М О
Т И В И
По присъда №…../24.02.2009 година по НОХД № 2749/2009 година
по описа на Районен съд-град Добрич
Производството е образувано по обвинителен акт внесен от ДРП, по реда
на чл.247 от НПК. Същият е изготвен от държавния обвинител след запознаване с
материалите по досъдебно производство - №1349/09 година, водено по описа на Първо
РПУ - гр.Добрич.С обвинителния акт срещу подсъдимия П.М.Н. ***, е повдигнато обвинение за извършено престъпление
по чл.325, ал.2, пр.1-во,
във вр. с ал.1 от НК, а именно :
За това, че на 02.12.2009 година в гр.Добрич
/в сградата на Първо РУ на МВР-Добрич/ извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта-
полицай Г.Л.Д., полицай Р.Г.Р.и
полицай И.И.И.И., всичките служители на Първо РУ на
МВР-Добрич, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред,
Въз основа на депозирано искане от
страна на подсъдимия и неговия защитник - адв.С.Б. от ДАК /назначен в качеството на служебен защитник/, съдебното
производство бе проведено по реда глава двадесет и седма от НПК, респ. тъй
нар.„Съкратено съдебно следствие пред
първата инстанция”. Съобразно процесуалните
правила на този раздел от НПК, съдът
разпореди „предварително изслушване на страните”, при което прие да не се
провеждат разпити на посочените в списъка на обвинителния акт свидетели.
От проведеното предварително изслушване на подсъдимия П.Н. се установи, че същият
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и депозира самопризнание в насока на повдигнатото му обвинение. След като прие,
че самопризнанието на дееца се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, съдът на основание чл.372, ал.4 от НПК с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт .
В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на
държавното обвинение, който пледира за признаване на вината на подсъдимия по
повдигнатото му обвинение и постановяване на осъдителна присъда. Прокурорът
изрази личното си мнение, че съдебното производство не следва да се провежда по
реда на глава двадесет и седма, което мотивира с негативното отношение на дееца
по предходно негово осъждане. В този аспект подчерта, че същият съзнателно не
изпълнява наложените му с присъда по нохд№ 1487/09
година на ДРС пробационни мерки. В пледоарията си прокурорът насочи за
наложителността от прилагане на разпоредбата на чл.58а от НК , във вр. с чл.55, ал.1, т.2 от НК, респ. при замяна на
предвиденото по закон наказание „лишаване от свобода” до пет години, с
по-лекото по вид наказание „пробация” /в каквато насока е и законодателната
уредба на чл.373, ал.2 от НПК/. Държавният обвинител не конкретизира вида и
размера на пробационните мерки, които е необходимо да се постановят за реализиране
на специалната и генерална превенция на закона.
Защитникът на подсъдимия – адв.С.Б., не оспори застъпеното от прокурора становище, че
авторството на дееца в инкриминираната престъпна проява се явява доказано по
безсъмнен и категоричен начин, основавайки се депозираното самопризнание и
събраните доказателства в досъдебната фаза на наказателното производство. Същият
сподели изцяло становището на прокурора, че наказанието следва да се определи
съобразно императива на разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК, без да конкретизира
по вид и размер наказателната санкция .
В предоставената „последна дума” пред съда по реда на чл.297 от НПК подс.Н. призна
своята вина, като изрази съжаление за извършената от него противообществена проява .
След като подложи на обстоен анализ и преценка събраните по делото
доказателства, както поотделно така и в тяхната доказателствена съвкупност,
съдът намери за установено от фактическа страна следното :
На
02.12.2009 година подсъдимият П.М.Н. бил известен с писмо от
съответната държавна институция, че спрямо него са наложени пробационни мерки, във
връзка с осъждането му с присъда №19/29.09.2009 година по нохд
№ 1487/09 година на РС-Добрич. С оглед привеждане в изпълнение на посочените в
писмото пробационни мерки, деецът се задължавал да се яви в съответната
пробационна служба. Изложеното обстоятелство предизвикало негодувание у Н.,
който се отправил към кварталния магазин с намерение да си закупи алкохол. От
там той си закупил три „пищовчета” с концентрат /водка/
от по 200 грама всяко едно от тях , след което ги изпил веднага. Обладан от
поетото значително количество алкохол, деецът си поръчал такси и около 20.00
часа се отправил към сградата на Първо районно управление на МВР в гр.Добрич. Още
с пристигането си във фоайето на районното управление и под въздействието на
алкохола, същият започнал да крещи на висок глас, заявявайки ,че няма да се
разписва , какви били те да му казват, че и писма да му пращат. Отправил крайно
обидни псувни и нецензурни думи по адрес на служителите от пробационната служба , което било придружено с красноречиви жестове с
пръсти.В същото време св.Ив.И. - служител в Първо РУ
на МВР – гр.Добрич изпълнявал редовно дежурство по
наряд, като следял за спазване на реда от влизащите в сградата на управлението.
Направило му силно впечатление не само вулгарното и невъзпитано поведение на
подсъдимия, който викал на висок глас вулгарни и обидни изрази и жестикулирал, но
и това, че същият се заяждал с чакащите безобидни граждани във фоайето на
управлението. Служителят се намесил веднага, като предупредил Н. да се държи
прилично и преустанови с обидните изрази и жестове. В това време във фоайето на
управлението се намирали още свидетелите С.Г., М. М. и
Г. С.. Към тях деецът се обърнал също с крайно
неприлични и нецензурни обиди и псувни: „Мръсни курви!Майка ви ще еба !Ще ми
правите свирки цяла вечер!”.Полицай Проданов направил забележка на Н., като го
предупредил да напусне района на управлението , ако
няма работа там.Излизайки от сградата Н. се обърнал и към една от чакащите, отправяйки
закана за саморазправа : ”Ти като излезеш оттук, ще те убия!”.След като напуснал
управлението подсъдимият излязъл на булевард „Трети март” и продължил да вика и
псува по всеки изпречил се насреща му гражданин. В това време по булеварда
преминал лек таксиметров автомобил с водач св.Й.Желев, който виждайки пияния
гражданин и с цел да не предизвика ПТП, намалил скоростта на движение, при
което почти спрял . Виждайки колата, Н. ритнал със сила вратата и извикал към шофьора :”Спри! Ще ти еба майката таксиджийска!”.
Очевидци на инцидента станали свидетелите Р. Р. и Г. Д.
/и двамата служители в Първо РУ на МВР-Добрич/ , които
извикали на подс.Н. да спре. В отговор той извикал
към тях ”Ебал съм ви майката и ченгета!”, като при това побягнал към близкия
магазин на ЦБА. Полицаите Райков и Димитров последвали дееца и пред служебния
паркинг на РУ го настигнали. Заставили го с ясна команда да спре на място
:”Стой! Полиция!”.Въпреки отправеното му
предупреждение деецът не се подчинил , като дори се
опитал да удари полицая Д. в областта на лицето. Последният се отдръпнал и
избегнал по този начин удара . Виждайки
упорството и буйното държане на подсъдимия, св.Р. го хванал
през ръцете и го съборил на земята. Независими от това, че бил паднал на земята
Н. продължил да се съпротивлява и буйства, като при това посегнал да удари
полицаите. На помощ на служителите пристигнал и полицай И. И., който успял да
постави белезници на ръцете на хулигана. С мъка тримата полицаи го изправили
и го повели към районното управление. През цялото време деецът се държал
агресивно и предизвикателно, като крещял и псувал по адрес на служителите на
реда .При това отказал да върви доброволно, което наложило да бъде отнесен на
ръце в управлението. В самата сграда на
районното управление подс.Н. продължил да буйства, да рита, да блъска полицаите и да
сипе обиди и заплахи по адрес на служителите : ”Ще те
еба , като те видя на центъра! Ще еба майка ти в устата! Ще ви разбия главите!
Ще ми духате! Ще ви избия всичките тука!” .При това успял да наплюе в лицето
св.Райков и се обърнал към него с думите:”Свали ми белезниците, да ти ударя
една глава и да те убия!”.С общи усилия тримата полицаи успели да въведат в
изолатора подсъдимия, като при това го обезопасили с втори чифт белезници, за
да не се самонарани.
За да приеме описаната фактическа обстановка, съдът се основава на
депозираните
пред съда самопризнания от
страна на подсъдимия Н., които се
подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, а именно: показанията на
свидетелите – С. А. Г., Г.
И. С., М. И. М., И.И.И.И., Г.Л.Д., Р.Г.Р.и Й. Н.Ж., ведно с останалите
писмени доказателства по делото, приобщени
по реда на
чл.283 от НПК процесуален ред.
Несъмнено от първостепенно правно
значение за съда се явяват депозираните от дееца самопризнания пред съда, които
несъмнено не следва да се разглеждат изолирано, а на плоскостта на останалите
събрани по делото писмени и гласни доказателства. И това е така, тъй като
същите не противостоят на останалите събрани по делото доказателства, а ги допълват
и детайлизират. Разгледани в тяхното единство, самопризнанието на дееца и
събраните по делото доказателства разкриват в най-пълна степен обществената
опасност на проявата на дееца.Следва да се отбележи и това, че още в
досъдебната фаза на процеса подсъдимият Н. е съдействал на разследващите
органи, като е депозирал пълни самопризнания по повдигнатото му обвинение.Ето защо, последващото самопризнание пред съда не
може да се разглежда, като временна и проявна форма
на волята на дееца, а като продължение на възприетата линия в досъдебната фаза
на наказателното производство, изразяваща се
в пълно съдействие на органите на разследването, с оглед достигане на
обективната истина по делото. Тук е мястото да се подчертае, че деецът още в своите
обяснения е изложил конкретните причини и мотиви/ подбуди/, поради които е
осъществил противообществената проява. Безспорно е, че направените
самопризнания пред съда и събраните в досъдебната фаза на наказателното
производство убедителни доказателства, в своята доказателствена съвкупност насочват
към единствен правен извод, а именно: виновното поведение на дееца в разглежданата
престъпна проява. При тези обстоятелства, съдът прие, че декларираното
самопризнание утвърждава в най-пълна степен състоятелността на обвинителната
теза на прокурора .
На следващо място от правно
значение се явяват показанията на свидетелите И.И.И.И.,
Г.Л.Д., Р.Г.Р.и Й. Н.Ж.. Именно
тези лица /всички са служители на Първо
РУ на МВР-гр.Добрич/ са възприели пряко противообщественото поведение на дееца,
което същият е манифестирал не само в Районното управление на МВР, но и извън
него, респ. на публично място пред множество граждани. В този смисъл от
показанията на тези свидетели, които се явяват и очевидци на проявата, съдим по
несъмнен и категоричен начин за мястото и времето, където е осъществено
престъпното деяние. Научаваме също и за оказаното активно противодействие от
страна на дееца, при сломяване на неговата съпротива. Така например, с подробности и в детайли изброените свидетели посочват
активните и непристойни действия на подсъдимия, с които грубо е нарушил
установения в страната обществения ред и е изразил явно неуважение към обществото. От показанията на И.,Д., Райков и Ж. научаваме не
само за проявената агресия от страна на дееца, но и за изречените цинизми, вулгарни и обидни думи на публично
място и пред множество граждани по адрес на
органите на реда: „Ще те еба , като те видя на центъра! Ще еба майка ти в устата! Ще ви
разбия главите! Ще ми духате! Ще ви избия всичките тука!”. Безпротиворечиво и
подробно посочените свидетели описват както първоначалното, арогантно поведение
на подсъдимия при влизането му в сградата на Районното управление, така
също и последващо му държание извън ведомството.Същите установяват и конкретни
факти, доказващи наглостта и дръзкото поведение на Н., изразено в безпричинно
заяждане със случайно чакащи и непознати за него граждани във фоайето управлението:
„Мръсни курви! Майка ви ще еба ! Ще ми правите свирки цяла вечер!” . Към тях
деецът също отправил нецензурни и обидни
думи, при това се заканил и за саморазправа с някои от тях: „Ти като
излезеш оттук, ще те убия!”. Не следва
да се подминава и сочения от свидетелите релевантен факт - пияното състояние, в
което се е намирал подсъдимият към този
момент. Впрочем, това обстоятелство се изтъква и от самия деец. Но тук е
мястото да се изтъкне, че самия факт на „пияно състояние” не оневинява и в
най-малка степен извършителя на престъпната проява. В заключение може да се
обобщи, че изнесените показания от свидетелите И. Д., Р. и
Ж. по своята същност и насока се явяват непротиворечиви, обстоятелствени и
еднопосочни. Това наложи за съда да ги
кредитира изцяло и безрезервно.
В подкрепа на обвинителната теза
се явяват и показанията на останалите разпитани в хода на досъдебното
производство свидетели – С. А. Г., Г. И. С. и М. И. М.. Независимо
от това, че същите стоят на по-заден план от правно значение, съдът приема, че тези
гласни доказателства също допринасят в определена степен за изясняване на
конкретни релевантни факти, относими към противообщественото
поведение на подсъдимия. Тук е мястото да се подчертае, че показанията на
горепосочените свидетели в никакъв случай не следва да бъдат подлагани на
преценка и анализ изолирано и самостоятелно от другите доказателства по делото.
