Р Е Ш Е Н И Е
№ 265
гр. П., 23 септември 2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският
районен съд в публично заседание на шести декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Д.Б., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1145 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният
иск е с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 258 от ЗЗД.
Ищецът – ЕТ „Р.
Х.“ – гр. В., представляван от Р.Й.Х., чрез адв. А.Г.П.
от ВТАК, твърди в исковата молба, че предявява
иска си във връзка с постъпило възражение срещу заповед за изпълнение № 239/09.10.2018
г., подадено от длъжника по ч.гр.д. № 914/2018 г. по описа на ПпРС.
Твърди, че на
08.02.2018 г., в гр. К., между страните
по делото бил сключен Договор за сервизно обслужване № 14/08.02.2018г. Съгласно предмета на сключения договор
изпълнителят извършвал възмездно, със свои трудови ресурси следните дейности:
периодични технически прегледи и техническо обслужване на автомобили на
възложителя, извънгаранционен ремонт на повредите, появили се при експлоатация
на автомобилите на възложителя, тенекеджийно-бояджийни
дейности, ремонт и зареждане на климатични системи; доставка на резервни части
за автомобилите на възложителя, провизорни ремонти (при необходимост),
репатриране на повреден автомобил на възложителя на територията на страната
(при необходимост).
В изпълнение на сключения
между страните договор, на 19.06.2018 г. в сервиза на изпълнителя, намиращ се в
гр. К., м. Кълни Дол, път II-55
„Дебелец-К.-Гурково: при км.4+650 (дясно) възложителят бил оставил
за диагностика и ремонт свой автомобил, а именно ДАФ Автобус с рег.№ Т 6773 ВТ.
При приемане на автомобила бил съставен
протокол за изпитване товарен автомобил от същата дата – 19.06.2018 г. В
резултат на извършената първоначална диагностика изпълнителят изготвил
технологична карта (работна карта) № 3726 от 19.06.2018 г., в която подробно
бил описал дейностите по ремонта, които следвало да бъдат извършени.
Изпълнителят ЕТ „Р. Х.”
бил извършил ремонтните дейности, като бил отстранил констатираните
неизправности по автомобила, предоставен му от възложителя „М.” АД – ДАФ
Автобус с рег.№ Т 6773 ВТ. Извършената работа била приета без забележки с приемо–предавателен протокол от 11.07.2018 г. Възложителят
бил приел и фактура № **********/11.07.2018г. за сумата от 7452.58 лв., която
остойностявала извършената работа и вложените части. Според сключения между
страните договор, възложителят следвало да заплати извършените автосервизни услуги (вложени резервни части, материали,
консумативи и труд) по цени на дребно, в сервиза на изпълнителя, валидни към
момента на извършване на услугите, в 5-дневен срок от издаване на данъчната
фактура от страна на изпълнителя.
Към датата на предявяване
на иска възложителят „М.” АД не бил предприел действия по заплащане на сумата
от 7452.58 лв., дължима за извършен ремонт на ДАФ Автобус с рег.№ Т 6773 ВТ и
за която била съставена Фактура №
**********/11.07.2018 г. Вземането било безспорно по своя размер и основание, а
до възложителя като задължено лице била изпратена и покана за доброволно изпълнение,
която същият бил получил на 31.08.2018 г.
Предвид изложеното, моли
да бъде постановено решение, с което съдът да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 7 452.58 лв., представляваща извършена
работа и вложени части, във връзка с диагностика и ремонт на автобус с № 6773
ВТ, за което е издадена Фактура № **********/11.07.2018 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от момента на подаване на заявлението –
09.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 738.06
лева, представляваща разноски по делото. Претендира разноски в заповедното и в
исковото производство.
В съдебно заседание
поддържа предявения иск чрез пълномощник.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен
отговор от ответника „М.“ АД – гр. П., представлявано от И.А.А., чрез пълномощник: адв. Б.Д. ***,
в който възразява срещу дължимостта на сумите по
издадената заповед за изпълнение, тъй като твърди, че не е дал съгласие за
извършване на ремонта, не е приел същия и счита ремонта за некачествен и с
недостатъци, които са толкова съществени, че правят ремонта негоден до степен,
приравняваща се на пълно неизпълнение от страна на изпълнителя.
Предвид обстоятелството, че автобусът е излязъл на
11.07.2018 г. от сервиза след ремонта и е върнат в сервиза на 13.07.2018 г. със
същите оплаквания за повторен ремонт, счита, че е налице рекламация по
първоначалния ремонт, за който е издадена процесната
фактура.
