Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 18.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-19 състав в
открито съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА С.
при
секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа т. дело № 2736 по описа за 2019
година, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно
основание по чл. 25, ал. 4, във връзка с ал. 6 ЗЮЛНЦ, предявени от З.С.С., с
ЕГН ********** чрез адв. С.С.,***, Търговски дом, кантора 161, срещу Сдружение
„ЕАЗИПА“ /ЕАЗИПА/, с ЕИК ********, за отмяна на приети на 10.12.2019г. от ОС на
ответника решения .
Ищецът
твърди, че е член на управителния съвет (УС) ответното сдружение, включително
към датата на провеждане на общото събрание (ОС) на 10.12.2019г., на което са
приети атакуваните решения. Поддържа, че състоялото се на 10.12.2019 г. ОС на
сдружение ЕАЗИПА било проведено незаконосъобразно и
противоуставно.
Според ищеца
приетите на това ОС решения за намаляване на броя на членовете на УС и избиране
на нов УС; за приемане на оставката на действащия председател на УС и избор на
нов председател на УС, противоречат на разпоредбите на чл. 24, предл. 1, чл. 27
и чл. 29, ал.3 ЗЮЛНЦ, както и на чл. 20, ал.1, изр. 1 и чл.22, ал.1 от Устава
на сдружение ЕАЗИПА.
Ищецът сочи,
че пороците в процедурата по провеждане на ОС се състоят в присъствието на
множество физически лица (нечленове на сдружението) и непреброяване на
присъствалите на форума – първоначално и в последствие, при прилагане на
правилото за спадащ кворум. На следващо място атакуваните решения не били
включени в обявения с поканата за свикване на ОС дневен ред. Излага
съображения, че за процесното ОС не е съставен протокол по предвидения за това
законов ред.
По
изложените съображения, оспорва атакуваните решения като незаконосъобразни и
противоуставни. Моли за тяхната отмяна.
Ответното
сдружение ЕАЗИПА, редовно уведомено по реда на чл. 50, ал.2 ГПК,
не депозира отговор на исковата молба в предвидения в закона срок.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не
е спорно, че ищецът е член на УС на сдружение ЕАЗИПА. В подкрепа на тези свои
твърденията, ищецът представя удостоверение за актуално състояние на ответното
сдружение (л.19-21), от което се установява че към 19.06.2020г.
ищецът е член на УС на сдружението ЕАЗИПА. По делото е представена и покана от
УС на сдружение ЕАЗИПА, за свикване на процесното ОС,
съдържа имената и подписите на членовете на УС, сред които и тези на ищеца. Извън
горното, при служебно извършена проверка в ТР при АВп, съдът установи че ищецът
– З.С. е била член на УС на сдружението ЕАЗИПА до 27.10.2020г., когато е освободена с решение на ОС на сдружението
и е заличена в ТР с вписване № 20201104150456. Служебно известно на състава
е че това решение на ОС се обжалва и
производството по т.д.№ 407/2021 година на СГС е висящо.
Следователно
към датата на провеждане на ОС, на което са приети атакуваните решения 10.12.2019г.,
както и към датата на завеждане на исковата молба ищецът е бил член на УС на
ответното сдружение ЕАЗИПА, към релевантния момент.
Между
страните не се спори относно законността на процедурата по свикване на ОС на
сдружението ЕАЗИПА, проведено на 10.12.2019г.
Видно от
представеното по делото Решение на управителния съвет (УС) на сдружение ЕАЗИПА
(л.35), на свое заседание на 08.11.2019г. УС на сдружението е взел
решение за свикване на редовно отчетно ОС на ЕАЗИПА, насрочено за 10.12.2019г.
От
представената с исковата молба покана (л.4), се установява, че УС на сдружение
ЕАЗИПА свиква редовно ОС на 10.12.2019г., при следния дневен ред: 1.) Отчет за
извършеното и резултатите през периода 2015 – 2019г. от членовете на УС и
експертите й за защита интересите на членовете, в това число и по съдебен път;
2.) Обсъждане и приемане на Правила за изчисляване дължимите плащания на ЕАЗИПА
от събраните от Музикаутор и Профон суми за права и Правила за разпределение на
постъпили плащания за права в ЕАЗИПА или обезщетения за права; 3.) Утвърждаване
решението на УС за изплащане задълженията на ЕАЗИПА за извършеното, приносите и
направените разходи от експертите на ЕАЗИПА, членове на УС и други членове с
принос – при спечелване делото по ЗОДОФ срещу Министерство на културата и
постъпило обезщетение или сума за права, постъпили от Музикаутор и Профон, в общ размер на 33,5% от присъденото обезщетение; 4.) Обсъждане и
приемане на Устав на ЕАЗИПА за отразяване измененията и допълнения, влезли в
сила в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (в сила от 1 януари
2018г.) и ЗАПСП (в сила от 29 март 2018г.); 5.) Други организационни въпроси –
при условията на ЗЮЛНЦ и Устава на ЕАЗИПА.
По делото е
представен отказ на АВп № 20200626102930/29.06.2020г., от които се установява,
че на сдружение ЕАЗИПА е отказано вписване на приетите на процесното ОС промени
в състава на УС, промяна в представителството и адреса на управление.
След
служебно извършена проверка от съда, по партида на сдружението в общодостъпния
ТР при АВп, се установи, че към депозираното пред АВп заявление образец А15 вх.
рег. № 20200626102930 (по което е постановен представения от
ищеца отказ) са приложени: списък на членовете на сдружението към датата на ОС
– 10.12.2020г., протокол от проведеното на 10.12.2020г. ОС на сдружение ЕАЗИПА (идентичен с намиращия се в кориците на делото л.50 и
сл.), присъствен списък от същата дата (идентичен с намиращия се в кориците на
делото л.55 и сл.), молба за напускане и Устав на сдружението.
На основание
чл. 155 ГПК тези документи са служебно известни на съда.
Видно от
приложения към заявлението А15 списък, броя на членовете на сдружението към
датата на ОС (10.12.2020г.) е 640.
По делото е
представен е протокол от проведеното на 10.12.2019 г. заседание, на ОС на ответното сдружение ЕАЗИПА. В него е посочено, че в 14:00 часа – обявеният
час за провеждане на общото събрание няма необходимия кворум. Отразено е, че
събранието се провежда един час по-късно – от 15:00 часа, при същия дневен ред
и на същото място – в офиса на сдружението, на което присъстват 47 души.
Разпоредбата
на чл. 27 ЗЮЛНЦ и чл. 22 от устава предвиждат, че общото събрание е законно,
ако присъстват повече от половината от всички членове. При липса на кворум
събранието се отлага с един час по-късно на същото място и при същия дневен ред
и може да се проведе, колкото и членове да се явят.
Следва да се
отбележи, че списъка на присъстващите в 14:00 часа на 10.12.2019г., съдържа 47
реда с имена на физически лица и номерация от 1 до 47. Поставените срещу
имената подписи са 45 броя (липсват подписи срещу лицата под №6 и 11), а едно
от подписалите се лица се повтаря (под № 7 и № 25). Предвид изложеното, съда
намира, че присъствалите в 14:00 часа на датата на процесното ОС лица са 44 на
брой. Какъв е броя на присъствалите в 15:00 часа не се установява от
доказателствата по делото.
При
извършена от съда съпоставка между лицата от списъка на членовете на сдружението
към датата на ОС - 10.12.2019г. (в ТР), с тези от списъка на присъстващите на
общото събрание в 14:00 часа (л.55), се установи, че в 14:00 часа на
10.12.2019г. са присъствали 14 от членовете на сдружението. В протокола няма
данни по време на заседанието да са се явили и други лица – членове. Като
съобрази горното и предвид това, че присъствения списък е подписан от още 30
лица (освен членовете), съда счита, че в 14:00 часа на 10.12.2019г., преди
откриване на заседанието са присъствали общо 44 лица, от които 14 членове и 30
лица – нечленове на сдружение ЕАЗИПА.
Дали същите
лица са присъствали и след отлагане на заседанието с един час, т.е. в 15:00
часа – няма данни и доказателства. От записванията в протокола от проведеното
ОС не се установява и кои са лицата участвали в гласуването на решения.
Съгласно чл.
24 ЗЮЛНЦ и чл. 20, ал.1 от устава, Общото събрание се състои от всички членове
на сдружението, т.е. в състава на ОС на сдружението ЕАЗИПА се включват неговите
членове.
От
представения по делото протокол от ОС на сдружение ЕАЗИПА от 10.12.2019г. (л.50
и сл.), се установява, че на заседание е отложено разглеждането на т.1-4 от
дневния ред за следващо ОС, като са взети няколко решения по т.5 – други
организационни въпроси. Решенията, които са приети са: 1). Освобождаване от
длъжност на председателя на УС (по негово заявление); 2.) Избор на нов
председател на УС; 3.) Освобождаване на останалите членове на УС в състав Г.Ш.,
проф. Е.Я., З.С. и М.Ч., 4.) Промяна на броя на членовете на УС от 5 на 3,
съответно промяна в устава на сдружението; 5.) Избор на двама членове на УС за
следващ мандат; 6.) Промяна на седалището на сдружението; 7.) Състав на
ревизионната комисия; 8.) Представителство на сдружението пред съдебните
органи; 9.) Срок за предаване на документация и имуществото на сдружението от
старото на новото ръководство; 10.) Отлагане разглеждането на 1-4 точка от
дневния ред за следващо ОС.
Нормата на
чл. 29, ал.3 ЗЮЛНЦ въвежда ограничение за разглеждане на въпроси, които не са
включени в обявения в поканата дневен ред. Същевременно чл. 22, ал. 2 от устава
дава възможност, за вземане на решения по невключените в обявения с поканата
дневен ред въпроси да бъдат, при гласуване на изменение и допълнение на дневния
ред, при откриване на събранието.
От
доказателствата по делото не се установи на ОС от 10.12.2019г. да е проведена
процедура по изменение или допълнение на дневния ред, регламентирана в чл. 22,
ал.2 от устава.
При така установената фактическа обстановка съдът
взе предвид следното от правна страна:
Предмет на
разглеждане в производството са предявените обективно съединени конститутивни
искове, с които се упражнява уреденото в чл.
25, ал. 4 ЗЮЛНЦ потестативно право, да се иска от
съда да отмени две от решенията на общото събрание на Сдружение с нестопанска
цел ЕАЗИПА, приети на 10.12.2019г., които се твърди да са незаконосъобразни и
противоуставни. По своята конститутивният иск е предназначен да осигури защита
на членствените права на ищеца, в случай на нарушаването им с незаконосъобразни
или противоуставни решения на Общото събрание на сдружение с нестопанска цел.
Принадлежността
на правото на такъв иск е обусловена изцяло от принадлежността на защитаваното
материално право - на правото на членство. Поради това правото да предяви този
иск възниква само за определен кръг субекти, изрично
посочени в разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ, а именно за всеки член на
сдружението или на негов орган, както и за прокурора (така Решение № 207 от
13.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 129/2010 г., II т. о.).
Активната процесуалноправна
легитимация в производството по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, предполага ищецът да е бил
носител на накърненото членствено право към датата на вземане на оспорваното
пред съда решение. Последващото погасяване на правото на членство в хода на
исковия процес по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ не води до погасяване на правото на иск,
респ. до изгубване на процесуалната легитимация на ищеца, и като последица от
това - до недопустимост на предявения иск и на постановеното по него съдебно
решение (така Решение № 85 от 10.09.2012 г. по т. д. № 589/2010 г., т. к., II
т. о. на ВКС и Решение № 128 от 19.11.2009 г. по т. д. № 269/2009 г., т. к., I
т. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК).
Искът се подава в рамките на преклузивния
едномесечен срок от узнаването на атакуваните решения, но не по-късно от една
година от датата на вземането на тези решения.
Исковете, предмет на разглеждане в
настоящото производство са предявени от ищеца – З.С., с твърдение, че тя е член
на УС на сдружение
ЕАЗИПА, за което е ангажирала доказателства. По делото се установи, че ищецът е
бил член на УС на ответното сдружение до 27.10.2020г., когато е взето решение
от ОС, за освобождаването му като член на УС на сдружението. Служебно известно е на съда, че
това решение също се обжалва и производството е висящо пред СГС.
Съдът приема, че наличието на членство
на ищеца в УС на сдружение ЕАЗИПА към 10.12.2019 г. (датата на ОС) и към датата
на депозиране на исковата молба (18.12.2019г.) е доказано по делото.
Атакуваните решения са от 10.12.2019г., а исковата молба е депозирана в съда на 18.12.2019г.,
т.е. в рамките на законоустановения срок.
Ето защо следва да се приеме, че ищецът
е активно материалноправно легитимиран да предяви пред съда конститутивните
искове по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, като се установява, че е упражнил това свое
право и в предвидения в чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ преклузивен срок за това.
По изложените съобразжения, съдът е
сезиран с допустими искове и дължи да се произнесе по тяхната основателност.
Основанията, на които е допустим съдебен
контрол върху решения на ОС на сдружение с нестопанска цел, са регламентирани в
чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Те са ограничени до проверка на законосъобразността на
решенията и тяхното съответствие с устава на сдружението (така Решение № 391 от
01.07.2005 г. на ВКС по т. д. № 679/2004 г., ТК, II ТО, Решение № 707 от
3.05.2012 г. по т. дело № 3488/2011 г. на САС, ТО, 5 състав). Същевременно
съдът е ограничен да проверява тези пороци на решението на ОС, които са
релевирани с исковата молба (така т. 6 от ТР № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. №
1/2002 година).
Съдебният контрол за законосъобразност и
уставосъобразност, обхващащ решенията на ОС на сдружението, включва
процедурните правила, отнасящи се до свикването, оповестяването и провеждането
му, спазването на които гарантира участието на всеки негов член в работата на
този орган на управление, както и нормативните и уставни разпоредби, с които се
осигурява реално упражняване на съответното членствено право (така Решение №
318 от 04.02.2019 г. по т. д. № 808/2018 г., ТК, II ТО на ВКС). Законът не
направи разграничение между императивни законови разпоредби и клаузи на устава,
поради което е въведено като задължение за ЮЛНЦ, спазването на едните и на
другите разпоредби, в случай че същите не си противоречат (така решение № 167
от 04.11.2013 г. по т. д. № 1292/2013 г., ТК, II ТО на ВКС).
В конкретния случай, съдът следва да
разгледа предявените искове за незаконосъобразност и противоуставност на
атакуваните решения, на наведените основания от ищеца – нарушения на
разпоредбите на чл. 24, предл. 1, чл. 27 и чл. 29, ал.3 ЗЮЛНЦ и на чл. 20,
ал.1, изр. 1, чл.22 от Устава на сдружението, както и възражението, че за ОС не
е съставен протокол по установения в закона ред - нарушение на чл. 32, ал.3 и
ал.5 ЗЮЛНЦ.
С оглед на въведени от ищеца основания,
се налага извода, че съдът в настоящото производството, следва да провери
спазена ли е установената в закона и устава процедура за провеждане на общото
събрание, на което са приети оспорените решения и оттам дали решения са взети
при спазване на предвиденото в закона и устава.
На първо място, съдът ще разгледа заявеното
от ищеца основание за процесуална незаконосъобразност по чл. 27 ЗЮЛНЦ, което е
общо и за двете оспорени решения, което се изразява в опорочаване на
процедурата по откриване на общото събрание, при липсата на установен кворум.
От представените по делото доказателства
е видно, че членовете на ответното сдружение към датата на провеждане на общото
събрание, на което са взети оспорените две решения, т.е. към 10.12.2019 г., са
640 на брой. Това се установява от представения в ТР (към заявление А15 вх.
рег. № 520200626102930) списък на
членовете към 10.12.2019 г., която дата е на проведеното заседание. От ищецът е
представен и списък на присъстващите на мястото на обявеното ОС, в 14:00 часа
на 10.12.2019 г., в който е удостоверено присъствието на 14 от членовете и 30
други лица, като всеки един от е положил подпис, с което е направил изявление
за удостоверяване осъществяването на този факт. От доказателствата по делото се
установява, че в обявения първоначален час за провеждане на ОС – 14:00 часа, са
присъствали под 50% от всички членове на ответното сдружение, поради което
заседанието е отложено с един час.
В чл. 27 ЗЮЛНЦ и чл. 22, ал.1 от устава
е предвидена възможност ОС да взема решения при т. нар. "спадащ
кворум" - когато в определения час за откриване на ОС не се явят минимално
необходимия брой членове, събранието се отлага с един час, когато се провежда
независимо от броя на явилите се членове, като в случая е не е поставена долна
граница за броя на присъстващите членове при спадащ кворум.
По делото не се установява, какъв е броя
на присъствалите в 15:00 часа членове на сдружението, и доколкото в списъка на
присъстващите е отбелязан час 14:00 часа, то съдът не може да направи
категоричен извод, че на проведеното в 15:00 часа на 10.12.2019г. заседанието
на ОС на ответното сдружение изобщо са присъствали негови членове.
Предвид горното трябва да се приеме, че
в случая е нарушено изискването за кворум, предвидено в чл. 27 ЗЮЛНЦ и чл. 22
от устава, при провеждане на общо събрание на членовете на Сдружение ЕАЗИПА от 10.12.2019 г., което
означава, че атакувани решения са незаконосъобразни на това, твърдяно от ищеца
основания.
Следващото заявено от ищеца основание, е
за присъствие на множество физически лица – нечленове на сдружението в залата, в която се е
провеждало ОС, се твърди да противоречи на чл. 24 ЗЮЛНЦ.
Нормата на чл. 24 ЗЮЛНЦ гласи, че Общото
събрание се състои от всички членове на сдружението, освен ако в устава е
предвидено друго. В случая чл.20 от Устава не предвижда друго. Цитираните
разпоредби гарантират правото на глас на членовете на сдружението при провеждане
на общото му събрание.
Съдът счита, че самото присъствие на
лица (нечленове), по отношение на които не се твърди да са повлияли при
формиране на кворума за откриване на ОС на 10.12.2019г. или да са участвали в
гласуването на решения от ОС, не е основание което води до процесуална
незаконосъобразност или противоуставност на приетите решения по смисъла на чл.
24 ЗЮЛНЦ. Това е въпрос по целесъобразност, които не подлежи на съдебен
контрол.
На следващо място ищецът заявява процесуална
незаконосъобразност и противоуставност на атакуваните решения, поради
невключването им в дневния ред на поканата за свикване на ОС.
Нормата на чл.29, ал.3 ЗЮЛНЦ предвижда,
че по въпроси, които не са включени в обявения в поканата дневен ред, не може
да се вземат решения. Съгласно чл. 22, ал.2 от Устава – по въпроси, които не са
включени в обявения с поканата дневен ред, не може да се вземат решения, освен
ако не се гласува изменение и допълнение на дневния ред при откриване на
събранието.
В конкретния случай, видно от
съдържанието на поканата за редовно ОС на ответното сдружение, в същата не са
включени точки за освобождаване от длъжност на председателя на УС (по негово
заявление) и избор на нов председател на УС, както и за намаляване броя на
членовете на УС и избор на нов УС. На проведеното ОС на 10.12.2019г. не е взето
решение за включването им в дневния ред. Разгледаните въпроси са представени
като част от т.5 от дневния ред – други организационни въпроси.
Съдът счита, че е налице формално
нарушение на процедурата по провеждане на ОС – разгледани са съществени въпроси,
който не следват от общата формулировка на т.5 в дневния ред „други
организационни въпроси“.
Оспорените
решения водят до промяна на персоналния и числения състав на ОС. Процедурата по
освобождаване на член на УС е предвидена в чл. 29 и чл. 30 от Устава –при
неизпълнение на задълженията чрез гласуване от ОС или по собствено желание. Поради
това, както предлагането на нови членове, така и освобождаването на членове на
УС на ответното сдружение, е достатъчно да бъде включено като точка в дневния
ред, без да се посочват конкретни имена, за да се приеме, че е спазено
изискването на чл. 26, ал.2 от ЗЮЛНЦ.
Поради това атакуваните решения се явява
незаконосъобразни поради противоречие със закона (чл. 29, ал.3 от ЗЮЛНЦ и на
устава - чл. 22, ал.2) и следва да бъдат отменени.
Неоснователни са твърденията на ищеца за
незаконосъобразност на атакуваните
решения поради липсата на съставен по установения ред протокол. Протоколът от ОС е
частен свидетелстващ документ, които удостоверява провеждането на ОС на
сдружение ЕАЗИПА на 10.12.2019г. В ЗЮЛНЦ и Устава на сдружението не се съдържа
норма, задължаваща сдружението да състави този протокол в конкретно установена
форма, неизпълнението на което да е скрепено с най-тежката санкция – незаконосъобразност/липса
на решенията поради незпазена формата на протокола от ОС. Протоколът няма
задължителна материална доказателствена сила и съдържанието му се преценява от
съда, с оглед на всички приети доказателства. Ищецът не е оспорил документа
като неавтентичен или неверен.
Предвид изложеното, искът за отмяна
решенията за намаляване на броя на членовете на УС и избиране на нов УС и избор
на нов председател на УС, е основателен на посочените от ищеца основания – по
чл. 27 и чл. 29, ал.3 ЗЮЛНЦ и чл. 22, ал.2 от Устава.
По разноските: При този изход на делото,
ищецът има право на разноски, съответно на уважената част от исковете, които
претендира - 80 лева (държавна такса съразмерно на уважените искове) и 300 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение .
Мотивиран от гореизложеното Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по искове с правно основание чл.25, ал.4 във връзка с ал. 6 ЗЮЛНЦ, предявени от
З.С.С., ЕГН **********, решенията на Общо събрание на Сдружение „ЕАЗИПА“
/ЕАЗИПА/, с ЕИК ********, проведено на 10.12.2019г., за намаляване на броя на
членовете на УС и избиране на нов УС и избор на нов председател на УС, като
противоречащи на разпоредбите на чл. 27 и чл. 29, ал.3 ЗЮЛНЦ, както и на основание
чл.22, ал.2 от Устава на сдружение ЕАЗИПА, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете
за отмяна на решенията на останалите посочени основания.
ОСЪЖДА
Сдружение „ЕАЗИПА“ /ЕАЗИПА/, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н Средец, ул. „****, офис 510 и 512, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
З.С.С., ЕГН **********, сумата 380 лева – разноски по делото, съразмерно на
уважената част на исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: