РЕШЕНИЕ
№ 4674
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г. СТ. Г.
при участието на секретаря И. Р. А.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г. Административно наказателно дело №
20241110211621 по описа за 2024 година
Р Е Ш Е Н И Е №
гр.София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г.
при участието на секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдия Г.
АНД №11621 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
1
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №23-4332-032053/02.01.2024 г. на началник
група в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на Б. А. Я. са наложени
следните административни наказания: глоба в размер на 50 лв. на основание
чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4,
т.7, пр.1 от ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба Б. А. Я. оспорва да е извършил
нарушение и моли за отмяна на постановлението.
Б. А. Я., редовно призован, не се явява лично, не се представлява.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание, но юрк.П. депозира писмени бележки, в
които моли за потвърждаване на постановлението и претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа
страна:
На Б. А. Я. е съставен АУАН от св.М., а св.П. е присъствал при
съставянето на АУАН.
Въз основа на съставения акт наказващият орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите П. и М., и от писмените доказателства по делото.
Страните не са посочили и съдът не е констатирал наличието на други
доказателства, които имат значение за установяване на фактите по случая.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима – съдът приема, че е подадена в законния срок,
2
видно от разписката за получен препис от наказателното постановление и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е основателна.
Посочената в АУАН и в наказателното постановление фактическа
обстановка не бе доказана по реда на съдебното следствие, защото
свидетелите П. и М. не си спомниха жалбоподателя и обстоятелствата по
случая.
Визираното в АУАН и НП нарушение е недоказано.
Не са установени обстоятелствата, свързани с нарушението - какво МПС
е било управлявано и къде, както и кога са били извършени нарушенията.
По чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове имат доказателствена
сила до доказване на противното.
Тази презумпция е задължителна за административно-наказващия орган,
но не и за съда.
Съдът не е длъжен да приеме, че нарушението е установено по несъмнен
начин единствено и само въз основа на приложения по делото АУАН, без
констатациите по него да се подкрепят от каквото и да е друго доказателство.
Ако съдът потвърждава наказателните постановления единствено въз
основа на съставения АУАН, при липса на други доказателства, то това би
нарушило равнопоставеността на страните в процеса, като основен принцип,
както и презумпцията за невиновност на нарушителя до доказване на
противното.
Именно последната презумпция съдът следва да спазва, защото тя е и
конституционен принцип, закрепен в чл.31, ал.3 от Конституцията.
Съгласно чл.5, ал.1 и ал.2 Конституцията е върховен закон и другите
закони не могат да й противоречат, като разпоредбите на Конституцията имат
непосредствено действие, поради което съдът следва да ги прилага.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
По тези мотиви съдът
3
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.1 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ОТМЕНЯ
наказателно постановление №23-4332-032053/02.01.2024 г. на началник група
в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- София град на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-
дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Районен съдия:
Г.Г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4