Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. С., 09.03.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-Е
въззивен състав, в закрито заседание на девети март две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
с-я СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
като разгледа докладваното от
мл. съдия Седефчев в.гр.д. № 4906 по
описа за 2016г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 248 и чл. 250 от ГПК.
По делото е
депозирана молба от въззиваемата Д.Б., с която се иска изменение на
постановеното по настоящото дело решение в частта за разноските, като се
съобрази, че предявеният иск е уважен частично. Излагат се доводи и за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на насрещната
страна.
В предвидения от
закона срок е постъпил отговор от насрещната страна, в който се излагат доводи
за неоснователност на така направеното искане, като се пледира съдът да го
остави без уважение.
По делото е
депозирана молба и от въззивника Д.Ш., с която се
иска допълване на постановеното по настоящото дело решение, като се излагат
доводи, че съдът не се е произнесъл по цялото искане на въззивника, като в
мотивите си е пропуснал да се вземе становище по всички посочени от него
действия на ответницата, чието прекратяване се иска.
В предвидения от
закона срок е постъпил отговор от насрещната страна, в който се излагат доводи
за недопустимост и алтернативно неоснователност на молбата на въззиваемата.
Софийски градски
съд, като се съобрази с изложените в молбите доводи и данните по делото, приема
от фактическа и правна страна следното:
Производството по
в.гр.д. № 4906/2016 г. СГС, ГО, ІІ-Е въззивен състав е образувано въз основа на
въззивна жалба от Д.Ш. срещу решение на СРС от 22.10.2013 г. по гр.д.№ 21638/2011
г., с което е отхвърлен изцяло предявения
от него срещу Д.Б. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане
ответницата да премахне метални колони за парапети и тенти, спортни съоръжения,
пейки, маси, саксии за цветя и всички предмети, да премахне замазката върху
покривната плоча, да възстанови битумната замазка върху покривка, да премахне
монтираната врата от апартамента към терасата, изградена върху покрива на
пристройка, намираща се на първия етаж от жилищната сграда УПИ, находящ се в
гр. С., ул. „*******“ №2. С решение от 20.07.2016 г. по настоящото дело СГС е отменил
първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска за премахване на
металните колони за парапети и тенти, като за възстановяване на замазката, като
е осъдил ответницата да премахне въпросните колони и да възстанови разрушената замазка, като е
потвърдил решението в останалата част. С оглед изхода на делото въззиваемата
страна е осъдена да заплати разноските на въззивника в производството пред
първоинстанционния, въззивния и касационния съд в общ размер от 4857 лв.
Подадената от
въззиваемата молба по чл. 248 от ГПК е допустима, тъй като е подадени в срок, от страна, която има правен
интерес от изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява
процесуално допустима, а разгледана по същество тя е частично основателна.
В настоящия казус
въззивникът е претендирал разноски за държавни такси, депозит за вещо лице и
възнаграждение за адвокат в общ размер от 4857 лв.
Заплащането на
разноските, изразяващи се държавни такса по водене на делото пред първа,
въззивна и касационна инстанция, установява от наличния по делото документи за
внесени по сметка съответните съдилища държавни такси.
От представените по делото вносни бележки се
установяват и заплатените от въззивника депозити за основна и допълнителна
съдебно-технически експертизи.
Съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат по правилата на чл. 78 ГПК само, когато
е доказано извършването им. В договора за правна помощ следва да е вписан
начина на плащане – ако е по банков път, за да се докаже плащането, задължително
се представят съответните банкови документи, удостоверяващи извършването му.
Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде изрично
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В
този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната
не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В този смисъл
е задължителната съдебна практика, обективирана в ТР на ОСГТК на ВКС от 6.11.2013
г. по тълкувателно дело №6/2012 г. По делото са представени договори за правна
помощ и съдействие, в който е посочено, че уговореното възнаграждение е
заплатено в брой, поради което
настоящата инстанция приема плащането му за доказано, като доводи в обратна
насока липсват в молбата на насрещната страна.
По отношение на
доводите на молителката за недължимост на разноските за адвокатско
възнаграждение поради несвоевременно представен списък по чл. 80 ГПК,
разпоредбата на закона и задължителната съдебна практика, обекктивирани в т.2 и
т.9 от ТР №6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, са категорични, че правната
последица от непредставянето на въпросния списък е загуба единствено на правото
да иска изменение на решението в частта му за разноските, а не на правото да
претендира разноски, каквото искане е било отправено от страна на въззивника,
като въззивният съд законосъобразно се е
произнесъл по него.
По доводите за
прекомерност на адвокатското възнаграждение – в последното следното по делото
пред настоящата инстанция съдебно заседание са присъствали представители на
въззиваемата.. В това съдебно заседание искане за намаляване на размера на
платените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение не е заявено.
Възражението за прекомерност на това адвокатско възнаграждение е направено за
пръв път в молбата по чл. 248 от ГПК, поради което същото се явява
преклудирано. Упражняването на правото по чл. 78, ал. 5 ГПК е ограничено до
приключване на последното заседание в съответната съдебна инстанция, най-късно
в което страните трябва да направят и самите претенции за присъждане на
разноски, респективно - искане по чл. 78, ал. 5 ГПК - в тази насока –
определение № 645 от 13.10.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2133/2014 г., II т. о.,
и определение № 675 от 25.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 560/2014 г., II т. о.
Съгласно чл. 78, ал.
1 ГПК разноските на ищеца се заплащат съразмерно с уважената част на иска.
Доколкото въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение и
уважил само частично предявения иск по чл. 109 ЗС а е присъдил разноски в
пълния претендиран от въззивника обем, е налице нарушение на въпросната
разпоредба на ГПК, като искането за изменението на решението на това основание
се явява основателно. Искът е уважен частично за две от общо седемте действия,
чието прекратяване е искал ищецът с
оглед нормалното упражняване правото му на собственост, като съразмерно на тази
уважена част е следвало да му се присъдят разноски в общ размер от 1387, 70
лв., от които - 538, 85 лв.
разноски в първоинстанционното
производство, 540, 28 лв. – разноски пред въззивното производство и 308, 57 лв.
– разноски в касационото производство, като решението следва да бъде изменено в
частта, в която въззиваемата е осъдена да плати разноски над този размер.
По отношение на
претендираните от молителката разноски, по гореизложените съображения искането
също се явява преклудирано, доколкото е заявено едва с молбата по чл.248 ГПК
без да са представени доказателства за извършването на такива, поради което
следва да бъде оставено без уважение.
Подадената от
въззивника молба по чл. 250 от ГПК е допустима, тъй като е подадени в срок, от страна, която има правен
интерес от изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява
процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.
Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да
бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.
Основателността на молбата зависи от това дали решението обхваща целия спорен
предмет. Когато липсва формирана воля на съда относно част от спорното право
или един от съединените искове, или допълнителни искания, свързани с главния
спорен предмет, решението не обхваща целия спорен предмет и са налице
предпоставките за приложение на чл. 250 ГПК. В настоящия случай съдът се е
произнесъл по цялото искане на страната, като в диспозитива е указано в коя
част се отменя първоинстанционното решение и уважава предявения иск, като
изрично е посочено, че в останалата част първоинстанционното отхвърлително
решение се потвърждава, т.е. налице е валидно формирана и изразена воля на
въззивния съд по целия предмет на делото.
На допълване по реда на чл. 250 ГПК подлежи само диспозитивът на съдебния акт,
но не и мотивите към него. Не е налице непълно решение, когато съдът не е
мотивирал решението си, пропуснал е да обсъди доказателства или доводи, някое
възражение или искане, каквито доводи развива молителят. Подобни аргументи са
насочени срещу правилността на постановеното решение, като проверка за тяхната
основателност може да се извърши по реда на инстанционния контрол.
По тези съображения искането от въззивника за допълване на постановеното по делото решение се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Съобразно
разпоредбите на чл. 248, ал.3 и чл. 250, ал. 3 ГПК настоящият съдебен акт
подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение от 20.07.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 4906 по описа на
2016 г. на СГС, ГО, ІІ-Е въззивен състав, в частта за разноските, като ОТМЕНЯ решението, в частта, с която Д.М.Б.,
ЕГН **********, е осъдена да заплати на Д.П.Ш., ЕГН **********, разноски за
първа, въззивна и касационна инстанция в размер над сумата 1387,70 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 250 ГПК г, на Д.П.Ш. за допълване
на решение от 20.07.2016 г.,
постановено по в.гр.д.№ 4906 по описа на 2016 г. на СГС, ГО, ІІ-Е въззивен
състав.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд на Република България при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.