Р Е Ш
Е Н И Е №260097
гр.
Шумен , 30.12.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател:
Р.Хаджииванова
при секретаря Г.Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Р.Хаджииванова гр.дело №395 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
В молбата си до съда ищецът К.Б.Н.
излага, че е син на Б.К.Н.. Последният починал на 16.09.2017г.. Със саморъчно
завещание с рег.№17172, т.Х, акт 48 от 27.12.2018г. на нотариус с рег.№, Б.Н. завещал на ответника следните недвижими
имоти: 775/1545ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 83510.682.50 по КК на
гр.Ш., целият с площ от 1545кв.м., заедно с построените в него: а/сграда с
идентификатор 83510.682.50.2 с площ от
41кв.м., б/сграда с идентификатор
83510.682.50.3, с площ от 63кв.м. и в/сграда с идентификатор
83510.682.50.5, с площ от 39кв.м.. Сочи, че в завещанието имало множество
поправки - както в уводната част, така и в името и годината на раждане на
посочения в него заветник. Нотариалното производство по обявяване на
завещанието било започнало по молба на лице, което не било нито заветник, нито
завещаващ, без да се обследват запазените по закон части на наследниците.
Завещанието се явявало недействително и тъй като заветникът бил посочен с ЕГН**********,
а не с ЕГН**********, какъвто бил гражданския номер на ответника. Предвид изложеното ищeцът моли,
съдът да постанови решение, по силата на което да прогласи
недействителността-нищожността на соченото завещание, в условията на
евентуалност/ моли същото да бъде отменено за размера на запазената му по закон
част от наследството на наследодателя-1/2. Претендира и присъждане на
направените разноски.
Ответната
страна оспорва предявените искове. Излага, че изложените твърдения за множество
поправки в завещанието не отговаряли на истината. При изготвяне на завещанието
били спазени изискванията на закона и същото съдържало всички изискуеми
реквизити. Съгласно константната практика на ВКС, липсата на ЕГН, лични данни и
адресна регистрация на бенефициента и завещателя не е елемент от
действителността на завещанието. В самото завещания ясно били посочени
рождената дата на бенефициента, както и трите му имена, номер на лична карта и
дата на издаване. В съответствие със закона било проведено и нотариалното
производство по обявяване на саморъчното завещание.
Що се касае до предявения в условие на
евентуалност иск за намаляване на завещателно разпореждане, то материална
предпоставка за реализиране на това право било приемането на наследството по
опис, доколкото ответникът не бил наследник по закон на наследодателя Б.К.Н..
Предвид това и ответникът депозира възражение за неспазване на предвидения в
чл.61, ал.1 от ЗН срок за приемане на наследството по опис. Твърди, че ищецът
узнал за смъртта на баща си на датата на смъртта му-16.09.2017г. и присъствал
на погребението на същия. Излага също, че наследодателят към момента на смъртта
си притежавал и друг недвижим имот-самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№83510.682.50, с адрес:гр.Ш., ул.““№, който имот оставал в патримониума на
наследниците по закон. Предвид това след
определяне общата маса на наследството, не е налице накърняване
запазената част на ищеца.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното:
Съгласно
удостоверение за наследници №1634/29.05.2018г., Б.К.Н. е починал на 16.09.2017г.
в гр.Ш., като е оставил наследници по закон-С.Д.Н./съпруга/ и К.Б. В./ищецът по
делото/.
На 18.10.2017г. съпругата на Н.-С.Н.е
депозирала пред нотариус с рег.№, молба за обявяване саморъчното завещание на
съпруга й, като с протокол от същата дата
нотариусът е обявил завещанието, съгласно чл.27, ал.3 от ЗН.
Съгласно отразеното в завещанието, Б.К.Н.
на 14.02.2016г. завещал на Д.Г.Е./ответник по делото/ дворно място от 775кв.м.,
граничещо с В.Ж.М., цялото с площ 1545кв.м., лятна кухня, построена през
2013г., телчарник, свинарник и
сайвантче, намиращо се в същия парцел, съсобствен парцел №158-159.
Съгласно заключението на изготвената
по делото СТЕ, процесният недвижим имот се намира на ул.“*“№, кв.Д., гр.Ш., с
ПИ83510.682.50, като дворното място е с площ 1545кв.м.,сградата лятна кухня с
идентификатор №83510.682.50.6 е със застроена площ 72кв.м.. Пазарната стойност
на обектите в имота към 16.09.2017т. възлизат на: земя по 10лв./кв.м. за
1545кв.м.-15450лв./ за 775кв.м.-7750лв./, първи етаж от жилищна
сграда-62400лв., лятна кухня с идентификатор №83510.682.50.2-12300лв.,
селскостопанска сграда с идентификатор №83510.682.50.3/телчарник/-6300лв.,
селскостопанска сграда с идентификатор №83510.682.50.5/свинарник/-3900лв.,
лятна кухня с идентификатор №83510.682.50.6 -36 000лв., а към датата на
изготвяне на заключението: земя по 10лв./кв.м. за 1545кв.м.-18540лв./ за 775кв.м.-9300лв./,
първи етаж от жилищна сграда - 74880лв., лятна кухня с идентификатор
№83510.682.50.2-14760лв., селскостопанска сграда с идентификатор
№83510.682.50.3/телчарник/-7560лв., селскостопанска сграда с идентификатор
№83510.682.50.5/свинарник/-4680лв., лятна кухня с идентификатор
№83510.682.50.6- 43200лв..
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Изложените от ищеца фактически
обстоятелства, от които произтича претендираното право и формулираният петитум,
дават основание на съда да приеме, че е сезиран с главен иск за обявяване
недействителност-нищожност на саморъчно завещание и евентуален такъв, за възстановяване
на запазената част от наследството на Б.К.Н.
чрез намаляване на завещателното разпореждане от 14.02.2016г. в полза на ответника за 1/2- твърдяната
запазена част на ищеца от наследството на наследодателя Б.Н..
По първия иск: Съгласно съдебната
практика, възможно е позоваването на нищожност не само когато са нарушени
разпоредбите на ЗН, но и когато са налице основанията за нищожност сочени в
ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищцовата
страна следва да докаже наличието на изложените от нея твърдения или в случая
наличието на сочените в исковата молба предпоставки/които следва да се
квалифицират като липса на съгласие/, обуславящи
недействителността-нищожността на
завещанието.
Досежно изложеното, че в завещанието
имало множество поправки - както в уводната част, така и в името и годината на
раждане на посочения в него заветник, съответно че се явявало недействително и тъй като заветникът
бил посочен с ЕГН**********, а не с ЕГН**********, какъвто бил гражданския
номер на ответника.
Видно от текста на завещанието липсват
каквито и да е поправки в уводната част на същото. Действително в личното име и годината на
раждане на заветника е налице удебеляване на буква, съответно цифра, но не е
налице поправка, доколкото се касае до начин на полагане на ръкописния текст от
самия завещател. Същите по никакъв начин не рефлектират върху извода за
личността на облагодетелстваното лице. В завещанието са посочени трите му
имена, дата на раждане, както и номер, и
дата на издаване на личната му карта, като волята на завещателя относно
заветника е ясна. Самият ищец е насочил иска си именно срещу ответника Д.Г.Е..
Налице е грешка в изписване последната
цифра на ЕГН на заветника, ищецът по делото, но по принцип липсата на ЕГН и адресна
регистрация на бенефициента не опорочава завещанието. В случая с оглед посочените имена и лични
данни в завещанието е ясно лицето, в полза на което е направено, поради което
не е необхоД.извършването и на тълкуване.
Съгласно изискването на чл.25 от ЗН,
завещанието е написано изцяло ръкописно от завещателя, съдържа датата, на която
е съставено и е подписано от Н..
Що се касае до твърдението, че нотариалното
производство по обявяване на завещанието било започнало по молба на лице, което
не било нито заветник, нито завещаващ, без да се обследват запазените по закон
части на наследниците, то на първо място законът не поставя подобно изискване,
неспазването на което да рефлектира върху действителността на завещанието. Напротив,
съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗН, искане за обявяване на саморъчно
завещание от нотариуса се депозира от лицето, в което се намира едно саморъчно
завещание, както е и в случая.
Ако наследник с право на запазена част
смята, че същата е накърнена със завещание, то разполага с иска по чл.30 от ЗН.
Именно такъв иск е заявил и ищецът в настоящото производство.
Предвид изложеното съдът намира, че
заявената претенция за обявяване недействителността/нищожността на завещанието
се явява неоснователна и недоказана, и следва да бъде отхвърлена.
С оглед резултата по главния иск, то са се
сбъднали предпоставките за разглеждането на евентуалния такъв:
Ищецът твърди, че с процесното завещание е накърнена запазената му по
закон част от наследството на наследодателя-1/2, поради което моли завещанието
да бъде отменено до този размер.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищцовата
страна следва да докаже приемането на наследството по опис в срока по чл.61,
ал.1 от ЗН и паричната стойност на
наследствената маса, съответно ответникът, че той е лицето, сочен в
завещанието, както и че наследодателят е притежавал достатъчно имущество към
момента на смъртта си, поради което разпореждането в негова полза не накърнява запазената
част на ищеца.
На първо място следва да се посочи, че
доколкото в случая наследодателят Н. е оставил за наследници по закон съпруга и
син-ответника по делото, то съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от ЗН,
запазената част на ищеца е 1/3/не 1/2/, съответно 1/3 е разполагаемата част на
наследодателя.
На второ място законът предвижда условие за
упражняване на правото на възстановяване на запазена част/чл.30, ал.2 от ЗН/,
когато наследникът упражнява това право спрямо лице, което не е наследник по
закон-необхоД.е да е приел наследството по опис.
Безспорно се установи по делото, че
ответникът не е наследник по закон на Н.. Установи се и че ищецът не е приел наследството на Н. по опис в
срока по чл.61, ал.1 от ЗН. Ответникът заяви, че е узнал веднага за смъртта на
баща си и не е правил постъпки да приемане наследството му по опис, както и че
липсвало такова изискване в закона.
Съгласно приетото в т.4 и т.5 от ТР №
3/19. 12. 2013 г., ОСГК, приемането на наследството по опис е материална
предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазената
част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към
наследяване, като ползващите се от завещателното разпореждане или дарението
лица могат в производството по чл. 30 ЗН да направят възражение за неспазването
на предвидения в чл. 61, ал. 1 ЗН срок за приемане наследството по опис. Прието
е също, че възможността по чл. 30, ал.1 ЗН може да бъде реализирана безусловно
само по отношение на призовани към наследяване лица /ТР № 1/ 14. 05. 2005 г./,
но по отношение на лица, които не са призовани към наследяване, винаги е необхоД.и
приемане на наследството по опис, което следва от изричната разпоредба на чл.
30, ал. 2 ЗН /в този смисъл определение №280/11.05.2015г. по гр.д.№1257/2015г.,
Іг.о.,. /.
Константна е практиката, че това изискване
не е приложимо при универсално завещателно разпореждане, тъй като в този случай
универсалното завещание придава качеството наследник на лицето, в полза на
което е направено, съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН. В случая обаче, видно от
съдържанието на процесното завещателно разпореждане, същото не е универсално, а
частно, доколкото не съдържа разпореждане относно цялото имущество на
завещателя или дробна част от него, а се отнася до единично определено
имущество. Ето защо и правилото на чл.30, ал.2 от ЗН е приложимо. Не се твърди
наличие хипотезата на чл.55 от ЗН.
Предвид изложеното и заявената
претенция с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН се явява неоснователна, тъй като
ищецът упражнява правото си на
възстановяване на запазена част по отношение на лице, което не е призовано към
наследяване, и не е приел наследството по опис в срока по чл. 61, ал. 1 ЗН и по
предвидения в чл. 49, ал. 1 ЗН ред - чрез писмено заявление, вписано в
специалната книга и съставяне на опис на наследството.
С оглед изхода на спора в тежест на ищеца,
следва да бъдат възложени направените от ответната страна разноски.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
К.Б.Н. с ЕГН**********, действащ чрез адв.Д.М. при САК, съдебен адрес:***, офис
№ срещу Д.Г.Е. с ЕГН********** *** иск за обявяване недействителността-нищожността
на саморъчно завещание на Б.К.Н. от 14.02.2016г., и евентуален иск с правно
основание чл.30, ал.1 от ЗН за възстановяване на запазената част от наследството на Б.К.Н. чрез
намаляване на завещателното разпореждане от 14.02.2016г. в полза на ответника за 1/2- твърдяната
запазена част на ищеца от наследството на наследодателя Б.Н..
ОСЪЖДА К.Б.Н. да заплати на Д.Г.Е., деловодни
разноски в размер на 820лв..
Решението може
да се обжалва
пред Апелативен съд-гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ::