№ 385
гр. Пазарджик, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20255200500334 по описа за 2025 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.№ 681 по
описа за 2019 година е отхвърлен предявения от Ц. С. Й., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр.***********************, П. С. Й. ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр.*************************, С. И. Й., ЕГН **********,
с постоянен адрес в гр.************************* и Г. С. Й. ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр.************************* против С. П.
Р., ЕГН **********, с постоянен адрес в *******************, И. П. Р. ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр.********************* /починал на
12.09.2022 г./ на мястото на когото са конституирани следните лица: Н. Г. Р.,
ЕГН **********, с адрес: гр.*********************, П. И. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр.********************* и Я. И. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр.*********************, С. Д. В., ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр.*****************************, Д. Х. С., ЕГН ************, с
адрес гр.*******************, Д. Х. К., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр./ ********************************** и М. Х. А., ЕГН **********, с
1
постоянен адрес с. **************************, иск с правно основание чл.
109 от ЗС, с който се иска съдът да постанови решение, с което да осъди
ответниците да прекратят неоснователните действия, изразяващи се в
недопускането и неосигуряване на достъп до имот пл.№130 и до изградените
в него две жилищни сгради, както и да бъдат осъдени да осигурят достъп на
ищците до имот пл.№ 130 по изграденото трасе на пътя, което съгласно
неодобрения кадастрален план на гр.С., кв.К. попада и е разположено в
северната част на имот пл.№ 66, целият с площ от около 1 180 кв.м., при
граници: имот пл.№67, улица, имот пл.№ 65, имот пл.№ 127 и имот пл.№ 130,
като пътят, по който се иска да бъде осигурен достъп, е с ширина на трасето
около 4м., с дължина около 55 м. - 57 м. и с площ около 230 кв.м., при граници
на трасето на пътя: от север - имот пл.№ 130 и имот пл.№ 67, от изток - улица,
от юг - останалата част от имот пл.№ 66 и от запад - имот пл.№ 130, както и да
се осъдят ответниците да премахнат портата от към улицата, която
възпрепятства влизането им от улицата към пътя.
Осъдени са Ц. С. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр.***********************, П. С. Й. ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр.*************************, С. И. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес
в гр.************************* и Г. С. Й. ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр.*************************, ДА ЗАПЛАТЯТ на С. П. Р., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр.********************* И. П. Р. ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр.********************* /починал на
12.09.2022 г./ на мястото на когото са конституирани следните лица: Н. Г. Р.,
ЕГН **********, с адрес: гр.*********************, П. И. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр.********************* и Я. И. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр.*********************, С. Д. В., ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр.*****************************, Н. Г. Р., ЕГН **********, с
адрес: гр.********************* и П. И. Р., ЕГН **********, с адрес:
гр.*********************, на основание чл. 78, ал. 3 ГЙК сумата от 1900 лв.,
представляваща сторените от ответниците разноски по делото .
В срок така постановеното решение е обжалвано от Ц. С. Й.,П. С. Й., С.
И. Й. и Г. С. Й..
Съдът не изяснил изцяло фактическата обстановка по делото и
постановил решение ,което не съответства на установените факти.
2
Ответниците се легитимирали като собственици на имот пл. № 66 с
нотариален акт № 16, том I, дело № 41/09.02.1990 г. на Велинградски районен
съдия и нотариален акт № 44, том II, дело № 484/1992 г. Праводателят на
ответниците се легитимирал като собственик на имот пл. № 66 с нотариален
акт № 2/1984 г.
Към исковата молба била представена скица на имот пл. № 130,
издадена на 17.04.2019 г. от община С.. Претенцията на ищците в исковата
молба и съобразно уточненията била индивидуализирана по тази скица, тъй
като скицата представлява официален удостоверителен документ и
удостоверява границите на имотите на страните към настоящия момент.
Искането било формулирано така: ответниците да бъдат осъдени да прекратят
неоснователните действия, изразяващи се в недопускането и неосигуряване на
достъп до имот пл. № 130 и до изградените в него две жилищни сгради, както
и да бъдат осъдени да осигурят достъп на ищците до имот пл. № 130 по
изграденото трасе на пътя. Съгласно неодобрения кадастрален план на гр. С.,
кв. К. трасето на пътя попада и е разположено в северната част на имот пл. №
66, целият имот с площ от около 1 180 кв.м., при граници на целия имот: имот
пл. № 67, улица, имот пл. № 65, имот пл. № 127 и имот пл. № 130, като пътят,
по който се иска да бъде осигурен достъп, е с ширина на трасето около 4 м., с
дължина около 55 м. - 57 м. и с площ около 230 кв.м., при граници на трасето
на пътя: от север - имот пл. № 130 и имот пл.№ 67, от изток - улица, от юг -
останалата част от имот пл.№ 66 и от запад - имот пл. №130.
По делото били приети няколко СТЕ - основна, повторна, повторна
тройна към която имало особено мнение. Заключенията на вещите лица в тези
експертизи били противоречиви по въпроса за границите и площите на имот
пл. № 67 при първоначалното създаване на кадастралния план от 1980 г. /в
последствие разделен на имот пл. № 67 и имот пл. № 130 — собственост на
ищците/ и границите и площите на имот пл. № 66 /собственост на ищците /
към 1980 г.
Според вещото лице Б.Г. имот пл. № 66 /на ответниците/ е с площ от 1
239 кв. м., а имот пл. № 67 /който в последствие е разделен на имот пл. № 67 и
имот пл. № 130/ е с площ от 1 127 кв. м. Вещото лице е категорично, че двата
имота не са съседни, не си граничат, отделни са и между имота на ищците и
имота на ответниците е заснет и отразен съществуващ местен път без изход с
3
площ от 354 кв. м. Пътят е с ширина 4 м., дължина от 53,50 м. и в посока запад
е с разширение от 140 кв. м. /10 м. на 14 м./. За вход и изход на пътя по плана е
обозначена стрелка от източната му част.
Според заключението на вещото лице трасето на пътя, по който ищците
Й.и са преминавали и стигали до имота си по кадастралния план от 1980
година не представлява част от имота на ответниците, а представлява
самостоятелен отделен имот, заснет като местен път без изход с площ от около
354 кв. м. Ответниците се легитимират за собственици на имот пл. № 66 с
площ по нотариален акт от 1 230 кв. м. Нямало доказателства за собственост
на ответниците на поземления имот - път по кадастралния план от 1980 г.,
който към настоящия момент е включен в границите на имот пл. № 66.
Включване на имот в границите на съседен имот по кадастрален план чрез
изменение на плана нямало вещноправни последици и не легитимирало
лицето само на това основание за собственик на присъединената към имота
му част от съседен имот.
От съдебно решение № 327 от 05.07.2012 г. на Окръжен съд - гр.
Пазарджик по в. гр. д. № 478/2012 г., мотивите на които са обвързващи между
ищците П. Й. и Ц. Й., от една страна, и ответниците от друга страна, се
установявало, че заснемането на имот пл. № 67 за първи път е извършено с
проект за кадастрален план през 1980 г. и имотът е заснет с площ от 1850 кв.
м. По същия проект за кадастрален план имотът на ответниците представлява
имот пл. № 66 и е заснет с площ от 892 кв.м. Изработен е проект за улична
регулация с цел осигуряване на достъп до имотите, като е проектирана улица -
тупик между имоти пл. № № 66 и 67, която да обслужва и да дава достъп до
имот пл. № 130, 77 и 78. Тази улица е проектирана изцяло за сметка на имот
пл. № 67 - площ от 330 кв. м. от имота попадат под новопроектираната улица -
тупик. Северно от улицата - тупик остават 1 120 кв. м. от имот пл.№ 67, а
южно от нея - 370 кв. м. от имота.
Повторното заключение на вещото лице С.Б., както и заключението на
тройната СТЕ относно границите и площите на имоти пл. № № 66 и 67 при
първоначалното им попълване в неодобрения кадастрален план от 1980 година
съответстват на заключението на вещото лице по в. гр. д. № 478/2012 г. на
Пазарджишки окръжен съд, както и на мотивите в съдебното решение по
делото. Според вещите лица процесиите имоти пл. № № 66 и 67 са заснети в
4
първоначалния изработен кадастрален план от 1980 година в съществуващи
видими реални граници според релефа /слогове/ и от изток съществуващ
черен път. Според тройната СТЕ /отговорите по т. 4 и т. 5, съответно скица №
5 и скица № 6 към заключението/ по застроителния план от 1990 г. и по
регулационния план от 1990 г. /неодобрени/ към неодобрения кадастрален
план от 1980 г. проектираната улица - тупик е изцяло в границите и за сметка
на имот пл. № 67.
Със съдебното решение по настоящето дело съдът не е обсъдил коя теза
на вещите лица приема за вярна и защо - дали спорният път е представлявал
самостоятелен имот по кадастралния план към 1980 г. при първоначалното
попълване на имотите или е представлявал част от имот пл. № 67, за който
имот обаче нито праводателят на ответниците, нито самите ответници
притежават права.
При излагане на разсъжденията си по въпроса за отчуждителното
действие на регулационните планове, съдът е възприел становището на
повторната тройна СТЕ, като на стр. 9 в мотивите на решението е приел, че
„Процесният имот пл. № 67 си запазва първоначалната площ - 1850 кв. м. и
границите си по първоначалния кадастрален план от неодобрения кадастрален
план от 1980 г. и изготвените от него застроителен и регулационен план. Не са
налице влезли в сила решения за изграждане на улица - тупик... “. Това
заключение на повторната тройна СТЕ се отнася за първоначалния проект на
ЗРП от 1985 г., за неодобрения застроителен план към 1990 г., за неодобрения
регулационен план към 1990 г.
От основното заключение на вещото лице Б.Г. и от особеното му мнение
към заключението на тройната СТЕ се установява, че по неодобрения
кадастрален план от 1980 г. достъпът до имота на ищците Й.и е осъществяван
от тях по самостоятелен имот — местен път, който имот - местен път не
представлява част от имот пл. № 66 с площ на имота от 1 239 кв. м., за който
ответниците притежават документ за собственост. От друга страна, от
мотивите на съдебното решение по в. гр. д. 478/2012 г. на Окръжен съд -
Пзарджик, от повторното заключение на СТЕ и от заключението на тройната
СТЕ се установява, че към 1980 година /датата на създаване на неодобрения
кадастрален план/, както и към 1990 година /датата на създаване на
застроителния и регулационен план, които в последствие не са одобрени/
5
проектираното трасе на път, по който ищците Й.и физически са минавали
повече от 20 години до имота си, е в границите на имот пл. № 67 и не е в
границите на имот пл. № 66. Следователно ответниците нямат никакво правно
основание да възпрепятстват ищците за достъп до собствения им застроен с
жилищни сгради имот, независимо че съгласно издадената скица от
общинската администрация към настоящия момент трасето на процесния път
преминава през имот пл. № 66.
От събраните свидетелски показания по делото се установило ,че
ищците нямат достъп до имота си по одобрена улична регулация; ищците са
преминавали през процесния път, за да стигат до имота си от около 1983 г. -
1984 г., като през 1985 г. - 1986 г. са направили пътя, който е перпендикулярен
на главната улица; ищците свободно са минавали по този път до имота си,
влизайки от главната улица, вкл. с кола, тъй като достъпът е бил свободен и не
е имало ограда/ порта ,върху трасето на процесния път е сложен и циментов
стълб, по който минава токът, който захранва къщите на Й.и и този ток не
захранва никой друг имот, а само имота на Й.и; в момента, след затваряне на
пътя с врата, Й.и нямат достъп до имота си; ответниците са затворили преди
няколко години достъпа на ищците до пътя, като са поставили врата и я
заключват.
Доказани били предпоставките за уважаване на предявения негаторен
иск, поради което молят обжалваното решение да бъде отменено.
Претендират разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. П. ,особен представител на Я.
И. Г. .
Счита ,че жалбата е неоснователна и моли решението да бъде
потвърдено.
Иска бил неоснователен , тъй като по делото било установено ,че с
поставяне на портална врата на собственият си недвижим имот, ответниците
не са създали пречки на ищците да упражняват правото си на
собственост.Ищците нямат валидно учредено право на преминаване през
имота им.
Въпроса с пътищата бил уреден в ЗУТ и представлява административно
производство. Вещите лица потвърдили ,че няма влязъл в сила регулационен
6
план, няма никаква яснота къде може да минава пътя и не са уредени
границите на имотите и тяхната площ с оглед на това че има огромни
разминавания в прощите на имотите в нот.актове и скиците и кадастъра.
С това гражданско производство ищците целяли заобикаляне на
процедурата по прокарване на тупик , свързана със задължение за плащане. ,
Временните пътища били до постигане на определена цел , тъй като става
въпрос за ПИ се касае до построяване на вилите на втора линия.
Собствеността на земята, върху която минава временният път не се
променяла. Според чл.81. ал.4 , от ЗУТ,,отчужденията за прекарване на нова
задънена улица, в урегулирана територия по искане на собствениците на
поземлени имоти са за тяхна сметка.
Поради изложеното , решението било правилно и следвало да бъде
потвърдено.
Писмен отговор е постъпи и от адв. К. , пълномощник на С. П. Р., Н. Г.
Р., П. И. Р. и С. Д. В.
В производството пред първоинстанционния съд била изяснена изцяло
фактическата обстановка и съдът постановил решението си въз основа на
установените по делото факти и обстоятелства.
От приетите по делото доказателства се установило, че ищците
притежават имот 130, в кв. К., община С., с площ измерена графично,
съгласно заключенията на вещите лица в размер на 738кв.м., а съгласно
легитимиращия нотариален акт за собственост в размер на 730кв.м., а
ответниците са собственици на имот 66, в кв. К., община С., с площ измерена
графично, съгласно заключенията на вещите лица в размер на
1144кв.м./1168кв.м./, а съгласно легитимиращия нотариален акт за собственост
в размер на 1230кв.м.
От приетите заключения било установено,че :
- на 15.09.1980г. е изготвен кадастрален план за кв. К., който и до този
момент не е одобрен.
- през 2013г. въз основа на Заповед 947/16.07.2013г. на кмета на Община
Велинград по искане на ищците е одобрено попълването на кадастралния план
с верни имотни граници на имота на ищците и ответниците, като попълването
е извършено по неодобрения план от 1980г. От приложената към
7
заключението на вещото лице Г. скица отразяваща горното попълване се
установява, че трасето на път попада изцяло в имота на ответниците.
- през 2014г., с Решение на Общ.Съвет Велинград №28/30.01.2014г. е
изготвен и приет проект за улична регулация на кв. К., като извадка от този
план е приложена към тройната експертиза приета по делото. Горния план в
частта за проектираната улица с о.т. 118,119,120,121, 316, 31а, е обявен за
нищожен по жалба на засегнатите, включително и по жалба на ищците
/приета като доказателство по делото/, видно от приетото по делото решение
на АС Пазарджик, в горния смисъл.
С решение №327/2012г. по гр.д.№ 478/2012г. на ОС Пазарджик, бил
разрешен спор за граница между процесните имоти, и ответниците били
осъдени да предадат 120кв.м. от празно дворно място, намиращо се в
югозападната част на имота на ищците.
След решаване на съдебния спор били настъпили нови факти:
- попълване на кадастралния план с верни имотни граници на
процесните имоти със Заповед 947/16.07.2013г. на кмета на Община
Велинград,
- изготвяне на проект за улична регулация на кв. К. одобрен с
Решение на ОС Велинград № 28/30.01.2014г. и обявен за нищожен по жалба
на ищците в частта с о.т. 118,119,120,121, 316, 31а,
- образуване на административна .преписка по молба на ищците вх.
№ СР-1262/01.06.2018г. с правно основание чл. 192, ал.2 от ЗУТ.
Всички тези изброени по-горе правнорелевантни факти възникнали след
постановяване на решение №327/2012г. по гр.д.№ 478/2012г. на ОС Пазарджик
са обосновали изводите на съда за неоснователност на претенцията на ищците.
Ищците направили искане в исковата си молба да бъдат осъдени
ответниците да прекратят неоснователните си действия изразяващи се в
недопускането и неосигуравянето на достъп до имот 130 по трасето на пътя
попадащо и разположено в северната част на имот 66, който имот е
собственост на ответниците.
Изводите на съда били направени след изследване на всички
доказателства, приети по делото. Фактът, че до момента процедурата по чл.
192. ал.2 ЗУТ не е финализирана, предпоставял преждевременност на
8
претенцията, поради което смятат, че решението е законосъобразно, правилно
и обосновано и молят да бъде потвърдено.
Постъпил е и подробен писмен отговор от назначения особен
представител на Д. С. , който намира ,че решението е правилно.В дадения от
съда срок е постъпила писмена защита от представятеля на
жалбоподателите.В нея се излагат доводи ,че правото ,което ищците
защитават е правото им на собственост върху имота и ,че са налице
неоснователни действия от страна на ответниците ,като се обсъжда
приложената по делото заповед за създаване на временен път и скицата от
1989 година.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,
прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността.
В исковата си молба против И. П. , С. Д. В., Д. Х. С., Д. Х. К. и М. Х. А.,
ищците Ц. С. Й., П. С. Й., С. И. Й. и Г. С. Й. твърдят ,че по силата на покупко
- продажба от Ц.А. Й., И. К.К. и С.С.К. с нотариален акт №67, том II, дело №
96/1999г., вх.рег.№ 260 на Службата по вписванията - Велинград Ц. С. Й. и П.
С. Й. са придобили в съсобственост при равни права дворно място застроено и
незастроено, цялото с площ от 590 кв.м., за което е отреден имот с пл.№ 130 по
плана на кв. К., кметство с.С., община П., при съседи на имота: Р.М., братя А.,
С. и Л.В. и Д. и Г.Т. заедно с построената в източната част на имота жилищна
сграда. Продавачите по сделката били придобили правото на собственост
върху имота чрез покупко - продажба с нотариален акт № 31, том II, дело №
551/04.10.1984г., като имотът представлява празно дворно място с площ от 730
кв.м., съставляващо имот пл.№ 67, при съседи: Р.М., братя А. и С. и Л.В. и Д.
и Г.Т..
С нотариален акт №16, том I, дело №41/09.02.1990г. на Велинградски
районен съдия ответниците С. П. Р. и И. П. Р. закупили ½ идеална част от
имот пл.№66 в кв.К. на с.С., община П., целият с площ от 1 230 кв.м.
незастроено дворно място, при съседи: път, Р.Д. и братя Б., при реално
ползване на източната половина от имота.
С нотариален акт №44, том И, дело №484/1992г. ответниците Х.Д. С. и
С. Д. В. получават по дарение от родителите си общо при равни права
9
останалата 1/2 ид.ч. от имот пл.№ 66. Към момента на предявяване на иска
Х.Д. С. бил починал и оставил за наследници Д. Х. С., Д. Х. К. и М. Х. А..
Притежаваният от ищците Ц. и П. Й.и поземлен имот пл.№ 130
представлява западната част от бившия имот пл.№ 67 по първоначалния
неодобрен кадастрален план от 1980г. При първоначалното нанасяне на имот
пл.№ 67 в неодобрения кадастрален план от 1980г. площта на имота е 1850
кв.м. Източната част от бившия имот пл.№ 67 по кадастралния план от 1980г. в
последствие е нанесен като имот пл.№ 67 с площ от 550 кв.м. и е собственост
на Р.А.М. по силата на покупко - продажба с нотариален акт №27, том II, дело
№540/1984г.
Със съдебно решение №327 от 05.07.2012г. на Окръжен съд - гр.
Пазарджик по в.гр.д.№ 478/2012г., влязло в законна сила на 05.07.2012г.,
вписано в Службата по вписванията акт №96, том I, вх.рег.№892/16.05.2019г.,
съдът приел за установено по предявени искове по чл.108 и чл.109а ЗС от
ищците по настоящето дело Ц. и П. Й.и по отношение на ответниците по
настоящето дело, че:
• Границата между имот пл.№ 130 /част от бившия имот пл.№ 67/ и
имот пл.№ 66 по неодобрения кадастрален план на кв.К., с.С., изготвен през
1980г., в югозападната част на имот пл.№130, е при следното очертание на
граничната линия - от изток имот пл.№ 66, от запад - имот пл.№ 126 и от юг -
имот пл.№ 127
• Ц. и П. Й.и са собственици на празно дворно място с площ от 120
кв.м., представляващо част от имот пл.№130 по неодобрения кадастрален план
от 1980г., намиращо се в югозападната част на имот пл.№130, което
представлява югозападната част от бившия имот пл.№67 и ответниците са
осъдени да предадат на ищците владението върху спорната част от имота.
В това производство било установено , че заснемането на имот пл.№ 67
за първи път е извършено с проект за кадастрален план през 1980г. и имотът е
заснет с площ от 1850 кв.м. По същия проект за кадастрален план имотът на
ответниците представлява имот пл.№ 66 и е заснет с площ от 892 кв.м.
Изработен е проект за улична регулация с цел осигуряване на достъп до
имотите, като е проектирана улица - тупик между имоти пл.№ 66 и №67, която
да обслужва и да дава достъп до имот пл.№ 130, 77 и 78. Тази улица е
проектирана изцяло за сметка на имот пл.№ 67 - площ от 330 кв.м. от имота
10
попадат под новопроектираната улица - тупик. Северно от улицата - тупик
остават 1 120 кв.м. от имот пл.№ 67, а южно от нея - 370 кв.м. от имота.
След първоначалното попълване на имоти пл.№№ 66 и 67 в проекта за
кадастрален план от 1980г. в последствие в чертежа на плана е променяна
общата граница между имотите, като южната част от имот пл.№ 67 е
включена в границите на имот пл.№ 66. Това изменение на границата не е в
резултат на някакви законови процедури, още повече, че и към днешна дата за
кв.К. няма одобрен кадастрален план по реда на ЗТСУ, нито одобрена
кадастрална карта по реда на ЗКИР. За територията има само неодобрен
кадастрален план.
С Протокол №14/14.11.1989г. Съветът по териториално и селищно
устройство, строителство и архитектура при ОбНС - Велинград взема
решение да допълни предварителния застроителен и регулационен план за
кв.К. по отношение на имоти пл.№№ 66 и 67 по следния начин: в имот пл.№66
ситуира две, а в имот пл.№ 67 ситуира четири строителни петна за вили, като
също така се предвижда и прокарването на обслужваща улица - тупик с
ширина от 4 м. С това решение са се съгласили, като са подписали скица на
имоти пл.№№ 66 и 67 от 20.11.1989г., следните лица: И. К., Ц. Й. и Р.М. -
собственици на имот пл.№ 67 към онзи момент, както и С. Р. и И. Р. -
ответници по настоящето дело.
С Декларация по чл.56, ал.2 от ЗТСУ №1408/04.10.1989г. И. К.К. в
качеството си на съсобственик на имот пл.№ 67 дава съгласието си на Г. С. Й.
да построи вила - западното петно в имота. С Декларация по чл.56, ал.2 от
ЗТСУ от 12.06.1990г. Р.А.М. дава съгласието си на И. К.К. и Г. С. Й. да
построят вили в имот пл.№ 67. С молба до ОбНС - Велинград, вписана в
Службата по вписванията вх.рег.№ 1693/12.08.1989г., №136, том II, том 50,
стр.119, Ц.А. Й. дава съгласието си синът й С. И. Й. и снаха й Г. С. Й. да
построят еднофамилна сграда в имот пл.№ 67. На Г. С. Й. от Кметство С. е
издадено Разрешение за строеж №37/16.07.1990г. за изграждане на вила в
имот пл.№ 67. Правото на строеж е реализирано и в имота през 1992г. е
изградена двуетажна жилищна сграда, ситуирана в западната част на имота.
По молба от Г. С. Й. от 03.08.1989г. е издадена Заповед №
873/15.08.1989г. на Председателя на ОбНС - Велинград, с която е одобрено
прокарване на временен път с ширина от 3,00 м. до имота й. С този временен
11
път, който в последствие е предвиден като улица - тупик в предварителния
застроителен и регулационен план на кв.К., са се съгласили И. К., Ц. Й., Р.М.,
С. Р. и И. Р. видно от подписите им на скицата от 20.11.1989г., описана по-
горе. Също според експертизата ,приета в предходното производство улицата
е проектирана изцяло за сметка на имот пл.№ 67 - площ от 330 кв.м. от имота
попадат под новопроектираната улица - тупик, северно от улицата - тупик
остават 1 120 кв.м. от имот пл.№ 67, а южно от нея - 370 кв.м. от имота. Пътят
попада изцяло в границите на имот пл.№ 67 при първоначалното му нанасяне
в кадастралния план от 1980г., като заема южната част от имота.
От 1990г. достъпът на ищците С. Й. и Г. Й., както и на тогавашните
собственици на имот пл.№67 И. К. и Ц. Й. до имота се осъществява по трасето
на временния път съгласно Заповед № 873/15.08.1989г. на Председателя на
ОбНС - Велинград и съгласно предварителния застроителен и регулационен
план на кв.К., което трасе е обективирано в скицата от 20.11.1989г. През този
период между имоти пл.№№ 66 и 67 не е имало ограда на място. Понеже
теренът е стръмен и върху трасето на пътя се стича скатна вода и се заблатява,
през 1999г. ищците С. Й. и Г. Й. заравняват терена и изграждат пътя с голям
ломен камък и отгоре насипват чакъл. Дължината на пътя е около 55 м., като
започва от улицата и стига до южната граница на имот пл.№ 130. Така
изграденото трасе на пътя съществува на място и към настоящия момент.
През 2008г. ответниците по делото заграждат мястото си с ограда, като по този
начин приобщават към двора си по-голяма част от пътя и започват да създават
проблеми и пречки на ищците за достъп до имота им. През 2013г. ответниците
по делото окончателно лишават ищците от достъп до имота.
Тъй като ищците Ц. С. Й. и П. С. Й. не могат да реализират в пълен обем
правото си на собственост върху имот пл.№130 и върху притежаваната от тях
жилищна сграда, разположена в източната част, а ищците С. И. Й. и Г. С. Й. не
могат да реализират в пълен обем правото си на собственост върху
притежаваната от тях жилищна сграда, разположена в западната част на имот
пл,№ 130.
Тъй като ищците нямали достъп до имотите си и съответно до сградите
си молят ответниците да бъдат осъдени да прекратят неоснователните
действия, изразяващи се в недопускането и неосигуряване на достъп до имот
пл.№130 и до изградените в него две жилищни сгради, като съответно бъдат
12
осъдени да им осигурят достъп по изграденото трасе на пътя,който съгласно
неодобрения кадастрален план на кв.К. попада и е разположено в северната
част на имот пл.№ 66, с ширина на трасето около 4м., с дължина около 55 м. -
57 м. и с площ около 230 кв.м., при граници на пътя: от север - имот пл.№ 130
и имот пл.№ 67, от изток - улица, от юг - останалата част от имот пл.№ 66 и от
запад - имот пл.№130, както и да бъдат осъдени ответниците да премахнат
портата откъм улицата, която възпрепятства влизането им от улицата към
пътя.
Ясно в исковата молба се подържа ,че пътят е предвиден по неодобрен
кадастрален план и той представлява част имот пл.№ 66 – собственост на
ответниците.
Всъщност следва да се посочи,че в исковата молба пречки по смисъла на
чл.109 , създавани от ищците са ответниците ,като собственици на съседни
имоти не се подържат и обстоятелства не се излагат.
В изпълнение на указанията на съда ищците са формулирали
претенцията си по начин , идентичен с изложеното в исковата молба.
Писмен отговор е постъпил от С. Р. , И. Р. и С. В..
Изложени са доводи за нередовност на исковата молба ,тъй като от
изложените обстоятелства не могла да се изведе безспорно претенцията на
ищците.
Не оспорват ,че ищците са собственици на имот с пл.№ 130, а те –
собственици на имот пл.№ 66 по плана на кв. К. на село С., област П..
Границите между двата имота били установени с влязло в сила решение по
гр.д. 1173/2010г. на първоинстанционния съд и решение по В.гр.д. 478/2012г.
на ОС-Пазарджик. Спор за границите бил недопустим ,поради наличие на
сила на пресъдено нещо.
Оспорват твърденията относно площта на имота на ищците.
Твърдят , че никога на мястото , посочено в исковата молба не е имало
изграден път, като чакъл е нанасян по дворното място на ищците. Камъните от
изкопите, направени за строеж на къщите на ищеца са поставяни в имот 66
,тъй като мястото е било мочурище. Тези дейности били извършвани само за
собствено удобство - по време на строителството без съгласие върху дворното
им място били струпани отпадъци и строителни материали. Имота им бил
13
заграден от северна страна само по границата с имот 67, от източна страна
имало път, а от северозапад по протежение на имот 130 нямало ограда, от
запад и юг бил ограден. Всички обсъждани към момента проекти за път били
обжалвани от ищците , независимо дали преди одобряването е давано
съгласие. Оспорват Скица № 160/20.11.1989г.и положените върху нея подписи
– като твърдят ,че е антидатирана, доколкото са закупили имота през м.
февруари 1990г. и 07.08.1992г. и, а е отбелязано, че подписите ни са положени
на дата 20.11.1989г., когато още не сме били собственици.
Нямало данни за строителство на втора сграда в западна посока от
страна на С. и Г. Й.и, поради което те нямали правен интерес от предявяване
на иска.
Твърдят , че между страните има висящо производство по адм. дело
12/2019г. на Административен съд-Пазарджик, което било първия етап на
започнала процедура по учредяване право на преминаване на ищците през
имота им. Тази процедура била различна от процедурата по изготвяне на ПУП
за обособяване на път, каквато процедура ищците инициирали след
завеждане на адм.дело 12/2019г.. Молбата им за одобряване на ПУП била
оставена без уважение към момента със Заповед № 3-00289/29.10.2019г. на
Кмета на Община С..
В отговора се коментират несъотвествия в твърденията на ищците
относно това ,за сметка на кой имот е създаден пътя ,каква е площта му и
каква площ от имота е останала незасегната от него.
Съществували много планове за тази част от населеното место , в които
имало много грешки.Кадастралния план от 1980г., не бил влязъл в сила. По
него не бил предвиден вътрешен път за имот 67, защото е имал път от изток,
бил е 1280 кв.м. и е принадлежал на един човек. През 1984г. М. закупуват 550
кв.м., седмица след тях - Й.и закупуват 730 кв.м. от същия имот и след това,
през 1990г. се поставя въпросът за вътрешния път, който да осигури
самостоятелния път за Й.и, като техният имот вече има номер 130.
Застроителният план се прави 1990г., който не бил одобрен. През 2014г. влязъл
в сила планът за улична регулация на К. с изключение на тази част, касаеща
вътрешния път, който да обслужва имот 130, обжалван от ищците.
Обжалването било мотивирано с това , че не се нуждаят от достъп до имота.
В решението ,постановено по гр.д. 1173/2010г. Велинградски районен
14
съд приел, че: „По изложените по-горе съображения, съдът приема, че
границата на бившите имоти с пл.№66 и 67 по неодобрения кадастрален план
на м.К. минават така както са отразени на геодезическа снимка, като при
разделянето на имот с пл.№67 на два по- малки имота тази граница-южна и за
двата новообразувани имота, не е променила местоположението си.
Предвижданията за прокарване на улица -тупик и уширение не са
реализирани, тъй като няма влязъл в сила план, респ. изменение. Ето защо
уличната регулация за тази улица не се отразява върху положението и
границите между имотите и няма основания те да се заснемат по различен
начин".
На ответника Д. С. с определение от 2.02.2021 година е назначен особен
представител адв.Т..От особения представител е постъпил писмен отговор с
бланкетно оспорване на иска.
Съдът , като прецени приетите по делото доказателства и доводите на
страните , прие за установено следното:
Не се спори по делото ,видно е и от представения нотариален акт № 67
том І от 17.03.1999 година ,че по силата на сделка Ц. Й. и П. Й. са придобили
недвижим имот в землището на кв.К. с.С. с пл.№ 130 и площ 590 кв.м.
Праводателите им са се легитимирали с нотариален акт № 31 том ІІ дело №
551/1984 година , според който те са собственици на дворно място в същия
квартал от 730 кв.м. , представляващо имот пл.№ 67.
Ответниците С. Р. и И. Р. са закупили с нотариален акт №16 том І дело
№ 41/1990 година ½ идеална част от имот пл.№ 66 целия с площ от 1230
кв.м.
По силата на нотариален акт № 44 том ІІ дело 484/1992 година Х.Д. С. и
С. Д. В. са придобили другата ½ идеална част от този имот.
Видно от представеното съдебно решение по В грд.№ 478 по описа на
Окръжен съд Пазарджик за 2012 година между Ц. Й.,Ц. Й. и П. Й. от една
страна и от друга С. Р., И. Р.,Д. С. и С. В. е проведено производство ,като
между страните няма спор,че с влязло в сила решение е прието
местонахождението на границата между имот пл.№ 130 и имот 66 ,като
решението е препращало към скица № 118 от 11.08.1989 година на Кметство
С. по неодобрения кадастрален план от 1980 година ,както и скица към
15
експертиза , изготвена по делото.Осъдени са още ответниците да предадат на
ищците 120 кв.м. ,част от имот пл.№ 130- в югозарадната му част ,като отново
се препраща към скицата на Кветството, която не е представена по
делото.Става ясно обаче,че тази скица е идентична със скицата № 1
,приложена към заключението на експерта ,която е приподписана от съда ,
постановил решението.
Собствениците на имот пл.№ 67 са учредили право на строеж на Г. и С.
Й.и.Има данни за издадени строителни книжа и отправено искане от Г. Й. ,
което е удовлетворено и е одобрено прокарването на временен път,като не
става ясно кой имот е бил засегнат.
Съдът , след като е приел заключението на експерта Г. е оставил без
уважение искане за назначаване на повторна експертиза и е спрял
производството по делото по общо съгласие на страните ,като за това действие
не е изразено съгласие от Д. С. , представляван от адв.Т..
В изготвеното и прието от съда заключение вещото лице Б.Г. е
отговорил на поставените въпроси след като е извършил проверка по
съществуващите планове и извърши оглед на место.
Според заключението му на 15.09.1980 г. за първи път е изготвен
кадастрален план за кв.К. в землището на с.С., който и до този момент не е
одобрен.
В този план имот с пл.№ 66 е заснет и отразен с площ /измерен
графично от оригиналното копие на плана/ от 1239 м.кв.
Съгласно плана имот с пл.№ 67 е заснет и отразен с площ /измерен
графично от оригиналното копие на плана/ от 1 127 м.кв.
Според заключението му между двата имота е заснет и отразен
съществуващ местен път без изход с площ от 354 м.кв. Същият е с ширина от
4,00м.л., дължина от 53,50м.л. и в посока запад с разширение от 140
м.кв./10,00/ 14,00м.л./. За вход и изход на пътя е обозначена стрелка от
източната му част.
През 2013 г. въз основа на Заповед № 947/16.07.2013 г. на Кмет на
община Велинград е одобрено попълването на кадастралния план с верни
имотни граници за имот пл.№ 130 и сгради в него, в кв.К., в землището на
гр.С.. Попълването е извършено по неодобрения кадастрален план от 1980г.
16
С Решение на Общински съвет Велинград № 28/30.01.2014г. е изготвен и
одобрен проект на уличната регулация на кв.К. в землището на гр.С..
Това е единствено до този момент одобряване на уличната регулация
върху неодобрения кадастрален план ,като Поземлен имот № 66 е с площ от
1168 м.кв.; Поземлен имот № 67 с площ от 521 м.кв.;Поземлен имот № 130 с
площ от 738 м.кв.;
Със Заповед № 873/15.08.1989г. на ОбНС Велинград е одобрено
прокарване на временен път с ширина от 3,00м.л. до имота на Г. С. Й. в кв.
К., кметство с. С., съгласно приложената скица.,като пътя е предвиден изцяло
за сметка на имот пл.№ 66.
С Протокол № 14/14.11.1989г. от съвета по ТСУ- СА при ОбНС-
Велинград за изработване на проект за път като допълнение към
предварителен застроителен и регулационен план за м.”К.” , с. С. е взето
решение да се проектира улица- тупик в окончателния план с ширина от
4,00м.л., според скица проект.Проектирания път е за сметка на части от имот
66 и от имот 77
Двата П.И с № 67 и № 130 са образувани след разделянето на бивш имот
с пл.№ 67.
Границите са променени, като в площта на П.И.№ 66 е включена част от
площта на съществуващият преди път между имоти с пл.№ 66 и 67 и в площта
на бившият имот с пл.№ 67 е включена площта на разширението на
съществуващият преди път.
При тази промяна двата процесии имота са съседни и достъпа до
новообразувания поземлен имот № 130 е прекъснат.
При огледа на място експерта е констатирал,че терена, върху който е
предвидено да се изгради трасе на път, който води до поземлен имот № 130 с
дължина от 53,50 м.л. и ширина до 4,00м.л. е подравнен и затревен, за разлика
от релефа на останалия терен в поземлен имот № 66.
Достъпа до поземлен имот № 130 се осъществява през този заравнен
терен и през входна метална врата с ширина от 4,00м.л., разположена на
североизточната имотна граница на имот № 66.
Двата имота на място са оградени с материализирани на терена огради
от метална мрежа и дъски, закрепени на бетонови, дървени и метални колове,
17
забити в земята по имотните си граници от последното изменение на плана.
Заключението на експерта е оспорено от представителя на ищците
относно извода ,че предвидения път – улица – тупик е за сметка на имоти 66 и
67.
В обясненията си в съдебно заседание експерта изрично е разяснил ,че
няма одобрен кадастрален план за тази част от населеното место ,има одобрен
улично – регулационен план , който обаче не засяга конкретните
имоти.Коментирано е в това съдебно заседание и решение по предходния спор
между страните ,като видно от обясненията на експерта след влизане в сила на
това решение двата имота са вече с обща граница и площта на пътя е
преминала към площта на имотите.
По искане на ищците производството по делото е възобновено на
12.11.2021 година.
В хода на производството – на 10.08.2021 година Д. С. е продал на С. В.
собствената си 1/12 част от поземлен имот пл.№ 66.В съдебното заседание от
30.11.2021 година адв.Т. е освободена като особен представител на Д. С.
,поради тази сделка ,като и поради постъпила молба от него във връзка с
изразяванена съгласие за спиране на производството , като следва да се
посочи,че в тази молба не е направено никакво друго изявление – нито за
адрес , нито за пълномощник.От този момент на сетне ,този ответник е
приеман за редовно уведомен.
Във връзка с доводите относно скицата № 160 от 20.11.1989 година ,
подписана от и от ответниците С. и И. Р.и е представен и оригинала
и.Скицата е издадена през м.ноември 1989 година ,а тези лица са придобили
права върху имота пред м.февруари 1990 година.С подписите си страните са
изразили съгласие за изменение по червено защрихованите петна и
линии.Възраженията относно тази скица са били свързани единствено и само
с времето и на издаване и възможността да бъде подписана от тези
лица.Цветно копие на тази скица е приложено на стр.178 на делото от
експерта и е видно ,че се касае за предвиждане на улица без изход за сметка на
имот пл.№ 67 и по-голяма част от имот пл.№ 66.както и експертите са
изяснили ,въпреки изразеното съгласие от страните /част от тях/ тези
предвиждания всъщност не са реализирани.
18
По делото са събрани гласни доказателства.
Св.Ганчев , съсед на С. и Г. Й.и установява,че към момента „Улицата“ е
затворена и тези ищци не могат да преминават .На този свидетел не му е
известно кой е затворил улицата ,но твърди ,че такова е състоянието от около
пет години. Й.и за да достигнат тяхната къща минавали през имота на
съседите. Преди имали достъп до имота си от тази „улица“ ,която била угар , а
С. Й. след това я настлал с чакъл. Сложена била врата , заключена с катинар.За
имота си С. Й. нямал достъп от друга улица.
Св.Б. ,който има наблизо имот , в който е поставен фургон твърди,че е
минавал за своя имот също между имоти 66 и 67 ,като мястото представлявало
ливада и те го подравнили. . Твърди,че вратата откъм улицата била поставена
от преди повече от 10 години ,като ключ имал и той и Й.и, докато не се
скарали с ответниците.
Повторната експертиза , допусната по делото е изготвена от инж.Б..
Експертът е дал заключение след запознаване с доказателствата по делото ,
справка в Кметство С. и оглед на место.
Експерта е установил , че плановете не са влизали в сила,но въпреки
това по тях са правени изменения, които са одобрявани със заповеди на
кметовете на Община Велинград и на Община С..Преписките за изменение не
са запазени цялостно - по някои от тях липсват документи — графичен
материал или съответните заповеди.И този експерт сочи , че за кв.К. е
изработен през 1980 г. кадастрален план, който не е одобрен и до настоящия
момент. Изработени са регулационен и застроителен план, които, също не са
одобрени.
Копието на кадастралния план е с нанасяни на него промени и трудно се
разчита ,като няма данни за оригиналния му вид.
Към момента на заснемане на този план имотът на ищците-пл.№130 не
е съществувал, бил е част от имот пл.№67, площта на който е около 1815
кв.м., изчислени графически .
Площта на имот пл.№66, доколкото може да се разчете по копието,
първоначално е била около 892 кв.м.Няма данни кога и как, е зачертана
южната му граница и е изместена на север, с което площта му става около 560
кв.м.
19
Със заповед №873/15.08.1989 г на Председателя на ОбНС-
Велинград,която е представена по делото е одобрено прокарването на
временен път, с ширина 3 м, до имота на Г. С. Й. в кв.К. съгласно приложената
скица.Временният път е прокаран през имот пл.№66 съгласно границите му,
отразени върху скицата, като върху същата скица пътят е показан с ширина 4
м.
Експерта е констатирал, че през 1989 г от Община Велинград са
издавани скици с различно съдържание относно границите на процесиите
имоти.
С протокол №14/14.11.1989 г на Съвета по териториално и селищно
устройство, строителство и архитектура към Общински народен съвет -
гр.Велинград е взето решение за допълване на предварителния ЗРП за кв.К. с
две застроителни петна за вили в имот пл.№66 и четири - в имот пл.№67
съгласно червени и сини линии и петна в скицата-проект.Това всъщност е
скицата , чийто оригинал е представен по делото и носи подписи на лицата
дали съгласието си за това. Проектирано е и обслужваща улица-тупик, с
ширина 4 м, така както е показано в скицата-проект.Застроителните петна и
улицата-тупик са нанесени в застроителния план, който е останал неодобрен.
Няма данни това решение на експертния съвет да е довело до
отчуждаване на части от имот пл.№66 и промяна в собствеността му.
През 2013 г е издадена заповед №947/16.07.2013 г на Кмета на Община
Велинград, с която са попълнени имотните граници на имоти пл.№№66, 67 и
130.3аповедта е издадена по изготвен акт за непълноти и грешки в кадастъра
от 10.07.2013 г за границите на имотите, определени съгласно съдебно
решение на ОС-Пазарджик от 05.07.2012 г.Северната граница на имот пл.№66
се измества на север, с което площта му става около 1144 кв.м, изчислени
графически върху скицата.Към западната част на имот пл.№130 се
присъединява, от южна страна, площта, върху която е призната собствеността,
с решението на окръжен съд и площта на имота става около 738 кв.м,
изчислени графически върху скицата.Тоест решението на съда е изпълнено на
място.По делото е представен и протокол за въвод във владение.
Съставения акта за отстраняване на непълноти е подписан само от
собствениците на имот пл.№130
20
През 2014 г е одобрена, с решение на Общинския съвет Велинград
№28/30.03.2014 г, цялостна улична регулация за кв.К.- по скица № 5 от него.
От скицата се вижда, че през квартала е прокарана улица с осови точки
118, 119, 120, 121, 316, 31 А, която минава през части от имоти пл.№№130, 66
и 67.Решението на общинския съвет е обжалвано, в тази си част, в съда и по
отношение на улицата с осови точки 118, 119, 120, 121, 316, 31А е отменено.
През 2014 г отново е издадена заповед №1137/12.08.2014 г на Кмета на
Община Велинград за попълване на границите на имот пл.№66, по искане на
С. Р., И. Р., Х. С. и С. В..Заповедта е издадена по изготвен акт за непълноти и
грешки в кадастъра от 11.06.2014 г съгласно който се коригират границите на
имоти пл.№№66, 67 и 130.Актът е подписан само от заявителите -
собственици на имот пл.№66; подписи на собствениците на имоти пл.№№67 и
130 няма.Заповедта е обжалвана и е обявена за нищожна с решение на AC-
гр.Пазарджик по адм.дело №680/2016 г.
През 2015 г е издадена заповед №473/14.12.2015 г на Кмета на Община
С., с която е одобрен ПУП, засягащ имоти пл.№№66, 67 и 130, като уличната
регулация се променя, така че се образува нова улица-тупик, с ширина 3 м, за
обслужване на имоти пл.№№66, 67 и 130.
През 2016 г тази заповед е отменена относно улица- тупик с две
заповеди на Кмета на Община С. - №№202 и 203 от 07.03.2016 г.Мотивът за
отмяната е, че за изменението не е постъпило заявление от собствениците на
имоти пл.№№66,67 и 130.
Експерта сочи,че към момента за имот пл.№130 няма достъп от
съществуващата улица, източно от имотите. 3а да се стигне до имот пл.№130,
е необходимо да се премине през северната част на имот пл.№66.На място
теренът е затревен и няма очертана, видима улица-тупик до имот пл.№130.
Ответниците ,представлявани от адв.К. са оспорили заключенията на
експерта по т.1,в която експерта е дал заключение ,че първоначалните
граници на имоти пл.№№66 и 67 са тези ,отразени на приложената към
заключението скица №1, която е копие от съхраняваното в Община С.
хартиено копие от изработения, но неодобрен кадастър, на кв.К..
Площта на имот пл.№66, доколкото може да се разчете по копието,
първоначално е била около 892 в.м, графически изчислени върху копието.В
21
по-късен момент, няма данни кога и как, е зачертана южната му граница и е
изместена на север, с което площта му става около 560кв.м.Това не са
окончателните граници на имот пл.№66; същите са се променили през 2013 г,
със заповед за попълване на кадастъра.
Зачитайки това оспорване съдът е допуснал да се изготви заключение от
три вещи лица.
В хода на производството е починал И. Р..Негови наследници са Н. Р., П.
Р. и Я. Г..Те са конституирани по делото като на Я. Г. е назначен особен
представител адв. П..На конституираните наследници е изпратен препис от
исковата молба и отново е даден срок за отговор , което очевидно не е в
съответствие с процесуалния закон.
Н. и П. Р.и са изразили становище за неосновотелност на претенцията
,като са посочили ,че има висяща административна процедура от 2018 година
, инициирана от ищците а учредяване право на преминаване през техния имот
,която не е приключила, тъй като от страна на ищците не е внесено дължимото
обезщетение.Идентични са и доводите ,направени от името на Я. Г. от адв.П..
Експертизата е изготвена от двете вещи лица ,дали заключенията по
делото и вещото лице О.М..Заключението е при особено мнение не експерта
Г..
Няма противоречия относно частта ,че кадастралния план от 1980
година на населеното място не е одобрен,както и че в Общината не се
съхранява оригиналния такъв и съответната техническа документация.
Копието е с поправки и трудно се разчита.
Според това заключение имот пл.№67 – е с площ 1850 кв.м. ,а имот пл.
№66 — площ 894 кв.м.
Имотите са заснети в първоначалния изработен кадастрален план от
1980 г. в съществуващи видими реални граници според релефа на
терена/слогове/ и от изток съществуващ черен път. В разписния лист към
плана процесните имоти и съседните на тях са записани като собственост на
държавно земеделско стопанство/ДЗС/. И тази експертиза е констатирала ,че
за нуждите на строителството в имот № 67 е създадена улица-тупик за сметка
на съседния пл.№66. .Целта на улицата е била да осигури транспортен достъп
до новопроектираните две застроителни петна за строеж на вили в западната
22
част от пл.№67, също така за осигуряване на транспортен достъп за имоти пл.
№77 и пл.№78;
Според застроителния план от 1990 е проектирана е улица-тупик с
уширение за сметка на процесен имот с пл.№67 за осигуряване на транспортен
достъп до двете застроителни петна в западната половина на имот пл.№67/нов
имот с пл.№130/ за новообразуван парцел IX/УПИ/
По източната граница на имоти с пл.№66 и пл.№67 попадащи е
проектирана улица с о.т. 87, 88, 89,90; в улицата попадат най-източните части
от имот пл.№67 — 30 кв.м. и от имот пл.№66 - 18 кв.м.;
Предвидена е улица-тупик/задънена улица/ с о.т.88,86. с ширина 4.00 м.
и дължина 53.50 м.,като в западната и част завършва с уширение за обръщане
на коли заемаща площ около 125 кв.м. Проектираната улица-тупик/задънена
улица/ е за сметка изцяло на площта на имот пл.№67-330кв.м., като осигурява
транспортен достъп до новопостроените две вилни сгради в новообразуван
парцел IX/УПИ/ в кв.Ю. Северно от улицата-тупик остават 1120 кв.м. от имот
пл.№67, а южно от нея - 370 кв.м.
Няма данни за извършено отчуждение.
Това заключение е подписано с особено мнение от експерта Г. ,който
подържа първоначалното си заключение относно площта на имотите ,както и
,че между двата имота е отразен съществуващ местен път без изход.
При приемането на експертизата, експертите са мотивирали мненията си
,като става ясно ,че многобройните зачертавания и отбелязвания в
неодобрения кадастрален план от 1980 година дават възможност за различни
интерпретации.
Именно това е дало основание и на въззивният съд да не уважи
,направеното преди съдебното заседание доказателствено искане за
назначаване на нова експертиза от три вещи лица.
Проведено е административно производство , в което е разгледана жалба
на ищците против изготвена оценка ,във връзка с учредяване по тяхно искане
на право на преминаване.Жалбата им е отхвърлена с решение по адм.дело
№12 от 2019 година на Адм.съд Пазарджик.
В отклонение от процесуалните правила по делото са представяни
доказателства ,които страните са могли да представят и посочат още в
23
първото съдебно заседание .Това са както цитираното решение ,така и
представените от С. Й. такива с молба от 28.12.2023 година , поради което
правилно и съдът не ги е приел.
При тази фактическа обстановка , съдът споделя крайния извод на
първоинстанционния съд в обжалваното решение , а именно ,че предявеният
негаторен иск е неоснователен.
За уважаването на иск с правно основание чл.109 от ЗС следва да се
установи, че ищците са собственици на имота ,че ответниците създават пречки
,като установяват или подържат неоснователно състояние ,което пречи на
собствениците да използват пълноценно имота , съобразно предназначението
му.
Няма спор по делото ,че част от ищците са собственици на имот пл.№
130 , а останалите имат сгради в имота.Това разбира се педпоставя активната
им легитимация да търсят защита на правото си на собственост върху този
имот с негаторен иск.
Ответниците са собственици на имот пл.№ 66.Няма спор по делото –
установено е от заключенията на експертите и от показанията на разпитаните
свидетели ,че ищците нямат достъп до своя имот. Липсата на достъп се
обуславя от лошите кадастрални и регулационни предвиждания. Ответниците
са извършили заграждение и поставили врата ,като по този начин препятстват
достъпа на ищците до имота им , по начина по който до момента е
осъществяван.Установено е от показанията на свидетелите ,че това е
състояние е такова от повече от 10 години и ,че ищците са имали ключ от
поставената врата , но след като страните влезнали в конфликт , повече не им
бил разрешаван достъп.
Видно е от събраните доказателства , че в значителната си част
проблемите на страните се дължат на неадекватните действия на Общинската
администрация относно изработване , одобряване , изменение на планове на
кв. К. на гр.С..Всъщност действащ план и към момента няма – нито
кадастрален , нито застроителен ,нито улично – регулационен.
Самите ищци твърдят в исковата си молба ,че достъпа им е
осъществяван ,чрез площ ,част от имот пл.№ 66 ,по неодобрено трасе на
проектирана улица-тупик.Дори само тези твърдения сами по себе си биха
24
обосновали неоснователността на претенцията.Както правилно е приел
пъвоинстанционният съд действията на ответниците по ограждане на
собствения им имот и препятстване достъп на ищците до техния имот , което
поради лошото администриране няма изход на улица не са неправомерни.
Правата си ищците биха могли да реализират доброволно или по друг
ред – административен / има данни за висящо производство/ .
От изявлението на процесуалния представител на ищците и пред
настоящата инстанция става ясно , че и към момента е висящо
административно производство между страните.
В писмената защита пред първоинстанционния съд на процесуалния им
представител на ищците , доводите се различават от тези , изложени в
исковата молба.Всъщност се подържат нови доводи за основателност на
претенцията ,които се основават на заключението на вещото лице Г. и
особеното му мнение според което между имотите на страните е имало
самостоятелен имот – местен път.
Съдът не възприема това заключение ,тъй като счита ,че заключението
на другите двама експерти е издържано и мотивирано и съответства на
всички останали доказателства по делото.
За наличие на такъв местен път няма данни нито в документите –
заповеди и решения на техническата администрация ,нито пък може да се
приеме съществуването му ,като се съобрази постановеното решение по
съдебен спор между страните ,което е изпълнено.
Никой от страните или свидетелите не твърди съществуването на такъв
път.Св.Б. , който също е използвал това място ,за да достигне до имота си ,
твърди,че то е представлявало ливада и впоследствие било подравнено.
Установено е от доказателствата по делото ,че по никакъв ред не е
възникнало право на ищците да преминават през имота на ответниците.Не е
реализирано проектирането на улица ,като без значение е как и от кои имоти
тя е проектирана ,след като няма влязъл в кила и приложен план.Не е
учредено също по надлежен ред правото им да преминават през чужд
имот.Поради това ,макар и очевидно за тях да са налице затруднения ,то
действията на ответниците,които са направили ограждение на собствения си
имот не могат да бъдат квалифицирани като неоснователни.
25
Това е приел и първоинстанционния съд ,за да отхвърли иска.
Що се отнася до доводите относно Заповед № 773 от 15.03.1989 година
на Председателя на Общински съвет гр.Велинград/ на стр.265 от делото/, то се
касае за заповед , издадена на основание чл.206 от ППЗТСУ за осигуряване
достъп до имота на Г. Й.. Разпоредбите на чл. 205 и сл. ППЗТСУ/отм./ се
прилагат само като временни мерки до откриване на предвидените с
дворищнорегулационния план улици.Такава заповед подлежи и на обжалване
,като няма никакви данни за влизането и в сила , още по-малко пък за оценка и
изплащане по реда на чл.265 от ППЗТСУ/отм./.Отново следва да се посочи,че
самите ищци не твърдят , че правото им да преминават през имота на
ответниците , за да осигуряват достъп до собствения им имот, произтича
именно от наличието на такава влязла в сила заповед.Още повече,че в тази
заповед изрично е посочена само Г. Й..Дори и от съдебното решение по В гр.д.
№ 478/2012 година на Окръжен съд Пазарджик е видно ,че тази заповед
изобщо не е била приложена,още повече , че прокарването на този временен
път е било изцяло за сметка на имот пл.№ 67,както се подържа и в писмената
защита , а не от имот пл.№ 66,както се твърди в исковата молба.Следователно-
дори и да действа тази заповед ,то тя не създава основание на ищците да
преминават през имота на ответниците с пл.№ 66.
От ответниците , представлявани от адв. К. са направени разноски в
размер на 800 лева ,като е представен и списък по чл.80 от ГПК.
Тези разноски следва да бъдат присъдени в тежест на жалбоподателите.
Поради изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Велинград , постановено по
гр.д.№ 681 по описа за 2019 година,с което е отхвърлен предявения от Ц. С. Й.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.***********************, П. С. Й.
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.*************************, С. И.
Й., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.************************* и Г.
С. Й. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.*************************
против С. П. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес в *******************,
И. П. Р. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.*********************
26
/починал на 12.09.2022 г./ на мястото на когото са конституирани следните
лица: Н. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.*********************, П. И. Р.,
ЕГН **********, с адрес: гр.********************* и Я. И. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр.*********************, С. Д. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр.*****************************, Д. Х. С., ЕГН
************, с адрес гр.*******************, Д. Х. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр./ ********************************** и М. Х. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес с. **************************, иск с правно
основание чл. 109 от ЗС, с който се иска съдът да постанови решение, с което
да осъди ответниците да прекратят неоснователните действия, изразяващи се в
недопускането и неосигуряване на достъп до имот пл.№130 и до изградените
в него две жилищни сгради, както и да бъдат осъдени да осигурят достъп на
ищците до имот пл.№ 130 по изграденото трасе на пътя, което съгласно
неодобрения кадастрален план на гр.С., кв.К. попада и е разположено в
северната част на имот пл.№ 66, целият с площ от около 1 180 кв.м., при
граници: имот пл.№67, улица, имот пл.№ 65, имот пл.№ 127 и имот пл.№ 130,
като пътят, по който се иска да бъде осигурен достъп, е с ширина на трасето
около 4м., с дължина около 55 м. - 57 м. и с площ около 230 кв.м., при граници
на трасето на пътя: от север - имот пл.№ 130 и имот пл.№ 67, от изток - улица,
от юг - останалата част от имот пл.№ 66 и от запад - имот пл.№ 130, както и да
се осъдят ответниците да премахнат портата от към улицата, която
възпрепятства влизането им от улицата към пътя.
Осъжда Ц. С. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр.***********************, П. С. Й. ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр.*************************, С. И. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес
в гр.************************* и Г. С. Й. ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр.************************* да заплатят на Н. Г. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр.*********************, П. И. Р., ЕГН **********, с
адрес: гр.********************* и С. Д. В., ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр.***************************** разноски в размер на 800 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
27
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28