РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Силистра, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Д.ка С. Стоева
при участието на секретаря Глория Недева
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско
дело № 20233400500369 по описа за 2023 година
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. Г. К., с ЕГН **********, чрез адв.Р.Н., моли съда да
отмени Решение №438/08.08.2023г. постановено по гр.д.№ 337/2023г. по описа на Районен
съд-Силистра, с което е признато за установено, че дължи на И. Д. В. сумата от 2850 лева-
обезщетение за щети, нанесени на растителни култури, отглеждани в имот, намиращ се в
с.Добротица, ул.“Шипка“ №22, в резултат от опасване от овце, които са негова собственост.
Счита, че постановеното от районния съд решение е неправилно и не почива на
събраните по делото доказателства. Ищецът не е доказал факта, че е собственик на
процесния имот, а това е съществена предпоставка за уважаване на иска. Този
доказателствен дефицит не може да бъде попълнен пред въззивната инстанция, което налага
претенцията да бъде отхвърлена. Не е доказано наличието на вреда, а това е съществен
елемент от фактическия състав на чл.50 от ЗЗД.
Счита че районния съд неправилно е разпределил доказателствената тежест в
определението си по чл.140 от ГПК. Преценката му на събраните доказателства е
неправилна и непълна. Едностранчиво са обсъждани показанията на водените от ищеца
свидетели, предимно на съпругата му.
Претендира разноските си по делото.
ОТВЕТНИКЪТ И. Д. В., с ЕГН**********, представляван от адв.В.Г., е подал
отговор, с който заявява, че подадената въззивна жалба е неоснователна, поР. което следва
да бъде оставена без уважение. Тезата на жалбоподателя противоречи на събраните по
1
делото гласни доказателства. Формираната от районния съд фактическа обстановка е
правилна и съответства изцяло със събрания по делото доказателствен материал. Налице са
всички елементи на сложния фактически състав на чл.50 от ЗЗД, поР. което моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноските си за тази инстанция.
Съдът като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, прие за
установено следното:
С Решение №438/08.08.2023г. постановено по гр.д.№337/2023г. по описа на РС-
Силистра, съдът е признал за установено, в производство по чл.422 от ГПК, по предявен иск
с правно основание чл.50 от ЗЗД, че М. Г. К. дължи на И. Д. В. сумата от 2850 лева,
представляваща обезщетение за щетите, нанесени на растителни култури, отглеждани в
имот, намиращ се в с.Добротица, ул.“Шипка“ №22, в резултат от опасване от овце-
собственост на М.К..
Разпределил е между страните разноските по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд счита следното:
Основното възражение на жалбоподателя е, че не е доказан факта, че И.В. е
собственик на повредения имот и поР. това не му се дължи обезщетение.
Това възражение не е било предмет на обсъждане в първоинстанционното
производство, но не поР. допуснати от съда процесуални нарушения и неправилно
разпределена доказателствена тежест, а поР. това, че М.К., чрез процесуалния си
представител, го заявява едва в хода на устните състезания. Отговорът на исковата молба не
съдържа оспорване на факта, че В. е собственик на имота. Напротив, защитната теза на
ответника е изградена именно върху твърдението, че е преговарял с В. за подмяна на
оградата, но той му е отказал. От това изявление и поведение-житейско и процесуално-
следва, че М.К. е считал че именно В. обитава и поддържа имота и насажденията в него са
негови. Правото на собственост върху самия имот в случая не е от значение, тъй като се
търси обезщетение за увредените насаждения, намиращи се в имота, за които не се спори
чии са.
Ответникът не се е позовал на този факт /че И.В. не е собственик на имота/, нито в
отговора на исковата молба, нито след постановяване на определението, с което му е
съобщен доклада, нито в проведените съдебни заседания. Не е отправено доказателствено
искане към съда дори и след разпита на свидетелката Д В.а- , която е заявила, че имотът е
бил на майка й и баща й.
Предвид на това, правилно съдът е приел за безспорен този факт, поР. което не е
указал на ищеца, че следва да сочи доказателства за установяването му, в който смисъл е
2
направеното възражение в жалбата. С оглед на това възражението за неправилност на
съдебното решение поР. допуснато процесуално нарушение от съда и недоказаност на иска,
е неоснователно.
Неоснователно е и възражението за едностранно, пристрастно тълкуване на
свидетелските показания, като се дава превес на показанията на свидетелите, водени от
ищеца. Напротив, пълно и всестранно са обсъдени показанията на всички разпитани
свидетели.
На първо място, ответникът е признал факта, че неговите овце са влезли в съдения
имот, в който се намирали насажденията на ищеца. Видът на земеделските култури и
уврежданията им е установен от приетия като доказателство констативен протокол за огледа
извършен на 10.09.2021г. от комисията, назначена от Кмета на Община Ситово /л.4 по гр.д.
№ 337/23 по описа на РС-Силистра/. Протоколът не е оспорен с отговора на исковата молба,
нито по късно в хода на производството. Размерът на щетите е установен от вещото лице по
назначената от съда експертиза.
Спорен между страните е останал въпросът за съпричиняване на вредите от страна на
ищеца, поР. отказа му да съдейства за поставяне на оградата. Във връзка с това са допуснати
четирима свидетели- двама водени от ищеца и двама от ответника. Показанията на всички
свидетели са обсъдени подробно от районния съд и именно въз основа на съпоставянето им
се прави правния извод, че не е доказан факта, че И.В. е създавал пречки на своя съсед при
изграждане на оградата. Не отговаря на истината, че съдът е дал превес на показанията на
съпругата на ищеца, тъй като тези показания са съпоставени и преценени с оглед
показанията на свидетеля С и тези на сина на ответника. М.М.ов. Обсъдени са и показанията
на свидетеля Опрев, които действително са неубедителни и без особена стойност за
разрешаването на спора.
Предвид на това, изводът, до който е достигнал районният съд, че в случая не е
налице съпричиняване от страна на И.В. е правилен и подкрепен от събраните по делото
доказателства.
Отделно от това, настоящият състав счита, дори да е била налице пасивност от страна
на В., /факт, който не е доказан/, то това негово поведение не води до съпричиняване на
вредоносния резултат, както счита жалбоподателя. Имотът на ищеца е ограден. Задължение
на собственика на животните е да осигури такива условия, че те да не причиняват вреди.
Следователно, ако ответникът е преценил, че съществуващата ограда не е годна да
предотврати навлизането на животните му в съседните имоти, негово е задължение да изгР.
такава, която да е ефективна. В ЗУТ са разписани правилата за изграждане на огР. /чл.48/,
налице е и хипотеза при която не е необходимо съгласието на съседа и възможност тя да се
постави изцяло в имота на възложителя. От изложеното от страните става ясно, че
наличната ограда и тази, с която ответникът евентуално би я заменил, не е с особен статут и
специфични изисквания за изграждането й- височина- плътност и т.н. в които случаи е
задължително съгласието на съседа, съответно е необходима административна процедура.
3
Предвид на всичко изложено, съдът счита, че възраженията, направени във
въззивната жалба са неоснователни. Въззивната инстанция споделя изводите от извършения
анализ на доказателствата, обективирани в съдебното решение и на основание чл.272 от
ГПК препраща към мотивите изложени в него.
Налага се извода, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поР. което
следва да бъде потвърдено.
По разноските, направени по в.гр.д.№ 369/2023г. по описа на Ос-Силистра:
Предвид изхода от процеса на жалбоподателя М.К. не се дължат разноски. Той следва
заплати на И.В. разноските по въззивното дело, които са в размер на 700 лева-заплатено
възнаграждение за адвокат.
По тези съображения, Окръжен съд-Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №438/08.08.2023г. постановено по гр.д.№337/2023г. по
описа на РС-Силистра.
ОСЪЖДА М. Г. К., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. В., с ЕГН**********,
сумата от 700 /седемстотин / лева- разноски по в.гр.д.№ 369/23г. по описа на ОС- Силистра.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4