Присъда по дело №3424/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 13
Дата: 17 май 2021 г. (в сила от 2 юни 2021 г.)
Съдия: Анатоли Йорданов Бобоков
Дело: 20202120203424
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 август 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 13
гр. Бургас , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНАТОЛИ Й.

БОБОКОВ
СъдебниА. Д. М.

заседатели:В. Р. Н.
при участието на секретаря Д. М. МИХАЙЛОВА
и прокурора Димитър Г. Георгиев (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Наказателно дело
от общ характер № 20202120203424 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
въз основа на закона и данните по делото,
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. И. И. – роден на 18.01.1976г. в гр. Бургас, с адрес: ***,
български гражданин, осъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че времето от
08.00 часа на 22.01.2018г. до 16.00 часа на 29.01.2018г. при условията на опасен рецидив, от
избено помещение, находящо се в гр.Бургас бул. ***, отнел чужди движими вещи -
велосипед марка „Kross Level ВЗ“ на стойност 800 лева, ведно с добавен електрически
двигател марка „Befang 8 fun“ на стойност 1361,20 лева и светеща жица марка „Elwire“ на
стойност 26.40 лева, всички вещи на обща стойност 2187.60 лева от владението на Р. И. И.,
без неговото съгласие с намерението противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.
196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „б“ от НК, поради което и на основание чл.
54, вр. чл. 58а, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим.
1
ОСЪЖДА подсъдимия В. И. И., ЕГН **********, да заплати разноски в размер на
46.92 /четиридесет и шест лева и 92 ст./ по сметка на ОД МВР Бургас.
ОСЪЖДА подсъдимия В. И. И., ЕГН **********, да заплати на Р. И. И., ЕГН
**********, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.
ОТНЕМА в полза на държавата веществените доказателства: два броя лед ленти сини
на цвят, 1бр. трансформатор, 1 бр. пила с черна дръжка, 1бр. режещи клещи, 1 бр. режещи
клещи с надпис „gadget“, 1 бр. джобно ножче синьо на цвят, 1бр. джобно ножче с емблема
във формата на кръст, връзка от 16 бр. ключове с черен ключодържател и връзка от 8 бр.
ключове, които да бъдат унищожени като вещи без стойност след влизане на присъдата в
сила.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Бургаския окръжен съд в
15-дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда по НОХД 3424/2020 г. по описа на РС-Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП
срещу В. И. И. , ЕГН **********, роден на 18.01.1976г. в гр.Бургас, живущ в ***, българин,
български гражданин, осъждан, като е обвинен в това, че за времето от 08.00часа на
22.01.2018г до 16.00часа на 29.01.2018г при условията на опасен рецидив, от избено
помещение находящо се в гр.Бургас ***, отнел чужди движими вещи-велосипед марка
„Kross Level ВЗ" на стойност 800лева, ведно с добавен електрически двигател марка „Befang
8 fun" на стойност 1361,20лева и светеща жица марка „Elwire" на стойност 26.40лева, всички
вещи на обща стойност 2187.60лева от владението на Р. И. И. без неговото съгласие с
намерението противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. ,,б“ НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при
условията на чл. 371, т.2 НПК подсъдимият И. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата
обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия
самопризнания. Счита, че следва да се има предвид стойността на отнетото имущество,
както и личността на подсъдимия, поради което предлага да му бъде определено
минималното наказание от 3 години лишаване от свобода, намалено по реда на чл. 58а ал.1
от НК с една трета, т.е., да му бъде наложено наказание в размер на 2 години лишаване от
свобода при строг режим.
Повереникът на частния обвинтел пледира за налагане на наказание съобразно
изложеното от прокурора, като претендира присъждане на разноски.
Частният обвинител се придържа към казаното от повереника си.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. К. моли съда, предвид реда, по който се
разглежда делото, при постановяване на присъдата да вземе предвид смекчаващите
отговорността обстоятелства, каквито са направените пълни самопризнания и указаното
съдействие на ДП и да наложи на подзащитния му минимума за съответното престъпление
наказание, което на основание чл. 58а ал.1 от НК намали с една трета.
Подсъдимият И. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник.
В предоставената от съда възможност за последна дума подсъдимият заявява, че моли
за по-ниска присъда.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
През 2017г. пострадалия Р.И. закупил велосипед марка „Kross Level ВЗ", който
допълнително оборудвал с електрически двигател марка "Befang 8 fun" а на каплите му
сложил светеща жица марка „Elwire". Велосипеда си държал в избено помещение находящо
се в кооперация на адрес гр.Бургас ***.
1
На 22.01.2018г св.И. за последен път ползвал велосипеда, след което го оставил в
избеното помещение. На неустановена дата през периода от 22.01.2018г до 29.01.2018г
подс.И. влязъл във входа на сградата и от избеното помещение взел велосипеда на
пострадалия И. и го закарал в дома си находящ се в гр.Бургас ***.
Св. Дж. решил да си закупи велосипед. При една от разходките си жк.Възраждане,
която се състояла на 10.02.2018г., той срещнал подс. И., който познавал от преди това.
Последния предложил за продажба велосипеда, който отнел. Св.Дж. проявил интерес и
решил да разгледа предлагания велосипед. Двамата задно отишли до сградата, в която
живеел И.. Дж. изчакал на паркинга, а И. се качил до дома си и свалил велосипеда на И.. Дж.
огледал велосипеда и след като разбрал, че цената му е 600 лева се отказал от покупката.
Няколко дени след това св.Дж. видял в социалната мрежа „Фейсбук", пост на
пострадалия който апелирал за съдействие при намиране на отнетия му велосипед. Към
поста имало приложена и снимка на велосипеда. След като изчел поста и разгледал
снимката, св.Дж. установил, че велосипеда който св.И. издирвал е този продаван подс.И..
Още на същия ден св.Дж. се свързал с пострадалия и му споделил всичко което му било
известно за издирвания велосипед.
Междувременно подс.И. свалил сините лед ленти от каплите по велосипеда и
продал вещта на неустановено по делото лице. Лед лентите И. оставил в жилището си.
На 15.02.2018г. след като били известени за случая, полицейските служители и
свидетели по делото В.Р. и Г.Х., задържали обвиняемия, който пред тях направил пълни
признания и им предал с протоколи за доброволно предаване, както светещите ленти
свалени от велосипеда, горнището, с което бил облечен по време на кражбата, както и
различни ключове и инструменти, чието предназначение не е било установено в рамките на
разследването.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното
от подсъдимия И. самопризнание, което се подкрепя от събраните по досъдебното
производство доказателства, а именно:
От гласните доказателства: обяснения на подсъдимия, показанията на свидетелите
И., Х., Р.,С., Дж..
От писмените доказателства: справка за съдимост гаранционна карта (л.10 от
ДП);протокол за оглед; отговор на мобилни оператори, рзписки от куриер, протокол за
доброволно предаване; както и други писмени доказателства приложени в ДП.
От експертизите - съдебно оценителна експертиза.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл. 373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия И. се подкрепят от гореизброените доказателствени
източници, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
същото в лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата
на чл. 373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствата. В случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От правна страна:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. по чл.
196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. "Б" от НК, за което му е повдигнато
обвинение.
На първо място от обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние на кражбата, посредством активни действия. Същият е взел посочените движими
вещи собственост на св.И. – велосипед, ел.двигател и ел.жица, и се е отдалечил. По този
начин същият е прекъснал фактическата власт на пострадалия върху вещите, като
същевременно е установил своя трайна фактическа власт върху тях. Изброените вещи са
движими по смисъла вложен в ЗС, както и че към датата на инкриминираното деяние
същите са били "чужди" за подсъдимия, доколкото същият не е носител на правото на
собственост върху тях. Св.И. по никакъв начин не е позволявал на подсъдимия И. да взима
вещите му или да се разпорежда с тях. Това е така, доколкото съгласието на правоимащото
лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в
неговата воля.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
"пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, тъй като е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведението - съзнавал е, че отнетите
вещи са чужда собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния
владелец и установява своя трайна такава, както и че липсва съгласие на правоимащото
лице за това. От волева страна подсъдимият е искал настъпването на общесвеноопасните
последици изразяващо се в прекъсване на чуждата фактическа власт върху вещите и
установяването на своя фактическа власт върху тях. Наред с това подсъдимият е действал и
с намерени противозаконно да присвои вещите - т.е. да се разпореди фактически или
юридически с тях, като със свои, като в изпълнение на това намерение същият е предприел
действия по продажба на вещите. Умисълът на подсъдимия включва и съзнаване на това, че
извършва деянието след като е осъждан с влезлите в сила присъди, посочени посочени в
обвинителния акт.
Извършената от подсъдимия кражба следва да се квалифицира, като извършена в
условията на "опасен рецидив" по смисъла на чл. 29, ал.1, б. б"Б" от НК. Това е така,
доколкото към инкриминирания период същият, като пълнолетен е бил осъждан повече от
два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК. Подс. И. е осъждан
многократно, като с протоколно определение по НОХД 23592/2014 на СРС, в законна сила
на 16.12.2015г му е било наложено наказание Лишаване от свобода за срок от шест месеца,
чието изтърпяване било отложено с изпитателен срок от 3 години.С Определение по НОХД
№ 266/2017г е било преведено в изпълнение условно отложеното наказание по НОХД
23592/2014 на СРС и същото е било изтърпяно от И. на 12.09.2019г.С протоколно
определение по НОХД 3308/2017г на PC-Бургас влязло в законна сила на 04.10.2017г на И. е
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от б месеца, което е било изтърпяно
на 13.05.2018г. От изтърпяване на наказанието по визираните съдебени актове до
извършване на настоящото престъпно деяние, не е изтекъл предвидения в чл. 30, ал.1 от НК
пет годишен срок, поради което приложение следва да намерят именно правилата за опасния
рецидив.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда
3
наказание лишаване от свобода за срок от 2 до 10 години, като съдът може да постанови и
конфискация до една втора от имуществото на виновния.Настоящият състав счита, че за
постигане целите на наказанието, като отчете имущественото положение на подсъдимия и
на основание чл. 57, ал.1 НК, на същия следва да се наложи наказание лишаване от свобода,
без налагане на конфискация.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл. 55 НК. Като отегчаващо отговорността на подсъдимия И.
обстоятелство, съдът отчете твърде обремененото му съдебно минало, а именно -
осъжданията, които са извън правната квалификация на деянието като извършено при
условията на опасен рецидив. Видно от приложената по делото Справка за съдимост на
подсъдимия, същият е осъждан многократно за престъпления от общ характер, предимно
срещу собствеността на гражданите. Поради това, съдът отчете, че степента на обществена
опасност на дееца е висока, тъй като е с трайно престъпно поведение. По отношение на
същия се наблюдава престъпна наклонност за осъществяване на престъпления против
собствеността, каквото именно е и настоящото такова. Въпреки, че спрямо него многократно
е въздействано със способите на държавната принуда същият не е преосмислил поведението
си и изтърпените наказания не са спомогнали за реализиране целите на индивидуалната
превенция, не са коригирали поведението му и не са оказали възпиращ ефект спрямо
същия.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия И. обстоятелства съдът отчете
оказаното съдействие на органите на предварителното разследване, вън от признаване на
фактите, дало възможност за разглеждане на делото по реда на Глава 27 НПК, както и
изразеното съжаление и критичност за стореното.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства към минималния размер, а именно 2 години лишаване от
свобода и съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал.1 НК намали така определеното наказание с
1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия наказание в размер на една година и четири
месеца лишаване от свобода. Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в
пълнота би могло да постигне целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно ще способства
за поправянето и превъзпитанието на дееца и наред с това ще въздейства върху същия
предупредително и най-вече ще му отнеме възможността да върши други престъпления в
един сравнително продължителен период от време. Освен всичко горепосочено, с така
определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция, като се
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Към
момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е бил осъждан на
"лишаване от свобода" за престъпления от общ характер, поради което по отношение на
същия не са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл. 66, ал.1 от
НК.
По отношение на режима: доколкото настоящето умишлено престъпление е извършено
преди да са изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание
лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от НК, то и на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "Б" ЗИНЗС на подсъдимия следва да бъде определен
първоначален "СТРОГ" режим за изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от
свобода.
По разноските.
Съдът осъди подсъдимия на основание чл. 189, ал.3 НПК, да заплати в полза на
бюджета на ОД на МВР - град Бургас, направените в хода на досъдебното производство,
разноски в размер на 46,92 лева за изготвена съдебно-оценъчна експертиза. В тежест на
4
подсъдимия бяха възложени и сторените от частния обвинител разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се уведомят писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
5