери 5,70м/10,30м. площ 58,70 кв.м.,
която отстои от жилищната сграда на 1,70 м. В южната част има гараж. Достъпът
до жилищната сграда на С. в имота на Панови се осъществява по единствен
възможен начин – от имота на С. 73241.501.586. Имотната граница, за която е
издадено обжалваното РС, минава между нова сграда с размери 5,70м/10,30м. площ 58,70
кв.м. и жилищната сграда на жалбоподателката. Отстоянието на имотната граница
до жилищната сграда на жалбоподателката в западния край е 0,40 см. и 0,55 см. в
източния край. От изградената нова постройка е на 1,38 до 1,24 м. На южната
фасада на жилищната сграда, откъм стана на проектната ограда има два броя
прозорци и вход от югоизток, на южната страна също има прозорец. При изпълнение
на оградата ще се затворят прозорците от
южната фасада и ще се ограничи достъпа до входа на жилищната сграда.
Съдът възприема
заключението като обективно, мотивирано и компетентно изготвено и в тази връзка
го кредитира напълно.
С оглед така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Съобразно изискванията на чл. 48 от ЗУТ и изричното съдържание на РС, оградата е предвидена за изпълнение изцяло в
имота на възложителите Г.Р.П. и Д.П.П.. Жалбоподателката С.С., видно от
административната преписка, притежава право на собственост в имот УПИ ХII-586,
от кв. 45 по РП на с. Труд, съседен на УПИ XVI-586 от кв. 45 по РП на с. Труд,
за който е издадено обжалваното РС. Тя е собственик на жилищна сграда, намираща
се в УПИ XVI-586 от кв. 45 по РП на с. Труд, за който е издадено обжалваното
РС.
РС не е съобщавано на С.С., тъй като
административният орган е приел, че те не е заинтересовано лице по чл. 149, ал.
2, т. 1 от ЗУТ.
Съгласно чл. 148, ал. 4 от ЗУТ
разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен
технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква. Съгласно
чл. 148, ал. 5 на ЗУТ разрешение за строеж в съсобствен имот се издава при
спазване на условията и реда на чл. 183. Съгласно чл. 183, ал. 1 от ЗУТ в
съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване
или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в
нотариална форма с останалите собственици.
Съгласно разпоредба на чл. 149, ал.
2, т. 1 от ЗУТ, в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на
заварен строеж, заинтересувани лица са възложителят, собствениците и носителите
на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в
чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и
имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята.
Имотите на жалбоподателката и на
заинтересованите лица са били преди 2002г. един общ съсобствен имот, който в
резултат на делба и регулиране от 2002г. се обособява в две самостоятелни УПИ и
продавачът на С. е останал собственик на сградата по смисъла на чл. 63, ал. 3
от Закона за собствеността. С.С.(след покупко-продажба от съделителя на Панови)
е станала собственик на сграда в имота на заинтересованите страни. Като
собственик на тази жилищна сграда, С. разполага с ограничено вещно право на
строеж върху съответния УПИ XVI-586 от кв. 45 по РП на с. Труд, за който е
издадено обжалваното РС, от което следва, че С.С. е заинтересовано лице по чл.
149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и може да обжалва разрешението за строеж.
Обстоятелството,
че жалбоподателката е собственик на жилищна сграда, в същия УПИ XVI-586 от кв.
45 по РП на с. Труд, за който е издадено обжалваното РС, определят оспорващата
по смисъла на цитираната разпоредба като лице с правен интерес да обжалва издаденото
РС. Оспорващата е носител на вещни права в УПИ XVI-586 от кв. 45 по РП на с.
Труд и е засегната от строителство с такива характеристики, поради което има
качеството на заинтересовано лице на основание чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.
Възраженията на ответника, че е налице ненадлежна процесуална легитимация на С.
да оспори издаденото РС са неоснователни. В тази връзка отричането на
качеството й на заинтересовано лице би поставило в невъзможност засегнат
собственик на жилищна сграда в имот, за който се издава РС да упражни правото
си на защита при разрешен в нарушение на правилата на ЗУТ строеж.
Доказателства за съобщаването на РС
на жалбоподателката не са представени по делото. Съдът счита, че узнаването за
строителното разрешение по други начин не представлява надлежно връчване и не
може да замести редовното съобщаване за издаване на акта по предвидения в чл.
149, ал. 1 от ЗУТ ред. При тези данни съдът приема, че жалбата на С.С. срещу
разрешението за строеж е допустима, подадена в срок и от лице с правен интерес
по чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и следва да бъде разгледана по същество.
Оспорваното по делото Разрешение за
строеж № 16/09.01.2019г. на главен архитект на Община Марица е издадено от
компетентен орган, в изпълнение на правомощията му по чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, в
установената от закона писмена форма. В АА са посочени правните основания за
издаване на акта, а именно разпоредбата на чл. 148 от ЗУТ и чл. 152, ал. 1 от ЗУТ и по повод подадено заявление от Г.Р.П. и Д.П.П..
Разрешението за строеж е издадено
при неспазване на административнопроизводствените правила и материалноправните
разпоредби.
От съдебно – техническата експертиза
се установи, че имотната граница, за която е издадено обжалваното РС, е на отстоянието
до жилищната сграда на жалбоподателката
- в западния край е 0,40 см. и 0,55 см. в източния край. На южната
фасада на жилищната сграда на жалбоподателката, откъм страна на проектната
ограда има два броя прозорци и вход от югоизток, като при изпълнение на
оградата ще се затворят прозорците от южната фасада и ще се ограничи достъпът до
входа на жилищната сграда. В същото време жилищната сграда на С. има достъп
единствено от към нейния УПИ ХІІ-586, тъй като вещото лице посочва, че между
нейната сграда и имот с идентификатор 73242.501.584(УПИ ХVІ-586) на Панови има
изградени масивни огради.
В случая строежът на проектираната оградата
изцяло не е съобразен с правилата и нормативите на Глава Трета, раздел IV на
ЗУТ. Не са спазени изисквания за минимални отстояния
при ниско жилищно застояване от 3м. Липсва съобразяване с прилежащата площ на
жилищната сграда на С.. По силата на чл. 64 от Закона за собствеността, собственикът
на сградата разполага и с правото да ползва земята в рамките на необходимото за
пълноценното ползване на постройката. Разпоредбата на чл. 64 от ЗС е
императивна и създава ограничение за собственика на земята да я ползва изцяло,
когато в нея е построена сграда, собственост на лице, което не притежават права
върху терена. Правото на собственика да ползва земята, върху която е построена
сградата, произтича от чл. 64 от ЗС и не се нуждае от повторно учредяване или
от изрично отделно признаване. Видно от съдебно-техническата експертиза и приложената
към нея снимка, процесната ограда ще е разположен на 40 см до южната фасада на жилищната
сграда - собственост на жалбоподателката. По делото липсват данни в хода на
административното производство от страна на административния орган да е
изследван въпросът дали проектираната ограда попада в прилежащия терен на
изградената жилищна сграда и дали попада в обхвата на необходимото ползване на
земята за пълноценно използване на постройката, съгласно чл. 64 от ЗС. В тази
връзка следва да се има предвид прилежащата площ към жилищната сграда, за която
липсват данни за осъществена от страна на административния орган преценка
относно установеното в чл. 64 от ЗС право на ползване на земята по отношение на
суперфициарния собственик, което съставлява нарушение на основното правило по
чл. 35 от АПК в административното производство, задължаващо административния
орган да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая преди
издаването на административния акт. Нарушаването на това правило в
случая има за последица и неправилно прилагане на материалния закон, тъй като с
проектираната ограда се нарушава упражняването на правото на ползване на
мястото, съгласно чл. 64 от ЗС, с оглед акцесорния му характер спрямо правото
на собственост върху постройката.
Установеното нарушение е основание по
чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, налагащо отмяна на Разрешението за строеж като
незаконосъобразен административен акт.
Същевременно съдът счита, че с
издаването на процесния акт се нарушава и целта на ЗУТ. Законът разрешава
изграждането на огради с цел отделяне на имот от съседен такъв. В случая се
установява, че заинтересованите лица са изградили масивни огради между сградата
на жалбопадателката и техния имот УПИ ХVІ-586, така че достъпът до сградата се
осъществява само от страна на нейния имот УПИ ХІІ-586. Настоящата проектирана
ограда с процесното РС ще огради с масивна ограда и другата страна на жилищната
сграда на отстояние 40 см., с което ще се отнеме изцяло възможност да ползва
вход на сградата, светла част, прилежаща площ.
Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал.
3 от ЗУТ оградите към съседните урегулирани поземлени имоти се разполагат с
равни части в двата имота и в тези случаи, ако оградата е плътна с височина над
0,6 м, тя се допуска въз основа на изрично писмено съгласие на собствениците на
засегнатите имоти и ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на
сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината
на плътната част на оградата. В случая със самото издадено разрешение за строеж е предвидено
строителството на оградата да се
осъществи изцяло в УПИ XVI-586 от кв. 45 по РП на с. Труд, т.е. изцяло в имота,
собственост на Панови, а не да се разположи с равни части в съден имот. При
разполагане на оградата изцяло в имота на възложителя, не се изисква съгласие
на собственик на засегнат имот и аргумент в тази посока е разпоредбата на чл.
48, ал. 4 от ЗУТ. В случая поради
липсата на съгласие на собственик на засегнат имот, строителството на
плътна ограда между съседни имоти с височина на плътната част над 0,6 м се
допуска, ако са спазени следните предпоставки: разстоянието от оградата до
жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот да е
по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата, като оградата
се разполага изцяло в имота на възложителя.
По делото чрез експертизата се
установява нарушено разстояние от оградата до жилище в първия етаж на сграда в
същия урегулиран поземлен имот. Допусната съдебно-техническа експертиза
категорично установява, че оградата е на 40-50 см. от южната фасада на жилищната
сграда на жалбоподателката.
Целта на разпоредбите на чл. 48, ал.
3 и 4 от ЗУТ е да се осигури отстояние на ограда от жилищната сграда на
засегнатия собственик. В настоящия казус С.С. е засегнат от строежа на оградата
собственик на жилищна сграда, която сграда следва да има отстояние от
разрешеното строителство на ограда. Целта на цитираните разпоредби на ЗУТ е
жилищната сграда да е на отстояние по-голямо или равно на височината на
плътната част на оградата. В случая това не е спазено с одобрения инвестиционен
проект.
Възраженията на ответника, че
нормите са приложими са съседни имоти и не следват да бъдат спазени, съдът
приема за неоснователни в предвид целта, която законодателят им е предал.
Целта на нормите е да защитят
засегнат собственик на жилищна сграда от изграждане на ограда на разстояние,
което не може да е по – малко от височината на плътната част на оградата.
Процесното разрешение за строеж
противоречи на същността и целта, която законодателят е вложил в разпоредбите
на чл. 48, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ. Жалбоподателката е заинтересовано лице, чиято
жилищна сграда е засегната от изграждането на оградата, след като разстоянието
от проектираната оградата до жилището в първия и единствен етаж на сградата е
под 2, 2 метра.
С оглед изложените по-горе
съображения, съдът намира, че оспорваното Разрешение за строеж №
16/09.01.2019г. на главен архитект на Община Марица е незаконосъобразно,
издадено в противоречие на административнопроизводствените правила, материалния
закон и неговата цел.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК
на жалбоподателя следва да се присъдят своевременно заявените разноски, които
се установяват в размер на 900 лева адвокатско възнаграждение, 350 лева депозит
за вещо лице и 10 лева държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
Разрешение за строеж № 16/09.01.2019г. на главен архитект на Община Марица.
ОСЪЖДА
Община Марица да заплати на С.П.С.,*** сумата в размер на 1260 лв. (хиляда
двеста и шестдесет лева), направени разноски по делото.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния Административен съд на Република България
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: