РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. Шумен, 30.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на дванадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йордан В. Димов
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело №
20223600100547 по описа за 2022 година
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от З. А. В., ЕГН
********** от гр. Шумен, със съдебен адрес – гр. Ш.... против ЗАД „Алианц България”,
ЕИК-*********, гр. С..., като претенция за изплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП. Ищцата сочи, че на 30.09.2021 г. около 15:00 часа
в гр. Ш..., при управлението на л.а. „Мерцедес“, модел „ГЛЦ 300 ДЕ 4МАТИК“, рег.
№Н...ВХ, водачът на автомобила Ю. А. Б., нарушил правилата за движение по пътищата
като на пешеходна пътека сигнализирана с пътна маркировка М8.1 и пътен знак Д17 не
пропуска и блъска пешеходката З. Александрова В.. Вследствие на претърпяното ПТП
пострадалата претърпява следните телесни увреждания: полифрагментна фрактура на дясна
пубисна кост с дислокация; фрактура на раменете на дясна пубисна кост; фрактура на лява
бедрена кост; скъсан заден рог на медиалния менискус на дясно коляно; вътреставен излив с
бакерова политеална киста на дясно коляно; костномозъчен едем на пателата на дясно
коляно; остеохондроза ва С4-С5; С5-С6 и С6-С7 с релативна спинална стеаноза на шийния
гръбнак; остеопоротични фрактури на множество гръдни прешлени. Поради тези
увреждания след ПТП пострадалата била приета в МБАЛ Шумен, където впоследствие
претърпява множество медицински интервенции. Поради уврежданията пострадалата търпи
множество силни болки и страдания, трудно и болезнено движение на долните крайници и
снагата, неспокоен сън и безпокойство поради преживяното. Към чисто физическите болки
се прибавя и психологическия дискомфорт свързан със страха на пострадалата поради
преживяното, както и чувството на неудобство, поради необходимостта да бъде обслужвана
от близките си и за най-елементарните битови и биологични нужди. Сочи, че от данните на
Информационния център към гаранционния фонд има данни, че процесното МПС е
1
застраховано при ответника ЗАД „Алианц България” за момента на настъпилото ПТП (за
период от 17.03.2021 г. до 16.03.2022 г. Сочи, че в тази връзка пострадалата е получила
обезщетение от ответника застраховател в размер от 60 000 лв. за претърпените от нея
неимуществени вреди по щета №1001/21.217.500049 по описа на ответника. Сочи, че така за
ищцата е възникнал интереса да претендира пред съда остатъка от претендираното пред
застрахователя обезщетение, като сочи, че има право да насочи иска към застрахователя по
смисъла на чл.492 от КЗ. Твърди, че във връзка с претърпените увреждания ищцата е
претърпяла имуществени и неимуществени вреди. Сочи, че ищцата е в изключително тежко
състояние поради процесното ПТП като е частично обездвижена и към момента не е
възстановена, като търпи и ще търпи множество неблагоприятни последствия. Сочи, че към
момента пострадалата изживява силни шок и ужас, има проблеми със съня, силно,
нетърпимо главоболие, световъртеж и силен задух, недостиг на кислород. Описва
пострадалата като жизнен и позитивен човек със силна емоционална връзка с близките, като
ПТП сериозно я повлиява в негативна посока. Тя става депресирана, изживява силната
психическа травма и е станала затворен човек. Намира, че това я е направило непълноценен
член на обществото. Оценява претърпените от нея щети на 130 00 лева, като макар и неясно
изложено в ИМ, явно към тях не включва вече изплатените 60 000 лв., като намира, че
следва да води производството за 30 000 лв., като частична претенция от общо дължим
остатък от 130 000 лв. моли да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 30000
лева като обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на настъпилото
ПТП, който иск е частичен от общо дължим остатък за неимуществени вреди от 130 000
лева, ведно със законната лихва върху посочената сума за главница от датата на изтичане на
срока по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ до окончателното изплащане (на дължимите суми), както и
сторените съдебни и деловодни разноски. Моли ищцата да бъде освободена от такси и
разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.
С Определение от съдебно заседание проведено на 12.07.2023 г. съдът е допуснал на
основание чл.1214 от ГПК изменение в размера на петитума, като от 30 000 лв., предявени
частично от 130 000 лв. го е изменил на 45 000 лв. като цялостен размер на претенцията.
Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
От страна на ответника ЗАД „Алианц България”, ЕИК-*********, гр. София е
депозиран отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК. В него се изразява
становище, че претенцията е недопустима поради изброяването на пет травматични
увреждания, които не са били упоменати от пострадалата при подаване на заявлението пред
застрахователя. Във връзка с основателността на иска сочи, че предвид наличието на
сключено между деликвента и прокуратурата споразумение, одобрено от съда по НОХД
№1155/2022 г. по описа на ШРС и предвид нормата на чл.300 от ГПК са безспорни
обстоятелствата за извършване на деянието, неговата противоправност и вината на ищеца.
Не оспорва обстоятелството, че ответника е изплатил на пострадалата сумата от 60 000 лв.
по заявената пред застрахователя щета. Намира, че други суми – т.е. претендираните в
настоящото производство не се дължат. Сочи, че пострадалата с поведението си е
2
допринесла за настъпване на ПТП, като е пресякла пешеходната пътека „бягайки“. Намира,
че поради това дори да се присъди обезщетението, то същото следва да бъде намалено
наполовина. Оспорва твърдението, че всички настъпили увреждания са във връзка с ПТП.
Сочи, че пострадалата поради възрастта си е имала дегенеративни заболявания –
остеопороза, остеохондроза, които допринасят за уврежданията. Оспорва настъпването на
посочените вреди, както и претърпените от пострадалата неимуществени вреди. Намира, че
са неоснователни, както главния иск за неимуществени вреди, така и акцесорния за лихви.
Моли да бъде задължена ищцата да посочи точна дата, от която се дължи мораторната
лихва.
Така предявените претенции са процесуално допустими.
Разгледани по същество същите са частично основателни.
Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с иск за заплащане на
суми като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, предявим пряко от пострадал
против застраховател по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите”.
Посочения иск, предявен срещу застрахователя е придружен от акцесорни искове за
мораторна лихва. В подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест да
установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищцата следва да установи
наличието на вреди, причинна връзка между настъпилите щети и поведението на
причинителя на щетата, както и обстоятелството, че причинителя е имал сключена
застраховка „гражданска отговорност” при ответника-застраховател. Следва да бъдат
установени претърпените от ищцата болки и страдания, техният интензитет и
продължителност. Ответникът не оспорва основанието на претенцията, не оспорва, че
причинилото л.а. „Мерцедес“, модел „ГЛЦ 300 ДЕ 4МАТИК“, рег. №Н...ВХ има застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника, като това обстоятелство следва да бъде
определено от съда като безспорно между страните. Признава обстоятелството, че по
заведена щета е изплатил сумата от 60 000 лв. като обезщетение на пострадалата. Оспорва
основателността на претенцията над този размер, като от една страна твърди наличието на
поведение от страна на пострадалата довело до съпричиняване на вредоносния резултат, а от
друга страна сочи, че претендираната сума е прекомерна за претърпените от ищцата щети.
По силата на Протоколно определение №51, постановено в съдебно заседание на
17.03.2022 г. по НОХД №474/2022 г. по описа на ШРС (е одобрено споразумение по силата
на което причинилия процесното ПТП водач – Ю. А. Б. се е признал за виновен, че на
17.03.2022 г. при управлението на процесния лек автомобил „Мерцедес ГЛЦ 300 ДЕ 4
матик“, рег. №Н ... ВХ е нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.119, ал.1
от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на пострадалата З. А. В. средна телесна повреда,
изразила се в трайно затруднение на движението на ляв долен крайник, обусловено от
пертрохантерното счупване на лявата бедрена кост и счупването на горното рамо на лявата
срамна кост, за срок по-голям от един месец – средно 7-8 месеца при благоприятно
протичане на оздравителния процес и в трайно затруднение в движението на десния долен
крайник, обусловено от счупването на двете рамена на дясната срамна кост на таза, за срок
3
по-голям от един месец – средно за 2-3 месеца, при благоприятно протичане на
оздравителния процес, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Предвид тези данни за постановено определение №51/17.03.2022 г. по НОХД
№474/2022 г. по описа на ШРС за одобряване на постигнато споразумение съдът следва да
приеме, че предвид това, че законът приравнява подобно споразумение на присъда - чл.383,
ал.1 от НПК („Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците
на влязла в сила присъда.“) са налице последствията на чл.300 от ГПК – „Влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.“, като в конкретният случай отпада
необходимостта съдът да излага собствени мотиви относно това настъпило ли е ПТП,
вината на водача и установяването на неговата противоправност, като в тази връзка не
следва да бъдат подробно обсъждани и направените в тази насока възражения на ответника.
С оглед изложеното в настоящото производство се установява, че около 15:00 часа в
гр. Ш... настъпва пътно-транспортно произшествие (ПТП) при което водачът на .а.
„Мерцедес“, модел „ГЛЦ 300 ДЕ 4МАТИК“, рег. №Н...ВХ, Ю. А. Б., нарушил правилата за
движение по пътищата като на пешеходна пътека сигнализирана с пътна маркировка М8.1 и
пътен знак Д17 не пропуска и блъска пешеходката З. Александрова В.. Съобразно с приетата
в производството САТЕ (л.48 и сл. от делото) пострадалата в момента на удара е била върху
пешеходната пътека. Възможната скорост, която тя се е движела е в диапазона между 4.9
км/ч и 6.8 км/ч, като независимо с каква скорост се е движела тя е била видима за водача и
той е можел да я възприеме. Не само това при скоростта, която е имал автомобила водачът е
можел да спре преди настъпване на удара, но неясно защо не е задействал спирачките.
Заключението сочи, че и двамата участници в движението са имали възможност да
възприемат другия достатъчно рано, за да бъде избегнато настъпилото ПТП.
Вследствие на настъпилото произшествие пострадалата е претърпяла телесни увреди
– счупвания на кости на десен долен крайник, които общо отговарят на квалификацията за
средна телесна повреда. В приетата СМЕ (л.42 и сл. по делото) телесната повреда е описана
като полифрагментна фрактура на двете пубисни кости – горно и долно рамо1 лезия
(прекъсване) на задния рог на медиалния мениск на дясно коляно, с костно-мозъчен едем на
капачето (патела) на дясно коляно, вътреставен излив в дясна колянна става. Записано е, че
описаната пертрохантерна фрактура на лява бедрена кост от рентгеново изследване на
отговаря на истината поради порочната позиция на таза веднага след ПТП, при която не се
позволява адекватна рентгенова преценка. Отбелязва се, че ищцата е била лекувана за един
месец в МБАЛ – Шумен, преди всички за овладяване на тромбоемболичната болест, но
също така ищцата е била поставена на екстензия, за да се задържи наместената лява
половина на таза. Възстановяването от получените травми е възможно и би станало за
период от около 24 месеца. Дава се заключение, че лицето е възстановено от тазовата травма
и ходи самостоятелно, макар и да се оплаква от болки при продължително натоварване, сочи
обаче, че колянната травма не е възстановена към момента, независимо от множеството
4
проведени процедури. Към момента походката на пострадалата изглеждала все още
нестабилна, а дясното коляно е все още с перманентен оток на капачето.
По делото е приета Съдебно-психологична експертиза, която сочи, че пострадалата
В. е преживяла стрес, който определя като преходно разстройство, проявяващо се без
наличие на други психични разстройства в отговор на силен психичен или соматичен стрес
и продължава от няколко часа до няколко дни. Състоянието на пострадалата непосредствено
след катастрофата и необходимостта последната да бъда обслужвана от други лица, на
легло, е довела до значима промяна в нейното житейско функциониране, включително
откъсване от работа. Вследствие на това са възникнали необичайни страхове – от пресичане,
от големи автомобили. Тези страхове са оказали значително влияние върху ежедневието на
пострадалата и са довели до влошаване на качеството на живот. Последната е имала
нарушения от невротичния регистър – повтарящи се мъчителни сънища, нарушения на съня,
потиснато настроение, повишена личностова и ситуативна тревожност, страхове най-вече на
пътя и при пресичена. Намира, че не са налице данни за психично разстройство.
Поведението на пострадалата е подредено, съзвучно, емоциите са съответни, налице са
елементи на лабилност при коментиране на преживяното, леко повишена тревожност.
Мисловният процес протича нормално. В съзнанието и макар и по-бледо присъстват
тревожни изживявания и страхове, кореспондиращи на преживяния инцидент. Волево е с
добър контрол над подтици и импулси. Базовия контрол върху поведението е съхранен.
Събитието не може да се определи като тежка и непреработена психотравма. Не се покриват
критериите състоянието да е преминало в протрахирана адаптационна реакция.
В рамките на производството в качеството им на свидетели са разпитани Е. П. Н., Г.
А. З., А.Р.Р. и Г.Х.У.. Първите две свидетелки Е. Н. и Г. З. са свидетелки на ПТП. Е. Н. е
била в близост в момента на удара, но не е възприела с очите си самия удар. Последната
сочи, че е чула удара от колата и след това е видяла пострадалата паднала на разстояние от
пешеходната пътека, аккто и автомобила и шофьора виновен за произшествието. Тя
свидетелства, че преди удара не е чула звук от спирачки. Сочи, че пострадалата била
паднала на разстояние от автомобила и след това не помръдвала.Свидетелката Г. З. сочи, че
е била пряк очевидец на произшествието. Сочи, че л.а. причинил ПТП се е придвижвал с
много висока скорост. Сочи, че пострадалата е ударена, когато е пресичала на пешеходна
пътека. Твърди, че след удара тялото на пострадалата прелетяло няколко метра и паднало на
платното. След падането пострадалата била напълно неподвижна, като единствено
помръдвала с малкия пръст на едната си ръка, по което направили заключение, че е жива.
Свидетелите А.Р. и Г.У. пък установяват обстотятелства свързани със състоянието на
пострадалата след катастрофата и лечебния процес. Свидетелката Р. е колежка на ищцата.
Двете работели в „Български пощи“, където и двете работели като пощальонки. Описва
пострадалата като работоспособен и отговорен служител. Преди ПТП на нея били възлагани
по-рудни задачи за връчване на писма. Сочи, че след престоя й в болница тя била прибрана
от дъщеря си в с. Т.., където престояла минимум три месеца. Сочи, че ходила да я посети в с.
Т... Сочи, че към онзи момент пък дъщерята на пострадалата имала травми по ръцете и било
5
много тежко състоянието на пострадалата. Сочи, че при посещението си в с. Т..
пострадалата се влачела из стаите с проходилка. Твърди, че пострадалата и споделила за
силен стрес и че не може да спи. След завръщането си на работа , което станало след около
година пострадалата не била същия човек. Не само това след завръщането си на работа
пострадалата работила около месец, а след това отново излязла в болничен, защото се налага
оперативна намеса за лечение на коляното. Свидетелят Г.У. сочи, че познава пострадлата,
тъй като в кв. Д.. били съседи. Свидетелства относно това, че след инцидента пострадалата
престояла в болница около месец. След това била настанена при дъщеря си в с. Т.., където
престояла четири месеца. За този период тя не можела да се придвижва сама. Свидетелят
сочи, че е посещавал пострадалата в с. Т.. и тя била на легло. След това през февруари 2022
г. тя се прибрала в кв. Д.., като свидетелят контактувал ежедневно с нея и и помагал в
домакинството, като цепел дърва, палил печката, помагал при пазаруването.Сочи, че през
юни (2022 г.) пострадалата се върнала на работа, но само за два месеца, тъй като след това й
се наложила медицинска интервенция. Свидетелят У.. сочи, че, за да се движи в този период
пострадалата употребявала болкоуспокояващи ежедневно. Намира, че в периода на
възстановяване, но и към момента ищцата изпитвала болки. Намира, че състоянието й се е
подобрило след предприетата операция на коляното, тъй като сега можела да ходи, но все
още изпитвала проблеми да ходи продължително.
С оглед на така приетата фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят се задължава да покрие в границите на опредЕ.та в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С чл.
432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият е
отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка ГО. Отговорността на
застрахователя е обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
Предпоставка пред отговорността на застрахователят по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка ГО между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди. В подобно
производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за
нея факти и обстоятелства. Ищеца следва да установи наличието на вреда, причинна връзка
между настъпилите щети и поведението на причинителят на щетата, както и
обстоятелството, че причинителят е имал сключена застраховка ГО при ответника-
застраховател. Тъй като в настоящият случай се претендират неимуществени вреди следва
6
да бъдат установени претърпените от ищеца болки и страдания, техният интензитет и
продължителност.
Ответникът изцяло оспорва размера на обезщетението. Не оспорва, че причинилото
ПТП МПС - л.а. „Мерцедес“, модел „ГЛЦ 300 ДЕ 4МАТИК“, рег. №Н...ВХ има застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника, като това обстоятелство следва да бъде
определено от съда като безспорно между страните.
Съдът намира, че по несъмнен начин е установена вината на водачът на л.а.
„Мерцедес“, модел „ГЛЦ 300 ДЕ 4МАТИК“, рег. №Н...ВХ Ю. А. Б. за настъпване на ПТП
предвид нормата на чл.300 от ГПК и постановеното с определение №51/17.03.2022 г. по
НОХД №474/2022 г. по описа на ШРС, в което е прието, че Ю. А. Б. е виновен в
причиняването на процесното ПТП и настъпилите телесни увреди на ищцата. Презумпцията
на чл.300 от ГПК задължава съдът да приеме наличието на противоправност на поведението
на водача, както и причинната връзка с вредоносният резултат. В тази насока са
необосновани възраженията на ответника и същите не следва да бъдат подробно обсъждани.
Не се доказаха твърденията на представителите на ответника, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат поради поведение на ищцата, което е спомогнало
настъпването му. Пострадалата е била на пешеходна пътека, в момента на настъпване на
ПТП. Не се установиха твърденията, че пострадалата е тичала в момента на удара. Дори
това да е така задължение на водача е да съобрази скоростта си с останалите участници в
дивижението. Не само това по данни от САТЕ водачът е можел да възприеме пострадалата
достатъчно рано, за да преустанови движението на л.а. и да предотврати настъпване на
ПТП. Съобразно ЗДвП това е задължение на водача на МПС, а не на пешеходеца, който е
пресичал на пешеходна пътека.
В рамките на производството се установяват и твърдените неимуществени вреди в
пряка и непосредствена връзка с последствията от катастрофата. Налице са данни за
сериозни страдания на ищцата вследствие на травмата. Те имат своите физически и
психологически измерения. Вследствие на травмата непосредствено след ПТП, както и в
дните до предприетата оперативна интервенция, по време на същата и известно време след
това пострадалата е търпяла значителни физически болки, овладяването на които е ставало с
болкоуспокояващи. Пострадалата се е възстановявала през значителен период от време.
Налагало й се е да престои един месец в болница, като е била поставена на екстензия, което
означава, че през цялото време е била напълно ограничена от възможността да се движи.
След това е прекарала около четири месеца на постелен режим в домашни условия, като е
пребивавала при дъщеря си в с. Т.. и е зависела в голяма степен да бъде обслужвана от
други лица. След това дълго време е била в инвалидна количка – по данни на свидетеля У..,
който сочи, че й е помагал в домакинството за няколко месеца – от февруари до юни 2022 г.,
тъй като последната не е можела да върши тези дейности сама. Едва през юни, т.е. девет
месеца след произшествието, пострадалата се върнала на работа, но поради болките пиела
постоянно болкоуспокояващи – пак по данни на свидетеля У.. и по данни на СМЕ.
Завръщането й на работа било за кратко заради оперативна интервенция за възстановяване
7
на коляното. По данни на СМЕ пълното възстановяване на пострадалата би настъпило за 24
месеца, които ще изтекат през септември 2023 г. Т.е. явно е, че лицето вследствие на
получените травми е било за едни много дълги периоди в състояние, което би могло да се
определи като безпомощно – времето на легло в болницата и времето на постелно лечение,
протекло като престой при дъщерята на пострадалата или общо 5 месеца. Данните за
продължаващи болки дори след година напълно съвпадат с твърдението, че лицето ще се
възстанови за 24 месеца, както и предвид обстоятелството, че на пострадалата се е наложила
допълнителна хирургическа интервенция за лечение на коляното около девет месеца след
произшествието. В заключението си по СМЕ вещото лице сочи „Болките и страданията в
резултат на получените травми са били постоянни, с висок интензитет, което е
наложило постоянния прием на обезболяващи медикаменти. Болките все още персистират
след продължително натоварване на таза. Болките в дясното коляно са налице даже и без
натоварване – само при сгъване и разгъване на колянната става.“ Това дава една картина за
постоянно страдание продължаващо за ищцата за периода от момента на катастрофата и до
сега, което налага от една страна да търпи множество неудобства в ежедневието, снижава
възможностите и за физическа активност, както и да е в състояние на постоянна болка,
което налага и постоянна употреба на болкоуспокояващи.
Предвид изложеното съдът приема, че искът е доказан в своето основание, като
следва да се разгледа по-детайлно размерът за обезщетяване на настъпилите неимуществени
вреди.
По отношение на претендираният размер на неимуществените вреди съдът взе
предвид следното: Неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД се присъждат по
справедливост. В настоящото производство са налице данни за значителни физически болки
и страдания на ищцата към момента на произшествието. По данните от СМЕ може да се
направи заключение, че през целия период от увреждането и до момента пострадалата търпи
физически неудобства и изпитва болки., като продължителността им почти две години съдът
може да оцени единствено като значителни във времето. Налице са данни за страхови и
депресивни изживявания у пострадалата.
В рамките на производството се установява, а и между страните не е спорно, че
застрахователят е бил сезиран с искане за заплащане на щетите с писмо получено от
застрахователя на 09.11.2021 г. Ето защо следва да се приеме, че на 09.11.2021 г.
застрахователят е бил уведомен за настъпилите щети.
Предвид изложеното съдът намира, че неимуществените вреди за ищцата следва да
бъдат репарирани с обезщетение в размер на 100 000 лв. Предвид обстоятелството, че вече
са изплатени 60 000 лв. от застрахователя, то следва да се приеме, че настоящият иск,
предявен в размер от 45 000 лв., следва да бъде уважен до размер от 40 000 лв., като в
останалата му част (от 5 000 лв.) до пълния предявен размер (от 40 000 лв.) следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Следва да се уважи и искането за присъждане на мораторни лихви от момента
настъпващ 15 работни дни след писменото уведомяване на застрахователя, както това
8
изисква чл.497, ал.1, т.1 от КЗ. Налице са данни, че застрахователят е уведомен за
настъпване на произшествието и е претендирано обезщетение от него със заявление
подадено на 09.11.2021 г., като моментът, от който се дължи мораторната лихва е 01.12.2021
г., предвид обстоятелсвото, че 15-дневния срок предвиден по закон, изтича на 30.11.2021 г.,
ето защо следва да се приеме, че застрахователят е в забава на 01.12.2021 г. и от този момент
дължи лихвата предвидена в чл.497, ал.1, т.1 от КЗ.
Предвид уважения размер на иска се дължат и разноски както следва: От името на
ищцата не са представени данни за разноски. По делото няма данни да се направени
разноски за адвокатско възнаграждение, не е поискано присъждане на суми по смисъла на
чл.38 от Закона за адвокатурата, не е представен списък за разноски. Представител на
ищцата е направил възражение за прекомерност на възнаграждението претендирано от
ответника.
По делото са налице данни за направени разноски от ответника, както следва – 400
лв. внесени като възнаграждение по САТЕ, 75 лв. за призоваване на трима свидетели при
режим на водене, както и 12 888 лв. адвокатски хонорар с ДДС. съдът намира, че размерът
на дължимото възнаграждение следва да се определи в зависимост на размера на
претенцията, която е 45 000 лв. Предвид направеното възражение за прекомерност и след
като взе предвид обстоятелството, че делото не представлява фактическа или правна
сложност, което означава, че размерът следва да се определи според минимумите
предвидени в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
счете, че дължимата сума за възнаграждение е 4250 лв., опредЕ. съобразно чл.7, ал.2, т.4 от
наредбата. Т.е. общият размер на разноските на ответника е 4 725 лв., като предвид
резултата по делото следва да му се присъдят 525 лв., представляващи разноските съобразно
с отхвърлената част от иска.
Предвид, че искът е приет за доказан в неговото основание съдът намира, че
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда и направените
служебно от съда разноски в общ размер на 850 лв. за изготвените в производството
експертизи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България”, ЕИК-*********, гр. С... да заплати на З. А. В.,
ЕГН ********** от гр. Ш..., със съдебен адрес – гр. Ш...., сумата от 40 000 (четиридесет
хиляди) лева, представляващи уважена част от претенция за обезщетение на неимуществени
вреди – болки и страдания вследствие претърпяното от ищцата ПТП на 04.05.2022 г. около
15:00 часа в гр. Ш..., при което водачът на л.а. „Мерцедес“, модел „ГЛЦ 300 ДЕ 4МАТИК“,
рег. №Н...ВХ, водачът на автомобила Ю. А. Б., отнемайки предимството на правомерно
пресичащата ищца Ф.И. я блъска, като за деянието е постановено определение
№51/17.03.2022 г. по НОХД №474/2022 г. по описа на ШРС за одобряване на постигнато
9
споразумение, с което е прекратено наказателното производство срещу виновния водач с
които суми са дължими на основание, които суми са дължими на основание чл.432, ал.1 от
ГПК като отговорност на застрахователя по застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите по отношение на л.а. „Мерцедес“, модел „ГЛЦ 300 ДЕ 4МАТИК“, рег.
№Н...ВХ, ведно със законната лихва върху сумите за главница от 01.12.2021 г. до
окончателното изплащане на дължимите като главница суми.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от ГПК за
неимуществени вреди за сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляващи разлика между
присъдената от съда сума – 40 000 (четиридесет хиляди) лева и претендираното от ищеца –
45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България”, ЕИК-*********, гр. София да заплати по сметка
на ШОС сумата от 1 600 (хиляда и шестстотин) лева, представляващи дължимите суми за
държавна такса в производството.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България”, ЕИК-*********, гр. София да заплати по сметка
на ШОС сумата от 850 (осемстотин и петдесет) лева, представляващи дължимите суми
платени от сметката на съда за изготвяне на назначените експертизи.
ОСЪЖДА „З. А. В., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „Алианц България”, ЕИК-
*********, гр. София сумата от 525 (петстотин двадесет и пет) лева, представляващи
направените от ответника разноски съобразно с отхвърлената част на иска.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
10