Напротив. Необходимо да се коментират единствено в светлината на другите събрани
по делото доказателства, доказващи престъпното поведение на подсъдимия и
конкретните негови волепроявления. Така например, св.С.Г. сочи в своите показания за арогантното и агресивно
поведение на дееца не само в сградата на Районното управление
, но и впоследствие извън нея: „В този момент дойде един мъж на около 35 години и започна да крещи на
полицаите”...”..След това се нахвърли върху мен без повод и ми каза, че ще ме чака да изляза от районното и ще ме убие”. Красноречиви са
показанията на свидетелката и за непристойното поведение на подс.Н. по-късно, при
неговото излизане от сградата на РУ на МВР :”..ритна
таксито и като излезе таксиметровия шофьор , започна да го псува на майка и да го заплашва, че ще го пребие”.
Все в тази насока се явяват и показания на
другите две свидетелки – М. М. и Г. С.. Последните в
подробности и детайли описват противообщественото поведение на дееца и
държанието му към непознатите за него граждани. Показателно е, че по своята
същност и насока описаните факти от изброените свидетели се явяват
непротиворечиви,взаимнодопълващи се и еднопосочни. При
това същите са в пълно съгласие и с останалите доказателства по делото, което
мотивира съда да ги възприеме като правдиви и обективни.
В обобщение можем да приемем, че изнесените
от свидетелите И., Д.,
Р., Ж., Г., И. и М. показания допринасят в най-пълна степен за
разкриване на описаната и възприета от съда фактическа обстановка на
престъпното деяние. Съобразени със самопризнанията на дееца, тези гласни
доказателства подкрепят по несъмнен начин подкрепят обвинителната теза на
прокурора, доказваща виновното поведение на подсъдимия П.Н.
в инкриминираната престъпна проява. Същевременно е необходимо да се подчертае, че
липсват конкретни доказателства, които да внасят основателни съмнения и да компрометират
възприета от съда фактическа обстановка на престъплението, респ. състоятелността
обвинителна теза .
Встъпвайки на общата доказателствена плоскост на изложената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прие, че подс.П.М.Н. е извършител на престъплението, вменено му във вина от ДРП с обвинителния акт,
поради което и го призна за виновен в
това, че :
На 02.12.2009 година в гр.Добрич / в сградата на Първо РУ на МВР-Добрич/ извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу
орган на властта- полицай Г.Л.Д.,
полицай Р.Г.Р.и полицай И.И.И.И.,
всичките служители на Първо РУ на МВР-Добрич, изпълняващи задължения по
опазване на обществения ред – престъпление почл.325, ал.2,
пр.1 във вр. с ал.1 от НК.
В обективно отношение с престъплението са накърнени обществените
отношения, елемент от обществения ред, които осигуряват общественото
спокойствие, като необходима предпоставка за нормално осъществяване на
трудовата дейност и почивката на гражданите и дейността на държавните
институции .
Изпълнителното деяние на престъплението осъществено от подсъдимия Н. се
изразява в осъществяване
на активни непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред
в страната и изразяващи явно неуважение към обществото – проявил яростна
съпротива и агресия срещу органите на властта, като възпрепятствал усмиряването
му и поставянето на белезници; изрекъл цинизми, вулгарни и обидни думи на
публично място и пред множество граждани по адрес на органите на реда, като по
този начин е изразил явното си неуважение към обществото и установения в
страната правов ред; обиждал безпричинно присъстващите в районното управление
на МВР и минаващите по край него граждани, с което будил тяхното явно
негодувание към хулиганската проява; продължил с вулгарните и цинични обиди
дори след поставянето на помощните средства
/белезниците/ в районното
управление. Намеренията на дееца са били насочени преди всичко да манифестира
своето явно неуважение и пренебрежително отношение към установения в страна
правов ред и към останалите граждани .
Що се отнася до квалифициращия
елемент –„съпроводено със съпротива спрямо органи на властта, може да се
отбележи следното: Предпоставка за осъществяване на този квалифициращ състав е
наличието на намесата на длъжностните лица от районното управление на МВР,
респ. свидетелите Г.Л.Д., Р.Г.Р.и
И.И.И.И., които са извършили действия с цел преустановяване и
пресичане на хулиганската проява. Така например, деецът е оказал явна физическа
съпротива срещу органите на реда /полицаите/, при поставянето на белезници на
ръцете му; изрекъл вулгарни и неприлични изрази пред множество лица на публично
място; проявил дързост и при последващите действия на полицаите, насочени към укротяване
действията на дееца в районното управление. Очевидно е, че Н. е манифестирал със
своите действия и поведение явното си неуважение към изпълняващите задължения
по опазване на обществения ред.
Към момента на извършване на
престъплението подсъдимият П.М.Н. е бил наказателно отговорен
субект - пълнолетен, разбиращ свойството и значението на извършеното, можещ да
ръководи постъпките си, независимо от това, че същият е бил в пияно състояние. Впрочем,
пияното състояние, в което сам се е поставил деецът, ни най-малко го оневинява,
респ. не представлява причина, изключваща вменяемостта
и отговорността му по посочения престъпен състав / * actio
libera in causa / . От тук следва правният извод , че деецът
не е бил лишен от годността, правилно да разбира свойството и значението на
извършеното и да може да ръководи постъпките си към момента на осъществяване на
престъплението.
От субективна
страна може да се приеме, че подс.Н. е осъществил престъплението, при условията на пряк умисъл по
смисъла на 11, ал.2,пр.1 от НК. Подс.Н. е съзнавал
запретеността на своята проява и нейния общественоопасен характер, предвиждал е също и настъпващите
общественоопасни последици, произтичащи от неправомерното си поведение. Целта на дееца му е била да засегне грубо обществения ред и установения в
страната правов ред, като по този начин докаже своето явно неуважение и
пренебрежение към установения правов ред в страната и съществуващите обществени
порядки .
Причини за извършване на деянието са проявената ниска правна култура и
неправилни възгледи за обществото и установения в страната правов ред.
/При определяне на наказанието и неговата индивидуализация/:
Подсъдимият П.М.Н. е ... годишен
............ До настоящия момент същият е осъждан с присъда общо два пъти: С
присъда №19/29.09.2009 година по НОХД№1487/09 година на ДРС, с която за
извършено тежко умишлено престъпление по чл.216, ал.5 във вр.
с ал.1 от НК на основание чл.58а , във вр. с
чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК му е наложено наказание „Пробация”. Що се отнася до
второто осъждане на дееца с присъдата по НОХД № 307/1993 година на ДРС, по
отношение на него са настъпили последиците на реабилитация по право.
От представените по делото
доказателства можем да се приеме, че инкриминираното престъпление е осъществено
от дееца при наличието на превес на отегчаващите обстоятелства. Като такива могат
да се възприемат предходното осъждане на дееца, изключително лошите
характеристични данни по местоживеене и наличието
на висящи незавършени наказателни
производства.
По горните съображения и съобразявайки разпоредбата на чл.373, ал.2, която установява със силата на императива да се определи наказание при условията на чл.58а от НК и без да са налице многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, съдът на основание чл.55, ал.1,т.2, б.”б”
от НК замени предвиденото в закона наказание „ лишаване от свобода” до пет години с по-леко по вид наказание, а именно ”Пробация”,
изразяваща се в следните пробационни мерки:
а/Задължителна регистрация по настоящия адрес на дееца – гр.Добрич,
ул.”Емона”№8, вх.”Б”,ет.2, ап.5 в размер на две години, като определя три пъти седмично явяване и подписване на
осъденото лице пред пробационен служител от съответната пробационна служба ;
б/Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от две години ;
в/ ”Безвъзмезден труд в полза на
обществото” в размер на 200 /двеста/ часа за една календарна година .
За да се спре на това по вид и размер наказание, съдът прие, че
обществената опасност на дееца и осъщественото от него деяние, се явяват с по- висока
степен на обществена опасност от обичайните престъпни прояви от този род. Безспорно
е и това, че настоящата проява не се явява първа по рода си за дееца и реално
отразява неговото противообщественото поведение. Не следва да се подминава и
факта, че Н. към момента търпи наказание „пробация” по предходно осъждане, от
което може да се заключи, че целите на специалната превенция на НК не са
постигнати, респ. деецът не е превъзпитан и поправен в спазване на законите и
добрите нрави в страната към момента с оглед предходното му осъждане. При
изложените обстоятелства, съдът прие, че определянето на наказанието „Пробация”
с конкретно посочените пробационни мерки се явява справедливо и адекватно на
високата степен на обществена опасност на дееца и извършената от него престъпна
проява. Съдът счита, че в този размер наказателната санкция ще изиграе своята
поправителна и превъзпитателна роля по отношение на подсъдимия и ще го възпре
от извършването на други противообществени прояви. При това, в посочения справедлив
размер наказанието ще въздейства възпитателно и предупредително и по отношение
на останалите членове от обществото, в каквато насока е и генералната превенция
на закона.
Съдът не се произнесе по въпроса за разноските, тъй като такива реално
не са сторени в хода на досъдебното и съдебно производство.
На осн.чл.309,ал.1 от НПК съдът се занима
служебно с мярката за неотклонение на подсъдимия П.Н., като намери, че постановената
в досъдебната фаза на наказателното производство мярка на процесуална принуда ”Задържане
под стража” следва да се остави без изменение, до влизане в законна сила на
настоящия съдебен акт .
По горните съображения съдът постанови настоящата присъда.
Съдия: