Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
.....01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 16019 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на „П.Б.“ ЕООД
срещу решение от 11.07.2019 г., поправено с решение от 01.10.2019 г., постановени
по гр.д. № 27920/2018 г. на СРС, II
Г.О., 72 състав, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя искове срещу „К.“ ЕООД, с правно основание чл. 422
от ГПК вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за
признаване на установено, че ответникът дължи сумата от 5 353.80 лв. -
възнаграждение за извършено рекламно обслужване по издадени фактури, както
следва: 1 290,00 лева по фактура № 1534 от 16.12.2016 г., 645,00 лева по
фактура № 1546 от 05.01.2017 г., 838,80 лева по фактура № 1553 от 11.01.2017 г.,
645,00 лева по фактура № 1597 от 13.02.2017 г., 645,00 лева по фактура № 1631
от 10.03.2017 г., 645,00 лева по фактура № 1671 от 04.04.2017 г. и 645.00 лева
по фактура № 1707 от 02.05.2017 г., ведно със законна лихва за периода от
18.10.2017 г. до изплащане на вземането, и лихва за забава в размер на 343,06
лв. за периода от 31.12.2016 г. /считано от падежа за всяка фактура/ до
10.10.2017 г., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена на 31.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 74375/2017 г. на СРС.
Решението е обжалвано от ищеца „П.Б.“
ЕООД, с оплаквания за неправилност, поради нарушения на процесуалния и
материалния закон. Оспорен е изводът на първоинстанционния съд, че страните не
са били обвързани от договор, тъй като от събраните по делото доказателства се
установявало съществуването на трайни търговски отношения. Посочва се, че
лицето Ф.Н., за когото било безспорно установено, че е служител на ответника, е
приемал извършената от ищцовото дружество работа. Навеждат
се доводи, че СРС неправилно е приел, че
страните не са били обвързани от договор за рекламно обслужване. Ищецът е
изпратил на ответника рамков договор за рекламно обслужване и приложение № 1
към него, в което изрично е била посочена месечната цена за предоставяне на
услугата. Поддържа се, че макар тези документи не са подписани от страните, те
са приети и одобрени от тях с конклудентни действия. Извършените
услуги и предоставената работа, както и издадените във връзка с тях фактури,
отговаряли на уговорките в договора. По този начин се установявал обема на
предоставените абонаментни услуги, както и тяхната цена. Излагат се
съображения, че естеството на възложените услуги се установявало от
представените по делото план-графици, като реалното извършеното се доказвало от
публикуваните във фейсбук страницата на ответника
материали. Твърди се да е налице хипотезата на чл. 301 от ТЗ, като ответникът
не се е противопоставил на извършени без представителна власт действия на
негови служители по приемане и изпълнение на договора. В тази връзка се посочва,
че ответникът е узнал за извършените действията чрез редовните публикации във Фейсбук
страницата на ресторанта. Навеждат се доводи, че ответникът не е довел допуснатите
му свидетели, чрез което се шиканирал процеса и се
лишило ищцовото дружество от възможност да разпита
същите, евентуално да поиска допускането на очна ставка. По тази причина,
излага съображения, че следвало да се приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК
относно релевантните по делото обстоятелства. Посочва се, че
първоинстанционният съд, при обсъждане на свидетелските показания, не е
съобразил, че свидетелите са лица, на които е възложено прякото обслужване на
ответното дружество и имат пряко и непосредствено наблюдение върху отношенията
между страните. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде уважен
изцяло предявеният иск с присъждане на разноски пред двете инстанции.
Въззиваемият - ответник „К.“ ЕООД
оспорва жалбата в депозиран писмен отговор, по подробно изложени съображения.
Моли съда да потвърди решението. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Съдът, като съобрази доводите във
въззивната жалба, отговора
и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
оплаквания в жалбата.
Първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл. 266,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 286 от ТЗ за сумата от 5 353. 80
лв. - възнаграждение за извършено рекламно обслужване по представените по
делото фактури, във връзка с обект на ответното дружество – ресторант
„Самурай“.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил
с ищеца да са били в трайни търговски отношения, като са били възлагани
единствено конкретни поръчки, като последната такава била по фактура № 1508 от 30.11.2016
г. Оспорва лицата Ц.П.и Ф.Н. да са негови служители. Посочва, че процесните
фактури не са осчетоводени от него и по тях не е ползван данъчен кредит.
Оспорва представената електронна корепонденция, като посочва,
че липсват доказателства съобщенията да са изпратени до негова електронна поща.
Навел е доводи за липса на доказателства за възлагане и извършването на посочената
в исковата молба работа. Твърди, че не е налице надлежно оформен документ за
приемане на извършената работа.
По
делото са представени, издадени от ищеца
на
ответника фактура № 1534 от 16.12.2016 г. за сумата от 1 290,00 лв., фактура
№ 1546 от 05.01.2017 г. за сумата от 645,00 лв., фактура № 1597 от 13.02.2017
г. за сумата от 645,00 лв., фактура № 1631 от 10.03.2017 г. за сумата от 645,00
лв., фактура № 1671 от 04.04.2017 г. за сумата от 645,00 лв. и фактура № 1707
от 02.05.2017 г. за сумата от 645,00 лв., с основания – плащане на първа до седма
вноска по Договор за рекламно обслужване от 17.10 – Приложение 1. Представена е
и фактура № 1553 от 11.01.2017 г. за сумата от 838,00 лв. с основание дизайн и печат
на 4000 броя на подложки.
По делото са представени заверени от
ищеца преписи, на които е възпроизведена електронна кореспонденция между негови
служители и лица, които се твърди да представляват ответното дружество. В
съобщение от 28.09.2016 г., изпратено от М.Н.чрез електронна поща M.N.(***** Bulgaria), <office@*****.bg> до office@*****-spa.com,
изпращачът се обръща към лице на име Ц., излагайки информация по въпроси във връзка
със „Самурай“ – посочва се че поради ангажираност, служители на ищеца не са
могли да фиксират реклама по фасадата на обекта, че на зает при ищеца архитект
е подадена заявка за изготвяне на проект-оферта за узаконяване на реклама, като
до няколко дни ще бъде изпратена оферта до получателя и до лице на име К.,
уточнява, че относно фейсбук е изпратена оферта, като
има възможност да бъде поет ангажимент за поддръжката на страницата за период
от 6 или 12 месеца. На 03.10.2016 г. М.Н.изпраща ново съобщение, адресирано до
лице на име Ц. чрез електронна поща office@*****-spa.com, в
което ѝ се изпращат ревизирани публикации за Фейсбук
на *****, както
и оферта за целогодишна поддръжка на профилите на ***** и *****. Със съобщение от същия
ден е изпратена ценова оферта за предлагани дейности, с прикачени електронни
файлове. Представена е оферта за поддръжка и развитие на социални профили,
която включва и поддръжка на профила на ресторант Самурай. Със съобщение от
14.10.2016 г. адресирано до лице на име Ц. с електронна поща office@*****-spa.com,
М.Н.,
чрез електронна поща office@*****.bg,
посочва че в прикачени файлове изпраща рамков договор за рекламно обслужване
със срок 2 г., както и приложение № 1 към него за обслужване на Facebook страница за период от
12 месеца.
По делото са представени разпечатки на
неподписан договор за рекламно обслужване от 17.10.2016г., сключен между ищеца,
в качеството му на изпълнител и ответника, в качеството му на възложител, както
и Приложение № 1 към него за управление на официален профил в уеб сайт. В
приложението е посочено, че ищцовото дружество следва
да извършва дейности по изграждане на месечна комуникационна стратегия за интеракция с потребителите на социалния профил на клиента;
създава креативни формати (брандирани постове с
изображения и заглавия) и съдържание на 16 бр. публикации в рамките на всеки
календарен месец за периода от м. Ноември 2016г. до м. Ноември 2017г. Цензурира
коментарите на потребителите в страницата – следи за наличие на обидни
коментари, спорове, нецензурирани публикации и всякакви дейности от страна на потребителите
на страницата, които биха рефлектирали отрицателно върху имиджа на клиента.
Уговорен е срок от 12 месеца. Посочена е цена за предоставяната услуга в общ
размер на 6450,00 лв. без ДДС, платима на дванадесет равни месечни вноски от по
537,50 лв. без ДДС.
В съобщение от 31.10.2016 г. М.Н.изпраща
коригиран договор за Самурай, а в съобщение от 07.11.2016 г. е посочено, че се
изпраща договор и Общи условия за изработка на външна реклама на Самурай. На
23.11.2016 г. от електронна поща office@*****-spa.com, лице,
представящо се като Ц., е изпратило до електронна поща *****@gmail.com
съобщение, в което се посочва, че се препраща одобрен постинг план на Самурай,
като по долу получателят ще намери контактите на Н.П., с която може да
коментира на тема снимки, публикации и др. На същата дата, чрез електронна поща
*****@gmail.com
е изпратено съобщение до електронна поща nina@*****.bg, адресирано до лице на име Н., в
което изпращача се представя като Ф. и посочва, че досега е администрирал
страницата и ще оказва съдействие по плана, който е изготвен от получателя на
съобщението, посочва, че има възможност да изпраща снимки от работния процес и
да помага със споделянето. Кореспонденцията продължава, като Н.П., чрез nina@*****.bg посочва,
че
е необходимо да бъде осигурен административен достъп до фейсбук
страницата. Представена е електронна кореспонденция, проведена в периода
28.12.2016 г. - 04.01.2017 г. между електронна поща nina@*****.bg и
*****.*****@*****.*** във
връзка с доставка на подложки, като от страна на *****.*****@*****.***
за тази цел е изпратена рецепта и е посочено, че се изпраща прикачен файл със
снимка от фотограф.
Представени са разпечатки на изпратени
електронни съобщения от 25.11.2016 г., 23,02,2017 г., 29.03.2017 г., 25.04.2017
г., в които е посочено, че приложено се изпращат постинг планове за месеци
декември, март, април и май. Не са представени преписи на съответните планове.
По делото са представени на хартиен
носител публикации във социалната мрежа „Facebook“, поместени на страницата на
потребител „*****“,
публикувани периода от 25.11.2016 г. до 29.05.2017г. От страна на ищеца, са
представени таблици с графи тема, текст, изображение и коментари, чието
съдържание е идентично със съдържанието на публикациите на посочената страница Facebook.
От страна на ответника е представено
извлечение от сметка 401-157 „П.Б.“ ЕООД за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г.,
видно от която в счетоводството на ответника са осчетоводени, издадени от ищцовото дружество фактури, с основания „дизайн и печат“,
„печат подложки“, „дизайн и печат на менюта“, „дизайн и печат подложки“,
„изработка на външна реклама“, „печат подложки/бланки/визитки“ и „печат
подложки/бланки“.
По делото са представени извлечения от
банкова сметка ***, видно от които по сметката му са постъпвали плащания от страна
на ответника, както и от „СИТИ ДЖЕНЕРАЛ – 1“ ЕООД, с основание фактури.
Представена е издадена от НАП справка за
актуално състояние на действащите трудови договори, сключени от „К.“ ЕООД към
дата 31.05.2017 г., в която под номер № 7 е посочено лицето Ф.Т.Н., заемащо
длъжността „готвач“, като по
делото са представени трудов договор и длъжността характеристика към него за
това лице.
От заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общата дължима сума по
процесните фактури възлиза на 5 353,80 лв. Вещото лице посочва, че същите са
отразени в Дневника за продажбите на ищеца за съответните месеци и години, в
които са издадени, като е подадена справка-декларация по ДДС и ефективно е
извършено разчитане с бюджета. Фактурите не са отразени в счетоводството на
ответника, не са включени в дневника за продажбите, за тях не са подавани
справки декларации, нито е използван данъчен кредит. Експертизата установява,
че размерът на дължимата законна лихва върху дължимите по фактурата сума за
периода от падежа на съответната главница до 10.10.2017 г. възлиза на 344,06
лв.
В производството пред СРС са депозирани
показания на М.Н.М.. Свидетелката посочва, че повече от 5 години работи на
позиция „Маркетинг-експерт“ при ищеца, като естеството на работа ѝ включва
управление на проекти, които са свързани с рекламна дейност и комуникация с
клиенти. Работата ѝ е съсредоточена върху директен контакт с клиентите,
осъществяван чрез телефонни разговори и срещи. Свидетелства, че познава лицето Я.К.–
законен представител на дружествата, с които ищеца е работел - „Хот спрингс“, „Сити Дженерал“ и „Какао“. Познава лицата Ц.П.и Ф.Н..
Ц.П.била представена като лице, което ще води комуникация по запитвания, като
впоследствие било представено и лицето Ф.Н.. Тези лица били посочени от господин
К., като лица за връзка относно обектите „Самурай“ и „Хот спрингс“.
Тя е водела комуникацията от името на ищеца в период от 6-7 месеца, след което
по отношение на проектите на „Самурай“ връзката била осъществявана от нейни
колеги. Комуникацията била честа – във връзка с дизайна, неговото одобрение и
отпечатване. Посочва, че е лицето Ф.Н. е било заето като готвач в ресторант
„Самурай“, като свидетелката често го е виждала, когато ѝ се налагало да
доставя рекламни материали. Дава показания, че за да бъде извършена определена
поръчка се отправя запитване до ищцовото дружество,
чрез комуникация по електронна поща или телефон се изяснява какво е необходимо,
след което до клиента се изпраща оферта, която се одобрява в писмена
комуникация или по телефон. След изготвяне на дизайна, той се изпраща за
одобрение и след това се пристъпва към печат, като отпечаните
издания се предават на възложителя.
В първоинстанционното дело е проведен е
разпит и на свидетелката Н. С.П.. Свидетелката посочва, че работи при ищеца от
края 2016 г. на длъжност „Експерт маркетинг и реклама“, като работата ѝ е
свързана с дигиталните проекти на рекламната агенция. При постъпването ѝ
на работа през 2016 г. една от първите задачи, която е получила е било
обслужването на социален профил на „К.“ ЕООД - профилът на ресторанта им
„Самурай“. Основната дейност, която е извършвала е съставянето на съдържание за
публикация във фейсбук страницата им, цялостна
координация на изготвянето на тези публикации и последващото им публикуване.
Съдържанието на публикациите обикновено се уточнявало един месец по рано. Лицата за контакт, които са били
посочени от работодателя ѝ били Ц.П.и готвачът на „Самурай“ на име Ф..
Срещала се е с Ц.П.в една от срещите, на която присъставала
и ръководителят ѝ М.Н.. Представянето на плановете и качването на
съдържание на страницата на ответника започнало в края на 2016 г. до средата на
2017 г. – месец май. През цялото време била поддържана комуникация. Дава
показания, че се процедирало по следния начин – изпращан е план за следващия
месец, който подлежал на одобрение, след приключване на месеца бил изготвян
доклад за публикациите през месеца с отчитане на съответния брой лайкове, коментари, цялото движение по страницата и всички
значими данни. Свидетелства, че на ищцовото дружество
е бил предоставен административен достъп до страница, като обикновен потребител
не би могъл да прави публикации на нея. Дава показания, че достъп до страницата
бил получен от лицето Ф.. Обслужването на социалния профил включвало освен
изготвянето на публикации също така и поддръжка на самата фейсбук
страница, което включвало проверка на ангажираността на страницата, отговор на
коментари в страницата, в това число и по приложението за съобщения Facebook, което включвало и
запитвания за резервации, които са били препращани към лицето Ф.. Публикуването
ставало чрез служебния профил на ищеца наименован „М.М.“.
Публикациите се правели от този профил, но публично било изписвано името на
ресторант „Самурай“, като само администраторите биха могли да видят кое е
лицето направило публикацията.
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е приел, че въпреки че е установено възникването на
договорни отношения за периода 07.2016 – 11.2016 г., доколкото не се установя
постигането на принципно съгласие за цената, вида и обема на предоставената
услуга, то всяка поръчка е уговаряна индивидуално. От представените по делото доказателства
не се установявало наличието на насрещни волеизявления за сключване на договор
за изработка. Посочил е, че в случая са неприложими правилата на чл. 326, т. 2
от ТЗ и чл. 301 от ТЗ.
С оглед услугите ,за които са издадени
процесните фактури, съдът намира да са предявени обективно съединени искове за
заплащане на обезщетение по два отделни договора - за управление на профил в
уеб сайт „Facebook.com“ и за дизайн и печат на 4000 бр. подложки.
По
отношение на договора за управление на профил в уеб сайт Facebook.com:
В съответствие с правилото на чл. 154 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже възникването на основанието на своето
вземане - сключването на договор за управление на профил в уеб сайт
Facebook.com със соченото от него съдържание. Провежданото от него доказване е
главно, което за да постигне своята цел следва да е винаги пълно – да създава
сигурно убеждение в съда за възникване на фактите съставляващи основанието на
спорното материално право. В тази насока, следва да бъде установено наличието
на насрещни, съвпадащи по съдържание относно основните елементи на договора
волеизявления на страните, отправени и приети по правилата на чл. 13 и чл. 14
от ЗЗД.
В конкретния случай, от представените по
делото доказателства не може да се направи извод, че страните са били обвързани
от договор за изработка, с твърдяното в исковата молба съдържание.
На първо място не се установява
достигането на предложението за сключване на договора при ответника. Действително,
по делото е представен препис от Договор за рекламно обслужване от 17.10.2016
г., ведно с Приложение № 1 към него за управление на официален профил в уеб
сайт, като се твърди, че те са изпратени в електронен формат, като прикачен
файл към съобщение от 14.10.2016 г., изпратено от електронна поща на ищеца - office@*****.bg
до електронна поща office@*****-spa.com.
Посоченото съобщение представлява електронно съобщение, а приложения към него
договор и приложение към него - електронни документи по смисъла на чл. 2 и 3 от
ЗЕДЕП. Съгласно чл. 10 от ЗЕДЕП, електронното изявление е получено с
постъпването му в посочената от адресата информационна система. По делото не са
ангажирани доказателства, че office@*****-spa.com
съставлява информационна система в посочения смисъл, като не се установява
нейната принадлежност към ответното дружество. Това не може да се извлече от
съдържанието на водената чрез тази електронна поща кореспонденция - в случая
главно са приемани съобщения от електронната поща на ищеца, но рядко чрез нея
са изпращани такива. Съдът намира, депозираните по делото свидетелските
показания, преценени по реда на чл. 172 от ГПК с оглед на обстоятелството, че
свидетелите са работници на ищеца, за недостатъчни в тази насока. На второ
място, не се установява от една страна постъпването на съобщението в посочената
електронна поща, а от друга че електронните изображения на договора от
17.10.2016 г. и приложение № 1 към него действително са били прикачени към съобщението.
От друга страна, не се установява и
приемане на предложението от страна на
ответника. Договорът от 17.10.2016 г. и приложение № 1 към него не са подписани
от ответника. Съдът намира за неоснователни възраженията на въззивника, че е
налице приемане на предложението за сключване на договор чрез конклудентни действия на служители на ответното дружество. Действително,
по делото са налице данни, за извършени дейности по управление на профила на
ответника в социалната мрежа Facebook. За да е налице
приемане с конклудентни действия, от поведението на получателя
на предложението /в случая неговите служители/, следва да може да се изведе
недвусмислено съгласие относно основните елементи на договора – неговия предмет
и цена. В тази насока, действията, които се твърди да са извършени със
съдействието на и приети от служители на ответника по своя вид и обем следва да
отразяват престацията, предвидена в процесното приложение № 1, за да може да се
приеме, че е налице съгласие за обвързване с изложеното в приложението,
включително с посочената в него цена. Това обстоятелство не се установява по
делото. От една страна, броят на публикуваните публикации – общо 25 е
значително по-нисък от уговорения в приложението 16 публикации на месец.
Представените в работен вариант публикации - 45, макар и повече от
публикуваните , отново не достигат до уговорения размер от 16 на месец, които е
следвало да бъдат предоставени за процесния период от 6 месеца. В същото време
няма данни тези изработени, но непубликуваните публикации да са реално представени
на ответното дружество - не се доказва постинг плановете, в които тези
публикации би следвало да се съдържат действително да са изпращани до ответника,
като не се установява приложените към съответните съобщения за това файлове да
съдържат именно тази информация. От друга страна, депозинираните
по делото показания, ценени по реда на чл. 172 от ГПК се явяват недостатъчни да
установят обема на предоставената услуга. Не се представят и доказателства за
извършване на останалите посочени в приложението действия изграждането на комуникационна
стратегия, комуникация с клиенти и модерация на профила на ресторанта. По този
начин, всякакви евентуални действия по съдействието от страна
на служителите на ответника - Ц.П.и Ф.Н., не биха могли да се приемат за конклудентно приемане на предложението за сключване на
договор, съгласно изложените в исковата молба условия. Дори да са били налице
облигационни отношения по управление на профила на ответника във Facebook, то не се установява те да са възникнали на
наведеното от ищеца основание – Приложение № 1 към договора от 17.10.2016 г.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователни и релевираните във въззивната жалба съображения, че предложението
е прието по силата на презумпцията на чл. 292, ал. 1 от ТЗ, поради установените
трайни търговски отношения между страните. На първо място, както бе посочено,
по делото не се установява, предложението да е достигнало до ответника „Какао“
ООД. От друга страна, следва да бъде отбелязано, че това правило обхваща хипотезите
на повтарящи се договори с идентичен предмет и цена. Въпреки, че по делото са
налице данни за наличието на предходни облигационни отношения между страните,
те касаят договори за доставка и печат на подложки, бланки и визитки, но не и
на обслужване на профил в социална мрежа. Макар двата вида договори да могат да
бъдат подведени под широкото понятие за рекламно обслужване, те съдържат
съществени разлики, които не позволяват да се презюмира
съгласие в ответника за сключването на предлагания договор за управление на
официален профил във Facebook.
По делото не може да намери приложение и
разпоредбата на чл. 301 от ТЗ. Както бе посочено, действията, които се твърди
да са приети от служители на ответника, не се покриват по съдържание с
изложеното в процесното Приложение № 1 и не може да се приеме, че е налице
сключване на договор без представителна власт, с твърдените от ищеца параметри.
Неприложима е и разпоредбата на чл. 326, ал. 2 от ТЗ, доколкото не може да се
установи конкретен предмет на твърдените облигационни отношения, за да бъде
определена тяхната цена.
Досежно
доводите за нарушения на процесуалния закон от страна първоинстанционния съд, изразяващи
се в липсата на указания по чл. 146, ал. 2 от ГПК за кои обстоятелства не се
сочат доказателства, съдът намира същите за ирелевантни за изхода на делото,
доколкото въззивникът не се е възползвал от възможността си по чл. 266, ал. 3
от ГПК да направи доказателствени искания във връзка с твърдените нарушения.
Неоснователни се явяват доводите и за
приложението на разпоредбата на чл. 161 от ГПК във връзка с несъбиране на
допуснатите на ответника гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели. В случая, по делото няма данни ищецът да се е възползвал от
възможността да поиска разпита на допуснатите на ответника свидетели в
условията на чл. 173 от ГПК. Едва след това, при евентуално тяхно неявяване и
при установено препятстване на разпита им от страна на ответника, ищецът би
могъл да се позове на правилото на чл. 161 от ГПК.
Предвид изложеното, по делото не бе
установено в условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно
правоотношение по договор, с условия съгласно Приложение № 1, „Управление на
официален профил във уеб сайт http://www.facebook.com“ към Договор
за рекламно обслужване от 17.10.2016 г.,
като искът за заплащане на възнаграждение въз основа на него се явява
неоснователен, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
По
отношение на договора за дизайн и печат на 4000 бр. подложки:
Съдът намира, че дори да се приеме, че е
налице облигационно правоотношение за доставката на тези обложки, по делото
липсват каквито и да е доказателства те реално да са изработени и доставени на
ответното дружество. С оглед изложеното, този иск също е неоснователен.
Поради съвпадането на изводите на въззивния съд с тези
на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС-потвърдено в обжалваната
част, като правилно и законосъобразно.
На въззиваемия не следва да бъдат присъждани разноски,
поради липса на доказателства за извършени такива в настоящата инстанция.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
от 11.07.2019г., поправено с решение от 01.10.2019г., постановени по гр.д. №
27920/2018 г. на СРС, II
ГО, 72 състав.
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.