От фактическа страна ответникът не оспорва, че с ищеца са
имали сключен договор за сервизно обслужване № 14/08.02.2014 г. за диагностика
и ремонт на МПС, собственост на ответното дружество. Не оспорва, че във връзка
с този договор ответникът е оставил процесния автобус
за диагностика и ремонт в сервиза на ищеца, с оплаквания за теч от картер и загряване на двигател. Твърди, че автобусът е
престоял за отремонтиране при ищеца от 19.06. до
11.07.2018 г., като съгласно клаузите на сключения между страните договор
ищецът трябвало да изготви и представи на ответника ценова оферта с подробно
описани в нея необходми ремонтни дейности, резервни
части и цена за целия ремонт. В случая изпълнителят не бил изпълнил това си
задължение и не бил изготвил ценова оферта, поради което не можело да се
приеме, че възложителят се е съгласил с извършения ремонт и че е приел
извършване на описаните във фактурата ремонтни дейности при посочените цени.
Освен това твърди, че ремонтът е некачествен и че
ответникът е направил рекламация за същия. Твърди, че непосредствено след
приемане на автобуса от възложителя след първоначалния ремонт на11.07.2018 г.,
още при излизане от сервиза, на път от К. към П., автобусът започнал отново да
грее и да има теч от картера. Ответникът своевременно
уведомил за това изпълнителя и върнал автобуса за повторен ремонт, като МПС
било прието отново в сервиза на ищеца на 13.07.2018 г. със същите оплаквания.
По своята същност това представлявало рекламация на извършения ремонт за
периода 19.06.2018 г. – 11.07.2018 г. След извършения повторен ремонт,
автобусът бил получен от представител на ответника на 20.07.2018 г. Още при
извеждането му от сервиза, автобусът дал същите повреди. Процесният
автобус трябвало да пътува за П.с група деца, но изпълнителят заявил на
възложителя, че няма да има проблеми при пътуването, а след завръщането на
автобуса в страната, ако се налагало, щял да го приеме отново за ремонт.
Пътуването до П.било съпроводено с чести спирания на автобуса за доливане на
вода и др. поддържащи действия, за да може да бъде изпълнен курсът. Отново се
появил теч на масло от картера, изтекъл антифриз,
скъсали се маркучи и се появили др. дефекти. След завръщане на автобуса в
страната, ответникът се обадил на ищеца, за да приеме отново автобуса за
ремонт, но му било заявено, че не може да бъде направено нищо.
Твърди, че за повторния ремонт на автобуса е била издадена
фактура № 2528/20.07.2018 г. за сумата 1853.00 лв., към която било издадено
кредитно известие за намаляване на цената на извършения повторен ремонт след
рекламация на първия. Задължението по тази последваща
фактура било изплатено изцяло от ответника. Ответникът не бил заплатил само
цената на първоначалния ремонт, тъй като не се съгласил със същия, приел го с
възражения и върнал автомобила за повторен ремонт поради недостатъци на същия.
Ответното дружество се ползвало от правото си по чл. 264
от ЗЗД и уведомило своевременно ищеца за некачествения ремонт. След представяне
на фактура за заплащане на този ремонт, ответникът изрично изпратил писмено
възражение до ищеца.
Поради изложените съображения ответното дружество оспорва дължимостта на сумата по фактура № 2515/11.07.2018 г., тъй
като не се е съгласило с ремонта и цената и поради съществени недостатъци на
извършената от изпълнителя работа, за която се претендира плащане.
Освен договора за сервизно обслужване и ремонт, ответникът
оспорва всички други представени с исковата молба писмени доказателства. Счита
същите за едностранно издадени от ищеца частни документи за доказване на
изгодни за него факти, поради което счита, че не могат да докажат възлагането
на работата от ответника, цената, приемането на извършената работа без
възражения. Счита, че са необходими писмени доказателства, изхождащи от
ответника, които да установяват сключването
на договор за изработка за конкретния автомобил и за конкретната
поръчка, договореното възнаграждение и приемането на готовата работа, каквито
документи липсвали. Липсвали и доказателства, които да установят закупуването
на резервните части и материали, както и влагането им в конкретно този
автомобил на ответника, работните часове на автомонтьорите и др.
Счита, че липсата на приета от ответника ценова оферта
сочи на липса на съгласие за сключването на договора за изработка за конкретния
автобус.
Поради изложените фактически и правни съображения,
ответникът счита предявения иск за изцяло неоснователен и в случай на
отхвърлянето му претендира разноски.
В съдебно заседание изпълнителният директор на ответното
дружество – лично и с пълномощник, поддържа изложеното в отговора. Пледира за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Въз основа на
подадено от ищеца в настоящия процес заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 914/18 г. по описа на Поповския
районен съд, по което е издадена заповед № 839/09.10.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която съдът е разпоредил длъжникът „М.“
АД – гр. П., да заплати на кредитора ЕТ „Р. Х.“ – гр. В., сумата 7452.58 лв.,
представляваща извършена работа и вложени части във връзка с диагностика и
ремонт на автобус с рег. № ***, за което е издадена фактура №
**********/11.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от момента на подаване на заявлението – 09.10.2018 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата 738.06 лв. – разноски по делото, в т.ч.
149.05 лв. – за заплатена държавна такса и 589.01 лв. – за адвокатско
възнаграждение.
В законния
срок по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение против заповедта, във
връзка с което е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си.
Настоящият иск
е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 415 от ГПК.
Не се спори по делото, че на 08.02.2018 г., между страните по делото е
сключен Договор за сервизно обслужване №
14/08.02.2018 г. (заверено копие приложено на л. 59-62 от делото). Със същия са
уредени отношенията между страните във връзка с периодични технически прегледи
и техническо обслужване на автомобили на възложителя; извънгаранционен ремонт
на повредите, появили се при експлоатация на автомобилите на възложителя; тенекеджийно-бояджийни дейности; ремонт и зареждане на
климатични системи; доставка на резервни части на автомобилите на възложителя;
провизорни ремонти (при необходимост); репатриране на повреден автомобил на
възложителя на територията на страната (при необходимост). В договора са
уредени правата и задълженията на страните, цени и начин на плащане, неустойки,
прекратяване и др. условия. Неразделна част от договора е Приложение № 1 към
него – Опис на автомобилите, в който изрично са посочени конкретните
автомобили, които подлежат на техническо обслужване или ремонт.
Няма спор и че на 19.06.2018 г., по време на действие на горепосочения
договор ответникът, като възложител, е възложил на ищеца, като изпълнител,
ремонт на автобус ДАФ, с рег. № ***, който е измежду автобусите, предмет на
договора и изрично посочени в описа.
При приемането на автобуса за ремонт е изготвена работна карта № ***
(заверено копие приложено на л. 11 и 12 от делото), в която са отразени
посочените от възложителя проблеми по автобуса: 1. Дава си сам газ по баира; 2.
Грее; 3. Валове и тресачка; 4. Смяна на жила на
скоростите и 5. Моторът е по-шумен. В същата карта са посочени и дейностите,
които са извършени от механиците, вложените части и труда. В работната карта е
посочено, че е отказано извършването на дейността по т. 4 – смяна на жила, като
това се потвърждава и от показанията на св. А.С. – отговорник за сервиза на
ищеца. Във връзка с направеното искане от възложителя за валове и тресачка, е изготвена още една работна карта – № 3726
(приложена в заверено копие на л. 10), в която са посочени установените
проблеми по ходовата система на автобуса.
Няма спор, че автобусът е оставен за ремонт на 19.06.2018 г. и
монтьорите на ищеца са започнали съответните ремонти дейности по него. Според
св. М.Б.– монтьор при ищеца, ремонтирал процесния
автобус, първо проверили ходовата част на автобуса и започнали да сменят
маслото, при което от картера изпаднали парчета
метал, за които впоследствие установили, че са от кобиличките
на разпределителния вал. След това установили, че турбото
е в масло, че цилиндровите глави са разядени, тъй като двигателят е работил с
вода, а не с антифриз. Поради тази причина според св. Балканджиев,
се е получила и корозия в тапите на блока на двигателя. За констатираните
проблеми по двигателя на автомобила лично св. А.С. уведомила изпълнителния
директор на ответното дружество по Вайбър, подкрепено
със снимки, а впоследствие и с разговор по телефона. За всички части, чиято
смяна или ремонт се налагали според механиците, ответникът бил уведомяван, като
му били посочвани както съответните части, които подлежат на смяна, така и му
била давана възможност да си избере дали да бъдат използвани евтини или
скъпи части, нови или втора употреба.
Той съответно заявявал какво предпочита и от сервиза действали според желанието
му. В отговор на въпроси, зададени му по реда на чл. 176 от ГПК, изпълнителният
директор на ответното дружество не оспори горепосочените обстоятелства.
Частите, които били сменени при първия ремонт на автобуса, били втора употреба
според свидетеля Александрова, а уплътненията били нови. Бил констатиран
проблем и с главите на двигателя, но тъй като ответникът не разрешил да бъдат
закупени нови или втора употреба, главите не били подменени. Същевременно,
посочените глави на двигателя не подлежали на ремонт, а само на подмяна. Според
същата свидетелка, по охладителната система не били правили нищо.
След като ремонтът бил извършен, на 11.07.2018 г. представител на
ответното дружество, заедно със св. Ф.Х.– шофьор на процесния
автобус, отишли в сервиза на ищеца, за да приберат автобуса. При пристигането в
сервиза, на представителя на ответника първо му били представени за подпис
работната карта и издадената от ищеца фактура № **********/11.07.2018 г. на
стойност 7452.58 лв. Според изп. директор на
ответното дружество, няма вариант да бъде взет автобусът, без предварително да
са подписани документите, тъй като практиката на сервиза е такава. Според св.
Александрова, действително автобусът не може да бъде взет от сервиза, без преди
това да бъдат подписани документите – фактура, приемо-предавателен
протокол и работна карта. Според същата свидетелка, няма вариант преди
подписване на документите да бъде извършен тест на автомобила. Тестът се
извършва, след като автобусът си тръгне от сервиза, като в случай, че бъдат
констатирани някакви проблеми, същият се връща в сервиза и се преценява от къде
идва проблемът. В конкретния случай шофьорът – св. Хасанов, запалил мотора на
автобуса, проверил маслото водата и тръгнал за гр. П.. Първоначално нямало
проблеми, но по пътя, след около 30-40 км. Шофьорът констатирал същите
проблеми, които били налице и при предаването на автобуса за ремонт. Той
започнал да вдига температура на водата, спирачките не били регулирани, само
било стегнато едното дясно колело. На следващия ден автобусът отново бил приет
за ремонт в сервиза на ищеца. Там му бил извършен нов ремонт и на 20.07.2018 г.
отново бил взет от представител на ответника.
За извършения втори ремонт на автобуса от ищеца е издадена фактура № **********/20.07.2018
г. (заверено копие приложено на л. 41), на стойност 1853.00 лв. Към нея е
издадено и кредитно известие № **********/31.07.2018 г., на стойност 182.40
лв., с което стойността на фактурата от 20.07.2018 г. била намалена със сумата,
посочена в кредитното известие, включваща семерина с
гривна и труд. Няма спор, а и от приложеното на л. 43 от делото заверено копие
на преводно нареждане от 19.09.2018 г., стойността на фактурата от 20.07.2018
г. е заплатена от ответника.
Няколко дни след втория ремонт на автобуса, същият потеглил за П.с група
деца. Според св. Хасанов, още на отиване, по пътя, в Р., шофьорът констатирал
същите проблеми по автобуса, но не толкова чести – вдигал температура. На
връщане от П.вече проблемите били съвсем същите, каквито били и първоначалните.
Автобусът греел, спукало се водно съединение. Според същия свидетел, преди
автобусът да влезе в сервиза на ищеца за първия ремонт, проблеми с двигателя му
не били констатирани. По време на пътуването до П.и обратно, според св. Хасанов
не е имало проблеми с турбо компресора, с двигателя и
по ходовата част на автобуса.
Съдът кредитира показанията и на тримата разпитани свидетели, като
отчита факта, че същите работят при страните, но и като приема, че показанията им са взаимно непротиворечиви и
кореспондират с останалия събран доказателствен
материал по делото.
Впоследствие във връзка с кореспонденция между страните по повод плащане
на задълженията по издадените фактури за извършения ремонт, ответникът е изпратил на ищцовата
страна уведомление от 08.10.2018 г., с което заявил, че възразява срещу
качеството на извършения ремонт на процесния автобус,
за което е издадена фактурата от 11.07.2018 г., поради което и заявил още, че
няма да я заплатят, докато не установят в друг сервиз какви допълнителни
ремонтни дейности трябва да бъдат извършени за отстраняване на допуснатите
некачествени действия. Уведомил ищеца още, че непосредствено сред получаване на
автомобила от сервиза, същият изцяло дефектирал.
Действително на л. 47 от делото е приложено заверено копие на констативен
протокол от 30.08.2018 г., издаден от „Клаас“ ООД –
гр. Р., според който след направено тестово управление било установено, че
автобусът има проблем с охладителната система – загрява при движение; забелязани
са течове на масло от цилиндровата глава, от картера
и от капака на ангренажната верига; двигателят на
автомобила работи шумно и автобусът губи охладителна течност. На л. 48 е приложено заверено копие на
работна карта към сервизна поръчка№ 36796/02.10.2018 г., издадена от „Хоби Кар“
ЕООД, съгласно която при оглед на процесния автобус
са забелязани течове от масло от двигателя; високо налягане на охладителната
система; автомобилът загрява и губи двигателно масло, което е предпоставка за
по-сериозен дефект.
Във връзка с изясняване на делото от фактическа страна бе допусната и
изслушана съдебна автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. Д.П. ***. В заключението си вещото лице посочва
кои са елементите на охладителната система на автобуса. Заявява по втора
задача, че в процесната фактура от 11.07.2018 г. има
елементи от охладителната система или работа по тях, които да са описани и те
са, както следва: водно съединение компресор, водно съединение ф50 0.4м,
антифриз и труд по смяна на водни колектори втора употреба, смяна на болтове
воден колектор, смяна на „о“ пръстен термостатно тяло, смяна на „о“ пръстен преходник между водна помпа и термостатно тяло, смяна на
водно съединение компресор втора употреба, смяна на водно съединение до
разширител. В отговор на задача трета вещото лице изброява какви са възможните
неизправности при прегряване на мотора на автобуса, както и посочва, че
отговорът е съгласно схемата на фирмата
производител – чек лист – диагностика на неизправности на охладителната система
при прегряване на двигателна серия XF, като заявява, че може
да се установи каква е конкретната причина за прегряването, но не е извършена
диагностика по реда на тестване на охладителна система и чек листа на
производителя. В отговор на четвърта задача вещото лице е посочило, че ако са
увредени колекторите на цилиндровите глави, това може да доведе до загуба на
охладителна течност, до нарушаване на работното налягане на охладителната
течност, до падане на температурата на кипене на охладителната течност, но не
може да доведе до нарушаване на нормалната циркулация на охладителна течност. В отговор
на въпрос № 5: може ли повредените колектори и цилиндрови глави да са причина за
прегряване, вещото лице е отговорило, че има признаци, описани в чек листа на
производителя и отговорът ме у: косвено да. На въпрос № 6: Може ли преди да се
отстрани проблема с разпределителния вал, цилиндровите глави, колекторите,
турбокомпресора, да се твърди със сигурност, че прегряването е в резултат на
дефект в охладителната система, отговорът на вещото лице е, че първо е следвало
да се диагностицира охладителната система съгласно
чек листа на производителя. На въпрос № 7: При констатиране на метално парче в картера, правилни ли са били действията на механиците на
ищеца, отговорът на вещото лице е: да, търси се източникът по вида на парчето,
действията са били правилни. На въпрос № 8: може ли да продължи да работи
двигател с констатираните повреди и какви биха били последиците от това,
отговорът на вещото лице е, че при откритото парче метал и при демонтажа на
разпределителния вал, това парче е от черупка на опорен плъзгащ лагер на
разпределителния вал, който управлява газоразпределението
и е подложен на равномерно натоварване, за разлика от коляновия
вал, като ресурсът му е сравнително голям. При износване на един опорен лагер
натоварването се поема от другите и валът изпълнява функциите си. При
увеличаване на износването ще се увеличи и хлабината, което ще доведе до
нарушаване на фазите на разпределение и от там – на влошена работа на двигателя,
евентуално задиране на повдигач в близост до
авариралата шийка. На въпрос № 9: Описаните във фактурата ремонтни дейности и
вложените части кореспондират ли с установените повреди, отговорът на вещото
лице е: да. В отговор на въпрос № 10, вещото лице е посочило, че е извършен ремонт
на автомобила по всички позиции, описани във фактура № **********/11.07.2018 г.
На въпрос № 11: Извършени ли са качествено описаните във фактурата ремонтни
дейности, вещото лице е отговорило: не, като се е аргументирало с констатациите
в приложените констативни протоколи от „Клаас“ ООД и „Хоби Кар“. На въпрос № 12: необходими ли са
били всички описани ремонти дейности за отстраняване на неизправностите, с
които автобусът е бил оставен в сервиза на ищеца за ремонт, отговорът е: не и
съгласно работна карта № ***/19.06.2018 г. На уточняващ въпрос на пълномощника
на ищеца в с.з., дали отговорът касае първоначалното задание или откритата след
това повреда, касаеща откритата метална стружка в картера, вещото лице е посочило, че отговорът е „не
съгласно работната карта“. На уточняващ въпрос на пълномощника на
ответника, в с.з. вещото лице заяви още,
че след разглобяване на картера и намирането на това
парче, действията са били правилни, защото по принцип се търси от къде е
излязло това парче. Започва се с разглобяване отдолу и при отваряне на
разпределителния вал се вижда, че там е износено и се предполага, че това е
причината. Това е било необходимо да се направи. След смъкване на цилиндровите
глави се оказва, че има износване на главата в местата на свързване на
колекторите. Тогава с полира и шлайфа. Според вещото лице, след като са открити
тези проблеми, дейностите е било необходимо да бъдат извършени. На въпрос № 13:
Правилни ли са били извършените ремонтни дейности за отстраняване на
неизправностите на автобуса, отговорът е: не, тъй като би трябвало да се
започне с диагностика на охладителната система. На поставения въпрос № 14:
Отстранени ли са били неизправностите по автобуса с описаните ремонтни
дейности, отговорът е: не, като вещото лице се мотивира отново с констативните
протоколи на двете фирми - „Клаас“ ООД и „Хоби Кар“.
В отговор на въпрос № 15, вещото лице е посочило, че описаните ремонтни
дейности не са довели до отстраняване на неизправностите, с които е оставен автобусът
в сервиза на ищеца. На поставения въпрос № 16: подлежат ли на ремонт
цилиндровите глави и извършен ли е ремонт на тези глави съгласно описаните и
дейности във фактурата, отговорът е: да. В отговор на въпрос № 17 вещото лице е
посочило, че парче от повдигачите не може да попадне
в цилиндровите глави. На въпрос № 19: вписванията за вложени части,
консумативи, ремонтни дейности и
трудочасове в работните карти съответстват ли на заявените ремонти от
ответника, вещото лице е посочило, че не съответстват на заявените по работна
карта № ***. В допълнение към отговора, в с.з. вещото лице заяви, че вложените
части, консумативи и т.н., макар и да не съответстват на тези по работната
карта, съответстват на откритите след това проблеми по автобуса.
Заключението на вещото лице е прието и приложено по делото, като
обективно и компетентно изготвено и като неоспорено от нито една от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск по чл. 422, ал. 1
във вр. чл. 415 от ГПК, във вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 258 от ЗЗД.
Искът е предявен
от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация и интерес от
предявяването му, след подадено възражение от длъжника по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и в законния срок по чл. 415
от ГПК, поради което е допустим.
Разгледан по същество, настоящият
състав на съда приема, че искът е частично основателен, като съображенията за
това са следните:
Няма спор по делото, а и от събраните
писмени и гласни доказателства, съдът приема за доказано по категоричен начин,
че между страните е съществувал валиден договор за сервизно обслужване,
подробно описан по-горе, по време на действието на който ответникът е възложил
на ищеца ремонт на собствения му автобус ДАФ, рег. № ***. Безспорно е доказано
в процеса и че ремонт на автобуса е извършен. Спорните въпроси са дали
извършеният ремонт е бил качествен, приета ли е работата от възложителя и дали
страните са постигнали уговорка относно цената на същия.
Правната регламентация на отношенията между страните по повод извършения
ремонт на автобус, се намира в разпоредбите на чл. 258 и сл. от ЗЗД, касаещи
договора за изработка.
Според разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД, с договора за изработка
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на
другата страна, а последната – да заплати възнаграждение.
Договорът за изработка е консенсуален,
двустранен и възмезден.
Две са основните задължения на
изпълнителя – да изработи нещо съгласно поръчката в срок, без отклонения от нея
и то така, че изработеното да бъде годно за обикновеното или предвиденото в
договора предназначение; - да предаде изработеното на поръчващия.
Три са основните задължения на
поръчващия при договор за изработка – да даде необходимото съдействие за
изпълнение на работата, да приеме изработената съобразно договора работа и да
плати възнаграждение за приетата работа.
Недостатъците
на престирания резултат – предмет на изработката, не
погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат
права на възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и
ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване размера на
възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за
възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са
толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение. Когато възложената работа е извършена с недостатъци, за
възложителя се поражда потестативното право да избере
една от алтернативно предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД възможности: 1)
отстраняване на недостатъците; 2) заплащане на разходите, необходими за
отстраняването им; 3) намаляване на възнаграждението. Отговорността на
изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от характера на
недостатъците и отражението им върху годността на изработеното. Съобразно
разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД възложителят има право да развали договора
за изработка с едностранно волеизявление само когато недостатъците са толкова
съществени, че правят изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в
договора предназначение. В този случай е налице пълно неизпълнение. За да се
приеме, че недостатъците са съществени, е необходимо да се извърши преценка не
само дали правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му
предназначение, но и дали същите са неотстраними, дали създават сериозни
затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или икономически
нецелесъобразно (в този смисъл
Решение № 157/08.11.2010 г. по т.д.№ 1135/2009 г. на ВКС, II т.о. на ВКС, постановено в производство по чл.
290 от ГПК).
В конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебна автотехническа експертиза настоящият състав на съда приема,
че възлагането на ремонта на автобуса е станало по уговорения между страните
начин – чрез изготвяне на работна карта, в която са отразени известните към
него момент технически проблеми на превозното средство.
Ремонтът е извършен в сервиза на ищеца, за което впоследствие е издадена
и процесната фактура. Макар и в нея да е отразено
извършване на дейности и влагане на части, не всички от които са по
първоначалната работна карта, от заключението на вещото лице е установено по
категоричен начин, че ремонтът е извършен по всички описани във фактура №
**********/11.07.2018 г. позиции и всички описани дейности и вложени части
кореспондират с установените повреди.
