Решение по дело №129/2021 на Окръжен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е № 45

гр. В. 01.11.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд В., гражданско отделение, в открито заседание на първи октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:В.М.

с участието на секретаря Н.К. и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията В.М. гр.. дело № 129 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от Я.М.З., ЕГН : **********, чрез майка си и законен представител С.В.Т. , ЕГН : ********** , чрез адв.Д. от САК против ЗК“ Л.И.“АД гр.С., ЕИК * с правно основание чл.226 КЗ /отм/ във вр с чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за претърпени от него болки и страдания по повод ПТП от 08.06.2020г. , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.10.2020г./изтичане на 3м срок от предявяване на доброволна претенция до окончателното изплащане на обезщетението.

Твърди се в исковата молба,че на 08.06.2020 г., около 20:10 часа, по път 11-11, М.З.Х. управлявал л.а. „Ф.Ш." с per. №*, като заедно с него в автомобила пътували съпругата му С.Т. и децата им Я., К. и М. З.и.

На км. 13+300, водачът на л.а., поради движение със скорост, несъобразена с пътните условия и собствените си възможности, при преодоляването на ляв завой, изгубил контрол над управлението на автомобила, вследствие на което същият напуснал пътното платно вдясно по посоката си на движение, преобърнал се няколко пъти и се установил извън платното за движение.

За така настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на местопроизшествието пристигнал екип на ОД на МВР – В. и екип на Спешна Медицинска Помощ.

Относно настъпилото ПТП полицейски служители съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № */12.06.2020 г., а на основание чл. 212, ал. 2 от НПК било образувано досъдебно производство № 368-ЗМ-122/2020 г. по описа на ОДМВР-В., пр. пр.1382/2020 г. по описа на РП-В., което с Постановление от 07.08.2020 г. е прекратено на основание чл. 3486 от НК, тъй като виновният водач е баща на пострадалото дете Я.З..

Посочват , че вследствие на гореописаното ПТП е пострадал малолетният Я.З., който е получил следните травматични увреждания:Средна телесна повреда, представляваща фрактура на таза в областта на дясна срамна кост - разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и ограничение на движенията на десен долен крайник за период по-дълъг от 30 дни;

Травма в областта на дясна тазобедрена става, придружена с оток - разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и ограничение на движенията за период по- дълъг от 30 дни;

След настъпване на ПТП, Я. е откаран от екип на СМП в МБАЛ ' С.П." АД – В., където е прегледан и консултиран в детската травматология. Оплаквал се от непоносими болки в областта на таза. В медицинското заведение са му извършени редица прегледи и изследвания. Веднага му е приложено медикаментозно лечение. Извършени са му множество параклинични изследвания, рентгенографии и ултразвукови изследвания, с цел установяване на налични травматични увреждания. След извършване на всичко необходимо, медиците диагностицирали състоянието му, като е установена налична фрактура на дясна пубисна кост и силно изразен оток в областта на дясна тазобедрена става. Сниженията в десния му долен крайник били силно болезнени и ограничени .

Поради нестихване на болките в областта на таза, детето е насочено към УМБАЛСМ „Н.И.П." ЕАД, където е настанен за лечение.

Наличната фрактура на дясна пубисна кост налагала оперативно лечение, поради което, на 09.06.2020 г., е извършена оперативна интервенция, с цел репозиция на фрактурата.

На 12.06.2020 г., Я. е изписан от лечебното заведение, като са му дадени препоръки за спазване на хигиенно-диетичен режим и лечение в амбулаторни условия - прием на медикаменти и наблюдение от специалист. Дадени са му препоръки за спазване на щадящ режим и за -задължение на лечението с последваща рехабилитация.

Въпреки проведеното лечение, към настоящия момент, болките на Я. не отшумяват. Движенията му са силно ограничени до почти невъзможни. Дори при опит за извършване на най-елементарни движения изпитва пронизващи болки в областта на таза, ирадиращи и към десния му долен крайник, като болките не му дават покой дори и нощем. В допълнение, той чувства отпадналост, замаяност и обърканост, като все още не може да осъзнае случилото се.

Поддържа се, че след настъпване на ПТП, Я. вече не е същото лъчезарно, изпълнено с енергия и радост дете. Поведението му значително се променило. Той станал неспокоен и раздразнителен. Събужда се през нощта и изпада в непрестанен плач, сънува кошмари на преживяното ПТП. Също така, вече не изпитва желание да общува с връстниците си, тъй като се намира в невъзможност да играе с тях. Освен това, вече изпитва страх да пътува в автомобил. Всичко гореизложено е влошило драстично качеството му на живот като цяло, чувствайки се едно непълноценно дете в своето ежедневие.

Всички тези физически болки и страдания, неудобства и затруднения, които Я. е търпял и продължава да търпи, се явяват неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена последица от ПТП на 13.06.2019 г. и с оглед справедливостта, те следва да бъдат репарирани.

Посочва се, към датата на ПТП по отношение на л.а. „Ф.П." с per. № *е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица №*, със срок на действие от 27.05.2020 г. до 27.05.2021 г., сключена при 3У. „Л.И. АД, и в изпълнение на императивните разпоредби на Кодекса за застраховането, била предявена доброволна претенция пред ответното дружество за заплащане на сума в размер на 50 000 петдесет хиляди/ лева, представляващо застрахователно обезщетение за претърпените от малолетния Я.М.З. неимуществени вреди в резултат на възникналото на 08.06.2020 г. ПТП.

Претенцията е получена от ответника на 22.07.23020 г., като е образувана Щета № */22.07.2020 г.

С писмо Изх. № */28.08.2020 г. ответното дружество ги уведомило, че за обезщетяване на неимуществените вреди претърпени от Я.М.З., застрахователната комисия на Дружеството е определила сума в размер на 17 000 /седемнадесет хиляди/ лева, редуцирана в 20 %, поради съпричиняване от страна на родителите на пострадалото дете, по аргумент, че детето не е било поставено в обезопасително столче, е определена окончателно в размер на 13 600 /тринадесет хиляди и шестстотин/ лева, като за плащането й е поставено изричното условие за подписване на споразумение, което не е сторено.

С оглед разпоредбата на чл. 496 от КЗ, във връзка с чл. 409 от ТЗ във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД застрахователят по застраховка .Гражданска отговорност" на автомобилистите дължи и лихва за забава от датата на постановения отказ/изтичането на 3-месечен срок от предявяване на доброволната претенция, до датата на плащането на обезщетение.

С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, молят на основание приложимите разпоредби на Кодекса за Застраховането Съда да постанови Решение, с което да осъди ЗК „Л.И." АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С.Ш." №*, да заплати на Я.М.З., ЕГН **********, чрез майка му и законен представител С.В.Т., ЕГН ********** следните суми:

50 000,00 (петдесет хиляди) лв. - главница, представляващи

застрахователно обезщетение за неимиуществени вреди, претърпени следствие на ПТП от 08.06.2020 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума считано от 22.10.2020 г. - изтичането на 3-месечен срок от предявяване на доброволната претенция пред ответника до окончателното заплащане на обезщетението.

Претендират направените по делото разноски. ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "Л.И.“ АД,вписана в Търговския регистър с ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "С.Ш. „ №*, представлявана заедно от М.С. – Г. и П.Д. -Изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт К.М. е депозирало възражение .

Оспорват и основателността на предявените претенции за неимуществени вреди - по основанието им и по размер. Подържа се възражение за съпричиняване, поради неправилно поставен обезопасителен колан или правилно закопчана обезопасителна система за деца. Оспорва се иска за присъждане на лихва по претенцията. Оспорва се истинността на представения документ с изписан ръкописен текст“Болничен престой „.

Подържа се искане за разпит на свидетел-И.Е.Г.-дежурен ПТП при ОД на МВР –В., посетил процесното произшествие.

ВОС, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :

Искът е пр основание чл.226 КЗ /отм/ във вр с чл.86 ал.1 ЗЗД.

По делото се установи, че 08.06.2020 г., около 20:10 часа, по път 11-11, М. З. Х. управлявал л.а. „Ф.Ш." с per. №*, като заедно с него в автомобила пътували съпругата му С.Т. и децата им Я., К. и М. З.и.

Пострадалият малолетен Я.З., който е получил следните травматични увреждания:Средна телесна повреда, представляваща фрактура на таза в областта на дясна срамна кост - разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и ограничение на движенията на десен долен крайник за период от 30 дни; След настъпване на ПТП, Я. е откаран от екип на СМП в МБАЛ «С.П." АД – В., където е прегледан и консултиран в детската травматология В медицинското заведение са му извършени редица прегледи и изследвания. Установена е налична фрактура на дясна пубисна кост и силно изразен оток в областта на дясна тазобедрена става. Детето е насочено към УМБАЛСМ „Н.И.П." ЕАД, където е настанен за лечение.

По делото е назначено и изслушано в.л инженер-Р.И., изготвил АТЕ, което установява, че произшествието е настъпило през светлата част на денонощието - около 20:00 ч. на 08.06.2020 г., при пътнотранспортна обстановка, характеризираща се с нормален трафик, дъждовно и топло време, пътната настилка е била мокра и износена.

Участъкът от пътя, където е станало произшествието се характеризира с надлъжен наклон на спускане от 2° и остър ляв завой по посоката на движение на процесния лек автомобил „Ф.Ш.“.

Хоризонталната пътна маркировка включва плътна непрекъсната разделителна линия и плътни непрекъснати линии, ограничаващи от двете страни платното за движение на ППС по неговата дължина, а вертикална такава липсва.

Местопроизшествието е настъпило непосредствено след изхода на с. Арчар към гр. В. и не са намерени знаци, които допълнително да намаляват скоростта на движение от нормативно въведената, която на основание ЗДвП е 90 км/ч за участващия в произшествието автомобил.

Вещото лице, установява, че от техническа гледна точка причина за настъпване на произшествието е управление на автомобила с технически несъобразена с пътните условия скорост от страна на водача му, което е довело до загуба на управление и напускане на платното за движение.

В конкретния случай центробежната сила е превъзхождала силата на странично сцепление и за автомобила не е било възможно да се следва траекторията на пътя, автомобилът загубил устойчивото си поведение в завоя и по силата на физичните закони напуснал пътя по допирателна траектория към кривата на завоя.

Центробежната сила се променя по геометрична прогресия спрямо промяната на скоростта, т. е. малка промяна на скоростта води до голяма промяна на центробежната сила, следователно ако водачът М.Х. преди да навлезе в завоя, би намалил скоростта, автомобила щеше да мине безпрепятствено през завоя и произшествието би се избегнало.подържа се от в.л, че на мястото на ищеца е имало заводски монтиран предпазен колан, като няма данни да е бил задействан, както и да е поставено детско обезопасително столче.

В съдебно заседание в.л подържа, че при конкретното ПТП удара е страничен, заден и не биха помогнали коланите, биха помогнали ако л.а. се преобръща или при челен удар. Коланът няма възпиращо действие при удар в страни,само когато е челно и се преобръща, когато се завърта автомобила също не предпазва. Посочва, че реално няма преобръщане на автомобила, има само завъртане и страничен удар.

По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза, извършена от съдебен медицински експерт-д.р А.И., която след преглед на медицинската документация и личен преглед на пострадалото лице посочва, че на Я.М.З. е причинено :линеарно счупване по горно задната част на долния клон на дясна срамна кост ,не обхващащо цялата дебелина на костта,липсва разместване.

Срамната кост в дясно и ляво е съставена от по два клона - горен и долен,съединяващи се в областта на симфизата.При счупването само на един клон от костта не е наличие на нарушаване целостта на тазовия пръстен.

В случая е засегната само горно-задната повърхност на костната обвивка,без да е счупена костта в дълбочина по цялата си ширина.

Това увреждане се дължи на удар от или върху тъп,твърд предмет и отговаря да е причинено при ПТП-страничен удар от дясно,където най-вероятно е седял пострадалия.

Липсват травматични изменения на пътуващите в колата,които да са последица на преобръщане на същата .

От делото е видно,че не е извършвана оперативна интервенция,не се е налагала мануална репозиция,поради липса на разместване и деформация.Предписан е постелен режим за 15 дни. Посочва, че здравословното състояние на Я.З. е възстановено напълно за срок по-малък от 1 месец,без да се очакват усложнения. В.л лекар посочва, че дори да е поставен обезопасителният колан, не би могъл да предотврати горепосочената травма.

Причинено е временно разстройство на здравето ,не опасно за живота.

От разпита на Х.Д.С., чичо на М., се установява, че на датата, когато е настъпило произшествието е пътувал за чужбина по същото време, в друг автомобил, движещ се пред този, в който е пътувало пострадалото дете.Установил, че изостават при движение, звъннал им и разбрал , че са катастрофирали на излизане от с.А., обл.В.. Върнал се обратно, видял катастрофиралия автомобил в дерето, пристигнала линейка. Баща му изнесъл Я. на пътя от дерето и го натоварил в линейката. Я. не можел да ходи,плачел,стенел от болка и се оплаквал от болка в крака. Първоначално го прегледали в болницата в гр.В., след което е транспортиран в гр.С., болница „П.„. Там престоял около седмица, заедно с майка си, бил обездвижен с шина, като месец и половина след изписването е лежал в дома си в с.Д. Докато лежал вкъщи около месец не можел изобщо да се движи,оплаквал се от болки в крака, когато се движел го държали майка му и баща му, после започнал да се движи с патерици. Родителите му го придвижвали и с инвалидна количка. Като тръгнал на училище не бил възстановен изцяло, баща му го карал и го взимал .

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е искова претенция с пр. кв. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По иска с пр. кв. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 от ЗЗД:

За да бъде уважен предявеният иск, е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника – застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

При липса на влязла в сила наказателна присъда, която е задължителна за гражданския съд по смисъла на чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане подлежат на пълно и главно доказване в рамките на настоящия спор, при тежест на доказване за ищеца.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено осъществено противоправно деяние от водача М. З. Х. управлявал л.а. „Ф.Ш." с per. №*, съобразно следните законови разпоредби:

- чл. 20 от ЗДвП, съгласно който водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Установи се и реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е необорена. Ето защо съдът намира, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.

Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск – чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968год., т. 11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. от ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр. с чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 35 000,00лв.

При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените травматични увреждания – линеарно счупване по горно задната част на долния клон на дясна срамна кост ,не обхващащо цялата дебелина на костта,липсва разместване/, причинили на пострадалия трайно затруднение на движенията за срок около от 30 дни. Съобразявайки травматични увреди получени от лицето, възрастта към настъпване на ПТП-дете на 9години, общия оздравителен период от около 1 месец, през който пострадалия е имал необходимост от чужда помощ, провежданата рехабилитация/14 дни в домашни условия/, обстоятелството, че първите дни ищецът е бил неподвижен на легло и в безпомощно състояние, а последващите с необходимост от придвижване с помощни средства и инвалидна количка , търпените болки към оня момент, пълното възстановяване понастоящем , обуславят горния размер. За определяне справедлив размер на обезщетението, съдът съобрази и психичното отражение от реализирания деликт върху пострадалия- не можел да спи, сънувал кошмари,

За неоснователно по делото съдът намира релевираното възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия –нарушение на 137а от ЗДВП като съгласно заключението на СМЕ и САТЕ, съдът не обосновава извод пострадалия да е бил без поставен предпазен колан. Вещото лице, по САТЕ, установява, че от техническа гледна точка причина за настъпване на произшествието е управление на автомобила с технически несъобразена с пътните условия скорост от страна на водача му, което е довело до загуба на управление и напускане на платното за движение.

Водачът на автомобила е могъл да предотврати произшествието в случай, че се е движил със скорост, която би му позволила уравновесяване на инерционната центробежна сила от силата на странично сцепление. При конкретното ПТП удара е страничен, заден и не биха помогнали коланите, биха помогнали ако л.а. се преобръща или при челен удар. Коланът няма възпиращо действие при удар встрани.

Същевременно съгласно СМЕ обезопасителният колан, не би могъл да предотврати горепосочената травма.Същата се дължи на удар от или върху тъп,твърд предмет и отговаря да е причинено при ПТП-страничен удар от дясно,където най-вероятно е седял пострадалия.

Липсват травматични изменения на пътуващите в колата,които да са последица на преобръщане на същата .

Ето защо настоящия състав приема, че травмите за ищеца не биха били избегнати при поставен колан, поради което не е налице хипотезата на чл.51, ал.2 от ГПК и определеното обезщетение не следва да бъде намалено.

Като законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането. Законната лихва върху присъдената сума се дължи считано от 22.10.2020 г. - изтичането на 3-месечен срок от предявяване на доброволната претенция пред ответника до окончателното заплащане на обезщетението.

По разноските:

Ищецът е освободен от плащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, но не и от разноски

Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, в случай на осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на Д.т.по делото в полза на бюджета на съда в размер 1 400лв.

На осн.чл.78, ал.1 от ГПК ЗК“ Л.И.“АД гр.С., ЕИК * със седалище и адрес на управление : гр.С., бул“С.Ш. *№*, да заплати на Я.М.З., ЕГН : **********, чрез майка си и законен представител С.В.Т. , ЕГН : ********** , 293 лв разноски за в.лица, съобразно уважената част от иска

На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК Я.М.З., ЕГН : **********, чрез майка си и законен представител С.В.Т. , ЕГН : ********** следва да заплати на ответника ЗК“ Л.И.“АД гр.С., ЕИК * със седалище и адрес на управление : гр.С., бул“С.Ш. * №*, разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в размер на 127лв. и юрисконсултско възнаграждение 150 лв.

На осн.чл.38 от Закона за адвокатурата и съобразно уважената част от иска на адв. Й.Д. се дължи адв.хонарар в размер на 1 150лв., определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ .

С оглед размера на уважената искова претенция и на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че следва да определи възнаграждението в размер на 1150/хиляда сто и петдесет / лева.

Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/.

При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв.,Правото да определи размера на възнаграждението (в размер на по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 ЗАдв.) е предоставено на съда. При оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл.78 ГПК. В хипотезата по чл.38 ал.2 ЗАдв. липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар от представляваният-малолетният Я.М.З., ЕГН : **********, чрез майка си и законен представител С.В.Т. , ЕГН : ********** , като предпоставка за неговото заплащане съгл. т.1 от Тълк.решение №6/6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК. Меродавен за определяне размера на възнаграждението по чл.38 ал.2 ЗАдв. при съобразяване с нормативно предвидения минимален размер, е принципът за възмездност на адвокатския труд (чл.36 ал.1 ЗАдв.), който принцип е взет предвид отВОС.

Мотивиран от гореизложеното,ВОС

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЗК“ Л.И.“АД гр.С., ЕИК * със седалище и адрес на управление : гр.С., бул“С.Ш. *№*, да заплати на Я.М.З., ЕГН : **********, чрез неговата майка и законен представител С.В.Т. , ЕГН : **********,със съд.адрес *** на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. с чл. 45,ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 35 000лв.,/тридесет и пет хиляди лева /, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени следствие на ПТП от 08.06.2020 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума считано от 22.10.2020 г. - изтичането на 3-месечен срок от предявяване на доброволната претенция пред ответника до окончателното заплащане на обезщетението.

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 35 000лв./тридесет и пет хиляди лева / до пълния предявен размер от 50 000/петдесет хиляди /лв., като неоснователна.

ОСЪЖДА ЗК“ Л.И.“АД гр.С., ЕИК * със седалище и адрес на управление : гр.С., бул“С.Ш. * №*, да заплати да заплати по бюджетна сметка на ВОС , на осн.чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата 1400 /хиляда и четиристотин лева /,лв.държавна такса .

ОСЪЖДА ЗК“ Л.И.“АД гр.С., ЕИК * със седалище и адрес на управление : гр.С., бул“С.Ш. * №*, да заплати на адв. Й.Д. със съд.адрес *** адв.хонарар в размер на 1 150 / хиляда сто и петдесет /лв., определен на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОСЪЖДА Я.М.З., ЕГН : **********, чрез неговата майка и законен представител С.В.Т. , ЕГН : **********,със съд.адрес *** да заплати на ЗК“ Л.И.“АД гр.С., ЕИК * със седалище и адрес на управление : гр.С., бул“С.Ш. * № * на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума в размер на 127/сто двадесет и седем /лв.-разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150/сто и петдесет / лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия :

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	1 ноември 2021 г.
Съдия:	Валя Йорданова Младенова

Дело:	20211300100129
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	19 март 2021 г.

Решение по дело №129/2021 на Окръжен съд - Видин

Съдържание на акта Свали акта