№ 3802
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110169757 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Г. А. Д. срещу „Сити кеш“
ООД.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за потребителски кредит №
******/21.11.2022г., съгласно който на ищеца следвало да бъде отпусната сумата от
500лв. със срок на погасяване 06.02.2023г. Размерът на ГЛП бил 40,05%, а на ГПР
49,93%. В чл. 5 от договора било уговорено, че страните се съгласяват договорът да
бъде обезпечен с гарант – отговарящ на условията, посочени в ОУ, или с банкова
гаранция. При неизпълнение се дължала неустойка от 145,41лв., която била начислена.
Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК,
тъй като липсвал съществен елемент от съдържанието му, а именно ГПР. Същият бил
посочен единствено като процент, като не било изпълнено изискването за посочване
на компонентите, които го формират, за яснота и прозрачност. Отделно, същият бил
посочен погрешно, тъй като действителният бил в по-висок размер, тъй като
неустойката трябвало да бъде включена в него. Имало платени суми, които подлежали
на връщане.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че сключеният между страните договор за кредит е нищожен,
както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 25,59лв., представляваща
платена без основание сума по кредита, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който признава исковете, като счита, че не е дал повод за завеждане на делото.
Посочва, че е налице злоупотреба с права от страна на ищеца.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
1
пр. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието
на иска.
В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на исковете. Ответникът признава исковете и моли за решение
по чл. 237 ГПК. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а
страната разполага с възможността да се разпорежда с признатото право. По арг. от чл.
237, ал. 2 ГПК мотиви по съществото на спора не следва да се излагат.
Съобразно изложеното, следва да се постанови решение, с което предявените
искове да бъдат уважени.
По разноските:
Ответникът счита, че поведението на ищеца представлява злоупотреба с права, а
отделно от това не е дал повод за завеждане на исковете.
Съгласно чл. 3 от ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните
представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват
предоставени им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато
участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно, с цел да бъдат
увредени права и законни интереси на други- в разрез с основните права на
гражданите /чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България/, извършеното
процесуално действие е при злоупотреба с право, поради което не следва да бъде
зачетено от правозащитния орган. Съдът следи за добросъвестното упражняване на
процесуалните права от страните в процеса, а при превратното им упражняване,
следва да откаже защитата им /решение № 325 от 29.12.2014 г., гр. д. № 4263/2014 г.,
ВКС, ІV г.о.; решение № 140 от 30.06.2015 г., гр. д. № 1066/2015 г., ВКС, ІІІ г.о.;
решение № 7 от 20.06.2016 г., гр. д. № 5209/2015 г., ВКС, ІV г.о./.
В настоящия случай, съдът приема, че ищецът е упражнил процесуалните си
права в нарушение на изискванията за добросъвестност. От представените по делото
доказателства /л. 5-12/ и от извършена служебна справка в системата на СРС се
установява, че ищецът е депозирал искова молба срещу ответника на 29.12.2022г., по
която е образувано гр. д. № 71006/2022г. В исковата молба е изложил твърдения за
недействителност на същия договор за кредит с № ******/21.11.2022г. на основание
чл. 22 ЗПК, включително поради неспазване на изискването за коректно посочване на
ГПР. Вместо обаче да отправи петитум за признаване за установено, че договорът е
недействителен, същият е отправил петитум само за признаване, че неустоечната
клауза по чл. 11, ал. 1 от договора е нищожна и за присъждане на сумата от 145,41лв. –
платена без основание по неустоечната клауза. Предявените искове са уважени с
влязло в сила съдебно решение № 7399/11.05.2023г., като на ищеца са присъдени и
разноските по делото. От това следва, че още към депозиране на исковата молба по гр.
д. № 71006/2022г. на 29.12.2022г., ищецът е бил със становище, че договорът за кредит
е недействителен и платените по него суми са без основание. Вместо обаче да предяви
исковете си в едно производство (както за установяване недействителността на
договора, така и за присъждане на платените без основание суми), същият съзнателно
го прави в различни с единствена цел да навреди на насрещната страна чрез
утежняването му с необосновани и ненужни разноски. Съдът приема, че е налице явно
недобросъвестно упражняване на процесуални права или т. нар. злоупотреба с права
посредством осъществените процесуални действия. Ето защо, сторените по
настоящото дело разноски следва да останат в тежест на ищеца, без да бъде осъждан
2
ответникът да ги заплаща.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. А. Д., ЕГН: **********, с
адрес: *****************************************, срещу „Сити кеш“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.
7, установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че сключеният между страните договор за
потребителски кредит № ******/21.11.2022г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, да заплати на Г. А. Д., ЕГН:
**********, с адрес: *****************************************, на основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК сумата от 25,59лв., платена без основание по
сключения между страните договор за потребителски кредит № ******/21.11.2022г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 22.11.2024г. до
окончателното плащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3