Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,08.12.2023г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, трети първоинстанционен състав,в публично заседание
на шестнадесети ноември две хиляди и
двадесет и трета година в състав:
Съдия:
Евгения Генева
при участието на секретаря Велислава Карамихова
разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 38/2018г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба вх.№ 289/15.01.2018г. от Д.С.Д. с ЕГН ********** с адрес ***,с която са
предявени пасивно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД против „М.С.“ЕООД с ЕИК ********* и адрес ***,
и солидарно на осн.чл.45 вр.чл.52 ЗЗД против д-р Д.Н.К. с ЕГН ********** с адрес ***,за неимуществени вреди, с
цена 120 000 лв.за ,ведно със законната лихва на осн.чл.86 ЗЗД,считано от 21.01.2013г. до окончателното заплащане на сумата и съдебни
разноски.
Ищцата твърди,че е претърпяла болки и
страдания поради сериозно увреждане и влошаване на здравословното и състояние
вследствие лекарска небрежност при провеждане на раждането на ***г. в ответната
болница,извършено оперативно чрез „цезарово сечение“
от д-р К. като лекар, проследяващ бременността от нейното начало, както и
вследствие лекарска небрежност при поставяне диагноза и предприемане лечение
след раждането.На ***г. се почувствала зле и с повишена температура, но
ответният лекар неглижирал оплакването ѝ.На
27.01.2013г. същият извършил „инструментална ревизия на матката“, но
състоянието и се влошило и имала промяна в урината.На 8-мия ден след раждането
била извършена „нова оперативна интервенция“
и на 31.01.2013г. била закарана с линейка по спешност в СБАЛАГ „М.Д.“.Бил
открит хематом на предната влагалищна стена и извършена нова „ревизия на
коремната стена и коремната кухина“. При операцията на 01.02.2013г. установили
гнойни инфилтрации,хематом и некроза на пред0на
маточна стена,плацентарни части по задна маточна
стена и множество тромбози. Било извършено живитоспасяващо
отстраняване на матката и открити кръвоизлив в стената с възпалителна инфилтрация и „децидуа с възпалителна инфилтрация“, както и „ септични
тромби“.Поради намерен „дилатиран десен уретер“, „отпрепариран до
влагалищната стена, по време на операцията бил извикан по спешност урологичен екип от УБ „А.“, който установил,че десният уретер е увеличен.Същият бил освободен оперативно/“либериран“ до нивото на пикочния мехур, извършена била „уретеростомия“,поставен бил уретрален
стент и уретерът бил
затворен.на 11.02.2013г. уретралният стент бил сменен с нов и след три месеца стентът бил отстранен чрез операция.Била хоспитализирана
двукратно през 2014г. в ответната болница и през октомври 2017г. по спешност,
при което установили „хидронефроза“ на десен бъбрек
първа степен и „ субилеус“.Освен болките,
отпадналостта,страха и емоционалния дискомфорт,поради
който не можела да се радва пълноценно за новородения си син,ищцата претърпяла
шок от отстраняването на матката,което и причинило душевни страдания,силна
депресия, тревожност,нервност.Болките и страданията продължили дълго и до момента
имала периодични оплаквания от болки в лумбалната и
тазова област,притеснения,че няма да може да има друго дете и това ще влоши
отношенията със съпруга ѝ,хроничния „субилеус“,водещ
до обстипация,“ разширението на уретера,водещо
до проблеми с контрола при отделянето на
урина, и осъзнаването на вероятността от рецидив на „субилеус“
и хидронефроза.
Ответната болница е депозирала
отговор по чл.131 ГПК в срок.Оспорва исковете
като неоснователни.Отрича да е била проявена лекарска небрежност.Били
спазени „Медицинските стандарти и оперативна техника“.Диагнозата била правено
поставена и лечението адекватно на „алгоритъма по клиничната пътека“.Не било
вярно,че д-р К. проследявал отначало бременността-това била д-р Ц. общопрактикуващ лекар.Ищцата дала информирано съгласие за „цезаровото сечение“ като и били разяснени рисковете, и то
било животоспасяващо.Не било вярно, че са намерени части от плацентата. На
30.01.2013г. отново била извършена операция и поставен дрен.Кръвоизливите
били правилно третирани двукратно и не настъпила значителна кръвозагуба, но
хематомите създавали опасност от инфекция, особено „вторият хематом“, затова била приведена за лечение в УСБАЛАГ „М.Д.“.Нямало
данни за „оперативен травматизъм“,засягащ съседни на
матката кухи органи-черва, пикочен мехур, уретери.Доколкото
имало такива увреждания ,те били вследствие повишения риск от инфекция поради
спонтанно пукнат околоплоден мехур у дома и.Били
приложени антибиотици, но впоследствие се установило,че има рядко срещан и
силно агресивен и резистеннтен микроб“Глобикатела сангвинис“, което
именно било мотивът за изпращането и в УСБАЛАГ“М.Д.“. От правна гледна точка
тази инфекция била“случайно събитие“ в каузална връзка с увреждането.нараняването
на уретера било настъпило в „УСБАЛАГ „М.Д.“ болница при отстраняване на матката и/ или
при поставяне или махане на стента в УМБАЛ „А.“.Септичните
тромби били симптом на следродово възпаление на
матката, а не тромбоемболично усложнение.Медицинската
документация категорично доказвала ,че раната била ревизирана в ответната
болница. Последвалото хистологично изследване отхвърлило констатацията за наличие на плацентарни
части при преглед „с невъоръжено око“в столичната болница.Разширението на уретера било физиологично, а не вследствие оперативна
травма, тъй като не бил намерен „шевен материал“.Повторното поставяне на стент било вследствие неправилното му поставяне.“Субилеус“ /чревна непроходимост/ нямало никаква връзка с
оперативните интервенции и терапии,приложени във връзка с раждането.Всички
болести, констатирани в решението на ТЕЛК,нямали причинна връзка с тях.По
същество ответникът оспорва констатациите във връзка с трудоспособността на
ищцата, която продължила да работи като медицинска сестра на смени по 12
часа.Оспорва размера на претенцията като необосновано завишен.Оспорва иска за
лихви като погасен по давност на осн.чл.111 ал.1
б.“В“ ЗЗД.
Ответникът д-р К. е депозирал писмен
отговор в законовия срок ,с който оспорва исковете както неоснователни.Не било
вярно,че оперативната рана не била ревизирана; не било вярно,че били намерени плацентарни частици по задната маточна стена;не били
конкретизирани нарушенията на добрите медицинските практики,нито причинната
връзка между тях и уврежданията.
Съдът намира исковете процесуално
допустими и частично основателни.За да
се ангажира отговорността на ответната болница по чл.49 вр.чл.45 ЗЗД, респ. на ответника К. по чл.45 ЗЗД,следва да е налице неправомерно
поведение от страна на медицинските служители,извършвали процесните
интервенции,изразяващо се в неспазване на задължителните медицински стандарти;
наличие на увреждания на физическото и душевното здраве,комфорт, качество на
живот на пациента;причинна връзка между неправомерното поведение/действия и/или
бездействия/ и вина на медицинските лица,която се презюмира
по закон при тежест за ответника да я обори.В случая медицински интервенции са
извършвали освен ответниците, и други лекари,в други
болнични заведения,при което е възможно
наличие на релевантна поликаузалност- при следващите
интервенции в други лечебни заведения да са били нарушени медицински стандарти,което
да е довело до усложнения и допълнителни увреждания. Хипотетичните увреждания, причинени
от ответниците,са само първата брънка в каузалната
верига,която е необходима,но недостатъчна за настъпване на вредоносните
резултати.При това положение ответниците не биха
носили деликтна отговорност за всички вреди.Възможно
е и наличие на каузална мрежа,при която вредоносният резултат е настъпил
вследствие и на фактори извън контрола на ответниците.
Свидетелката С.-сестра на
ищцата-установява,че Д. имала нормална бременност и възнамерявала да роди
естествено/“Тъй като беше много наедряла,тя е 165 см, и съм се чудила дали може
да роди естествено,но тя искаше да роди естествено“/,на 21.01.2013г.ѝ се
обадила,че са изтекли околоплодните води и е
постъпила в болницата в С..Първите няколко дни след раждането се чувствала
добре,но после започнала да повишава телесна температура,поради което д-р К.
извършил кюртаж.Свидетелката заявява:“Знам,че нейният началник ѝ беше
направил някаква ревизия, няколко пъти я бяха отваряли и чистили, и ѝ
давали антибиотици“.С линейка Д. ***, в „М.Д.“.Междувременно била лекувана в
Окръжна болница.,където ѝ правили манипулации и я лекували с антибиотици.Била
в много тежко състояние,не можела да стои права.Била шокирана,че ѝ
предстои отстраняване на матката.В същото време бебето било в С.ската болница и
Д. силно страдала от липсата му.Операцията продължила 4-5 часа и лекарят
уведомил близките,че са настъпили увреждания на уретера
и бъбрека,поради което е извикан екип от А. болница.Около 10 дни след
операцията сне можела да се обслужва и имала силни болки в кръста и в областта на катетъра.Последвала
операция в „А. болница“,която влошила общото ѝ състояние ,а междувременно
трябвало да изцежда кърмата си за бебето.Силните болки в кръста продължили пет
месеца, тя не можела да държи детето си на ръце,дори не можела да се обслужва
без помощта на съпруга си.Много често уринирала.Свидетелят Д.-съпруг на
ищцата-установява,че бременността преминала нормално и първите три дни след е
раждането,което неочаквано и непланирано станало със „секцио“
Д. нямала оплаквания,но после вдигнала температура.Била силно отпаднала и се
страхувала за живота си.Свидетелят Д. твърди дословно :“…кюртаж ли му
казват,нещо са почиствали“. Докторът в „М.Д.“ казал,че с такава инфекция на
11-тия ден е необичайно,че е оцеляла.При операцията била в много тежко
състояние.После не можела сама да държи бебето,нито да го къпе.Трудно задържала
урина,което продължило до момента.Ходела по голяма нужда с големи трудности
веднъж на няколко дни,което продължило до момента.Била силно депресирана и
потисната от мисълта,че не може да има повече деца.Възстановила се от тежкото
състояние година и половина след операцията, а до осмия месец не можела сама да
се грижи за детето.
Комплексната съдебно-медицинска
експертиза установява,че в СБАЛАГ „М.Д.“ е установена субинволуция
на матката,хематом в пространството между матката и пикочния мехур,некроза в областта на оперативния цикатрикс
на матката и възпалителни изменения в областта на коремната стена.По време на
операцията за отстраняване на матката е намерен дилатиран
уретер,без да се установи причината за това.През
м.юли 2014г. в МБАЛ-С. ООД е поставена
диагноза субилеус адхезива,статус
пост лапарохистеректомия.През м.октомври 2017г. в
същата болница е поставена диагноза „Субилеус.Друга и
неуточнена чревна непроходимост.Друг вид запушване на червата.Постфлебитен синдром на ляв долен крайник.Състояние след илеофеморална флеботромбоза вляво.Хидронефроза вдясно.Смущенията в чревния пасаж са преодоляни медикаментозно. И с поставяне на назогастрична сонда.Възможна е причинна връзка със
сраствания от предходни оперативни интервенции.Няма обективни лапароскопски или други визуализирани данни за адхезии/сраствания/.След извършване на „цезарово
сечение“ по спешност,пациентката е получила едно от възможните
усложнения-инфекция с „Глобикатела санагуинис“.Въпреки започналото антибиотично
лечение състоянието не се подобрило и е насочена правилно за активно лечение в
СБАЛАГ“М.Д.“,където е отстранена матката.В момента на операцията е установен“дилатииран уретер“и след
консултация с уролог е поставен уретерален стент.Не е установена механична причина за дилатацията на уретера-шевен
материал.В слредоперативния период стандартно е
приложен антикоагулант и антибиотик Цефтриаксон до четвърти следоперативен ден,когато поради
повишаване на телесната температура допълнително са вкючени
Ефлоран,Амикацин и Медаксон.На 27.01.13г. е извършена инструментална ревизия
на матката,при която д-р К. не е установил задържани плацентарни
части.Направена е микробиологична посявка и КАТ на коремни органи.Извършена е
ревизия на оперативната рана на предна коремна стена като е поставен субфациален дрен и отново е взет
материал за микробиологично изследване.По време на операцията на матката е
поставен стент в уретера,който
след десет дни бил сменен с втори стент поради
нагъване на единия край.Вторият стент бил отстранен
след три месеца през уретрата и пикочния мехур,както
е бил поставен.Всички интервенции и манипулации имали стандартно
времетраене.Интензитетът на болката бил различен според индивидуалната
чувствителност,но през първите 3 месеца болката била интензивна.Има загуба на
телесен орган-матката,чието отстраняване било животоспасяващо и своевременно.По
отношение на гинекологичното състояние пациентката е излекувана трайно.Непълната
чревна непроходимост е възможно да прояви рецидиви.“Глобикатела
сангуинис“ е част от нормалната флора на човешкия
организъм с анатомична ниша в долния отдел на чревния тракт. Възможна е
колонизация във влагалище,уретер,кожа по
слабините.Рядко предизвиква инфекции-при понижена имунна защита и в органи,на
които е била извършена оперативна интервенция.Инфекцията няма вътреболничен произход според в.л.Д..Не всички апарати за
микробиологична идентификация притежават база данни и могат да разпознаят тази
бактерия.Голяма част от щамовете са резистентни към антибиотици, включително
животоспасяващите третогенерационни цефалоспорини.На 31.01.2013г. от влагалищния секрет на
пациентката е изолиран въпросния микроорганизъм,който потенциално може да
инфектира матката.Няма причинна връзка между наличието на бактерията и
спукването на околоплодния мехур.В резултат на
инфекцията може да настъпят сраствания, и оттам-чревна непроходимост,но в случая
не са констатирани сраствания.Диагностицирането и
лечението в МБАЛ -С. било адекватно.По време на „цезаровото
сечение“ е приложена антибиотична профилактика и след
влошаване на състоянието са включени допълнителни антибиотици,изброени
по-горе,с цел да се покрие по-широк спектър от евентуални причинители на
инфекцията.Използван е подходящ апарат „ВИТЕК 2“ за идентификация на
причинителя.Още преди да бъде готов резултатът, бил включен антибиотика Уназин,което се оказало адекватна стратегия ,тъй като
конкретният щам бил чувствителен към ампицилин –сублактам/Уназин/.В хода на естественото
раждане,при пълно разкритие, е установено,че процесът не напредва , а детските
сърдечни тонове спадат.Това е индикация за преминаване към оперативно
разрешение,тъй като има риск за увреждане или загуба на бебето.При тези
индикации „Цезаровото сечение“ било наложително и
животоспасяващо.Само по себе си „Цезаровото сечение“
не можело да доведе до вътрекоремни сраствания с последващи проблеми в чревния пасаж-субилеус.Няма
данни за „странгулационен илеус“.Хидронефроза може да причини както оперативна намеса в
коремната кухина, така и при конкременти
,възпалителни заболявания,притискане на уретера при
бременност,когато уретерът не успява да евакуира
урината до пикочния мехур и тя се задържа в бъбрека.Протезирането
на уретера е с цел преодоляване задръжката на урина.Хидронефрозата не може да доведе до често уриниране,защото
механизмът на увреждане е с противоположен ефект.Периодът между секциото и отстраняването на матката не допуска да се
образуват сраствания,предизвикващи хидронефроза.По
принцип най-честата причина за хидронефроза вследствие хирургична интервенция е лигатура или стеснение на уретера от някаква лигатура.Такава не е намерена според
изричното описание в оперативния протокол.Възможно е да е имало хидронефроза преди раждането.Актуалната към 2017г. била
Първа степен, която била лека и обратима.Интервенцията в СБАЛАГ“М.Д.“ се
наложила поради наличие на хематом между матката и пикочния мехур,възпалителни
промени и участъци на некроза в областта на разреза на матката.,която е била
отстранена като огнище на инфекцията.Няма пряка връзка между поставянето на стент и извършените оперативни намеси в коремната кухина.Съдът
е приел експертизата като компетентна и пълна,въпреки възраженията на
ищцата,тъй като се базира на данни от документацията,отразяваща процесните медицински манипулации и
интервенции.Заключението е теоретично обосновано и изключва други версии за
причините на процесната патология- шевен материал
относно дилатирания уретер;
плацентарни частици относно инфекцията на
матката,сраствания и лигатури относно хидронефрозата.При
наличие на данните,обективирани в медицинската
документация,изготвена в болниците,вещите лица не биха стигнали до различни
изводи.Следва да се отбележи,че е налице противоречие в медицинската
документация, а именно: На л.45-46 в т.първи се намира Оперативен протокол от
21.01.2013г. за секциото,подписан само от оператора
ответника д-р К..На л.66 от том Първи се
съдържа оперативен протокол№ 12/27.01.2013г.,според който е извършена ревизия
на матката инструментално.Протоколът е подписан само от оператора д-р К.,но
според същия са присъствали акушерка А. и анестезиолог д-р Т..На л. 75 -76 от
том първи се съдържа оперативен протокол
за ревизия,лавиране и дрениране на матката от д-р Г. с асистент д-р С. и
анестезиолог д-р Т..Върху копието не се чете дата и,мястото в графа „здравно
заведение“ е непопълнено,както и мястото за № и дата на опративния
протокол.Положен е подпис за „оператор“,без
име.Според епикриза на ответната болница от 31.01.21г./етапна/ ,подписана от началник
АГО д-р С. и лек.лекар д-р К., е извършена инструментална ревизия на
матката.Според оперативен протокол от СБАЛАГ“М.Д.“ за операция на 01.02.2013г./л.102-103/
е установена“матка на срез-наличие на плацентарни
части задна маточна стена и множество тромбози“.Некроза
има на предна маточна стена в областта на разреза.Според епикриза
от СБАЛАГ“М.Д.“ /л.105-106/ за тотална лапарохистеректомия,
е отбелязано като констатация след консултация на доц.Д.: „Оперативната рана не
е ревизирана в С..Поставен е подкожен дрен,който не
се отделя“.Протоколът е подписан от н-к клиника доц. Н.Д. и лекуващ лекар д-р Д..Хистологичният
резултат № 363 от 08.02.2013г.
показва“обилие от червени,смесени и единични септични тромби в
разнокалибрени кръвоносни съдове“.В протокола изрично е записано: Матка на
срез-наличие на плацентарни части по задната маточна
стена и множество тромбози“.От една страна, изготвените в ответната МБАЛ и от
ответния лекар документи би трябвало да се преценят като по-недостоверни поради
заинтересованост на авторите,но от друга страна-свидетелите на ищцата С. и Д. категорично и непротиворечиво
установяват,че в ответната болница и от
ответния лекар е извършвана „ревизия“.Ето защо не може да се докаже по
категоричен начин наличие на плацентарни части в
задната маточна стена.При това положение единственият патогенен фактор за некрозата на матката
остава наличието на гореописаната
бактерия.В случая раждането е чрез“цезарово
сечение“,при което увреденият орган няма контакт с биологичните секрети на уретера и влагалището,където според експертизата е
колонизацията на патогенната бактерия.Такъв контакт би имало при естествено
раждане. Попадането на бактерии в
оперираната матка може да бъде в резултат на недостаъчна
дезинфекция при оперативната интервенция.За този извод не са необходими
специални знания, а формална и житейска логика.При гражданската деликтна отговорност вината- в случая небрежност- се презюмира и презумпцията не е оборена.Не се ангажират
доказателства извън медицинските документи,индициращи
други причини за уврежданията, които да са свързани с нарушение на медицинските
стандарти и протоколи.
Съдът намира,че не се установява причинна
връзка между увреждания на уретера и чревната
проходимост с неадекватно лечение в ответната болница и от ответния
лекар.Раждането с „Цезарово сечение“ се наложило
поради спадане на сърдечните тонове на детето.От медицинската документация се
установява,че плодът е тежал 4400 г. с дължина 53 см и свидетелката С.
установява съмненията си относно уместността на естествено раждане при
положение,че сестра ѝ е „много наедряла“.Впрочем,при естествено раждане и
колонизиране на бактерията във влагалището, рискът от инфекция би бил много
по-голям,тъй като има случаи на фатално заразяване на плода според
експертизата. При операцията матката била инфектирана с бактерия,причинила
възпаление,включително некроза на матката.Това
наложило животоспасяващо отстраняване на матката в друго лечебно заведение,при
което бил установен дилатиран уретер
и поставен стент,а поради нагъването му-втори стент.Тези манипулации не са извършени от ответния лекар в
ответното заведение и, ако има нарушение на медицинските стандарти в
урологията,те са извършени от други лекари,в други болнични заведения.Доколкото
противоправното поведение на ответния лекар е първата
брънка в каузалната верига/без отстраняване на матката не би се наложило
поставяне на стент на уретера/,той
носи деликтна отговорност,макар и в по-малка
степен.Но в случая няма категорични данни,че
хидронефрозата е причинена от „цезарово сечение“или от отстраняването на
матката.Експертизата категорично и
медицински обосновано изключва такава връзка.Отбелязва също,че е възможно хидронефроза да настъпи поради притискане на уретера при бременност,а в случая плодът е бил много
едър,което е индиция за тази хипотеза.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира,че претендираното обезщетение е
прекомерно завишено.На първо място,не съществува каузална връзка между
всички телесни увреждания,посочени в
исковата молба, и неправомерното поведение на д-р К..На второ място,степента на
телесните увреждания и тяхната прогноза не са прекомерно тежки.Фактът,че
ответницата се е възстановила до степен,че може да работи като медицинска
сестра в болнично заведение-безспорно тежък труд ,на продължителни смени-потвърждава
горния извод.Загубата на детеродния орган е невъзвратимо телесно увреждане,но най-тежката
му в морално отношение степен би била, ако това се е случило преди ответницата да
има дете.За щастие в това отношение ситуацията се е развила благоприятно, и то
поради извършване на животоспасяващо и за детето „цезарово
сечение“.Съдът обаче не поставя под съмнение интензивните телесни страдания по време на
медицинските интервенции и месеци след това,
душевните страдания вследствие невъзможността да полага лични грижи за
бебето до навършване на осеммесечна възраст, и съзнанието,че не може да има
други деца.Ето защо съдът намира,че справедливото обезщетение за неимуществени
вреди възлиза на 30 000 лв.Акцесорният иск за
законната лихва,считано от 21.01.2013г. до 21.01.2016г., като за разликата до
предявения размер следва да се отхвърли като погасен по давност на осн.чл.111,ал.1,б.“в“ от ГПК.Ответниците
следва да заплатят на СОС държавна такса и съдебни разноски за уважената част
от иска, а именно: 1200лв. държавна такса и
300лв. за хонорари на вещи лица.Предвид уважената част на иска, ответниците следва да заплатят на адв.И.
при условията на чл.38,ал.2,т.4-5 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение в размер на 3050лв.на основание чл.7,ал.2 т.4 от Наредба №
1/2004г. на САК.Ищцата дължи на ответника К. на основание чл.78,ал.3 от ГПК
на направените разноски за адвокатско
възнаграждение в минималния размер съобразно цената на иска-7200лв.,която сума
не подлежи на редуциране,тъй като делото е със значителна правна и фактическа
сложност и бяха проведени двадесет и три о.с.з., без причината за това да е процесуалното поведение на адвокатите на
страните.Същият ответник е платил 150 лв. за вещо лице,при което пропорционално
на отхвърлената част следва да му бъде заплатена сумата 113.50 лв.Пропорционално
на отхвърлената част на исковете дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на
сумата 4150 лв. за ответника К..Дължимите на същия ответник съдебни разноски
възлизат общо на 4263.50 лв.МБАЛ“С.“ е
заплатила 4000лв. адвокатско възнаграждение и сумите 300 лв. и 150 лв. за
възнаграждения на вещи лица.,при което пропорционално на отхвърлената част на
иска ищцата му дължи общо 3337.50 лв.разноски по делото.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „МБАЛ-С.“ ЕООД с ЕИК *********
с адрес на управление *** и Д.Н.К. с ЕГН ********** с адрес ***ЕООД, да заплатят на Д.С.Д. с ЕГН ********** с адрес ***,на основание
чл.45 и чл.49 вр.чл.45 вр.чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди-отстраняване
на матката,болки,дискомфорт и емоционални
страдания,причинени поради лекарска небрежност при извършване на „цезарово сечение“ на 21.01.2013г., в размер на 30 000
лв. солидарно, ведно със законната лихва върху сумата на осн.чл.86 ЗЗД,считано от 21.01.2013г. до 21.01.2016г.
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до
предявения размер като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „М.С.“ ЕООД с ЕИК ********* с
адрес на управление *** и Д.Н.К. с ЕГН *********** с адрес по месторабота гр.С.,ул.“М.“
№ 49-„МБАЛ- С.“ ЕООД“,да заплатят на Софийски окръжен съд държавна такса в
размер на 1200лв. и съдебни разноски в
размер на 300лв.
ОСЪЖДА „МБАЛ-С.“ ЕООД с ЕИК *********
с адрес на управление *** и Д.Н.К. с ЕГН *********** с адрес по месторабота гр.С.,ул.“М.“
№ 49-„МБАЛ-С.“ ЕООД, да заплатят на адв.И.И. от САК с личен
номер при ВАС ********** на осн.чл.38,ал.ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 3050 лв.
ОСЪЖДА Д. С.Д.
с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на М.С.“ ЕООД,ЕИК ***,съдебни разноски
на осн.чл.78,ал.3
от ГПК в размер на 3337.50лв.
ОСЪЖДА Д.С.Д. с ЕГН ********** с
адрес ***, да заплати на Д.Н.К. с ЕГН ********** съдебни разноски на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК в размер на 4263.50лв.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: