О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 10.04.2020 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на десети април , през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА  гр. дело № 162 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

         Делото е образувано във връзка с депозирана частна жалба от адв.П. – пълномощник на „АДВАНС ТЕРАФОНД“ АДСИЦ, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „ Златовръх“, № 1, против разпореждане № 327/07.02.2020 г. ч.по гр.д. 53/2020 г. на РС – Нова Загора, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за присъждане на направените в производството по чл. 417 от ГПК разноски – държавна такса в размер на 689.04 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2000.00лв.

         В жалбата се твърди, че постановеното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. При депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение жалбоподателят бил използвал утвърдения от Министъра на правосъдието образец, в който липсвала позиция, на която страната да отрази искането си за присъждане на разноски, поради което тя и не била направила това. Страната счита, че е изправена пред хипотезата , при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, поради което следва да направи това сега. Посочва се, дори да е налице законодателен пропуск, съдът следва да решава делата по разум и тъй като още с депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са били представени доказателства за извършените разноски, то съдът следва да ги вземе предвид и да ги присъди на заявителя.

         Моли се обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъде разпоредено да се издаде заповед за изпълнение с включени разноски в нея.

         След преценка на събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 22.01.2020г. пред РС – Нова Загора било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от жалбоподателя „АДВАНС ТЕРАФОНД“ АДСИЦ против „ АГРИ МИЛК“ ЕООД. Към документите по заявлението били приложени доказателства установяващи извършени разноски по заповедното производство – банково извлечение за внесена ДТ  в размер на 689.04 лв. и Договор за правна защита и съдействие, по който има заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000.00лв. никъде в заявлението не било направено искане за присъждане на разноски по производството. На 24.01.2020г. било издадено разпореждане № 184, с което се разпореждало издаването на заповед за незабавно изпълнение за търсените от заявителя суми, но без разноски. На 03.02.2020г. била депозирана молба от жалбоподателя, с която било поискано съдът да присъди направените по делото разноски. Във връзка с това било постановено обжалваното разпореждане, с което искането на страната не било уважено, тъй като първоначално, с депозиране на заявлението не е било направено.

         Обжалваното разпореждане е било съобщено на жалбоподателя на 17.02.2020 г. Същото е било обжалвано на 24.02.2020 г. - в едноседмичния законоопределен срок.

         След процента на събраните по делото доказателства съдът направи следните правни изводи:

         Депозираната жалба е допустима, но неоснователна.

         В утвърдения от Министъра на правосъдието образец за заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК съществуват поне две позиции, на които може да се отрази искането на заявителя за присъждане на деловодни разноски. В т. 14 от заявлението „допълнителни изявления и допълнителна информация“ е мястото, на което заявителят следва да опише извършените разходи във връзка с производството, а на позиция „искане“ е мястото, на което следва да се поиска присъждането на разноските. След като заявителят не е направил своевременно искането си за присъждане на разноски е недопустимо той да го направи по – късно с допълнителна молба. Да бъдат присъдени разноските би означавало съдът да се произнесе свръх петитум, което е недопустимо. Допълнителното искане за присъждане на разноски следва да не бъде уважавано.

         Тъй като правните изводи на съда съвпадат с тези на първоинстанционния съд частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

         С оглед на изложеното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

        

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от „АДВАНС ТЕРАФОНД“ АДСИЦ, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.„ Златовръх“, № 1, против разпореждане № 327/07.02.2020 г. ч.по гр.д. 53/2020 г. на РС – Нова Загора, като неоснователна.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: