Р Е Ш Е Н
И Е
09.08.2019 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2019 Град Велики Преслав
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд – Велики Преслав трети състав
На
05 (пети) август Година 2019
В публично
съдебно заседание, в следния състав:
Председател Стоян Момов
Секретар Марияна В.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия С.
Момов
гражданско
дело
номер 562 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 7 вр. чл. 82,
ал. 2, пр. 2 от Кодекса на международното частно право на Република България
(КМЧП), вр. чл. 49 от Семейния кодекс на Република България (СК).
Предявен е иск с правно основание
чл. 49, ал. 1 от СК.
В
исковата си молба, ищцата Р.С.М. – български гражданин с обичайно
местопребиваване в Република България твърди, че с ответника Х.А. – роден на
*** г. гражданин на Р.С., без адресна регистрация в Република България, са съпрузи от 28.07.2004 г.,
когато сключили граждански брак. От брака си нямали родени деца. Първоначално
съпрузите се установили в с. И., обл. Ш., а малко по-късно – и в гр. В. Преслав.
В началото на 2005 г. страните се разделили и оттогава не поддържали никакви
отношения помежду си. Р.М. моли съда да прекрати брака между страните като дълбоко
и непоправимо разстроен.
Ответникът,
след връчване на съобщение и преписи от исковата молба с приложенията по реда
на чл. 48 от ГПК (ДВ, бр. 41/18.05.2018 г., стр. 71, попр., ДВ, бр.
46/01.06.2018 г., стр. 62) не взема становище по предявения иск. Назначеният му
по реда на чл. 48, ал. 2 от ГПК особен представител признава изцяло претенцията
и моли гражданския брак между страните да бъде прекратен.
Никоя от страните-съпрузи не прави
искане съдът да се произнесе относно вината за разстройството на брака.
Компетентност на Районен съд – Велики
Преслав и приложимо право:
Съгласно
чл. 7 от КМЧП, брачните искове, вкл. искът за развод, са подсъдни на
българските съдилища ако един от съпрузите е български гражданин или има
обичайно местопребиваване в Република България.
Ищцата
и ответникът са с различно гражданство и различно обичайно местопребиваване –
ищцата е български гражданин с постоянен адрес в Република България: гр. Върбица,
обл. Ш., а ответникът – гражданин на Р.С., без адресна регистрация в Република
България и неизвестен адрес и обичайно местопребиваване в чужбина. При тези
факти разводът между страните се урежда от българското материално право – на
основание чл. 82, ал. 2, пр. 2 от КМЧП, а подсъдността на делото за развод е на
Районен съд – Велики Преслав, на основание чл. 7 от КМЧП.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: страните са съпрузи от 28.07.2004
г., когато сключват граждански брак в гр. Велики Преслав, за което, от
длъжностното лице по гражданското състояние в Община Велики Преслав е съставен
акт за граждански брак № 0024/28.07.2004 година. От брака си нямат родени деца
(според служебно
изисканите справки от Регистъра на населението – Национална база данни
„Население“ относно гражданството,
самоличността и родствените връзки (низходящи) на страните). Разпитаните в съдебно заседание
свидетели Геновева Христова и Румяна Велкова излагат, че страните сключили
граждански брак в гр. В. Преслав и заживели в с. И.. Съвместното им съжителство
продължило около година, след което ответникът напуснал пределите на страната и
се завърнал в родината си – Р.С.. Оттогава страните не поддържали никакъв контакт
помежду си. Тоест, след фактическата им раздяла и към датата на
предявяване на иска за развод, съпрузите имали различно обичайно
местопребиваване по смисъла на чл. 48, ал. 7 от КМЧП – ищцата в Република България,
а ответникът – в Р.С..
Предвид установеното чрез събраните
безпротиворечиви гласни и писмени доказателства, съдът счита, че се доказа
липсата на разбирателство, взаимно уважение, привързаност и другарски отношения
между съпрузите. Налице е ненормално протичане на брачните отношения, което не
може да бъде преодоляно. Проява на настъпилото отчуждение между брачните
партньори е и фактическата раздяла между тях отпреди петнадесет години. Предвид
изложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен.
Ищцата
Р.С.М., при съставянето на акта за сключването на гражданския брак, е заявила,
че запазва своето предбрачно фамилно име.
По
делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер
на 40,00 лв., която, при непроизнасянето на съда по въпроса за вината за
разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, следва да се възложи
поравно на страните.
На основание
чл. 329, ал. 1 от ГПК, предвид непроизнасяне по въпроса за вината, разноските
следва да останат в тежест страните, така както са направени.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 28.07.2004 г. с акт
за сключен граждански брак № 0024/28.07.2004 г. съставен от длъжностното лице
по гражданското състояние в Община Велики Преслав, между Х.А., роден на *** г. в Р.С., гражданин на Р.С., без адресна
регистрация в Република България, с обичайно местопребиваване в Р.С. и Р.С.М. с ЕГН **********, български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***, със съдебен адресат – адв. М.В. ***,
КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ОПРЕДЕЛЯ
държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв. (четиридесет лева).
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Х.А. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, сума в размер на
20,00 лв. (двадесет лева), представляваща съответната му част от държавната
такса при решаване на делото.
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Р.С.М. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, сума в размер на
20,00 лв. (двадесет лева), представляваща съответната й част от държавната
такса при решаване на делото.
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, в
тежест на Р.С.М. остават
направените от нея деловодни разноски.
Препис
на настоящото решение, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, ДА СЕ ВРЪЧИ на всяка
от страните, на основание чл. 39, ал. 1 от ГПК, както следва: на ищцата – чрез
пълномощника й адв. М.В. от ШАК, на ответника – чрез особения му представител –
адв. Г.И. от ШАК.
Решението,
на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред
Окръжен съд – Ш., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На
основание чл. 64, ал. 4 от ЗСВ, настоящото съдебно решение, засягащо
гражданския статус на страните, подлежи на публикуване на интернет страницата
на ВПРС без мотивите.
Районен съдия: