Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  260046

 

                                           гр. Пловдив, 28.08.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – осми граждански    състав, в   публично   заседание   на   двадесет и девети  юли,  през   две  хиляди  и   двадесета   година  в състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                          НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

при  секретаря Елена Димова,  като  разгледа  докладваното от                  председателя  гр.д.№968  по  описа на  ПОС  за  2020г., за   да   се   произнесе, взе    предвид   следното:

 

Производството    е    по     чл.258   и   сл.  ГПК.

Обжалвано  е  Решение №137  от 10.01.2020г.  на  ПРС, постановено  по  гр.д.17034/2018г., двадесет и втори  гр.с.,  с което се отхвърлят предявените от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Хенри Ибсен“ № 15, ет.7, представлявано от А. В. Г. – Изпълнителен директор срещу О.П.М., ЕГН **********, с адрес: *** положителни установителни искове за признаване за установено,                          че О.П.М., ЕГН ********** дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1527.87 лева - главница, дължима по договор за потребителски заем № *** г., сключен между  „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжника, вземанията по  който са прехвърлени с договор за цесия от 10.01.2017 г. на  „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, както и сумата в размер на 455.12 лева – договорно обезщетение за забава за периода от 04.01.2014 г. до 13.04.2018 г.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.04.2018 г. до окончателното й погасяване,  за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6556/2018 г. на ПРС.

Жалбоподателят  „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т.К. обжалва решението на първоинстанционния съд, като  незаконосъобразно,  необосновано, неправилно  и постановено в противоречие със събрания доказателствен  материал, по съображения подробно изложени в жалбата.. Моли  въззивният съд  да  отмени  първоинстанционния акт, като  вместо това уважи  исковете. Претендира разноски.

Въззиваемата  страна О.П.М., ЕГН **********, чрез особения му представите адв. Д.К. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  след   преценка на събраните по  делото  доказателства, допустимостта и  основателността на  жалбата,  намира   за    установено    следното:

 

Жалбата  са  подадена   в   законния  срок,  от   страна  имаща правен интерес  да  обжалва, поради което  се  явява процесуално  допустима,  а  разгледана  по   същество   е  неоснователна.

Първоинстанционният  съд  е отхвърлил предявените искове, доколкото между страните  не се  доказа наличие на твърдяното правоотношение по договор за потребителски заем с номер *** г. , за  вземанията по  който е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК  и  по  който се търсят  вземанията на ищеца.

Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят, който твърди че решението е незаконосъобразно и необосновано, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, че неправилно е приел, че ищецът не е доказал  първата предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно сключване на договор за потребителски кредит от дата 05.01.2011г., поради което искът за главница и акцесорния иск за обезщетение за забава се явявали неоснователни. Твърди за  наличието на допусната  техническа грешка в заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК, в исковата молба и уведомлението за извършено прехвърляне на вземания –  като вместо дата 08.12.2010г.  е  посочена дата 05.01.2011г.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният  съд се произнася  служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са  изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само  посочените  в жалбата правни изводи, законосъобразността  на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на  посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените  във   въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В  конкретният  случай обжалваният акт  е  валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не  са събрани  доказателства за новоотрити  или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно, пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд. След преценката им съдът изцяло споделя направените от първоинстанция съд правни изводи, поради което на основание чл.272 ГПК  препраща към мотивите на първоинстанциония съд.

 За да бъдат уважени  така предявените искове, както правилно е посочил първоинстанционният съд -  ищецът  следва  да установи наличието на посоченото облигационно правоотношение – договор за  потребителски заем с номер *** г., предаването на сумата на  ответника, уговорения падеж  на погасителните вноски, изтичането на  срока на договора, прехвърлянето на  вземанията с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, уведомяването на длъжника, уговорка за заплащане на застрахователни премии, както и д а установи вземанията си по размер.

В конкретният  случай обаче, не  се  установява първата необходима  предпоставка  -  наличие  по  договор за  потребителски заем с номер *** г.  Налице  е  такъв,   но  сключен на  дата  08.12.2010г., на  която  датата, съгласно  договора  е  преведена и  заемната сума.

Видно от  данните по делото,  договора  за  вземанията,  по който е издадена  заповед за изпълнение по чл.410 ГПК  -    е от дата 05.01.2011г. и  по този именно договор  се  търсят вземанията на ищеца  по предявените искове  по  реда на чл.422 ГПК ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК..

Жалбоподателят твърди, за наличието на техническа грешка в заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК, в исковата молба и уведомлението за извършено прехвърляне на вземания, твърди че  – вместо дата   08.12.2010г.  е  посочена дата 05.01.2011г.

 Датата на  сключване на договора  е  съществен индивидуализиращ белег от същия, поради което и доколкото не се установи наличие на договор за  потребителски заем с номер ***, на  който се основават вземанията на  ищеца,              то предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Първоинстанционният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, поради което решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора на жалбоподателят не се дължат разноски.

Мотивиран от горното   Пловдивският окръжен съд

 

                                             

                                   Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №137  от 10.01.2020г.  на  ПРС, постановено  по   гр.д.17034/2018г.,  двадесет и втори   гр.с.,  с.

 

Решението  е  окончателно.

  

        

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: