РЕШЕНИЕ
№ 1204
гр. *** , 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на десети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
Секретар:МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ 20204430104422 по описа за 2020 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ,
чл.344, ал.1, т. КТ и чл.344, ал.1,т.3, вр .чл.225, ал.1 КТ с цена на иска 4830 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от А. А. В.,
**********, *** против ***, ЕИК/Булстат ***, с адрес ***, в която се твърди, че е работила
при ответника ***, по трудов договор *** г. на длъжност ***, код по НКПД ***. Твърди, че
на тази длъжност работила до 07.07.2020 г., когато със заповед № *** г. на *** *** на ***
било прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 от Кодекса на
труда (КТ). Твърди, че видно от заповедта, като причина за прекратяване на трудовия
договор е посочено - „промяна в дльжностното разписание в сила от 10.06.2020 г.”. Счита,
че Заповед №*** г. на *** *** на *** за прекратяване на трудовото правоотношение с
ответника е незаконосъобразна и постановена в нарушение на закона. Счита, че не е налице
посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовия договор едностранно от
***я, а именно по чл.328 ал.1 т.2 от КТ. Твърди, че от заповедта не става ясно коя от двете
отделни хипотези, установени в чл.328 ал.1 т.2 от КТ се има в предвид и се сочи в
конкретния случай - дали причина за уволнението е закриване на част от *** на ***я или
пък основанието е съкращение в щата. Твърди, че посоченото в заповедта „промяна в
дльжностното разписание в сила от 10.06.2020 г.” не формулира установено в закона
основание за прекратяване на трудово правоотношение по смисъла на чл.328 ал.1 т.2 от КТ.
Твърди, че съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. и в
съответствие с РМС № 644 от 01.11.2019 г. за приемане на стандарти за делегираните от
държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2020 г., субсидираните от
държавата бройки за *** за 2020г. са 12 броя. Твърди, че заеманата от нея до уволнението
длъжност „*** е включена в субсидираната от държавата (чрез Министерството на
културата) численост на ***. Твърди, че при това, няма промяна в броя на субсидираните
бройки за 2020 г. нито към датата на утвърждаване на новото длъжностно разписание при
ответника, нито към датата на уволнението на ***. Твърди, че броя на субсидираната от
1
държавата численост в персонала на ответника е 12 бр. както към 10.06.2020 г. (датата
на утвърждаване на новото длъжностно разписание), така и към 07.07.2020 г. - датата на
прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че на следващо място, няма реално
съкращение на длъжностите при новото длъжностно разписание, в сила от 10.06.2020 г., при
ответника и в частност няма съкращение на длъжностите „***“ и „***“. Не е налице и
закриване на част от *** на ответника, по смисъла на чл.328 ал.1 т.2 предл. първо от КТ.
Счита, че Заповед №*** г. на *** *** на *** за прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника е незаконосъобразна, а уволнението е незаконно, тъй като не
е налице соченото в същата основание за прекратяване на трудовия договор. Отделно от
горното, твърди, че заповед №*** г. е издадена за ответника от орган, който няма
материалната компетентност да издава заповеди и други актове за прекратяване на трудови
правоотношения със ***и. Счита, че на основание чл.225 ал.1 от КТ ответника дължи и
обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение, в размер на брутното
трудово възнаграждение за времето без работа, но не повече от шест месеца, а именно
сумата от 4830 лв. (6 х 805 лв. месечно трудово възнаграждение). Моли на основание чл.344
ал.1 т.1 от КТ да бъде признато уволнението за незаконно и да бъде отменена Заповед №***
г. на *** *** на *** за прекратяване на трудовото правоотношение на *** с ответника, като
незаконосъобразна и постановена в нарушение на закона; на основание чл.344 ал.1 т.2 от
КТ да бъде възстановена на предишната работа, заемана от нея преди незаконното
уволнение, а именно на длъжност ***; на основание чл.344 ал.1 т.З във вр. с чл.225 ал.1 от
КТ да бъде осъден ответника да заплати на *** обезщетение за времето, през което е
останала без работа поради незаконно уволнение, но за не повече от шест месеца, в размер
на 4830 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до
окончателното й плащане. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който
взема становище, че предявените искови претенции са допустими, но неоснователни.
Твърди, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена при
стриктно спазване на материалните и процесуални изисквания на Кодекса на труда.
Извършена е стриктна преценка на всички факти, като не са налице допуснати нарушения
относно издаването и съдържанието . Твърди, че същата е подписана от компетентния за
това орган. Спазена е необходимата писмена форма за прекратяване на трудовото
правоотношение съгласно чл.335 от КТ. Заповедта има и необходимото съдържание, което е
ясно и разбираемо. В нея е отразено правното и фактическо основание за прекратяване на
трудовия договор - чл.328, ал.1, т.2 от КТ, конкретизирано чрез посочването на „промяна в
длъжностното разписание в сила от 10.06.2020 год., от което е видно че длъжността „***
***„ не съществува и е налице „съкращаването в щата” като една от предвидените в тази
правна норма две хипотези. Твърди, че не е налице, несъответствие между фактическото
основание за уволнението и правното основание, посочено в заповедта. Твърди, че *** е
отказала предложената длъжност „***”, поради което поради липсата на длъжност „***”
трудовото правоотношение е прекратено. Твърди, че е налице реално съкращаване на щата
като безвиновно основание по чл.328, ал. 1, т. 2, от КТ за упражняване на субективното
потестативно право на ***я за прекратяване на трудовото правоотношение с ***. Излага
съображения, че фактически (реално) е налице премахване на трудовите задължения, които
включват съкратената длъжност по щатното разписание на ***я, то да е осъществено по
съответния ред и от компетентния орган, преди да е извършено уволнението. Твърди, че
след уволнението никой *** не изпълнява задълженията на ***, които е изпълнявала в
качеството си на длъжността „***”, същата е премахната. Твърди, че към момента на
прекратяване на трудовия договор, новото щатно разписание е било вече приложимо и
според него заеманата от *** длъжност не е била предвидена по щат. В конкретния случай,
каквото е изложеното и от ответната страна становище, трудовото правоотношение с ищеца
е прекратено при действието на новото щатно разписание. Твърди, че трудовите функции,
2
изпълнявани от ***, са престанали да съществуват, и не се изпълняват от други ***и.
Утвърждаването на щатното разписание е акт на уреждане на организацията на труда в ***,
с което *** е изпълнил задължението си по чл. 181 от КТ. Посочва, че при съкращаване в
щата на единствена бройка от дадена длъжност, за ***я не съществува задължение да прави
подбор, тъй като при подобно съкращаване няма база за сравнение, поради което и
действителен подбор не може да бъде осъществен. Тъй като *** е заемала единствената
бройка от длъжността „*** и ***", за *** не е възниквало задължение за извършване на
подбор, а процесното уволнение е било извършено законосъобразно. В исковата молба се
излагат твърдения, че заеманата от *** длъжност преди уволнението *** е включена в
субсидираната от държавата /чрез Министерство на културата/ численост на ***”. Твърди
се, че нямало промяна в броя на субсидираните бройки за 2020 година, към датата на
утвърждаване на новото щатно разписание на ***. Посочва, че действително всяка година
държавата, в лицето на Министерството на финансите изпраща в електронен вид на сайта на
всяка *** Указания относно съставяне и изпълнение на бюджетите на и на сметките,
изразходвани от ЕС с Приложение № 1 „Натурални и стойностни показатели за прилагане на
стандартите в делегираните от държавата дейности”. В Раздел VI Функция „***”
субсидираната бройка е 777, при стандарт 16 655 лева и средства 1 828435 лева. Твърди, че
съгласно правомощията по длъжностна характеристика на ***а на ***та *** и съгласно
Правилника за устройство и дейността на ***”, утвърден от Общински съвет гр.***, ***а на
*** определя длъжностите в ***. Твърди, че Длъжностното разписание се утвърждава от ***
на *** *** и се съгласува с *** Дирекция и Дирекция ЧР при *** ***. Твърди, че
предоставената субридирана издръжка от държавата е неразделна част от сборния бюджет
на *** ***, който се приема с решение на Общински съвет ***. Твърди, че в случая
преценката за ново длъжностно разписание е била в интерес на ***, тъй като длъжностите
са 16 броя, поради което не е била необходима отделна бройка с длъжност ***. Твърди, че
със Заповед № *** год. на осн. чл.119 от Кодекса на труда и утвърденото длъжностно
разписание, *** ***а на *** е разпоредил заповедта за преназначаването на *** да се сведе
до нейно знание. Твърди, че на *** е представена Заповед на ***а на *** от 29.06.2020
година, с която е предложено да продължи да изпълнява длъжността „***”, която е
изпълнявала и преди новото длъжностно разписание на 0.5 щат при 20 часова работна
седмица, но тя е отказала в присъствието на свидетели да подпише тази Заповед. Твърди, че
от Правилника на ***, одобрен на с решение № 1402 от 25.07.2019година , в раздел II
„Устройство и управление на *** се установява, че в структурата на *** в ал. 3 не е
предвидена длъжност „***”. В исковата молба се твърди, че няма реално съкращаване на
щата, което предположение обаче не е подкрепено с нито едно доказателство, Кодекса на
труда или друг нормативен акт. Твърди, че към момента на прекратяване на трудовия
договор новото щатно разписание е било вече приложимо и според него заеманата от ищеца
длъжност не е била предвидена по щат. Обстоятелствата, налагащи съкращаване на щата,
били свързани не с общите трудови функции, а с оглед липса на необходимост от щатна
бройка „***” на пълен работен ден, поради наличието на персонал в *** само 16 ***и.
Преценката за съкращаване на бройката е изцяло на ***я предвид правомощията му по
длъжностна характеристика. Счита за несъмнено, че тази преценка е изцяло в правомощията
на ***я, тъй като по силата на чл.181, ал.1 от КТ той определя правата и задълженията на
работниците и ***ите и на ***я по трудовото правоотношение и урежда организацията на
труда в *** съобразно особеностите на неговата дейност. Утвърждаването на щатното
разписание е акт на уреждане на организацията на труда в ***, с което *** е изпълнил
задължението си по чл. 181 от КТ. Предвид изложеното, счита че уволнението на *** се
явява законосъобразно, а с оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ, неоснователни се явяват и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване
на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност при ответника и по чл. 344, ал. 1, т. 3 от
КТ вр. с чл. 225 от КТ за обезщетението за оставането без работа поради незаконното
3
уволнение.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от Трудов договор № *** и
Длъжностна харектеристика на длъжността „***, подписани от А.В., че тя е била в трудово
правоотношение с ответната *** на длъжност „***.
Не се спори между страните, а и се установява от Заповед № ***г., че считано от
08.07.2020г. е прекратено трудовото правоотношение на А.В. с ответната *** на основание
чл.328, ал.1,т.2 КТ поради „ промяна на длъжностното разписание в сила от 10.06.2020г.“.
Видно от от положения в заповедта подпис, заповедта е връчена на А.В. на посочената дата
07.07.2020г.
Безспорно е между страните и се установява от Длъжностна характеристика на *** на
*** ***, утвърдена от *** на ***-***, че ***а на *** извършва промяна на длъжностите при
необходимост, изготвя и представя за утвърждаване длъжностно и щатно разписание.
Не е спорно между страните и се установява от Поименно щатно разписание от
01.03.2019г., че в щатното разписание на *** *** *** е съществувала една щатна длъжност
„***, която е била заета от А. А. В. и ½ щатна длъжност „***“, която е била заета от К.Т.Ц..
Видно от Длъжностно разписание от 10.06.2020г./л.83 от делото/, в длъжностното
разписание на *** *** е предвидена половин щатна длъжност „***“ липсва длъжност „***.
Фигурира една щатна бройка „***“
Представено е и Длъжностно разписание от 10.06.2020г./л.115 от делото/, в
длъжностното разписание на *** *** е предвидена половин щатна длъжност „***“ липсва
длъжност „***. Фигурира една щатна бройка „*** и ЧР“
От Поименното щатно разписание от 01.07.2020г. се установява, че в щатното
разписание на *** *** е предвидена ½ щатна длъжност „***“, която е посочена като заета от
А.В.. Липсва щатна длъжност „***.
От Заповед № ***г. се установява, че *** *** на *** *** е заповядал на основание
чл.119 КТ и утвърденото длъжностно разписание, в сила от 10.06.2020г. да се преназначи
***ката А.В. от длъжност „***-1 щатна длъжност на длъжност „***“-0,5 щатна длъжност.
От допълнително споразумение без номер от 29.06.2020г. към трудов договор № ***г. е
видно, че е изготвено на основание чл.119 КТ и длъжностно разписание от 10.06.2020г. и
горепосочената заповед, А.В., считано от 01.07.2020г. да бъде преназначена на длъжност
„***“ на 4 часов работен ден. Допълнителното споразумение е подписано от *** А.С. и ***
и *** П.Т.. Липсва положен подпис за А.В.. Представен е и Трудов договор № ***г., между
*** *** и А.В. за назначаване на последната на длъжност „***“ на 4-часов работен ден
4
считано от 08.07.2020г., който договор отново не е посписан от А.В., а само от *** А.С. и
*** П.Т..
По делото са представени два трудови договора от 19.06.2020г. за назначаване на
П.Т.. Съгласно единия договор посочената е назначена на длъжност „*** и ***“, а съгласно
другия на длъжност „***“.
Съгласно Приемо-предавателен протокол от 24.06.2020г. А.В.- *** и *** е получила
от П.Т. описаните в протокола документи за назначаване на длъжността „*** и ***“.
Установява се от представения за констатация оригинал на трудова книжка на А.В.,
че след вписване прекратяване на трудовото правоотношение на *** с ответната ***, липсва
следващо вписване. По делото е приета и декларация от ***, в която декларира, че след
прекратяване на трудовото правоотношение с ответника и към дата 10.12.2020г. не е в
трудово правоотношение с *** и не получава трудово възнаграждение по трудово
праовоотношение.
От обясненията на законния представител на ответника – ***а А.С. по реда на чл.176
ГПК се установява, че когато той е бил назначен за временно изпълняващ длъжността ***,
не е открил във водената документация на *** действащо щатно разписание, но понеже е
работил от преди това в *** е знаел, че има половин щатна длъжност „***“ и една длъжност
„*** и поради това, че *** е приела и *** С.Р., е преценил, че е нужно да има *** на пълен
щат, а да бъде съкратена половин щатна длъжност с функцията „***“, тъй като не са много
***ите на ***. Взел е решение и е приел ново длъжностно разписание от 10.06.2020г., което
е одобрено по надлежния ред от ***-***.
Съдът дава вяра на показанията на св.П.Т., въпреки че е заинтересована от изхода на
делото като *** на ответната ***. Показанията са логични, непротиворечиви и в
съответствие с останалите, събрани по делото доказателства. От тях се установява, че тя
първо е подписала договор за длъжност „*** и ***“, а после след като разговаряли с ***а и
като уточнили, че няма такава длъжност в длъжностното разписание, подписала друг
договор със същата дата и номер, за длъжност само „***“. Протокола за предаване на
документи, който е подписала е изготвен от А.В., която е вписала в него всичко, а П.Т. не го
е чела преди да го подпише.
Съдът дава вяра на показанията на св.В. С. като непротиворечиви и логични. От тях
се установява, че той работи в ***-*** на длъжност *** и той подписва като един от
подписите за утвърждаване на длъжностните и щатните разписания на *** ***. Неговия
подпис е поставен на представените по делото щатни и длъжностни разписания. Бил е
уведомен от ***а на ***, че се налага да бъде съкрадена ½ щатна длъжност за личен състав,
тъй като трябва главния *** да стане на цяла щатна длъжност.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира,
5
като обективна, обоснована и компетентна, както и от направеното допълнение на
експертизата се установява, че размера на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ,
следва да бъде изчислено като брутнатото трудово възнагражение на *** въз основа на
което следва да бъде изчислено обезщетението е в размер на 791,00 лв./брутно/, като
размера на обезщетението при оставане без работа на *** за срок от 6 месеца/от 07.07.2020г.
до 07.01.2021г. е в размер на 4746,40 лв./брутна сума/, а за периода от 07.07.2020г. до
09.11.2020г. е в размер на 3252,43 лв.
Представени са и други неотносими доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
По искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ
С искът за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344,ал.1, т.1
от КТ, ищецът отрича потестативното право на ***я да прекрати трудовото
правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е
съществуването на това потестативно право. Ако съдът признае, че това
потестативно право е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е
законно, а ако съдът признае, че това потестативно право не е съществувало
или е ненадлежно упражнено, уволнението е незаконно. Затова ищецът в иска
за признаване уволнение за незаконно по чл. 344,ал.1,т.1 от КТ трябва да
посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното
потестативно право на ***я, а ответникът – всички факти, които пораждат
това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може
да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по
чл. 344,ал.1,т.1 от КТ на факти, които опорочават, отлагат, или погасяват
оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата
молба. С оглед принципа на диспозитивното начало, установен с чл. 6,ал.1 от
ГПК, в спорните съдебни производства по исковете по чл. 344,ал.1,т.1 от КТ,
съдът не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението,
които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска. Щом
като в исковата молба ищецът не оспорва релевантния факт, който
представлява основание за прекратяване от ***я на трудовото
правоотношение с ищеца, следва да се приеме, че не е наведен такъв довод за
незаконност на уволнението и съдът няма право да го обсъжда /в този смисъл
Решение № 503/05.01.2012г. по гр.д. № 77/2011г. на ВКС, ІVг.о.; Решение №
6
158/01.07.2013г. по гр.д. № 1008/2012г. на ВКС, ІVг.о., Решение №
459/27.10.2011г. по гр.д. № 1532/2010г. на ВКС, ІVг.о. /. Съдът не може да се
произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от
ищеца с исковата молба като основания на иска - предявеният иск не може да
бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца. Служебно той
може да прилага само императивни правни разпоредби и то само доколкото
тези разпоредби касаят факти, изрично посочени от ищеца - решения на ВКС,
ІV г.о. по гр.д. № 475/ 2011 г.; гр.д.№ 77/ 2011 г., по гр.д.№ 1036/ 2009 г.; гр.д.
№ 1471/ 2009 г.; решение № 385 от 12.10.2012 г. по гр.д. № 531/12 ІV г.о;
решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; решение № 555
от 09.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о. на Върховния касационен съд.
В настоящото производство се оспорва законността на уволнението на
*** на основание съкращение в щата. В исковата молба са наведени доводи
за незаконосъобразност на оспорената заповед за уволнение с твърдения, че
не е мотивирана надлежно оспорената заповед за уволнение, тъй като чл.328,
ал.1, т.2 КТ предвижда две основания- закриване част на от *** и съкращение
в щата, а в заповедта е посочено- промяна в длъжностното разписание от
10.06.2020г. и освен това, няма реално съкращение в щата или пък закриване
на част от ***. Твърди, че заповедта е издадена от некомпетентен орган.
Наведени са и оплаквания за материална незаконосъобразност на
уволнението, поради липса на действително съкращение в щата, тъй като
трудовите функции от длъжността „***“ са възложени за изпълнение на
длъжността „*** и ***“.
С оглед гореизложеното, съдът дължи преценка на оспореното от ***
уволнение само на гореизложените, наведени в исковата молба основания за
незаконосъобразност на уволнението.
Не е спорно между страните, а и се установява от Трудов договор № ***
и Длъжностна харектеристика на длъжността *** и ***, подписани от А.В., че
тя е била в трудово правоотношение с ответната *** на длъжността *** и ***.
Не се спори между страните, а и се установява от Заповед № ***г., че считано
от 08.07.2020г. е прекратено трудовото правоотношение на А.В. с ответната
*** на основание чл.328, ал.1,т.2 КТ поради „промяна на длъжностното
разписание в сила от 10.06.2020г.“. Видно от от положения в заповедта
7
подпис, заповедта е връчена на А.В. на посочената дата 07.07.2020г. Не е
спорно между страните и се установява от Поименно щатно разписание от
01.03.2019г., че в поименното щатното разписание на *** *** *** е
съществувала една щатна длъжност „***, която е била заета от А.В..
Съдът намира за неоснователно възражението на *** за процесуална
незаконосъобразност на оспорената заповед за уволнение, тъй като заповедта
не съдържа надлежно посочване на основанието, на което се прекратява
трудовото правоотношение на ***, тъй като „промяна в длъжностно
разписание“ не е част от двете хипотези на чл.328, ал.1, т.2 КТ- закриване на
част от *** и съкращение в щата. В Кодекса на труда понятието „щат” се
използва на няколко места, но не му е дадено определение от трудово правна
гледна точка. Законодателят е употребил този термин в смисъл на
организационна структура, разписание на длъжностите в ***, поименен
списък, листа на работещите и др. Без да има щатно (или длъжностно)
разписание и без неговата промяна *** не може да прекратява трудово
правоотношение при закриване на част от ***, при съкращаване в щата или
намаляване обема на работата. Т.е. необходимо е *** предварително да е
приел щат, щатно разписание, и след като по своя преценка направи промяна
в него, да има законово основание да прекрати с предизвестие трудовия
договор. Щатно разписание трябва да имат всички ***и по смисъла на § 1, т. 1
от допълнителната разпоредба на КТ - физически лица, юридически лица или
техните поделения, както и всички други организационно и икономически
обособени образувания, които самостоятелно наемат работници или ***и по
трудово правоотношение. Щатът, щатното разписание е частен документ по
смисъла на Гражданския процесуален кодекс, който е даден в правомощията
на ***я и се съставя и коригира от преценена от него целесъобразност, а не от
държавен орган или от длъжностно лице в кръга на правомощията му. Поради
това нито самото щатно разписание, нито неговата промяна не подлежат на
обжалване по съдебен ред. Щатното разписание се приема от ръководния
орган на *** и може пак по негова преценка и по негово решение да се
променя по всяко време. За да е действително, то трябва да е датирано и да е
подписано от лицето, което е правомощно да представлява *** - ***, *** и
пр. Този подпис удостоверява, че документът е утвърден именно от тези лица
и има достоверна дата за трети лица (работниците или ***ите) от деня, в
8
който е заверен.Няма официално утвърден образец на щатното разписание. В
общия случай то съдържа: - структурата на *** по звена, дейности,
длъжности, работни места, като се посочват постоянните и временните
щатове с периода на действието им, както и т.нар. половинки щатове и други
подобни особености; - трите имена и личните данни на заемащите
съответните длъжности работници и ***и; - други данни по преценка на ***я.
Видно от изложеното, по същество длъжностното разписание е щатно
разписание по смисъла на закона, в което се съдържат длъжностите и техния
брой, без да са отразени имената на лицата, които ги заемат, а когато се
съдържат и техните имена, то тогава е поименно щатно разписание. Поради
описаното, съдът намира, че посочването на „промяна в длъжностното
разписание“ в достатъчна степен конкретизира основанието, предвидено в
закона, а именно съкращение в щата, доколкото видно от гореизложеното
длъжностно и щатно разписание по смисъла на закона са еднозначни. След
като при техническото оформяне на заповедта, основанието за уволнение е
ясно посочено с точния текст на закона и правното основание,оплакването за
немотивиране на заповедта е неоснователно и не може да доведе до отмяната
-така решение № 145/18.02.2010 год. по гр.д. № 565/09 год. на ІІІ г.о. на
ВКС и определение № 884/02.07.2014 год. по гр.д. № 3082/14 год. на ІІІ г.о.
на ВКС.
*** не оспорва, че длъжността, която е заемала е била единствена, но
оспорва реалното съкрашение в щата. Изявлението на ***я за съкращаване на
щата е фактът, който поражда съкращаването на щата, затова то е предмет на
установяване в съдебните производствата по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ. Доколкото няма изисквания за форма за действителност и/или за
доказване, волята за съкращаването на щата може да бъде доказвана с всички
допустими по ГПК доказателствени средства.Щатното разписание е
документът, който материализира новото длъжностно разписание след
промените, този документ, съпоставен с предходен такъв документ, следва да
съдържа волята на ***я за съкращаването на щата. Той следва да бъде
преценяван от съда съвкупно с останалите събрани по делото доказателства с
оглед изявленията на страните./ Решение № 296 от 27.06.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 1712/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
Установи се, че е променено длъжностното разписание в ***та ***, считано
9
от 10.06.2020г., като се закрива 1 щатна бройка за длъжността „***, а
длъжността „***“ от 0,5 щата става на става на една щатна длъжност,
предвидена е и 0,5 щатна длъжност „***“.
Решение за съкращаване на 0,5 длъжност „***“ е взето от ***а на ***
***. Видно е от представената длъжностна характеристика, че това е в
неговата компетенция. Установи се неговото волеизявление, обективирано в
длъжностно разписание от 10.06.2020г., съдържанието на което е
противоречиво обаче, тъй като са представени две такива разписания, в които
непротиворечиво е посочена 0,5 щатна длъжност за „***“, но в едното
длъжностно разписание има една длъжност „*** и ЧР“, а в другото има една
длъжност „***“. И в двете разписания липсва длъжност „***. Видно от
представената длъжностна характеристика на *** на *** ***, той е
компетентен да извърши промяна в длъжностното и щатното разписание и е
без значение, дали длъжността *** се заема от лице, което временно
изпълнява длъжността или заема мястото като постоянно назначение. ***а
упражнява ***ската власт в *** ***, поради което е неоснователно
възражението, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган.
Тъй като в конкретния случай е била съкратена единствена длъжност
„***, за ответника не е имало задължението за подбор по чл.329 КТ.Когато се
извършва уволнение поради съкращаване в щата и съкращаването в щата се
отнася до единствената щатна длъжност *** по своя преценка може да
уволни съответния работник или ***, който заема тази единствена длъжност,
или да направи подбор съобразно критериите и целите, посочени в чл. 329
КТ. Ако той реши да не упражнява правото си на подбор уволненият
работник или *** не може да оспорва уволнението като незаконно поради
това, че *** е уволнил него, а не е използвал правото си на подбор, в резултат
на което би уволнил някой друг работник или ***, чиято длъжност не се
съкращава. /Решение № 625 от 1.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1773/2009 г.,
IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
Съществен практически въпрос е дали съкращаването на щата е реално
или фиктивно. Основанието за уволнение по чл. 328, т. 2 е приложимо само
когато съкращаването на щата е реално – т.е. когато не само е премахната
длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала
10
да съществува като съдържание на отделна длъжност, независимо от
наименованието . Когато длъжността е премахната като наименование, но
трудовата функция в съществените си права и задължения е запазена като
съдържание на новооткрита длъжност, е налице фиктивно съкращаване на
щата, а уволнението на посоченото основание е незаконно. Когато, обаче част
от трудовите задължения на премахнатата длъжност са запазени в
новосъздадената длъжност, но са комбинирани с други нови трудови
задължения, които предполагат и нови различни квалификационни
изисквания за заемане на новата длъжност, съкращаването на щата е реално -
Решение № 222/27.02.2008г. по гр.д. № 1412/2005г. ВКС ІІІ г.о. Реално е
съкращаването на щата и когато длъжността е съкратена, а нейните функции
са разпределени и поети от други работници и ***и или част от тях /или
изцяло/ са възложени за извършване от лица по граждански договор -
Решение 1266/ 06.07.2005г. по гр.д. 767/03г. ІІІ г.о. ВКС.
В настоящия случай част от функциите на съкратената длъжност са
запазени в 0,5 щатна длъжност „***“. Този факт е безспорен между страните.
Спорен между страните е въпроса, дали функциите на „***“ са запазени и се
изпълняват от друга длъжност. Както е посочено по-горе, този факт не се
установи по несъмнен начин. Представени са длъжностни разписания с една и
съща дата, с различно съдържание, като в едното е посочена длъжност „*** и
ЧР“, а в другото длъжността е „***“, а длъжност „***“ липсва в лъжностното
разписание. Съдът намира, че доколкото не се установи премахване на цялата
трудова функция на длъжността „*** от длъжностното разписание, като е
запазена ½ щатна длъжност за длъжност „***“, която е част от трудовата
функция на длъжността „***, съдът намира, че не се установи от носещия
доказателствената тежест ответник действителното съкращение в щата. Дори
реално да е била съкратена ½ щатна длъжност за „***“, то не е съкратена ½
щатна длъжност за „***“. Видно е, че в представеното поименно щатно
разписание от 01.07.2020г. е предвидено А.В. да заема ½ щатна длъжност
„***“, поради което не е била съкратена цялата щатна длъжност, заемана от
А.В. и за ***я не е възникнало потестативното право за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение с *** по делото с оспорената
заповед, поради което уволнение е незаконосъбразно и като такова следва да
бъде отменено. По същество ***я би придобил правото да прекрати
11
трудовото правоотношение с *** на посоченото в заповедта основание, само
в случай, че се установи, че тя отказва да заеме длъжността, в която е
запазена част от трудовата функция на съкратената щатна длъжност. В този
смисъл, въпреки изложените от ответника твърдения, не се ангажираха
доказателства, че *** е отказала да подпише представените по делото
допълнително споразумение от 29.06.2020г. на основание чл.119 КТ за
заемане на длъжността „***“ и на Договор от 07.07.2020г. за заемане на
длъжността „***“ и двете на ½ щатна длъжност при 4-часов работен ден.
Предвид гореизложеното искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По искът с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ:
Искът е акцесорен спрямо иска по чл.344, ал.1 от КТ и уважаването му е
възможно, само ако бъде уважен главния - признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна. Тъй като тази предпоставка е налице, съдът
счита, че *** следва да бъде възстановена на заеманата длъжност "*** и ***"
в ответната ***.
По искът с правно основание чл.344, ал.1,т.3, вр .чл.225, ал.1 КТ:
Във връзка с паричната претенция на *** по делото беше изслушана
съдебно-икономическа експертиза. *** представи доказателства – служебна
бележка, че е регистрирана като безработно лице, трудова книжка, за
констатация, в което се установи, че след отразяването на прекратяването на
трудовото правоотношение с ответника, липсва друго вписване, както и
декларация, че за времето от 08.07.2020г. до 10.12.2020г. е останала без
работа, поради което съдът приема, че *** е доказала оставането си без
работа за посочения период. Този факт не се оспорва от ответника по делото.
С оглед на незаконосъобразността на уволнението и наличието на причинна
връзка между уволнението и оставането без работа, предявеният иск
по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ е установен по основание. Поради
изложеното съдът счита, че третата обективно съединената претенция на ***
по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, за заплащане на обезщетение
за времето през което *** е останал без работа следствие незаконното
уволнение, но за не повече от 6 месеца също е основателна и доказана. От
заключението на вещото лице и след дипълнителни изчисления от съда, се
12
установява че размерът на претендираното от *** обезщетение
по чл.225 от КТ, за периода от 08.07.2020г. до 10.12.2020г., е равно на
3968.18лв./брутно възнаграждение/. Поради изложеното, съдът намира
исковата претенция по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ за основателна до
размер от 3968,18 лв., а за разликата до предявения размер от 4830,00 лв. за
неоснователна. На основание всичко гореизложено, следва искът с правно
основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225 КТ следва да бъде уважен за сумата от
3968,18 лв., за разликата до сумата от 3968,18 лв. до предявения рацмер от
4830 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да
бъде осъден да заплати на ***, направените от нея разноски в настоящото производство за
адвокатско възнаграждение в размер на 246,46 лв. съразмерно с уважената част на исковите
претенции.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, *** следва да бъде
осъдена да заплати на ответника, направените от него разноски в настоящото производство
за адвокатско възнаграждение в размер на 107,06 лв. съразмерно с отхвърлената част на
исковите претенции.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ***ския районен съд държавна такса върху цената на уважените искове в размер
на 218,73 лв./30+30+158,73 лв./, както и 50 лв. за вещо лице.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на А. А. В.,
**********, *** по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, предявен
срещу ***, ЕИК/Булстат ***, с адрес ***, извършено със Заповед №*** г.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, А. А. В.,
**********, *** на заеманата преди уволнението длъжност „*** и ***" в
****** „***“ гр.***, ЕИК/Булстат *** , с адрес ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ, ******
„***“ гр.***, ЕИК/Булстат ***, с адрес ***, да заплати на А. А. В.,
**********, ***, сумата от 3968,18 лв./брутна сума/, представляваща
обезщетение за времето, в което *** е останала без работа поради
уволнението в периода 08.07.2020 г. - 10.12.2020 г., а за разликата от 3968,18
лв. до предявения размер от 4830 лв. отхвърля иска като неоснователен и
недоказан.
13
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК ****** „***“ гр.***,
ЕИК/Булстат ***, с адрес ***, да заплати на А. А. В., **********, ***
направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
246,46 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК А. А. В., **********, ***, да
заплати на ****** „***“ гр.***, ЕИК/Булстат *** , с адрес *** направените
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 107,06 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ****** „***“ гр.***,
ЕИК/Булстат ***, с адрес *** да заплати по сметка на ***ския районен
съд държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 218,73
лв./30+30+158,73лв./, както и 50 лв. за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд
от 23.12.2020г.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
14