РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. Варна , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110201390 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ХЕЛИОС 99“ ЕООД чрез управителя и
представляващ дружеството Д. К. Г. против НП № 23-0001034/23.11.2020 г. на
Началника на Отдел „Контрол“ в РД“АА“-Варна, с което за нарушение на
разпоредбата на чл. 104з ал.2 пр.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/
на дружеството е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
В депозираната жалба се твърди, че посочените в НП факти не
отговарят на действителната фактическа обстановка. Излага се становище, че
издаденото НП е нищожно, а при условията на евентуалност, че същото е
незаконосъобразно. Сочи се, че НП е издадено от некомпетентен орган.
Твърди се, че посочената като нарушена норма е неотносима към
установените факти. Относно образуването на административно-
наказателното производство, се излага становище, че следва да бъде
съобразен фактът, че процесният лиценз е върнат по пощата на 12.11.2020 г.
Сочи се, че при преценка на съставомерността на деянието следва да се има
предвид, че разпоредбата на чл. 104з ал.2 т.1 от ЗАвП е изменена на
07.07.2020 г., а нарушението е от 29.06.2020 г. Като аргумент за
1
незаконосъобразността на издаденото НП се сочи обстоятелството, че в
периода от 13.03.2020 г. в Република България е обявено извънредно
положение, което има последица и по отношение на административните
срокове по АПК. В тази връзка се твърди, че посоченото в НП нарушение не е
извършено, тъй като срокът не е бил изтекъл към датата, посочена в АУАН и
НП. С оглед фактът, че лицензът е върнат на 12.11.2020 г., преди издаването
на обжалваното НП и липсата на щета за Държавата се сочи, че деянието е
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се, в случай, че съдът
установи, че нарушението е извършено, да бъде постановен акт, с който да се
измени НП в частта на наложената санкция, като се определи минимален
такъв. Иска се присъждане в полза на въззивника на сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид наличните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
През 2019 г. е била извършена проверка от служители на РД“АА“ –
Варна на дейността на „Хелиос – 99“ ЕООД, притежващо Лиценз на
Общността за извършване на международен превоз на товари № 16453 от
17.11.2016 г. В хода на проверката е установено, че превозвачът е престанал
да отговаря на изискванията на чл. 7 ал.6, вр. с чл. 7 ал.2 т.3 от ЗАвПр, с оглед
на което и на основание чл. 107 ал.1, вр. с чл. 106а ал.1 т.6 б.в от ЗАвП по
отношение на дружеството е издадена Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ № РД-14-915/19.05.2020 г. на и.д.
Директор на РД“АА“ - Варна, с която се спира дейността на превозвача по
извършване на обществен превоз на товари чрез отнемане на издадените 12
броя заверени копия към лиценз № 16 453 до отстраняване на
несъответствието, послужило като основание за издаване на тази заповед, с
оглед на което считано от датата на връчване на заповедта за дружеството
възниква задължение да върне в РД“АА“ издадените заверени копия към
лиценза.
2
С протокол за проведено известяване с рег.№ РД-14-915/1/21.05.2020 г. ,
на 21.05.2020 г., около 17.12 ч., в гр.Варна гл.инспектор при РД“АА“ – Варна
е провел разговор по телефона с пълномощник на дружеството-жалбоподател
– Ю.Р. (с приложено по преписката пълномощно), като е уведомил същия че е
издадена заповед с рег.№ РД-14-915/1/21.05.2020 г. , и.д. Директор на
РД“АА“ - Варна, с която се спира дейността на превозвача по извършване на
обществен превоз на товари. Същият е уведомен, че представляващ
дружеството може да получи препис от заповедта в 7 дневен срок от
уведомяването, съотв. ако не бъде получена в указания срок ще се счита
връчена с изтичането на същия – по аргумент от разпоредбата на чл. 18а
АПК.
На 31.08.2020 г. , св. Й.Р. – ст.инспектор при РД“АА“ – Варна, при
извършена проверка констатирал, че въззивникът не е върнал в регионалното
звено на ИА“АА“- РД“АА“ – Варна завереното копие от лиценза с перфо
номер 254488 в 14- дневен срок от връчването на ЗППАМ за спиране на
дейността му, който срок се явява по-благоприятен такъв с оглед влязлото в
сила изменение на разпоредбата на чл. 104з ал.2 пр. 1 от ЗАвП.
При така установените факти, св. Р. съставил на дружеството-
жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 104з ал.2 пр.1 от ЗАвПр, въз основа
на който е издадено обжалваното НП, с което на основание на посочената
санкционна разпоредба е ангажирана административно-наказателната
отговорност на въззивника като е наложено на същия административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните
(показанията на актосъставителя Р.) и писмените доказателства по делото,
които съдът преценява като непротиворечиви и навеждащи на един
фактически и правен извод, с оглед на което ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установеното
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
3
надлежна страна, поради което се явява допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
Наказателното постановление НП № 23-0001034/23.11.2020 г. на
Началника на Отдел „Контрол“ в РД“АА“ – Варна е издадено от компетентен
орган, с оглед разпоредбата на чл. 189 т.12 от ЗАвПр и видно от т.І-7 от
приложеното към АНП копие на Заповед № № РД-08-30/24.01.2020 г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок, а АУАН е съставен в тримесечен срок от установяване на
нарушението. Спазено е изискването на чл. 42 от ЗАНН при изготвяне на
АУАН, а съдържанието на НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за
нарушенията са индивидуализирани.
Съгласно разпоредбата на чл. 104з ал.2 от ЗАвП в редакцията на
същата от ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г. превозвач, на когото е
приложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 6 и не е
върнал в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в 14-дневен
срок заверено копие на лиценз на Общността или удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари на територията на Република
България, се наказва с имуществена санкция в размер 500 лв. за всяко
невърнато копие или удостоверение. Разпоредбата в старата й редакция не
предвижда срок за изпълнение на цитираното задължение на превозвача,
изпълнението му се явява обвързано от посочения срок в поканата, отправена
от съответния АНО, който определен при условията на оперативна
самостоятелност би могъл да бъде и по-кратък (както в случая посочен е бил
седмодневен срок), поради което съдът намира, че новата редакция на
санкционната норма се явява по-благоприятна такава и правилно е отнесена
към възприетите в НП факти.
Видно от приобщения протокол за уведомяване и показанията на св. Р.,
дружеството-жалбоподател е надлежно уведомено (чрез свое упълномощено
лице по телефон) за постановяването на ЗППАМ за спиране дейността му,
4
както и че в случай, че в 7 -дневен срок от уведомяването, не се яви в
сградата на РД“АА“ надлежен представител за получаването й, същата ще се
счита връчена с изтичането на посочения срок.
От доказателствата по делото се установява, че в посочения срок в
сградата на РД“АА“ – Варна не се е явил надлежен представител, съотв.
заповедта, съобразно разпоредбата на чл. 18а АПК, следва да се счита за
връчена на 29.05. 2021 г.
Съдът намира, че направените възражения, че процесната ЗППАМ не е
надлежно връчена не следва да бъдат споделени, доколкото в съответствие с
принципа за бързина и икономия в административния процес е предвидена
възможност за устно уведомяване за издаден административен акт, изготвен
документ, насрочено административно дело, постановено съдебно решение
или определение/чл.18а, ал.7 АПК/, което подлежи на обжалване. Устното
съобщаване се извършва по разпореждане на административния орган или
съдията от длъжностно лице от администрацията , респ. съда, което
съобщава на адресата , че може да може да получи документите или книжата
в 7-дневен срок и удостоверява писмено с подписа си, че е извършило
съобщението. Писменото удостоверяване се прилага към преписката или
делото . След изтичането седмодневния срок, който започва да тече от
следващия ден, документите се смятат за връчени.
От приобщения по делото протокол за уведомяване е видно, че
пълномощникът е уведомен, както за постановяването на конкретната
заповед, така и за диспозитива на същата, съобразно който се спира дейността
на дружеството-жалбоподател. С оглед на изложеното, по силата на закона,
съгласно разпоредбата на 104з ал.2 от ЗАвП за дружеството-жалбопадетел
възниква задължение да върне в Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" в 14-дневен срок заверено копие на лиценз на Общността
или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари на
територията на Република България, като незнанието на закона от
представляващите го длъжностни лица не е основание за отпадане на
административно-наказателната отговорност на общо основание. Поради тази
именно причина и факта на уведомяването за спиране на дейността е бил
достатъчен за да възникне задължението за връщането на завереното копие на
лиценза.
5
Безспорно от датата на която се счита за връчена процесната заповед до
12.06.2020 г. е изтекъл предвидения в чл. 104з ал.2 от ЗАвПр 14-дневен срок,
поради което бездействието се явява противоправно съотв. деянието –
извършено именно на датата, посочена в обжалваното НП – 13.06.2020 г.
Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника, че с оглед
обявеното в страната извънредно положение в период след 13.03.2020 г., 14-
дневния законов срок, предвиден в нормата на чл. 104 ал.2 от ЗАвПр не се
явява изтекъл. Действително с решение на Народното събрание, обнародвано
в ДВ, брой 22, от 3.3.2020 г. е обявено извънредно положение върху цялата
територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април
2020 г., като с решение на Народното събрание, обнародвано в ДВ, бр. 33, от
07.04.2020 г. се удължава срока на обявеното с Решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. извънредно положение върху цялата територия на
Република България до 13 май 2020 г. Доколкото процесният срок обаче не се
явява изтекъл по време на извънредното положение, за същия се явява
неприложима нормата на чл. 4 ал.1 т.1 от Закона.
Поради изложените съображения, съдът намира, че законосъобразно и
обосновано е ангажирана административно-наказателната отговорност на
въззивника на основание чл. 104з ал.2 от ЗАвП.
Като съобрази, че административната санкция е предвидена в
цитираната разпоредба във фиксиран размер, съдът намери, че не следва да се
произнася по въпроса за намаляването на същата.
На следващо място съдът намира за неоснователни доводите, изложени
в жалбата за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН поради
маловажност на случая, с оглед липсата на щети за държавата. В случая се
касае за административно нарушение, с което се застрашават обществените
отношения развили се по повод на законосъобразното осъществяване на
обществените превози, тъй като задължението за връщане на копията на
лиценза гарантира, че превозвачът няма да разполага физически с разрешение
за осъществяване на превоз до отпадане на посочените основания за спиране.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че НП следва да
бъде потвърдено като изцяло законосъобразно.
6
С оглед изхода на спора съдът намира принципно, че на въззиваемата
страна на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се следват разноски, като такова
искане е направено и в придружаващото въззивната жалба писмо, подписано
от Директора на РД „АА“. Доколкото обаче, в провелото се въззивно
производство не се яви процесуален представител – юрисконсулт, не бяха
депозирани нито становище, нито писмени бележки, съдът намира, че не са
ангажирани доказателства за сторени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, които да следва да бъдат присъдени.
Поради посоченото, съдът намери, че не следва да присъжда разноски
за юрисконсултско възнаграждение, поради отсъствие на доказателства за
тяхното реализиране.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0001034/23.11.2020 г. на Началника на
Отдел „Контрол“ в РД“АА“-Варна, с което на „ХЕЛИОС 99“ ЕООД на
основание чл. 104з ал.2 пр.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7