Действително изпълнителят се е отклонил от първоначалното задание по
работната карта, извършвайки ремонт по двигателя на автобуса, но настоящият
състав на съда приема, че това отклонение не е било самоцелно, а е било
продиктувано от констатираното наличие в картера на
автобуса на метално парче от част от двигателя. Това е наложило и поетапното
разглобяване на двигателя, с оглед установяване от къде е това парче, както и
констатираните впоследствие други повреди по двигателя. Съдът приема, че в
случая, макар и тези ремонтни дейности да не са били описани в работната карта,
изпълнителният директор на ответното дружество е бил запознат с констатираните
проблеми, както и е дал своето съгласие същите да бъдат отстранявани, като
бъдат съответно и влагани определени части и извършвани определени дейности по
ремонта на автобуса. Този факт е признат изрично от законния представител на
ответника в отговорите му на поставени въпроси по реда на чл. 176 от ГПК.
Установен и е посредством показанията на свидетеля С.. Констатираните
неизправности по двигателя са довели съответно и до увеличаване обема на
дейности по ремонта, съответно – до влагане на части, необходими за
отстраняване на повредите. Цената на частите също е била известна на
представителя на ответното дружество.
Въпреки че ищецът твърди, че ремонтни дейности конкретно по
охладителната система на автобуса не са извършвани, от заключението на вещото
лице е видно, че във фактурата има посочени вложени части и извършвани дейности,
касаещи охладителната система (отбелязани в оранжево в приложеното към
заключението копие на част от процесната фактура), които
макар и да са били свързани и осъществени във връзка с ремонта на двигателя и
констатираните повреди в него след предаване на автобуса в сервиза на ищеца,
касаят именно охладителната система.
Като краен резултат ремонтът е осъществен, но още същия ден след
извеждане на автобуса от сервиза, по пътя към гр. П., са били констатирани
същите проблеми и по-конкретно –
автобусът продължавал да грее. На следващия ден същият е върнат за нов ремонт,
извършени са нови дейности, издадена е нова фактура, по която има приспадане на
част от труда и за която няма спор между страните, че е платена. Въпреки новия
ремонт проблемите по автобуса не са били отстранени в пълна степен и този факт
категорично е установен от вещото лице, което в заключението си посочва, че
описаните в процесната фактура ремонти дейности не са
извършени качествено, както и неизправностите по автобуса не са били отстранени
с описаните ремонтни дейности. Още повече, че независимо, че при констатираното
метално парче в картера на автобуса, дейностите по
откриване на причината и останалите, свързани с ремонта на двигателя са били
необходими, то същите не са довели до отстраняване на неизправностите.
Констатираните проблеми по автобуса от двете независими фирми – „Клаас“ ООД и „Хоби Кар“ ЕООД касаят не само неизправности
по охладителната система, с които ищецът твърди, че изобщо не се е занимавал,
но касаят и течове на масло от цилиндровата глава на автобуса, от картера и от капака на ангренажната
верига, както и продължаване на шумната работа на двигателя. Освен това ищцовата страна не е спазила реда, по който следва да се
процедира при установяване на неизправности в охладителната система, а именно –
първо да направи диагностика на охладителната система, следвайки стъпките,
посочени в чек листа на производителя на автобуса.
Предвид всичко гореизложено, настоящият състав на съда приема, че в
случая е налице хипотезата на чл. 265, ала. 1 от ЗЗД – изпълнената работа има
недостатъци и по-конкретно – извършеният ремонт е некачествен. Макар и
законният представител на ответника да е подписал приемо-предавателния
протокол от 11.07.2018 г. без възражения,
съдът приема, че в случая не може да се говори за приемане на работата
по смисъла на чл. 264, ал. 2 от ЗЗД, тъй като дори св. С., доведена от ищцовата страна, заяви в с.з., че подписването на всички
документи, в т.ч. и приемо-предавателния протокол,
става преди автобусът да бъде разгледан, съответно изпитан.
В същото време съдът не приема за доказано възражението на ответника, че
извършеният ремонт е с такива съществени недостатъци, че същите го правят
негоден, което от своя страна да обуславя извод за недължимост
на заплащане на цялата претендирана сума по процесната фактура. Това е така, тъй като, както бе посочено
по-горе, за да се приеме, че недостатъците са съществени, е необходимо да се
извърши преценка не само дали правят изработеното негодно за договорното или
обикновеното му предназначение, но и дали същите са неотстраними, дали създават
сериозни затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или
икономически нецелесъобразно. В случая всички ремонти действия по автобуса
съгласно фактурата са извършени и всички части, описани в нея, са вложени в
този автобус. Действително ремонтът е некачествен, но не и до степен да не може
автобусът да се използва по предназначение. Както и самото вещо лице е
отбелязало, проблемите по автобуса са отстранени, независимо, че това не се е
случило в сервиза на ищеца, а в базата на ответника и към настоящия момент автобусът
е в експлоатация без процесните неизправности.
При това положение и тъй като
въпреки връщането на автобуса за повторен ремонт, констатираните неизправности
не са могли да бъдат отстранени от ищеца, в случая остава предвидената в чл.
265, ал. 1, пр. последно от ЗЗД възможност – да бъде съответно намалено
възнаграждението.
И както бе посочено по-горе, тъй
като всички посочени в процесната фактура части
реално са вложени в автобуса, но ремонтът е некачествен, то намалението следва
да бъде извършено от описаните във фактурата дейности по труда на работниците
на ищеца във връзка с ремонта. Затова настоящият състав на съда приема, че общо
претендираната сума по фактурата в размер 7452.58 лв.
с ДДС, следва да бъде намалена със сумата 1801.20 лв. с ДДС, представляваща
труд във връзка с извършените ремонтни дейности.
Предвид всичко гореизложено, следва да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 5651.38 лв. по
фактура №
**********/11.07.2018 г., за извършен ремонт на автобус ДАФ, рег. № ***,
за което вземане е издадена заповед № 839/09.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 914/18
г. по описа на Поповския районен съд, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от момента на подаване на заявлението – 09.10.2018 г., до
окончателното изплащане на вземането, а в останалата част над 5651.38 лв. до
пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
И двете страни
са поискали присъждане на разноски.
Направените от ищцовата страна разноски в
исковото производство са в следните размери съобразно приложения списък и
доказателствата за действително извършени такива: - 149.06 лв. – за доплатена
държавна такса; - 842.40 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение и -
125.00 лв. – за заплатено възнаграждение на вещо лице.
Пълномощникът на ответника е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищеца, но съдът приема това възражение за неоснователно, тъй
като за иск с материален интерес 7452.00 лв. минималното възнаграждение на
адвокат съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. е в размер 702.60
лв. При това положение заплатеното адвокатско възнаграждение в размер 842.40
лв. е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и не е прекомерно, поради което не подлежи на
намаляване от съда.
Предвид изхода на спора и като се съобрази със задължителното тълкуване,
дадено в т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2013 г. по тълк.д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК ВКС, съдът счита, че съразмерно с уважената част на иска
ответната страна следва да заплати на ищеца сумата 846.69 лв. – разноски в
исковото производство по гр.д. № 1145/2018 г. по описа на ПпРС и сумата 559.72
лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. 914/2018 г. по описа на
ПпРС.
Направените от
ответната страна разноски са в общ размер 975.00 лв., в т.ч. 738.06 лв. – за
заплатено адвокатско възнаграждение и 125.00 лв. – за възнаграждение на вещо
лице. Съразмерно с отхвърлената част от иска ищцовата
страна следва да заплати на ответната сумата 235.00 лв. – разноски по делото.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ЕТ „Р. Х.“, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. В ***, представляван от Р.Й.Х. и „М.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. П., Промишлена зона № 0, представлявано от изпълнителния
директор И.А.И., ЧЕ „М.“ АД – гр. П. ДЪЛЖИ на ЕТ „Р. Х.“ – гр. В., СУМАТА 5651.38 лв. (пет хиляди
шестстотин петдесет и един лева и 38 ст.) по
фактура №
**********/11.07.2018 г. за извършен ремонт на
автобус ДАФ, рег. № ***, за което вземане е издадена заповед № 839/09.10.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 914/18 г. по описа на Поповския районен съд, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
като в останалата част над 5651.38 лв. до пълния предявен размер от 7452.58 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск.
ОСЪЖДА „М.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., Промишлена зона №
0, представлявано от изпълнителния директор И. А. И., ДА ЗАПЛАТИ НА ЕТ „Р. Х.“, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. В ***, представляван от Р.Й.Х., СУМАТА 846.69 лв. (осемстотин четиридесет
и шест лева и 69 ст.) – разноски в
исковото производство по гр.д. № 1145/2018 г. по описа на Поповския районен
съд, КАКТО И СУМАТА 559.72
лв. (петстотин петдесет и девет лева и 72 ст.) – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. 914/2018 г. по описа на ПпРС.
ОСЪЖДА ЕТ „Р. Х.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В ***, представляван от
Р.Й.Х., ДА ЗАПЛАТИ НА „М.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., Промишлена зона №
0, представлявано от изпълнителния директор И.А.И., СУМАТА
235.00 лв. (двеста
тридесет и пет лева 00 ст.) – разноски по делото съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: