№ 255
гр. Перник, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20211720105836 по описа за 2021 година
Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. чл. 357, във вр. с чл. 188, т. 1 вр.чл.187 ал.1 т.3 т.7 и т.10 КТ.
Образувано е по искова молба от
ЗВ. ИВ. Г. ЕГН
Гр.П. ул.С. бл.** * ет.5 ап.13
И чрез адв.Г.Б. ПАК
против СУРИЧЕ “Д-р Петър Берон”, гр. Перник, представлявано от директора
Елеонора Димитрова
Ищецът сочи, че със Заповед № РД-12 – 226/08.11.2021 г., на директора на СУРИЧЕ
“Д-р Петър Берон”, гр. Перник й е наложено дисциплинарно наказание “забележка” на
основание чл.188 т.1 вр. чл.187 ал.1 т.3 т.7 и т.10 КТ
Ищцата работи в ответното училище като „ учител общо образователен учебен
предмет в прогимназиален етап – география и икономика“, и твърди, че не е извършила
дисциплинарно нарушение, посочено в Заповедта :
-възложените със Заповед № РД-12-211 от 25.10.2021г. лекторски часове по учебния
предмет „История и цивилизация „ както следва :
1
На 27.10.2021 в 10а клас – 6-ти час
На 29.10.2021 в 6 а клас -3-ти час
На 03.11.2021 в 10 а клас – 6-ти час
Поради което е било счетено, че е нарушила чл.187 ал.1 т.3 КТ – неизпълнение на
възложена работа със Заповед№ РД-12-211 от 25.10.2021г,
По чл.187 ал.1 т.3 КТ- неизпълнение на законни разпореждания на работодател и по
чл.187 ал.1 т.7 КТ – неизпълнение на други трудови задължения, възложени от директора ,
съгласно т.27 от раздел „Основни функции“ на връчената на 16.09.2021г. длъжностна
характеристика
Ищцата счита, че наложеното й наказание „ забележка“ с посочената заповед е
незаконосъобразна, необоснована и издадена при съществени нарушения на закона по
следните съображения:
Тя е в трудово-правни отношения и има пълен норматив часове за преподаване
-Заповедта на осн.чл.120ал.1 КТ „ при производствена необходимост“ е била
изготвена на 25.10, връчена на 27.10 в присъствие на други служители, и още в същия
ден 27.10. тя е трябвало да влезе в 6-ти час да преподава предмет, по който няма
предварителна подготовка – история и цивилизация
Служител може да извършва друга работа временно, но с негово съгласие, а не да му
се възлага без негово съгласие, както е в случая
Поради това и ищцата е възразила и отказала да изпълни заповедта
Депозирала е писмени обяснения, които не са били взети под внимание при налагане
на дисциплинарното наказание.
Отказът на ищцата да изпълни Заповедта от 25.10.2021 е правомерен, защото й се
налага „ без нейно съгласие“, защото тя не е учител по посочената дисциплина, а по
друга и защото Заповедта не касае „ извършване временно друга работа поради
производствена необходимост, а „ за заместване на отсъстващ учител“ както се сочи в
писмо от 03.11.2021г. от директора с което са й искани писмени обяснения.
Исковата молба и приложенията са връчени на ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът е оспорил
предявените искове.
Признава обстоятелството, че ищцата е работила по трудово правоотношение, както
и това, че е учител по география и икономика, а не по история.
Сочи, че заповедта, както и самата процедура са издадени при спазване на
материалния и процесуалния закон.
За допуснати от ищеца нарушения на трудовата дисциплина с писмо от 03.11.2021 г.
й е поискано обяснение за извършените дисциплинарни нарушения.
2
Твърди, че нарушението е надлежно констатирано, а наложеното за него наказание е
съобразено с тежестта му и липсата на наложени преди това други дисциплинарни
наказания на ищцата, поради което е определено най-лекото такова – забележка.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищцата се представлява от адв.Г.Б.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Р.Б. оспорва
предявените искове моли съда да ги отхвърли. И двете страни претендират присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери
следното:
Исковете са предявени от надлежно процесуално легитимирано лице, при наличието на
правен интерес, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество :
С атакуваната заповед, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка”.
В доказателствена тежест на ответника е да установи всички факти и обстоятелства
от значение за законосъобразността на издадената заповед.
Видно от приетите по делото писмени доказателства :
– атакуваната заповед е издадена от лице, притежаващо дисциплинарна власт по
отношение на ищеца, съобразно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ.
Атакуваната заповед е била издадена на 25.10.2021г.-вторник, а на ищцата е връчена
на 27.10.2021г. четвъртък, като веднага в същия ден и след няколко часа тя е трябвало
да възпроизведе действие – да влезе в час по история
Изискващото се от ищцата е в разрез както с нейните задължения по
дл.характеристика / за длъжност учител география и икономика, каквато е ищцата /
така и чисто технически – да встъпи във функции, които й се вменяват буквално за
часове, по предмет, който тя не преподава , и без да има възможност да се запознае с
текущото състояние на тази дисциплина и съответната паралелка
3
Чисто житейски е обяснимо –че ищцата е била изненадана, поради което и е отказала
да изпълни заповедта.
Задължение на Директора на училището в извънредна епидемиологична обстановка на
КОВИД пандемия е да подсигури за заместване учител със същата квалификация и
специализация, като предмета, по който ще замества – в случая история и
цивилизация, а не както в случая ищцата – учител по география и икономика .
Това са две коренно различни дисциплини, с различна насоченост, и единствената
обединяваща характеристика е, че и двата предмета са разказвателни, но нищо повече.
Освен това, изисквайки от ищцата горепосочените действия, Директора на училището
е трябвало да предвиди времеви и технически период, в който даден заместващ учител
да се подготви физически и психически за пренастройка по отношение учебен
материал, материали и помагала, учебен клас / паралелка, състоянието й до момента и
т.н., което не може да стане в рамките на 2-3 часа в същия ден.
Отказът на учителя да изпълни заповедта е бил продиктуван именно от липсата на
горните условия, което прави т.нар. заместване про-форма и неефективно, което не е
желателно в нито едно учебно заведение, още повече в ответното училище, имащо
претенции да е елитно.
От приложените по делото писмени доказателства се установи, че на ищцата са
изискани писмени обяснения и тя ги е депозирала своевременно.
Съдът счита, че наказващият орган е смесил две хипотези – чл.120 ал.1 и ал.2 КТ ,
защото не се касае за възлагане работа без съгласие на работника за извършване
временно друга работа, поради производствена необходимост, а за заместване на
отсъстващ учител – както е посочено в писмо изх.№ АД-01-141 от 03.11.2021г. на
Директора на СУРИЧЕ П .Берон Перник, с което са изискани писмените обяснения.
Не са взети под внимание квалификацията и специалността на учителя – като се
иска да замества учител по коренно различна дисциплина – история и цивилизация.
Ищцата е възразила срещу Заповедта по чл.120 КТ и е отказала да я изпълни, като е
продължила да преподава в часовете по своя норматив, т.е. тя не се отклонява от
възложените й трудови функции по дл.характеристика.
Съдът счита, че в случая се касае за „ ЗАМЕСТВАНЕ „ на отсъстващ учител, поради
което следва да е налице съгласие на ответната страна.То следва да е налице в писмена
форма и се сключва трудов договор по чл.259 КТ. Освен това двете страни се договарят –
заместващият дали ще изпълнява само нововъведените функции, или заедно с тях – и
своите- от което се определя и тр.възнаграждение.Т.е. заместването по чл.259 КТ се
осъществява със съгласието на работника, в случай, че титулярът на длъжността отсъства.
Съгласно чл.120 КТ – при производствена необходимост работодателят може да
4
възложи на работника без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото/ др.
предприятие, за срок 45 календарни дни през 1 календарна година.
Възлгането става в съответствие с квалификацията и здр.състояние на работника.
В случая по-горе се посочи, че ищцата има съвсем друга специализация и
квалификация . Фактът, че и двата предмета са разказвателни, не ги прави нито еднакви,
нито подобни.
Съгласно чл. 186 от КТ дисциплинарно наказание се налага за виновно нарушение на
трудовата дисциплина.
Съдът счита, че в случая работодателят не е съобразил всички критерии при
определяне на вида на дисциплинарното наказание – тежестта на нарушенията,
обстоятелствата, при които е извършено, поведението на служителя, макар да е наложил
най-лекото предвидено в закона дисциплинарно наказание – “забележка”.
Предвид така изложеното, съдът намира, че атакуваната заповед е издадена от
компетентен орган, притежаващ дисциплинарна власт по отношение на ищеца, но същата е
незаконосъобразна. Предявеният иск е основателен и следва да се уважи като такъв.
Налагането на дисциплинарни наказания е най-силното средство на работодателя за
укрепването на трудовата дисциплина.
Когато по съответния ред бъде установено извършването на дисциплинарно
нарушение от работник или служител, работодателят може да упражни правото си да му
наложи едно от трите изчерпателно изброени в Кодекса на труда дисциплинарни наказания:
забележка, предупреждение за уволнение или дисциплинарно уволнение.
Първите две от тях се изразяват в морален укор към простъпката на работника или
служителя, целящ да обърне внимание върху допуснатата грешка и да даде израз на
нетърпимостта към подобно поведение.
Правната система е призвана да даде защита не на всеки възможен интерес в широкия
житейски смисъл на това понятие, а само на легитимния, т.е. основан на закона интерес на
титуляра на дадено право.
Такава ще е ситуацията, когато работодателят действа в противоречие със закона, като
препятства и осуетява упражняването на трудови права на служителя, от което последният
5
може да претърпи вреди (например работи в среда, която не е здравословна и безопасна; не
получава трудовото си възнаграждение в договорените срокове; не му се осигурява
ползването на платен годишен отпуск , лишен е от бонуси, коледни добавки СБКО и т.н.).
В контекста на разглежданите тук спорове относно дисциплинарното наказание
„забележка“ правният интерес на работника или служителя да ги оспорва се състои в това
да отпадне състоянието му на дисциплинарна наказаност, което има значение в рамките на
съществуващо трудово правоотношение.
На първо място - това значение е морално.
Дисциплинарно наказаният работник или служител ще се стреми да докаже, че не е
извършил нарушение или то не е извършено виновно, за да изчисти професионалната си
репутация и да си възвърне доверието на работодателя.
Често отпадането на състоянието на дисциплинарна наказаност надхвърля чисто етичните
съображения.
Възможно е например заради наложената забележка служителят да не получи годишен
бонус за образцово изпълнение на служебните си задължения, какъвто работодателят е
предвидил и този служител би получил, ако не беше наказан.
Наред с това, дисциплинарното минало може да се окаже фактор при последващо
прекратяване на трудовото правоотношение: това наказание очевидно е ясна индикация, че
в бъдеще за служителя може да последва по-тежко такова; наложените дисциплинарни
наказания в миналото могат да се отчетат като критерий за качеството на работата при
провеждане на процедурата по подбор по чл. 329 КТ и т.н.
Изобщо, няма съмнение, че работникът или служителят има правен интерес да се защити
срещу наложеното му наказание, когато трудово-правната връзка между страните
съществува, ето защо, и законът му дава право на иск за това.
Поради това, предявяването на иск за оспорване на предходно наказание „забележка“ , дори
и подаден в давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 1 или 2 КТ, се явява с правен интерес.
Необходимо е да се отбележи още, че наказанието „забележка“ не се вписва в трудовата
книжка и нямат отношение към евентуално дължимите при едно евентуално прекратяване
на трудовия договор обезщетения.
6
В Определение № 100 от 20.01.2014 г. на ВКС, III г.о. по гражд.д. № 3722/2013 г. е
посочено: „Обстоятелството, че в хода на делото трудовото правоотношение е
прекратено, не води до отпадане на правния интерес от установяване на
незаконосъобразността на дисциплинарното наказание и отмяната му.
Характерно за дисциплинарните наказания „забележка“ и „предупреждение за
уволнение“ е, че те са дисциплинарни наказания с морално съдържание.
Поради това практическото значение на отмяната им като незаконосъобразни от
съда след прекратяване на трудовото правоотношение е преди всичко морално…т.е.
законодателят отдава значение и на моралното съдържание на дисциплинарното
наказание, поради което не се отрича правният интерес на наказания работник и
служител да иска отмяната му като незаконосъобразно дори в случаите на
прекратяване на трудовото правоотношение, когато отмяната има само морално
значение.“
Друг състав на ВКС развива по-пълна аргументация в подкрепа на тезата, че в
разглежданата хипотеза е налице правен интерес за служителя да води иска. „…Това
наказание се характеризира най-вече като „морално“ … То създава за работника
състояние на наказаност и е част от дисциплинарното му минало, което е от
значение както при постъпването му на работа при друг работодател, така и ако
започне отново работа при същия работодател.
Отмяната на дисциплинарното наказание има обратно действие - премахват се
последиците на наказанието и се възстановява положението отпреди налагането му
…
Заради обратното действие на отмяната, работникът има интерес да води
иска по чл. 357 КТ и след прекратяване на трудовото правоотношение с наложилия
наказанието работодател, за да изчисти дисциплинарното си минало от
присъствието и укора на т.нар. „морално наказание“, и за да се разреши повдигнатия
спор за законността на налагането му.“ (Определение № 1037 от 23.10.2013 г. на ВКС, III
г.о. по гражд.д. № 3729/2013).
След като изричната законова разпоредба дава право на иск, означава, че е изпълнена
задължителната положителна процесуална предпоставка за наличие на правен интерес от
воденето му.
По принцип всеки може да заведе предвиден в закона иск, но следва задължението да
докаже, че с това си действие търси защита на свой правнозначим интерес.
7
В цитираното определение ВКС препраща към своя задължителна практика (Решение на
ВКС № 207 от 24.07.2012 г. по гражд. д. № 914/2011 г., IV г. о.), в която обаче е постановено
нещо твърде различно: „Интерес от търсене на искова защита е налице, когато между
насрещните страни съществува спор относно фактите и/или правото … и трябва да
се възстанови хармонията в поведението на спорещите, като се изпълнят
изискуемите задължения и се преустановят действията, целящи да осуетят
защитата на правото.… няма правен интерес от иск, който няма да се отрази върху
правната сфера на ищеца, или ако в негово разположение има друг по-ефективен способ
за защита.
В обобщение на изложеното по-горе, съдебната практика по споровете за законосъобразност
за наложени дисциплинарни наказания „забележка“ е противоречива, но се обобщава около
правилото на чл. 124, ал. 1 ГПК, че всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, но само когато има
интерес от това.
Както е известно, наличието на легитимен правен интерес е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за правото на иск, за която съдът следи служебно.
Разноски:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 600 лв., заплатено
адвокатско възнаграждение.
Ответната страна следва да заплати разноски в полза на ПРС в размер 60лв.
Предвид изложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА като незаконосъобразна Заповед № РД-12-211 от 25.10.2021г. издадена
на основание чл.120 ал.1 КТ на Директора на СУРИЧЕ „Д-р Петър Берон“ гр.Перник , като
ОТМЕНЯВА същата,
КАКТО и издадената въз основа на нея Заповед № РД-12-226 от 08.11.2021г.
Директора на СУРИЧЕ „Д-р Петър Берон“ гр.Перник с наложено дисциплинарно наказание
“забележка” на основание чл.188 т.1 вр. чл.187 ал.1 т.3 т.7 и т.10 КТ - като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА
8
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК СУРИЧЕ „Д-р Петър Берон“ гр.Перник –
ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА
ЗВ. ИВ. Г. ЕГН
Гр.П. ул.С. бл.** * ет.5 ап.13 -
сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща направени по делото адв.
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК СУРИЧЕ „Д-р Петър Берон“ гр.Перник –
ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ по сметка на ПРС в размер 60лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд
в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9