РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 126783
гр. София, 13.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г.А
като разгледа докладваното от Г.А Частно гражданско дело №
20231110153536 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Производството по е образувано въз основа на заявление по чл.410 от
ГПК от със заявител „***************************, ЕИК
**********************, със седалище и адрес на управление
***********************, против Й. Г. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, *************************, общ. Столична, обл. София (столица)
сумите от 375,79 лева (триста седемдесет и пет лева и 79 стотинки),
представляваща главница , ведно със законна лихва за период от 29.09.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата 558,49 лева (петстотин петдесет и осем
лева и 49 стотинки), представляваща лихва за период от 15.11.2016 г. до
28.09.2023 г., сумата 4,35 лева (четири лева и 35 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 16.01.2015 г. до 15.11.2016 г., 118,77лева (сто и
осемнадесет лева и 77 стотинки), представляваща неплатено договорно
възнаграждение за период от 15.08.2015 г. до 15.11.2016 г., 328,68лева (триста
двадесет и осем лева и 68 стотинки), представляваща неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за период от
15.11.2016 г. , както и държавна такса в размер на 27,72 лева (двадесет и
седем лева и 72 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на
180,00 лева (сто и осемдесет лева).
Съдът намира, че заявлението по чл.410 от ГПК, в частта му относно
претенцията за заплащане на 118,77лева (сто и осемнадесет лева и 77
стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от
15.08.2015 г. до 15.11.2016 г., следва да бъде отхвърлено като неоснователно,
предвид новите изменения на ГПК чл.411, ал.2 от ГПК касателно
задължението на съда да преценява още в заповедно производство, дали са
1
налице условията за уважаване на искането. Съображенията на съда за това са
следните:
- По отношение възнаграждението за закупен пакет от допълнителни
услуги;
На първо място предоставените за тази цена услуги са изброени в
споразумението, но не е посочено как следва да се формира цена за всяка от
услугите поотделно. в чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е предвидено, че видът, размерът
и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат
ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Наред с това
заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т. е. то
е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените услуги,
както е посочено и в самото Споразумение, и е без значение дали някоя от
тези услуги ще бъде реално предоставена и използвана по време на
действието на сключения между страните Договор. Принципът на
добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично
ползване на такава. В тази връзка, съдът намира тази клауза за нищожна, като
противоречаща на чл.10а от ЗПК.
Съдът счита, че в случая намира приложение нормата на чл.411, ал.2, т.3
от ГПК и заявлението в тази му части следва да бъде отхвърлено, поради
констатирана от съда неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
Следва да бъде дадена възможност на кредитора, по реда на чл.415, ал.1, т.3
от ГПК да предяви осъдителен иск против длъжника, за вземането си за
заплащане на сума от 118,77лева (сто и осемнадесет лева и 77 стотинки),
представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 15.08.2015
г. до 15.11.2016 г., и в исковия състезателен процес, страните да вземат
становище и представят доказателства в тази насока. Доколкото обаче ГПК в
цитираната норма - чл.411, ал.2, т.3, изрично предвижда, при служебно
констатиране от съда, на неравноправна клауза в договор да откаже издаване
на заповед за изпълнение, то и заявлението следва да бъде отхвърлено в тази
му част.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК със заявител
„***************************, ЕИК **********************, със
седалище и адрес на управление ***********************, против Й. Г. Д. с
ЕГН: **********, за заплащане на сумата от 328,68лева (триста двадесет и
осем лева и 68 стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги за период от 15.11.2016 г. , като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
2
На основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК УКАЗВА на заявителя
„***************************, ЕИК **********************, със
седалище и адрес на управление ***********************, ЧЕ МОЖЕ в
ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от съобщението, да предяви осъдителен иск за
вземането си за заплащане на сумата от 328,68лева (триста двадесет и осем
лева и 68 стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги за период от 15.11.2016 г. , против
длъжника Й. Г. Д. с ЕГН: **********, като внесе дължимата държавна такса
по сметка на СРС.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба от заявителя, в
едноседмичен срок от съобщението, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3